– Най-популярният човек в БСП – Стефан Данаилов, вчера стана вице на Калфин. Ще повлияе ли това на вота, г-н Райчев?
– Категорично. Това е опит напълно да се мобилизира червеният електорат, чийто любимец е Стефан Данаилов.
– Има ли изглед Калфин да надвие Плевнелиев?
– По-вероятно е, особено след скандала за подкуп през 2007 г., огласен от Цветан Цветанов. Това може да опровергае масовите очаквания на социолозите.
– Какво обаче очаквате при сценарий Кунева срещу Плевнелиев?
– Изключително оспорван балотаж. Не се знае плюс-минус какъв процент ще реши въпроса. Но Кунева е в състояние да победи ГЕРБ.
– Впрочем май единствено тя направи дълга предизборна кампания. Тази на останалите кандидати остана невидима – късно ги обявиха. Обезсмисля ли се?
– Не, но проблемът не иде от това, че кампанията е кратка, а че няма политически спор. Повечето партии си решават вътрешните проблеми с президентските избори. Както каза един мой колега, това е вътрешновидова борба – борят се помежду си. Единственото изключение е Меглена Кунева.
Борисов по някаква причина маха Плевнелиев от Министерския съвет и в същото време казва, че самият той ще се кандидатира на следващите президентски избори, т.е. обявява, че дори да изберат Плевнелиев, той ще бъде държавен глава само 5 години. И очевидно Плевнелиев е съгласен.
Иначе Борисов няма особена мотивация да спечели президентския вот, защото не му трябва фигура, която да го засенчи. Друг победител му е по-удобен от негов кандидат, защото може да се оплаква от него, да го сочи за виновник, да влиза в спорове с него.Борисов ясно осъзнава, чеоще една хапка власт не му е особено полезна. С нея няма да реши проблеми, а ще създаде нови. И всъщност причината ГЕРБ да кандидатстват късно за поста и крайно непонятното отстраняване на Плевнелиев от Министерския съвет е тъкмо тази. Непонятно, защото, ако Маргарита Попова кандидатства под условие, че ако не стане вицепрезидент, ще си остане министър, то Плевнелиев вече не е министър.
– Как седят нещата в БСП?
– Още по време на битката между Ивайло Калфин и Янаки Стоилов на вътрешните избори за президент Стоилов много сполучливо забеляза, че за Калфин гласувахане само привържениците на Станишев, но и неговите врагове. Правят си сметка след президентските избори да обвинят Станишев във всички смъртни грехове и да го съборят.
Тази сметка, разбира се, е без кръчмар, защото главното ново в БСП е, че президентът държи на връщането си там и по отношение на Станишев той ще е в същата дилема, в която е сега Борисов заради избора на Плевнелиев. Не е политически естествено Първанов да стане пак лидер на БСП, следователно ще избира между атакуван лидер, какъвто сега е Станишев, или друг, нов, който ще засенчи него самия. С други думи почти сигурно е, че Първанов ще поддържа Станишев. Както виждате, ситуацията и в двете водещи партии е безкрайно оплетена и всъщност много не ги интересува какво ще стане на тези президентски избори.
– Кого го интересува?
– Кунева, зад която не стоят кой знае какви политически сили, нито има достъп до медиите, какъвто може да си позволят главните й конкуренти. За сметка на това обаче тя е единствената, която всъщност предлага нещо радикално ново – разчиства трасе за нова политическа сила в страната. И в това й е силата.
– Алтернатива на ГЕРБ? Ново НДСВ?
– ГЕРБ зае мястото на СДС напълно, което личи и по това как се спихна СДС. Просто
ГЕРБ е СДС в новите условия. Затова Кунева ще направи нова центристка партия. Царската партия не можа да изиграе тази роля по много причини. Но даде от себе си няколко фракции, едната от които е самата ГЕРБ. Защото всъщност Бойко Борисов по произход е от НДСВ.
В момента има празна центристка ниша, за която Георги Първанов с неговото АБВ си точеше зъбите, но не успя и затова сега се връща вляво. И ако на тези избори Кунева се класира на втори тур или пък постигне значим резултат от стотици хиляди гласове, в което никой от социолозите не се съмнява, тя ще обозначи себе си и своите съмишленици като хора в състояние да заемат тази изключително важна за по-нататъшния ни политически живот ниша.
– Каква е играта на ДПС?
– ДПС се намира в изключително сложно и деликатно положение. В навечерието на миналите избори ДПС и Ахмед Доган направиха серия от много големи грешки. Детски грешки. Затова и последиците от тях бяха изключително тежки. Сега ми се струва, че те са в състояние да направят още една, чието следствие ще бъде много повече от психологическо.
– Каква?
– На президентски избори Доган винаги е вдигал най-много цената си в политиката, защото в повечето от тях той е определял победителя. Когато в страната имаше синьо-червено противопоставяне, двата полюса до такава степен бяха изравнени по сила (плюс-минус няколкостотин хиляди гласа), че половиният милион, който Доган осигуряваше, решаваше кой да стане президент.
– Не е ли така и сега?
– Не точно, но Доган в момента решава същата задача – кого да подкрепи.
Има три варианта – дясно, център, ляво.
Или че може да подкрепи синята кандидатура, или Кунева, а може и Калфин. По дефиниция е изключено да подкрепи ГЕРБ, защото се съюзи с нейния най-силен противник – Касим Дал. И тъй като махалото се движи от ляво на дясно е много вероятно Доган да обмисля като най-естествена дясната кандидатура.
Но заради Иван Костов и поради появата на Бакърджиев, Софиянски и други политически дейци от близкото минало, той вероятно няма да ги подкрепи, тъй като енергията за подкрепата им ще бъде по-скъпа, отколкото онази, която ще му коства да излезе от тази ситуация тип манджа с грозде Остава избора му центризъм с Кунева или подкрепа за Калфин. Нека обаче напомня проекта му за Либерален алианс с НДСВ от 2005 г., който не се случи, а и сегашния му неуспешен опит да наложи царя за кандидат за президент. И дали по лични, дали по други причини, той май не желае да подкрепи Кунева и клони към подкрепа на Калфин.
– Какъв ще е ефектът?
– Калфин ще получи много по-сериозно присъствие в резултат от такава подкрепа. Ще се класира на балотаж и вероятно ще го загуби, защото Доган подценява обстоятелството, че зад Плевнелиев ще застанат всички десни и ще сработи класическият рефлекс “между избора на червено и друго – друго”, а гласовете на ДПС няма да стигнат, за да наклонят везната. Освен ако този нов скандал, забъркан от г-н Цветанов, промени нещата. Ефектът обаче ще е отслабване на центъра, т.е. Кунева, и ще се получи ситуация, в която доминираната от Първанов и Станишев БСП ще има срещу себе си просто ГЕРБ.
– Намеквате за ново възцаряване на двуполюсния модел?
– Доган фактически така ще усили един квазидвуполюсен модел, който ще започне да доминира в страната. Разликата между него и предишния обаче е, че доминираната от Първанов БСП може да се разбере с доминираната от Борисов ГЕРБ и те могат да направят коалиция за сметка на Доган. Това означава, че ДПС е на път само да унищожи собствената си уникална позиция на балансьор и партньор.
– Защо?
– Защото надценява силите си. И според мен – от гняв. Тропа капризно с крак: “Не може да сме толкова слаби!” А естественото му политическо поведение е да подкрепи центъра, да застане в една втора позиция, да намали егото и самочувствието си и България да получи своята 3-членна политическа структура: ляво – център – дясно. Това изглежда най-разумното поведение. Но не виждам ДПС да го прави. Затова може да се стигне до две силни крила – ГЕРБ и БСП, които да се договарят.
Идеята бе на Божидар Димитров от предишните избори и ако ГЕРБ не бе спечелила толкова много, сега щеше да ни управлява коалиция Първанов – Станишев – Борисов. Това не стана, но ГЕРБ успя да изяде СДС благодарение на умната си и премислена политика, за разлика от седесарите, които до последно се държаха като деца и ту подкрепяха, ту не подкрепяха и се надяваха ГЕРБ да им свърши работата. Докато не ги изяде.
– От какъв президент имаме нужда в следващите 5 години?
– България не би имала повод да се срамува, който и от тримата основни кандидати да стане държавен глава. Ивайло Калфин е може би един от най-образованите икономисти в страната, с много езици и международен опит. Меглена Кунева е бивш еврокомисар. Росен Плевнелиев е много културен човек, който навсякъде ще направи добро впечатление и бързо ще навлезе в ролята си на президент, както като бизнесмен навлезе успешно в работата на министър.
– Добре ли е, че и тримата са състоятелни хора?
– Не са големи богаташи, но е важно, че никой от тях не е упрекнат в злоупотреба и с една стотинка. Измежду другите кандидати също има много достойни хора, но те са без особени шансове. Слава богу, този път никакви шутове с безумни изказвания не тичат по сцената. Летвата вдигна Меглена Кунева – нейната кандидатура лиши другите от възможност да предлагат по-прости хора за поста, тъй като щяха да загубят в мажоритарното състезание.
– Кой ще спечели общинските парламенти?
– Към тях напират местни мафии и това е едно от доказателствата, че общинските избори стават все по-грозни. Това не са политически котерии, а са чисти сметки кой ще управлява парите в следващите 4 години. Избирателите в малките градове нямат имунитет към такива неща. Лъжат ги и взимат властта. Нищо друго не може да се направи освен хората да се научат, че изборите са важно нещо и че не е все едно кой кмет ще изберат. За да не патят следващите 4 години.
– ГЕРБ отново ли ще е големият победител?
– За самия ГЕРБ не е добре да преяжда с власт с оглед на това, че в партията ще се задълбочат процесите на гниене и корумпиране. Обикновено в собствените си очи партията започва да изглежда вечна и безнаказана, което е илюзия, и после се сгромолясва. Костов навремето така преяде с власт и после си плати за удоволствието доста скъпо. А ГЕРБ в добавка на политическите си успехи имат и много голямо медийно влияние. И ако и тук спечелят, ще загубят имунната си система. Врагът в политиката е полезен – той ти яде мършата. Врагът не те пита за разрешение – хапе те и слабите места отпадат. Ето това трябва да приеме ГЕРБ.
Интервюто е публикувано във в. „24 часа“ на 13.09.2011г.
