Доверието към българските публични личности с коментар на Кънчо Стойчев

Статията е публикувана във вестник „Преса“ на 21 ноември 2012 г., където са поместени и ноемврийските данни на „ББСС Галъп интернешънъл“

За последната половин година премиерът Борисов губи средно по около 2 процента одобрение месечно и в момента личният му рейтинг е 31%. Същевременно неодобрението към него нараства с по-бърз темп и достига до 55%, т.е. вече почти два пъти повече са избирателите, които му нямат доверие. Не става дума за край на влиянието и присъствието му в политиката – той безспорно си остава централна фигура, но със сигурност наблюдаваме край на магията, на една десетгодишна електорална любов. И ако е

вярно, че любовта на Балканите винаги е една маскирана омраза, то добрата новина е, че омразата у нас май намалява със спада на обичта към „Първия”. Доказателство за последното е и променящото се отношение към бившия премиер. За пръв път от края на мандата му

Станишев получава доверието

на 26% от избирателите и освен че изпреварва по рейтинг министъра на (както се казваше едно време) единствената опора на народната власт – МВР, се класира непосредствено до Борисов. Ако към тези два факта от ноемврийското представително проучване на „ББСС Галъп интернешънъл“ добавим и още един – че бившият президент Първанов изпреварва за пръв път от доста време Бойко Борисов, то изглежда нещо се случва в заспалата ни на повърхността родина.

На първо място, с „разомагьосването“ на Борисов подкрепата си за него оттегля една агитка, която у нас винаги е огромна. Това е агитката, подкрепяща не определен „свой“ участник в състезанието, а онзи, който побеждава. Присъединяването към победителя е друга балканска хитрост, която услажда ракията и усилва героичната поза след третата такава. Махмурлукът, естествено, е неминуем.

Второ, значима обществена група започва да оттегля доверието си към Борисов и това е българският бизнес. Докато в началото на мандата 68% от този социален слой са му имали доверие и едва 15% – не, то днес съотношението е коренно преобърнато и мнозинство от 48% му нямат доверие. Тези данни опровергават всякакви фанфари за бизнес средата в страната, особено по отношение на малкия и средния производител на стоки и услуги. Като електорат групата на българския бизнес не представлява голяма численост, но влиянието й се разпростира върху повече от един милион заети.

Кметът на София е най-високо оценяваният деец на политическа партия в момента, доколкото не би било редно да възприемаме за партийни дейци първите двама в класацията Кристалина Георгиева и Росен Плевнелиев. Сред министрите с относително високо доверие се нареждат двама, които сравнително отскоро са в кабинета – Лиляна Павлова и Делян Добрев. Доверието в правителството се задържа на устойчиво равнище от около 30% през последните шест месеца, но се регистрира постоянен ръст на недоверието, което в момента е два пъти повече от позитивните оценки и надхвърля 60%.

Основните разочарования на избирателите са свързани с удвоената през настоящия мандат безработица и с трагичното състояние на малкия и средния производител у нас. Недоволството от материалното благосъстояние е нараснало с 10 пункта, сравнено със същия период от мандата на тройната коалиция.

Мнозинството българи не са удовлетворени

от борбата с престъпността и корупцията. Като цяло 45% от избирателите считат, че кабинетът „Борисов“ се справя по-зле от предишния и едва 15% считат, че той е по-добър. Твърде вероятно е основното състезание на изборите догодина да бъде личностното – прекият двубой между лидерите Борисов и Станишев. Като че ли точно това е и замисълът на настоящия премиер, който – понеже счита шефа на БСП и ПЕС за удобен противник, направи всичко възможно да води битката само с него. Това обаче може да се окаже най-голямата му илюзия.

Първо, защото прекомерният му огън по Станишев направи излишно другите да го крит
икуват – за тях е все едно, защото и без това „Бойко вече го сатанизира“. Същевременно обаче и Кунева, и Мартин Димитров, и Иван Костов ще концентрират атаката си по множеството слаби и порочни черти на управлението „Борисов“.

Второ, Станишев не само стоически понесе огромната, често и незаслужена помия срещу него, но и израсна, кали се и доби нова увереност. Спрямо най-ниската точка на оценките към него в края на мандата му днес той възвръща подкрепа сред най-образованите, сред заможните и сред бизнеса. И трето – вече не съществуват каквито и да било аргументи, че Станишев не е политик от европейка величина. Двубоят Борисов – Станишев все още не е предрешЕн, настоящият премиер води в класацията. Но тенденциите напоследък сочат възможност мачът да бъде обърнат. Ако Борисов продължи само в несвяст да повтаря „Аз съм най-добър, Сергей е най-лош“, това вече няма да е достатъчно за победа. Защото зимата продължава да е политически фактор в България и от това как електоратът ще излезе от нея зависи финалният спринт на изборите. Станишев до известна степен е привилегирован – той не е на власт, той просто има да чака. Докато Борисов трябва и да действа.