Партиите на протеста не само не успяха в два поредни избора да получат съвместно мнозинство, но и не можаха да постигнат ясно и убедително съгласие както върху целите и средствата на промяната, така и върху потенциалните им персонални носители. С това протестът от 2020 г. приключи – в политическия смисъл на думата. Това не значи, че партиите на протеста са загубили политическо присъствие. Просто няма да има вече продължение на протеста, а сложно договаряне на по-далечни политически субекти.
Това посочва Петър-Емил Митев в „Нещо повече“ по програма „Хоризонт“ на БНР. Цялото интервю може да чуете ТУК.
Според Митев българският избирател гледа със скептицизъм на своите политически избраници. Това ще се отрази на мотивацията за участие в изборите. Затова разбирам и причината на Румен Радев да избере избори „2 в 1“ – да има по-високо участие, въпреки че политизацията на президентския вот не е в негова полза.
Социологът коментира и политическия проект на Кирил Петков и Асен Василев. Когато правиш заявка за мнозинство за управление на почтените, а другите, които са извън управляващото тяло, да се приемат за непочтени – говори за акт на непочтеност. И това се случва на фона на дефицит на демократична политическа култура в България, която е култура на диалога. Не с всяка партия можеш да правиш управленски проект, но предварително да откажеш диалог и да кажеш, че няма да разговаряш с ГЕРБ и ДПС, не е редно. Зад тях стоят 1 милион избиратели. Той допълва още, че изказването „десни инструменти за леви цели“ звучи като основа за популизъм.
Петър-Емил Митев коментира и кандидатурата на президента Румен Радев. Според него тя изглежда стабилна в момента, но припомня 2001 година, когато успешният президент Петър Стоянов, държащ висок рейтинг, губи изборите от Георги Първанов.