Интервюто е публикувано във вестник „Преса“ на 29 октомври 2012 г. под същото заглавие.
Последните социологическите проучвания сочат – за първи път откакто е на власт, срив на доверието към управлението на ГЕРБ. Може ли недоволството да избуи в гняв и до каква степен, проф. Митев?
Преди всичко нека да се вгледаме в социологическите данни. Доверието в ГЕРБ през октомври 2009 е 59% срещу 24% недоверие. Една година по-късно, през следващия октомври, съотношението е 44%:41%. След още една година, през октомври 2011, недоверието вече преобладава – 53% срещу 35%. И сега, през октомври т.г., е 59% срещу 28%. Недоверието към правителството преобладава от юни 2010; недоверието към партия ГЕРБ – от ноември 2010; към Бойко Борисов – от април 2012. Социологическите данни („Галъп”) говорят не за срив в последно време, а за тенденция, при която рейтингът по-скоро се рони, отколкото се чупи. Имаме постепенен спад. За срив може да се говори само ако сравним началната точка с крайната. Вярно е, че едва напоследък се появи такова психологическо усещане. Може би влизаме в известния още от древността диалектически парадокс „Лисия”. Ако се откъсне един косъм, ще оплешивее ли човек? Не. А още един? Пак не. Ако така се продължава, човекът оплешивява, без да бъде ясно с кой точно косъм е премината границата. И при рейтингите количеството може да премине в качество. Дали недоволството ще се превърне в гняв, зависи от две неща: как хората ще преживеят предстоящата зима („натрупването”) и дали ще се появи детонатор.
Да не забравяме последните частични избори – те показаха, че все пак вървят бавни процеси, които може би подсказват предстоящо обръщане в настроенията и масовите нагласи на българите. Достатъчна ли е динамиката?
Частични избори имаше в 12 общини. В две спечели ГЕРБ, в шест – БСП, в две – сините, в две ДПС. Извадката е твърде малка, за да могат да се правят обобщения. Може да се каже най-много, че има вероятност настроенията да се обърнат. Може би най-симптоматичен факт е високата активност на избирателите. През 2009 ГЕРБ спечели при по-висока от очакваната избирателна активност. През 2012 активността отново може да бъде висока, но с друг резултат.
Каква е причината, въпреки сривът на доверие към ГЕРБ и персонално към Борисов, това да не води до покачване на процентите за другите партии от опозицията? Дали пък управляващите нямат скрит ресурс отвътре?
Опозиционните партии действат реактивно, използват непопулярни решения, грешки и провали на правителството. Единственото събитие, произведено от опозицията, е референдумът за АЕЦ „Белене”. Необходима е конструктивна алтернатива, собствена писта, за да се капитализира компрометирането на управляващите.
ГЕРБ започват предизборни маневри, като увеличението на пенсиите. Това достатъчно ли ще е, като се има предвид че през 2009-а Тройната коалиция направи същото и то два пъти, но загуби безславно властта?
Не е достатъчно. Повишението на цените на основни неща може да „изяде” на зелено цялото повишение още преди 1 април 2013. В такъв случай ще се наложи Симеон Дянков сам да изконсумира една електорална постна пица.
Финансовият министър Симеон Дянков търси пари с доста непопулярни мерки, но това не е ли израз на безсилието към реформите, които ГЕРБ трябваше да направи?
Вашият въпрос съдържа отговора. Данък върху лихвите не решава финансовите трудности. Пролича безсилието да се пресече контрабандата, да се реализира обещанието НАП да се свърже с митниците… ГЕРБ не посмя да проведе реформи, когато се ползваше с подчертано доверие, за да не загуби популярност. Сега плаща цената на конюнктурната рейтингова политика и губи от липсата на реформи, от затлачването във важни социални сфери. Беше нанесен и тежък удар върху дребния и средния бизнес с некоректното разплащане от страна на държавата.
Някои анализатори говорят за „режим” на Борисов, т.е. правят паралел с елементи на тоталитарната държава. Според вас така ли е?
Бях на научна конференция в Троян по повод на юбилей на Иван Хаджийски и откриване на негов паметник. Разговарях с хората. Впечатли ме следното откровение на една жена: „Устата съм, критикувах много по време на социализма, а и след него. Не се страхувах. Сега, по време на това управление, за първи път ме е страх да говоря. Ще ми пратят проверка и ще се хванат за нещо. С вас споделям само защото ви познавам като обществена личност.”
Разбира се, на фона на събитията в Унгария и Румъния нашата страна изглежда демократична. Но не можем да си затваряме очите пред авторитарните тенденции. Наистина ги има, но не бих казал, че се усилват. Две неща заслужават особено обществено внимание – чувството за страх и намаляването на медийната свобода.
Медийният образ на Борисов е изграден като на човек от народа – премиерът като нахъсан спортист, като художник, свири на китара, няма приятели, самотен е като куче. Постепенно от рамбовски образ той се превърна в бащица. Как влияе това на избирателите?
В Северна Корея разграничаваха „Велик вожд” и „Любим ръководител”. Бойко Борисов се опитва да ги съчетае и не може да се оспори умението му да общува с широка аудитория. Напоследък обаче ми се струва, че започва да губи усещане за връзка с действителността. Готов е да помете европейските социалисти, да нахока държавите от ЕС. Влиза в образа на пантократор. Демонстрацията на сила отговаря на препоръката, дадена от Макиавели на Княза, но сега времената са по-други. Княза го избират.
А каква е ролята на Цветанов – до каква степен е нужен той на Борисов или пък е горещ картоф, който премиерът не може да махне?
И двете. До каква степен Цветанов е нужен, пролича на изборите през миналата година. Борисов знае много добре, че не е демократично и престижно министърът на вътрешните работи да бъде и председател на предизборния щаб. В Европа се прави ясна разлика между полицейска и диригентска електорална палка. И все пак Борисов прекрачи тази граница. Другата страна на въпроса е, че тежестта, която придобива Цветанов, обременява и самия Борисов. Той компенсира чрез балансиране на единия вицепремиер с другия, с противоречията Цветанов – Дянков. С това общественият проблем не се решава, а по-скоро се удвоява.
Интересен е сюжетът в БСП – изправя ли се левицата след две важни победи за нея, каквито са събирането на подписите за референдум за АЕЦ „Белене” и изборът на Станишев за шеф на ПЕС? Ще стихнат ли вътрешните разногласия в партията най-накрая?
Мисля, че левицата се изправи и влиза в ролята на алтернатива на управляващата партия. Вътрешните разногласия няма да бъдат преодолени, но ще бъдат приглушени. Освен това не забравяйте, че да липсват всякакви разногласия е политически нездравословно. Следователно въпросът е тези разногласия да нямат деструктивни последици.
Не гледат ли българите пак към социалистите, от една страна, и от друга – постът на Станишев не променя ли условията на играта вътре в самата България?
През септември 2009 година съотношението между потенциалните електорати на ГЕРБ и на БСП беше пет към едно. Сега разликата е по-малко от пет пункта. Промяната е налице, но не може да се каже, че българите са се пренасочили към социалистите. Парламентарните избори 2013 ще бъдат преди всичко двубой, макар че в следизборната ситуация решаващ може да се окаже гласът на трети – вероятно на Меглена Кунева. Новият пост на Станишев действително променя условията, европеизира политическата игра. Смехотворни стават опитите да се намери австрийски компромат срещу лидера на ПЕС. В същото време последният европейски доклад и проблематизираният Шенген разкриха размерите на евроуязвимостта на управляващите. Към европейската
ахилесова пета на ГЕРБ ще насочат стрелите си двама стрелци – от удобна позиция и с достатъчен опит: Станишев и Кунева. Нека прибавим и това, че политическият климат в Европа се променя пред очите ни и попътният вятър е в полза на левицата.
Какви шансове има акцията за обединяване на десницата, предприета от Надежда Нейнски и Мартин Димитров?
Политическите последици от тази акции могат да бъдат няколко: (1) реално обединение на СДС и ДСБ, възстановяване на Синята коалиция; (2) крачка към създаване на нова политическа партия; (3) персонална уния на „обединителите” от СДС с ДСБ. Първата възможност е нереална, втората – безперспективна, третата – съмнителна.
Разделението на десницата не дава ли повече шанс на Меглена Кунева? От друга страна, нейната дясна реторика не изважда ли червената част от нейния електорален корпус?
В секторите „дясно”, „център-дясно” и „център” на нашето политическо пространство се намира двумилионен електорат, който даде властта на Костов през 1997, на Симеон Втори – през 2001, и на Борисов – през 2009. Неговото поведение ще бъде от изключително значение за изхода от предстоящите избори.
Разбира се, загубата на доверие от „традиционната” десница създава електорална среда в полза на Меглена Кунева. Нейния шанс виждам не е в това да се правят тънки електорални сметки, за да се хареса на едни или на други, а в това да изкове реална трета алтернатива, различна и от ГЕРБ, и от БСП, да произвежда събития, а не само да действа реактивно.
Какво се случва в националистическата ниша, там се борят достатъчно малки партии, какъв е шансът им?
В националистическото уравнение има най-много неизвестни, включително не е ясно как ще се развият отношенията между трите основни фактора – „Атака”, ВМРО и НФСБ. ГОРД на Слави Бинев също не трябва да се изважда от сметките, но не е точно в националистическата ниша. Факторите, които могат да дадат шанс на националистите, са свързани с поведението на ДПС, отношенията на Борисов с Анкара и етнонационална трансформация на социални протести.
Вече започнаха, макар и плахо, да предричат провал на ГЕРБ на изборите догодина. Най-трудната прогноза може би е за възможните коалиции. Ще повторят ли мандата си управляващите или коалицията е единственият възможен вариант? Кой с кого, като всеки от сутрин до вечер се кълне с кого няма да направи коалиция?
Досегашният политически процес аргументира извода, че по-вероятно е следващото управление да бъде коалиционно. У нас не се прави разлика между предиизборни и следизборни коалиции. Това е израз на недостатъчната ни демократична политическа култура. Основно правило в демократичната политическа игра е: преди изборите основните партии се явяват самостоятелно, след изборите действат в съответствие с електоралния резултат.