Статията е публикувана във вестник „Преса“, където са поместени и ноемврийските данни на „ББСС Галъп интернешънъл“
Половин година преди изборите разликата между ГЕРБ и БСП се стопи на 3 процента! А разликата в личните рейтинги на Бойко Борисов и Сергей Станишев – до 5 на сто (31:26). Това преди всичко означава, че БСП има съвсем реален шанс да спечели изборите. Не само в смисъла, в който г-н Станишев говореше досега – да свали ГЕРБ от власт. Но и в смисъл, че ако нещата продължават така, е възможно БСП да се окаже партията победител по абсолютен брой гласове.
Това, разбира се, е само предположение, възможност. Сигурното е обаче, че въпросът за властта в България напълно може да се сведе до въпроса за съотношението ГЕРБ:БСП. Ако вземем предвид „традицията“ месеците януари и февруари да „глобяват“ всеки български управленец, плановете на ГЕРБ-ерите да повторят мандата изглеждат повече мечти, отколкото реалност. Как се стигна дотук? Как е възможно от напълно навряна в ъгъла (преди две години) БСП почти да изравни резултата? От 40:13 в полза на ГЕРБ сега да наблюдаваме почти изравняване? Тук действат две групи фактори. Едните са свързани с ръст на „червените“. Другите, по-важните – със спад на ГЕРБ-ерите.
Ръстът на БСП се дължи:
– на факта, че тя е единствена опозиция. Единствена, която нито за миг, нито с една уговорка не напусна позата „Долу Борисов!“. Всички останали мънкат, правят уточнения и пояснения…
– на факта, че г-н Станишев еднозначно победи г-н Първановвъв вътрешната битка в БСП и бе избран за лидер на ПЕС, с което БСП престана да излъчва вътрешна слабост;
– на факта, че и у нас, подобно на Европа, иде лява вълна, макар и много по-малка, отколкото примерно в Германия.
Посочените фактори обаче не биха стигнали за победа, тъй като 20-22 процента са теоретичният максимум на червените у нас, поне в обозримо бъдеще. Около 1 милион и 200 хиляди гласа е вероятно пределът на червеното електорално постижение. Затова тайната на случващото се е в спада на ГЕРБ. Често свързват този спад с обедняването. Това елементарно обяснение е проблематично. Гласоподавателят не е „павловско куче“. Той свали същия г-н Станишев, макар че мандатът на тройната коалиция удвои пенсиите и повиши доходите на останалите с около 50 на сто.
А пък г-н Борисов се радваше на звездни рейтинги в най-тежката година на кризата. Тогава какво? Има причини и за неблагополучията на управляващата партия.
Преяждането с власт не прощава
Основните фактори за спада на ГЕРБ са също три:
1. Отказът от реформи. В най-слънчевите си дни г-н Борисов не посегна да извърши нито една болезнена, но наложителна реформа – нито в здравеопазването, нито във ВУЗ, нито в железниците, нито в науката, никъде. Сега това му се връща като чувство на електората за безперспективност на неговото управление. Той – подобно на плах хирург – спести на пациента болката от операцията. Пациентът доволен се усмихваше, но сега ще повика друг лекар!
2. Преяждането с власт. ГЕРБ съвършено излишно зае всички командни постове. И от това губи не само в „пропаганден“ смисъл – че носи цялата отговорност и няма от кого да се оплаква. Тук се добавят и неизбежните вътрешни конфликти, които поемат политическите напрежения. Като вземеш цялата власт, всички проблеми се оказват твои проблеми. А както е известно, всички проблеми е разрешил единствено Лудвиг Витгенщайн, и то във философията.
3. Преяждането с медийно присъствие. Това е интересна болест, обратна на тази, от която страдаше г-н Сакскобургготски като премиер. Не казвам елементаризма, че г-н Борисов е омръзнал на екрана. Той не е омръзнал и около една трета от нацията все още изпитва истинско удоволствие от удивителните му и талантливи изпълнения. Но удържайки своя електорат в неспирната си „психотерапия“ (както казва Дилов-син), г-н Борисов ежедневно, ежечасно произвежда врагове. Както ясно се вижда – и трите фактора са необратими: за реформи е късно; товарът на властта не се смъква, освен на избори; а ако намали дозата на медийната си доминация, г-н Борисов ще загуби и вниманието на „своите“.
Така че „дербито“ е с отворен край, колкото и невероятно да звучеше това изречение преди време.
Защо обаче говорим за „дерби“ (БСП срещу ГЕРБ)? Нямат ли шансове други? Тези други са само пет възможни. Да започнем с ДПС. Въпреки всички усилия на г-н Касим Дал, г-н Ахмед Доган удържа 50 на сто от гласовете на българските турци. В опозиция обаче ДПС не съумява да привлече значимо количество други гласове, което означава, че на изборите движението ще има 7 процента, около 350 000 гласа.
Около 300 000 гласоподаватели твърдо стоят зад г-жа Кунева, но броят им не расте вече няколко месеца. Разделени между „Атака“ и телевизия СКАТ, националистите са пред предизвикателството въобще да влязат в парламента. Ако СДС и ДСБ не се обединят, по-вероятно е „сините“ да споделят съдбата на полската „Солидарност“ и да останат за първи път без представители в парламента.
Впрочем по въпроса за „сините“ г-н Борисов стои пред интересна дилема: Кое му е по-изгодно? 1. Все пак да пусне г-н Костов в НС, с което да намали силата на БСП, или 2. Да удържи СДС от съюз с г-н Костов и да остави сините извън парламента – оставайки единствен десен, макар вероятно и в опозиция? Спряганата коалиция Янев – Марешки е – поне според данните – без шансове. Тя е чист продукт на политическото въображение и електорално мечтание на г-дата Борисов и Цветанов.
Впрочем „дербито“ си е дерби, но съдбата на ГЕРБ е отделен, друг и по-важен въпрос. ГЕРБ дойде по един типичен за Източна Европа постпреходен маниер. След Орбан в Унгария, Качински в Полша, Бъсеску в Румъния, и тук у нас, Борисов беше издигнат на вълната на гнева към Прехода. От него бе поискано невъзможното: реванш за Прехода, възмездие, отмъщение. При това изискване никой от посочените герои на постпрехода не можа да се запише с нещо повече от разочарование, но не поради някаква нерешителност или фалш.
Дълбокото съдържание на Прехода и съответно дълбокият извор на несправедливост е приватизацията. Тя обаче е необратима, собствеността не подлежи на ново поделяне, освен в огромна социална катастрофа. Затова реваншът за прехода е невъзможен по същество и протича като „реванш“, т.е. козметично, символично и повърхностно насилие.
Г-н Борисов като че осъзна горното и още в средата на мандата си смени позата на Борисов отмъстителя с тази на Борисов строителя. Това обаче промени радикално проекта ГЕРБ. От протестна партия против резултатите на Прехода ГЕРБ се превърна в проект за ново „истинско“ СДС, за нова дясна партия в България. Натам впрочем са насочени и усилията на г-жа Кунева. Естествено, и на преките наследници на „голямото синьо“: сегашното СДС и ДСБ. Центърът пак е празен.
Редовното изследване на „ББСС Галъп интернешънъл“ е проведено от 2 до 8 ноември 2012 г. То е представително за пълнолетното население на страната и обхваща 1010 българи чрез пряко интервю по домовете. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на „ББСС Галъп интернешънъл“® .Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентовите дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл“ в България от 1992 г. насам. Подреждането на текста на тези две страници, както и заглавията са на редакцията.
