Край на историята или на „предисторията“

На сайта на Института по социология „Иван Хаджийски“ започва поетапно публикуване на лекции на проф. Петър-Емил Митев, изнeсeни пред различни аудитории през годините, както и негови интервюта пред медии.

Целта е да се отдаде нужната почит на големия български учен, общественик и визионер, който допринесе не само за българската, но и за световната наука. Със задълбочените си познания, проф. Митев винаги е вдъхновявал и привличал публика от различни възрастови групи.

Лекцията „Край на историята или на „предисторията“ е част от юбилейната сесия на Института за критически теории на свръхмодерността – „Капиталът“ на Маркс: противоречия на наследството“, проведена през лятото на 2017 г. Пълен запис в края на публикацията.

Резюме: Научната цел е да се проследят и съпоставят някои основни теоретични събития в дебати, които засягат ключовия въпрос за еволюцията/инволюцията на капитализма и неговите исторически граници. Ограничение: лявата теоретична традиция. Датирането 50, 100, 150 години съдържа условност.

Понятието. “Was Marx wirklich sagte?” Тезата на Маркс е многоаспектна и обоснована с различни аргументи. В популярната марксистка вулгата, както и при антимарксизма, се изтъква едностранно политическата страна. С това обаче цялата постройка се променя. Тезата на Маркс има антропологически, икономически, социални, екологични, политически и исторически аспекти, обединени от философска методология.

50 години след „Капиталът“. В теоретичните и политическите дебати изпъкват работите на Р. Хилфердинг (1910), Р. Люксембург (1913), К. Кауцки (1914) и В. И. Ленин (1916). Ключови понятия, с които се описват промените в капиталистическата система и се правят прогнози за нейните перспективи, са: финансов капитал; монополистичен капитализъм; некапиталистическа среда; империализъм; ултраимпериализъм.

100 години след „Капиталът“. Знакови факти/събития са произведенията на Е. Илиенков (1959), Е. Мандел (1962, 1972), Х. Маркузе (1964), Л. Алтюсер (1965), Н. Лапин (1976), Г. Лукач (1976), И. Уолърстийн (1979). Дебатирани ключови понятия: късен капитализъм, отчуждение, едноизмерен човек, тоталитаризъм, теоретичен антихуманизъм, марксистка онтология, капиталистически свят-система.

150 години след „Капиталът“. Основни факти/събития са произведенията на Харт и Негри (2000/2004/2009); Бузгалин и Колганов (2005); Уолърстийн (2013). Взети са предвид и непубликувани доклади и текстове на Б. Мунтян (1995-2006). Ключови думи: Империя, глобален капитал, „царство на (икономическата) необходимост”, креатосфера, разотчуждение, структурна криза.

Логика в последователността на дебатите. 50 години след „Капиталът“ в центъра на вниманието са икономическите и политическите противоречия на нова фаза от развитието на капитализма. 100 години след „Капиталът“ централно място заема човешкото измерение на противоречията. 150 години след „Капиталът“ на преден план е самият процес на „залез“ на капитализма и раждането на „царството на свободата“. За първи път се правят и времеви прогнози за горната историческа граница на капитализма.

Трите условни дати маркират три различни периода в развитието на капитализма през ХХ–ХХІ век: геополитически империализъм, социален реформизъм (след краха на фашистките революции) и глобален неолиберализъм. Всеки период съдържа определено „самоотрицание“ на капиталистическата система.

„Изходът“ противопоставя формирането на Homo creator на мощни въздействия, които деформират и обезличават Homo sapiens.