Редовният анализ на екипа на института „Иван Хаджийски“ (проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Марчела Абрашева, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Димитър Ганев) върху българския политически живот през октомври.
Основни събития
- На среща в Брюксел лидерите на ЕС се споразумяха за създаване на банков съюз от 2013, при който ЕЦБ ще получи правото да следи всички банки в Съюза.
- Внесен е проектобюджетът за 2013. Предвижда се растеж от 1,9% (при финансови разчети за 1,2%), увеличаване на пенсиите с 9,3% и на минималната работна заплата от 290 на 310 лв. За приоритетно е обявено социалното направление. Икономисти и БНБ предупредиха, че прогнозните приходи са надценени. НС на БСП излезе с алтернативен бюджет. Финансовият министър С. Дянков оповести, че след изборите може да се мисли за отмяна на плоския данък като социално несправедлив.
- На първо четене е приет нов, 10% данък върху лихвите по банковите депозити.
- НС прие формулировка на въпроса за референдум за нова атомна централа. Не се споменава площадката в Белене. Насрочена е дата за провеждането му – 27 януари.
- Окончателно избран беше новият ВСС.
- Президентът назначи досегашния главен прокурор Б. Велчев за член на Конституционния съд. НС избра от своята квота А. Анастасов и В. Марковска. Изборът на Марковска доведе до предупреждения от страна на ЕК, че е възможен междинен доклад за България, ако тя не се съобрази с европейските изисквания и не извърши проверки да корупция, търговия с влияние и конфликт на интереси.
- На среща в Букурещ ЕНП изрази „твърда подкрепа” за правителството на Б. Борисов. Кандидадът на ГЕРБ за заместник-председател Р. Желева пропадна при гласуването. Борисов обясни, че се е „поскарал малко” на държавите, които искат пари от Германия.
- Очаквано Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи отложи членството на България и Румъния в Шенген. Резерви изразиха Германия, Холандия и Белгия.
- На два пъти еврокомисарят по цифровите технологии Н. Крус призова за прозрачност в българските медии. В специално писмо германският посланик в София М. Хьопфнер възрази срещу цензуриране на негово интервю от български вестник.
- Председателят на „България на гражданите” М. Кунева обяви, че няма да се коалира с ГЕРБ, БСП и ДПС „преди и след изборите”.
- Н. Нейнски, М. Димитров и В. Шарков създадоха Фракция „Единство” в СДС за съвместно с ДСБ явяване на изборите. Зад тях в декларация застана младежкото СДС.
- Редица социологически проучвания показаха, че недоверието в ГЕРБ расте, дори до изравняване на силите с БСП. Проведоха се частични местни избори в 12 населени места, със смесени резултати.
- К. Дал и К. Исмаилов направиха инициативен комитет за учредяване на Народна партия „Свобода и достойнство”.
- Премиерът Борисов се срещна с румънския си колега В. Понта на новопостроения Дунав мост 2.
- Скандал в Столична община заради грешка, която щяла да начисли лихва от 3,3 млн. лв. (вместо 600 хил.) за изплащане на транспортна фирма, близка до ГЕРБ.
- Вътрешният министър Ц. Цветанов бе оправдан по делото за клевета, заведено от съдия М. Тодорова. Бившият военен министър Н. Цонев, обявен за „абсолютен престъпник” от прокурор Р. Василев, бе оправдан по последното от водените срещу него дела.
- При значим обществен интерес протича дело за радикален ислям в Пазарджик.
Значение
- Европейският интеграционен процес направи нова крачка с утвърждаването на банковия съюз. Сепаратистки тенденции, намерили израз през месеца в Шотландия, Каталония и Венеция, не поставят под съмнение общата европейска перспектива.
- Бюджет 2013 в очите на мнозинството анализатори и на опозицията е предизборен в двоен смисъл: и като „внезапно” социален, и като необоснован за периода след самите избори.
- Настъплението на ГЕРБ по овладяване на институционално и обществено пространство продължава основно в две направления: социалната и съдебната сфера, независимо от острите критични оценки на Брюксел.
- С данъка върху лихвите и референдума за АЕЦ управлението допусна да поеме отговорност, без да получи позитиви. Опитът за сражение с БСП на международен терен (като противопоставяне ПЕС-ЕНП) засега не излезе убедителен, и беше изоставен.
- Процесите вдясно носят напълно реален риск от разпад на СДС.
- Ноември ще бъде последният месец преди Избори 2013, който не е свързан с празници, референдум и непосредствена предизборна кампания. Стартовите позиции и потенциалните партньорства между политическите сили остават все така неясни и трябва да добият очертания.
Съдебната власт и европейският контекст. Октомври сякаш дава отговор на дилемата в каква посока ще се търсят решения на проблемите с българската съдебна система. Управляващите пренебрегнаха идеите за реформиране и предпочетоха пътя на продължаващо кадрово овладяване на „независимите” съдебни институции. Изборът на членове на ВСС от парламентарната квота и назначенията на конституционни съдии са ясен индикатор, който позволява да се предположи какъв характер ще имат номинациите за главен прокурор и шеф на следствието.
Този път обаче персоналните назначения срещнаха остра европейска реакция. Изявлението на говорителя на ЕК, че дори е възможен извънреден доклад за правосъдието и вътрешния ред, е безпрецедентно поне в два смисъла. Първо, никога досега в историята на мониторинговия механизъм не се е стигало до подобна мярка, граничеща с пълен отказ на доверие във волята на българското правителство да осъществява резултати в определени срокове. И второ, никога Брюксел не е реагирал толкова скорострелно, буквално часове след избора на конституционни съдии – също необичайно, предвид на бавните и предпазливи процедури на наблюдение. Явно е, че ЕК вече има категорична позиция спрямо случващото се в България и не храни илюзии относно замисъла на едни или други български ходове. Да се твърди, че роля са изиграли просто нечии доноси, е несериозно.
Няколко са очевидните последици от брюкселския демарш. За първи път в практиката на мониторинговия механизъм отговорността за нещата в сектора правосъдие и вътрешни работи е потърсена изрично в парламента и правителството и техните решения, а не в съдебната система. Изцяло са изконсумирани възможните имиджови плюсове от организирания за първи път „прозрачен избор” на членове на ВСС, под надзора на интернет-потребители и неправителствени организации. Претенцията за успешна борба с корупцията и престъпността, легитимираща натиска на кабинета над съдебната власт, е сериозно ерозирана от съмнителното или направо неуспешното движение по знакови дела (мащабът на делото „Октопод”, почти сведен до местенията на Алексей Петров от ареста в болница и от болница в ареста; оправданият по всички дела бивш министър Н. Цонев, който беше нарочен за „абсолютен престъпник”). Констатацията на вътрешния министър Ц. Цветанов, че „България е оазис на организираната престъпност”, направена на четвъртата година от мандата, говори зле за много неща, но най-вече за собствената му дейност на поста. Показателно след изявлението на Брюксел е и мълчанието на премиера. Ако преди Борисов успяваше да представи пред публиката европейските критики с положителен знак, това „обръщане на интерпретацията” вече му изглежда рисковано. Изборът на съдия В. Марковска в Конституционния съд не е повторение на историята с номинацията на Р. Желева за еврокомисар. Тогава премиер и правителство категорично застанаха зад (неудачното си) решение. Днес не е така. Ясна отговорност не е поета. Премиерът не пожела да коментира казуса. Президентът Р. Плевнелиев и вицепрезидентът М. Попова в синхрон изразиха сериозно безпокойство от станалото. Цветанов прехвърли грижата да се обяснява на НС. Единствено шефката на Правната комисия И. Фидосова твърдо защити Марковска в нарочно писмо до шефа на ЕК Ж. Барозу. Външният министър Н. Младенов оспори изобщо правото на Брюксел да се намесва в тези въпроси. Самата Марковска направи изказване в НС, опровергано от (предишни) твърдения на Цветанов и (сегашни) изявления на заместника му в МВР В. Вучков. Поредното петно върху образа на България е налице. Според коментарите юлското отлагане на следващия доклад на ЕК за края на 2013 може да е означавало „предпочитаме да работим със следващото правителство”. Вариантът „извънреден доклад” преди това (дори да е само предупреждение и да не се реализира) би могъл да бъде и стъпка по-нататък: „не искаме да работим с това правителство”. Ако не се предприемат незабавни промени.
Вътрешната динамика. Внесеният в парламента проект за Бюджет 2013 предизвика обичайните критики от страна на опозицията. Правят впечатление две неща. Почти всички наблюдатели го определят като нереален, основан на твърде оптимистични прогнози за ръст на вътрешното потребление и за събираемост на приходите – неща, за които досега няма индикации, че предстоят. Бюджетът освен това има ясно изразена социална претенция. Повечето разлики с неговите предшественици са все в социалната сфера – пенсии, минимална работна заплата, осигурителен доход, и т.н. ГЕРБ видимо навлиза в логиката на всички предишни правителства, да „развързва кесията” в края на мандата, да се възползва от властовия шанс за социално настъпление. Рисковете: това е чужд терен за сегашните управляващи и те трудно могат да играят убедително в него; и не по-малко важното, социалните бонуси са твърде ограничени, за да компенсират драстичното поскъпване на живота. С много по-скромен ресурс и в много по-тежка ситуация Борисов се опитва да постигне това, което не успя Станишев през 2009 – да докаже именно социалната необходимост от втори мандат на своето мнозинство.
Три събития могат да се окачествят като грешки на властта. Данъкът върху лихвите по депозитите е непремерена стъпка на С. Дянков, която може да струва много на правителствения имидж, ако не бъде изцяло преразгледана. Няма полезен ход. Ако идеята е да се покрият предвидените нови социални разходи, се получава порочен кръг. Взимаме ви това, което ще ви дадем. Приходите от данъка ще бъдат непропорционално малко на фона на загубената обществена подкрепа. Те няма да запълнят никакви „дупки” в бюджета, дори при оптимистичен сценарий. Ако данъкът иска да изглежда социално справедлив, трябва да предвиди необлагаем минимум – а тогава банките и големите вложители логично ще преобразуват схемата за отчитане на депозитите и приходите ще станат минимални. Остава най-неприятното за българските финанси обяснение: в МФ се опасяват, че бюджетът няма да издържи дори до изборите, и търсят всевъзможни начини за макар и дребни постъпления. Във все по-голямо предизвикателство за финансите на домакинствата на свой ред се превръща историята с предстоящо ново поскъпване на тока заради възобновяемата енергия. Противоречивите изказвания на министъра на енергетиката и шефа на регулаторния орган задълбочават неяснотата и внушават нови обществени страхове, че заложените през лятото ценови шокове няма да са последните.
Решението за провеждане на първи в историята на българската демокрация референдум също се превърна в труден за отиграване проблем. Както в случая с данъка върху лихвите и цената на тока, така и тук на ГЕРБ се наложи да се справят с тема, разгръщаща се в обществото по неблагоприятен за тях начин. Изходната точка, може да се каже, не беше най-благоприятната за БСП. След успеха със събраните подписи социалистите бяха на път да се изправят пред референдум, който няма да събере нужната активност, който хората еднозначно свързват с тях, по който ще се съди за предизборната им кондиция, по който нямат разбирателство с никоя политическа сила, и който третира казус, събиращ намаляваща във времето (макар и с малко) обществена подкрепа. Би се получило премерване на силите, рискуващо да затвърди убеждението, че БСП не е първа политическа сила и е далеч от този статус.
Премиерът Борисов и ГЕРБ отначало реагираха правилно, като се постараха изцяло да отстъпят отговорността на БСП за референдума. Принципът беше: „Събрали сте подписите – сега си направете референдума да видим”. Оттеглянето на опонентите от спора превръщаше БСП в самотен играч, виновен за проиграването на шанса на пряката демокрация у нас. Казано на спортен език – Борисов признаваше дузпа, за да покаже на публиката, че противникът не може да вкара. Вместо да направи това, премиерът смени езика, навлезе в терминология, която му е напълно чужда, за първи път започна да обяснява нещата не всекидневно, а юридически, с членове, алинеи и институции, позволи на себе си и парламентарното си мнозинство да затънат в спорове на дребно, отблъсна публиката с многословно акцентиране върху разликите между „атомна” и „ядрена” и заплахи да прибегне до Конституционен съд, за да доведе в крайна сметка нещата до съгласие за референдума с промяна на първоначалния въпрос, означаваща фактическо съавторство на този референдум и съотговорност за съдбата му. Сюжетът с решението по казуса проработи в полза на БСП. Социалистите получиха възможност за позитивна интерпретация във всички варианти. Ако референдумът успее, е успял „нашият” референдум. Ако се провали – провалил се е „техният” референдум, с техния въпрос, с тяхното желание да изопачат волята на подписалите граждани. Върнем ли се към спортния език, изглежда, сякаш че от страх да не му вкарат от дузпа, Борисов направо е признал гол, а на всичко отгоре дузпата предстои.
Мотивите на премиера за подобно поведение могат да бъдат различни. От една страна, това е „намигване” към Русия, опит да се продължи „двойната игра”, стремеж към балансиране в усилията да се избегне изолация на страната – в този смисъл благоприятно за Борисов дойде незабавното послание на „Росатом”, че е готова на преговори с България по дълга за „Белене” въпреки внесения в Арбитражния съд в Париж иск. От друга страна, това е „намигване” и към електората на ГЕРБ, сред който – и Борисов е наясно с това – спирането на централата е непопулярно решение. Не бива да пропускаме и рефлекса на управляващите винаги да държат диригентската палка, да не допускат никое събитие да се развива извън тяхната доминация. Щом има референдум, нека бъде наш. Зад многообразието от възможни съображения все пак личи и несвойствена за премиера неувереност в ходовете, несигурност за отзвука от решенията и във вътрешен, и във външен план.
По-малко от половин година преди изборите, референдумът няма как да не влезе в предизборна логика. Той би могъл да се превърне в „пробно” сражение между ГЕРБ и БСП, изпитание на силите преди голямата битка. Но двата „гиганта” не създават впечатлението, че са готови на това. Напротив, притеснението, че могат да загубят точно в навечерието на решителния рунд ги прави крайно предпазливи, и склонни по-скоро на формално отношение, при което цел е не победата, а минималните щети. Ето защо случаят АЕЦ „Белене”, развил се като резултат именно от сблъсъка между ГЕРБ и БСП за миналото и бъдещето на проекта, достига до етап, в който нито една от двете партии не отива с позиция „не” пред урните. Референдумът би следвало да е противопоставяне, което извежда хората да кажат мнението си. А противопоставянето сякаш го няма. Най-големите противници на централата от СК не искат да участват, за да не легитимират сговорите и раздорите между двете най-големи сили. ДПС не подкрепя „Белене”, но и не излиза срещу него. Националистите традиционно са „за”. В тази ситуация неочаквани (включително предизборни!) бонуси може да получи онзи, който поеме в кампанията отрицателната позиция и я използва като трамплин за собствена пропаганда. На настоящия етап кандидати за това са само Зелените – но те нямат нужния за целта ресурс.
Пътят на ГЕРБ към изборите. Референдумът открива финалната права към юли 2013. ГЕРБ върви натам с ясната и дадена нееднократно заявка за втори мандат, но отива при разположение на обществените нагласи, даващо много малък шанс за самостоятелно управление. Политическите партньорства вече близо година стават все по-ключова тема в българския политически живот. Тук ГЕРБ видимо изостава. Вместо да държат, по свой обичай, инициативата и да градят архитектурата на сближения и разделения между партиите, те дадоха на другите време и възможност да се самоопределят и да потърсят свои ниши и свои централни послания. БСП вече издигна лозунга „Свобода или ГЕРБ”, и по този начин отвори врати във всички посоки, където бъде намерена подкрепа срещу управляващите. М. Кунева каза „не” на коалициите, и така – ако не спря, то поне отложи за краен случай възможно сближаване с ГЕРБ по линия на Европа, експертност и ЕНП. ГЕРБ дълго време водеше сините към дезинтеграция, за да се възползва от разочарования им електорат, но от известно време възникна опасността техните действия да ползват не тях, а партията на Кунева. „Атака” и ВМРО намериха път едни към други. Отношенията ГЕРБ-ДПС винаги са били сложни, не са изключвали никога сътрудничество по определени въпроси, а също и по места, но стремежът към изтласкване на ГЕРБ от смесените райони и най-вече от привилегированите контакти с Анкара и българските турци зад граница правят бъдещо партньорство почти невъзможно, освен в загатнатата още преди време от Л. Местан формула за национално спасение.
Така в крайна сметка отворените врати на ГЕРБ не са към формирование от типа „ГЕРБ плюс”, към разбирателство между десни партии върху европейска платформа, а на практика към националистическата ниша и към формации от типа на РЗС и новия проект на В. Марешки. При положение, че и досега партньорите им са общо взето тези, особено развитие през мандата не е регистрирано. Само че 2013 би се отличавала от 2009. Ако преди ГЕРБ беше електорална и политическа стихия и можеше да разделя подобни по-малки сили, да им диктува и да ги направлява, през 2013 би било различно. ГЕРБ не биха били толкова силни, и ще зависят много повече от „малките” с всички рискове, които това може да породи за политическата стабилност, а и за обществения имидж на Борисов и партията му.
БСП. Партията преодоля първия съществен риск пред лансирания от нея референдум – изолацията (политическа и медийна). Разбира се, подводните камъни не свършват с това, и е необходима много внимателна преценка как да се действа оттук нататък. Кондицията на социалистите е добра. Международният пост на лидера Станишев не е само украшение към визитката му, както бяха убедени някои наблюдатели, но и възможност за постигане на политически позитиви. Пролича и в български план. Срещата на ЕНП в Букурещ и изявленията на Борисов очертаха заявка на ГЕРБ „да бият” за пореден път БСП, този път на международен терен. Трудно обаче можеш „да биеш” президента на ПЕС, когато собственият ти кандидат за вицепрезидент на ЕНП е отхвърлен от европейските десни, Европейската комисия начело с представител на партия от твоето политическо семейство те подлага на безпрецедентно остри критики, а оглавяваната от уж най-близък твой партньор Германия не ти оказва подкрепа, но напротив, официално се присъединява към несъгласните с бързо приемане на България в Шенген. На този фон инициативите на Станишев плюс победите на левицата в Литва и Черна гора формират усещане за подем, който оставя на заден план неизбежните вътрешни разногласия. Това е засега. Опитът показа, че именно вътрешните разногласия в БСП, избликващи по неочаквани поводи, могат да спрат успешния ход на партията.
ДПС. Там продължава да тече поетапна смяна на областни и местни ръководства, с всички рискове, до които това може да доведе. С изключването на К. Дал и К. Исмаилов внушението беше, че вътрешният конфликт се преобразува във външен. Оказа се, че това впечатление е преждевременно. Системните проблеми в отношенията между лидера А. Доган и най-голямата местна структура – тази в Кърджали – минали през уволнения, заплахи и ултиматуми през последните 2 г. – излязоха отново наяве. Решението на общинските съветници от ДПС да се противопоставят на посмъртното удостояване на българския генерал от Балканската война, освободил Кърджали, с почетно гражданство, рязко се размина с официалните позиции на ръководството. Възможна е хипотезата, че тези събития следва да се оценяват в контекста на сложните отношения на ДПС с Анкара, и че както ДПС и ГЕРБ, така и отделни структури на Движението търсят своето място в тези отношения. При всяко положение случаи като този в Кърджали, делото в Пазарджик и скандалът в Добрич с ромски ученици са показателни, че етническо напрежение не бива напълно да се изключва в светлината на предстоящите избори, и че партиите трябва да са готови за това.
СДС и ДСБ. Формирането на фракция „Единство” в СДС изведе дясното разединение на ново равнище. Прекият избор на председател на партията преди месеци – бомбата със закъснител „Юруков” – доведе до тежки разногласия между, условно, ръководството и ПГ. Новата проява, диктувана от Н. Нейнски, М. Димитров и В. Шарков, попада обаче в неясна позиция. Писмото им до СДС и ДСБ за обединено явяване на парламентарните избори изглежда не предвижда коалиция, а някакъв тип обединение, което би поставило под въпрос лидерската роля на И. Костов. Ето защо ДСБ реагира доста сдържано, а Костов не пропусна да подчертае, че писмото е „пораженческо”, защото допуска изборен провал, а самият той няма какво да предприеме, защото СДС се е откъснал от него, а не обратно. Наред с липсата на подадена ръка от ДСБ, представителите на „Единство” се сблъскаха с яростен огън от своето ръководство и обвинения в кариеризъм и костовизъм. Отношенията към ГЕРБ и към Костов за пореден път стават, и то още по-тежка, разделителна линия. Картите този път са поставени на масата. Ръководството на СДС заяви, че Костов през 1996/97 е бил страхливец, донесъл е много разочарования, а сега искал да разцепва ГЕРБ. Н. Нейнски пряко предупреди партийните си шефове, че ГЕРБ няма да сложат неизбираеми хора в листите си, ако те на това се надяват. Новата фракция е изправена пред варианта да стане партия, и да задълбочи разпада на СДС, да се оттегли безславно, и да жертва кариерата на вдъхновителите си, или да отстъпи всичко в ръцете на Костов, и да загуби шансове. Прекъснат е бавният и внимателен опит на ДСБ да погълнат СДС, а разделението отново е афиширано със скандал.
„Атака”. Съюзът с ВМРО все повече се затвърждава в съвместни прояви и изявления. При изтъняващата обществена подкрепа плюсовете изглеждат несъмнени. Рискове също има: всички си дават сметка, че на този етап парламентарно място за две националистически формации няма, и максимум едната би могла да преодолее бариерата. Това може да доведе до открит сблъсък с НФСБ и до взаимно омаломощаване, вместо да се търси диалог с избирателя. В. Сидеров и К. Каракачанов трябва ясно да си отговорят на въпроса кой им е основният опонент в приближаващата кампания, и заедно с това да избегнат обвиненията, че са патерица на БСП, каквито несъмнено ще дойдат в кампанията за референдума. От една страна, огнищата на етническо или религиозно напрежение и процесите в ДПС дават допълнителен шанс на новия съюз. От друга – това е нож с две остриета, защото може да доведе до непредсказуеми социални последици.
Заключение. Ноември ще бъде лакмус за обществените настроения. Това е последният месец, свободен от празнични и референдумни събития преди предизборната кампания, в който може да се получи по-ясна картина на нагласите. Есента дойде с безпрецедентно високи икономически тревоги, много негативни очаквания и за страната, и за личните финанси. През миналите години икономиката („джобът”) и политиката („Бойко”) бяха като паралелни реалности, които не си влияеха съществено. Предстои да се види дали ще се съберат и ще променят електоралния пейзаж. Досега срив в доверието към ГЕРБ нямаше, но тежките за мнозинството новини вървяха през пролетта и цялото лято, за да се активизират сега през есента. Показателно също през октомври в медиите масово се наложи тезата, че ГЕРБ и БСП вървят към сближаване на процентите, че разликата между тях е минимална. Това е нова психологическа ситуация. За първи път от доста време насам социологията се превръща от огледало на събитията в събитие. От нея ще се очаква да каже дали разклащането на лодката е вкарало вода в нея, дали стойностите на подкрепа за ГЕРБ, които вече са на ниво 2008, ще паднат още по-ниско (както ставаше със СДС през 2001), или напротив, ще се стабилизират и (подобно на НДСВ през 2005) ще се вдигнат предизборно.
Наред с вътрешните процеси трябва да бъдат отчитани и международните. България е изправена пред сериозен риск от европейска изолация, която може да допринесе за промяна в националните нагласи, а също и да задълбочи някои вече утвърдени разделителни линии в управляващата партия. Това не означава, че ГЕРБ върви непременно към изборна загуба. Означава, че трябва да помислят за значителни промени в поведението и посланията си, вътре в страната и извън нея, ако искат да я избегнат.
