Анализ на политическия юли

Редовният анализ на екипа на института „Иван Хаджийски“ (проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Марчела Абрашева, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Димитър Ганев) върху българския политически живот през месец юли беше публикуван на две части във вестник „Труд“ – на 03.08.2012 г. и на 04.08.2012 г.. Тук поместваме цялостния му вариант.

 

Основни събития

  • Терористичен акт на летище Сарафово в Бургас отне живота на петима израелски туристи (в т.ч. бременна жена) и един български гражданин. Президентът Росен Плевнелиев свика КСНС. Според него „имаме нова реалност и тежък проблем със сигурността”.
  • Кипър пое ротационното председателство на ЕС. Сред обявените приоритети са приключване на преговорите за Бюджет 2014-2020, интегрирана политика на ЕС в морските превози и съдействие за интеграцията на Западните Балкани.
  • Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер предупреди, че е достигнат решителният момент, за да се гарантира съществуването и стабилността на еврозоната.
  • Оповестен бе докладът на ЕК за напредъка на България, с който трябваше да приключи петгодишният мониторинг. Заключението е критично: има воля, но няма посока. Мониторинговият механизъм остава, следващият доклад ще бъде през декември 2013.
  • Четвърти вот на недоверие, внесен от БСП и ДПС срещу кабинета Борисов, по повод на евродоклада за провал в правосъдието и вътрешните работи . Резултат: 72 „за”, 136 „против”, 2 „въздържали се”; Синята коалиция и „Атака” бойкотираха гласуването.
  • БСП внесе в парламента искане за референдум относно АЕЦ „Белене”, скрепено със 773 447 подписа.
  • БСП с единодушно решение на НС издигна кандидатурата на Сергей Станишев за председател на ПЕС.
  • Уволнена е съдия Мирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите. Протестни акции у нас и в чужбина. Премиерът Борисов нарече уволнението „провокация”, според президента Плевнелиев то е „необективно” и „необосновано”, министър Цветанов го защити и каза, че президентът „не е запознат”.
  • Депутатът от ГЕРБ Димитър Аврамов, обвинен в подкуп и търговия с влияние, беше изключен от ГЕРБ и напусна парламента.
  • Учредена е партия „България на гражданите” с председател Меглена Кунева; новата формация се ориентира към членство в Европейската народна партия.
  • Емил Кабаиванов беше избран за председател на СДС. Обяви, че остава кмет на Карлово и ще ръководи партията оттам.
  • Частични местни избори в Белоградчик. Най-много гласове са подадени за партия ГЕРБ, следвана от РЗС. Остър протест на БСП за полицейщина и манипулация на изборите.
  • Успешно емитирани са 950 млн. евро дълг.
  • Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отхвърли обвиненията за картелно споразумение между 6 големи търговски вериги и обяви, че в петролния бизнес няма картели.
  • Протест на служителите в митниците срещу преместването на агенцията в Русе.

Значение

  • Бургаският атентат, първият в страна от ЕС след 2005, включи България в обсега на засегнатите от глобалния тероризъм държави. Рязко се актуализират проблемите за ефективността на службите за сигурност и на външната политика в един невралгичен регион.
  • Запазването на мониторинговия механизъм е цялостна негативна оценка за дейността по подобряване на вътрешния ред и сигурност, която опровергава твърденията на правителството за коренна промяна след 2009 г. Обратно, докладът показва, че проблемите се задълбочават с проблематизираната независимост на съдебната власт, разрастването на организираната престъпност и корупцията.
  • Реакциите на евродоклада на управляващата партия показват нежеланието за промени в досега следваната политика.
  • Изборът на нов ВСС и на нов Главен прокурор се политизира на фона на дилемата независима/зависима съдебна власт. Ключова фигура в натиска върху съдебната власт е министър Цветанов (в ролята на „гражданин”). Позицията на президента Плевнелиев говори за вътрешни различия между управляващите.
  • ГЕРБ завършва третата година във властта със спаднало обществено доверие до границите на ерозията, но с твърда парламентарна подкрепа. Това е първата политическа партия след промените, от която по време на управленския мандат депутати не само не се отцепват, но към която дори се присъединяват.
  • БСП показва добра политическа и организационна форма в навечерието на изборната година. Референдумът за АЕЦ „Белене” се очертава да бъде първата значима тема, която социалистите ще наложат в обществения дневен ред за месеци напред.
  • Тенденцията към обезличаване на СДС и превключване към орбитата на ГЕРБ се задълбочава, въпреки че официално се прокламира „възраждане”.
  • Разпадът в традиционното дясно увеличава шансовете на Кунева. Ориентацията към ЕНП означава, че вероятно ще разчита и на силна европейска подкрепа.
  • Комисията за защита на конкуренцията практически обслужва интереси на едрия бизнес и прикрива картелизацията.

Проблемните възли

Международният контекст. Умножават се неизвестните в международното уравнение. В европейски план, въпреки многобройните срещи на високо равнище, съгласие относно пътищата за изход от кризата не се получава. Положението на Испания става все по-драматично. Заплахата самата Германия да изпадне в рецесия се коментира от все повече наблюдатели. Остри критики към начина на функциониране на ЕС се чуват от много страни, като най-радикално в хора на евроскептиците се включи унгарският премиер Виктор Орбан. В регионален план напрежението в Близкия Изток всекидневно нараства. В Сирия тече реална гражданска война, обхващаща вече двата най-големи града на страната – Дамаск и Алепо. Геополитическа конфронтация раздели Запада от Русия и Китай. (Нека не забравяме колко важна предпоставка за успеха на Запада в Студената война беше противостоенето на СССР и Китай.) Турската позиция е втвърдена до крайност. Израел се радикализира, особено след терористичния акт в България, и пряко заплашва Иран с военни удари. На Балканите отмина разведряването, настъпило с изборите и коалиционния кабинет в Гърция, отново на дневен ред идват предупрежденията, че Гърция няма да получи повече средства и напускане на еврозоната не е най-лошият вариант. В Румъния беше направен опит за правителствен преврат, предотвратен от ЕС; референдумът по отстраняване на президента Траян Бъсеску показва трайно блокиране на институциите и остра политическа криза. В Македония се подготвя арест на бившия премиер Любчо Георгиевски. След близо три месеца преговори Сърбия има правителство от националисти и социалисти, т.е. от наследниците на Милошевич и Шешел, което трябва да се изправи пред близката опасност от фалит на страната.

Включването на България в НАТО – и участието в мисии на НАТО, само по себе си показва, че ние сме на световната карта и не можем да стоим изолирани от глобалните процеси. Терористичният акт в Бургас потвърждава това по съвсем различен, но категоричен начин. Нито правителството, нито общественото мнение беше подготвено за срещата с глобалния тероризъм. Политическите оценки варираха: от безпрецедентен „пробив в сигурността” до „трагичен инцидент”, който е нямало как да бъде предвиден. Стойността им е различна. Не беше даден отговор на въпроса защо информацията за чартърните полети от Израел е била широко огласявана, а автобусите – на самообслужване, без охрана. Обяснението, че предупрежденията на израелските служби за сигурност се отнасяли до зимните курорти, а не до летните, може да разчита само на наивна публика и беше само за вътрешна употреба. Атентатът бе извършен точно ден след самооценката на министър Цветанов, че МВР е изпълнило „на 100%” всички критерии.

Атентатът не стана повод за рационален и задълбочен обществен дебат, който да обхване външнополитическите и вътрешните предпоставки за включването на страната в обсега на глобалния тероризъм. Страната се опитва да играе значима роля в събитията в Северна Африка и Близкия Изток – изнася демокрация в Тунис, организира координационна среща на сирийската опозиция в Правец, българският външен министър посещава Ливан, за да дава насоки на мирния процес. Това са все чувствителни теми, които биха могли да породят и ответни реакции. Във вътрешен план проблемът за наличие на собствени „терористични клетки” стои открит, повдиган по различни поводи през последните години, без да бъде ясно коментиран от властта дори след Бургас.

Наводненията в с. Бисер и атентатът в Бургас са несъпоставими като събития, но общото е, че правителството и в двата случая се опита да отговори с масирана реакция – незабавно присъствие на държавното ръководство, успокоителни декларации, постоянно подаване на информация. Беше избегната и външнополитическа авантюра: прибързано, без да е приключило разследването, да се хвърлят обвинения срещу „Хизбулла” (партия, която участва в управлението на Ливан и не използва камикадзе) и Иран. Като цяло, на първо време атентатът сякаш не се отразява чувствително на отношенията власт-общество. Промените в масовото съзнание вероятно ще бъдат по-дългосрочни.

 

Евродоклад и вот на недоверие. Атентатът дойде в твърде неблагоприятен момент за правителството: точно когато състоянието на вътрешния ред и сигурност са обект на европейска критика. Но вместо да усили усещането за неблагополучие, бургаската бомба до голяма степен взриви и ефекта от редовния доклад на ЕК. Оценката на Брюксел винаги е заставала в центъра на медийното внимание, този път мина в сянка.

Докладът има две главни – и видими, особености: най-обхватен и най-критичен. Парадоксът е, че е и най-малко дебатиран от обществеността. Съдържанието на доклада хвърля съмнения върху самата формулировка „напредъка на България”. Не се изтъкват специални положителни отлики на управлението след 2009 на фона на предходното. В същото време сферата на критиката е разширена с ключов въпрос за демокрацията – разделението на властите. Организираната престъпност е третирана като заплаха и за самия ЕС.

Правителствените реакции на евродоклада, дирижирани както обикновено от Борисов, бяха необичайни. При предишни поводи премиерът демонстрираше изпреварващи и неочаквани за опонентите му ходове. Поиска вот на доверие, чете доклада пред НС, сякаш му е съавтор. Сега можеха да се очакват правителствени промени или поне уволнения в сектора на сигурността. Борисов предпочете да задържи постигнатата конфигурация, да пази статуквото. Освен че това изяснява политическия хоризонт – редовни парламентарни избори през юли догодина, – но и обръща вниманието към вътрешните баланси, които се стреми да поддържа премиерът. Те по принцип не са новина.

В дебатите по вота на недоверие пролича умението на управляващите да се възползват от съвпадащи по време фактори. Шокът от атентата позволи политическото разделение да се представя като неуместно. Процесите в Румъния, довели до политическа война между президент и премиер, направиха доклада за България безспорно по-малко критичния. Петгодишното обобщение даде повод отново да се замеря наследството на Тройната коалиция. Констатацията за „политическа воля” у ГЕРБ, която се появи между черновата и беловата на доклада, вероятно не без връзка с политическите контакти на Борисов, даде нужната „глътка въздух”. Дебатите като цяло позволиха да се подмени едно централно измерение на проблема: обстоятелството, че мониторинговият механизъм за наблюдение върху България остава, независимо от обещанието на ГЕРБ да отпадне през техния мандат. На практика опозицията не можа да противопостави на твърде съмнителните самопохвали на мнозинството своя убедителна контратеза извън известните на всички критики. Вотът на недоверие не стана повод на политиката на ГЕРБ да бъде противопоставена конструктивна алтернатива във вид на собствена политика в сферата на правосъдието и вътрешните работи.

ГЕРБ загуби престиж в Брюксел, но не и комуникационната битка в София.

Кръстопът и раздвоение на ГЕРБ? Балансираният подход на Борисов изяснява политическия хоризонт – редовни парламентарни избори през юли догодина, – но и насочва вниманието към вътрешното равновесие, което се стреми да поддържа.

В края на политическия сезон премиерът все по-отчетливо се намира пред определен предизборен кръстопът. Към победа на изборите може да се стигне по балкански черен път – силов, полуавторитарен, или по европейска магистрала – несилова, демократична. Засега изглежда, че дилемата се възприема като (сигурна) „балканска” победа и (вероятна) „европейска” загуба, а направеният избор – в полза на силовия път.

В подкрепа на това говорят: натискът над бизнеса, включително фаворизирането на определени среди на едрия капитал и монополите; апетитите към съдебната власт и амбицията да се прекърши съпротивата в тази сфера; отношението към политическите партньорства и стремежът към обезличаване на партиите, с които работи; сигналите за търсена промяна в Изборния кодекс; практиката от провежданите частични местни избори; промените в Закона за политическите партии, допускащи административно елиминиране на конкуренти; смените на директори на държавни компании като „Кинтекс” и „Техноекспортстрой; уволненията от митниците; поведението спрямо БДЖ след (временното) разрешаване на кризата от миналата година, и редица други факти.

Рисковете от тази линия не са малко и засягат както отношението на Европа към българското правителство, така и бъдещите трудности при намиране на партньори в една следизборна ситуация. Другият път, несиловият, изисква повече диалогичност и туширане на напрежението, развитие на част от потенциала на Борисов да намира общи теми и сюжети със социални и професионални групи. Първият път, несъмнено по-изкушаващ, всъщност води до остро двуполюсно конфронтиране ГЕРБ – БСП. Останалият политически спектър следва да премине в орбитата на ГЕРБ – и да се обезличи. Или да улесни социалистите. При такава поляризация няма особено място за друг тип умерени послания като тези на Кунева. Евентуалната победа в този случай би могла да бъде застрашена по две линии – прекомерно засилване на БСП, нарочена като единствен опонент, и формиране на силен протестен вот. Противодействието също е очертано – периодично делегитимиране на БСП чрез различни сюжети, и поощреното възникване на редица нови радикални партии, които да фрагментират протестния вот и да попречат да се отлее в една-единствена посока, така че да застраши ГЕРБ.

Има и втори кръстопът, на политическото поведение. Балансирането между двамата вицепремиери е отдавна коментирано. Събитията от последният месец фокусираха общественото внимание върху дейността и изявите на Цветанов – критиките от Брюксел, атентатът в Бургас, скандалът с уволнението на съдия Тодорова, искрите с президента Плевнелиев. Като финал – изпуснатите нерви в парламента. На този фон Симеон Дянков може да се похвали с успешно изпълнено емитиране на дълг и с единственото постижение на България, което Брюксел не оспорва – финансова стабилност. Същевременно обаче системата на баланси става още по-сложна, доколкото те обхващат и отношенията между изпълнителна власт и парламентарна група, а и между политическите дейци на мнозинството, които разчитат основно на работата си със структурите из страната, и онези, които имат повече международни контакти и се осланят на външната приемливост на управлението. Тези две тенденции, да ги наречем условно апаратна и технократска, не са от вчера, но като че ли в последната година се засилват и добиват публичност в медийно отразени несъгласия по един или друг въпрос (Цветанов-Плевнелиев по случая Тодорова е само един пример).

Преяждането с власт води закономерно до разграничения от този тип, които придобиват и геополитически измерения. Заслужава да се припомни какво значение придобиха разногласията между хора, замесени от различно политическо тесто, в условията на стария режим (апаратчиците – „националисти” като Милко Балев и Димитър Стоянов, от една страна, и технократите – „интернационалисти”, владеещи западни езици, като Огнян Дойнов и Андрей Луканов, от друга страна). Живков не просто лавираше, той управляваше чрез това противостоене, успешно, до момента, в който геополитическата ситуация позволяваше.

Въпросът, който съдържа политическият юли, е: има ли промяна в геополитическата констелация, която поставя под въпрос управлението на Борисов? Аргументът на Станишев, че ЕК е „снела доверието” от ГЕРБ, може да се оспори. Пренасянето на следващия доклад през декември 2013 означава, че ГЕРБ не е „скъсан”, за да се яви на „поправителен изпит” още тази година, както румънците. Но че в доклада няма и сянка от „конграчулейшънс Борисов”, е повече от ясно.

Резките движения от страна на Борисов биха могли да доведат до неочаквана доминация на една от тенденциите, а той не би искал нищо подобно. Напротив, на него му е ясно, че контактът с електората е под негов контрол, и едва ли би се примирил да стане заложник на вътрешнопартийно разделение.

БСП: към оптимална форма. В продължение на три години поддържа статута си на основен конкурент на ГЕРБ и започва да получава дивиденти от този капитал. Сега е изправена пред предизвикателството да развие своята опозиционност в ясни управленски послания. Важна стъпка, през която трябва да се мине, е кандидатурата на лидера Станишев за постоянен председател на ПЕС. При успех лидерската му роля и в България ще бъде бетонирана, а резултатите от загубата през 2009 – окончателно превъзмогнати. Това е шанс и за страната да навлезе по-плътно в европейския политически дебат. С подкрепата за румънския премиер Станишев показа, че може да рискува. Сега му остават точно премерени тактически ходове

Безспорно постижение са събраните подписи за референдум за АЕЦ „Белене”. Никога след промените не сме били толкова близо до провеждане на национален референдум в България, както сега. За БСП това е и възможност да наложи своя тема в обществения дневен ред, да излезе от ограниченията на реакции срещу действията на ГЕРБ. Оттук обаче възникват и въпроси, върху които партията ще трябва да мисли: рисковете на административния път до референдума; евентуалната ниска активност, която предизборно би играла в тяхна вреда; възможностите на ГЕРБ за контраигра, например като предложи втори, едновременен референдум по друга тема; неизбежното сближаване на ГЕРБ със сините поради сходните позиции по ядрената проблематика.

ДПС: отново в ясна опозиционна роля. За разлика от друг път, когато вотове на недоверие или позиции по политически казуси бяха обект на преговори и уточнявания, а понякога и на неразбирателство с БСП, сега е налице видимо единство и съгласие по обсъжданите теми. Вратата наляво е отворена, и това е разбираемо, предвид факта, че в нито една от формираните и формиращите се конфигурации вдясно не се вижда желание за сътрудничество с ДПС. Разбира се, партията ще продължи практиката си на „опозиция с едно намигване”, от която могат да се очакват изненади. Но вече като че ли е осъзнато, че път надясно за тях няма.

Синята интрига. С избора на председател на СДС процесите на разпад и преструктуриране на „старата десница” получиха нов тласък за развитие. Избран бе кандидат, явно удобен на управляващата партия – единственият кмет, който в критичен момент пожела да прибере софийския боклук и управлява общината в сътрудничество с ГЕРБ. От друга страна, за влиятелни среди в СДС (депутати в българския парламент и единствения евродепутат Надежда Нейнски) изборът е категорично неприемлив. Възходът на сините беше символизиран от грандиозен митинг, на който десетки хиляди хора се стичаха от провинцията към Орлов мост. И сега има нещо символно във факта, че се стигна до лидер, който отказва дори да дойде в София, за да управлява партията. Мартин Димитров, все така съпредседател на Синята коалиция, още преди избора бе формулирал дилемата: или другият кандидат – Ваньо Шарков, бие и се случва обединяване с ДСБ, при което Костов прави крачка встрани, или възниква хлабава конфигурация от тип ОДС с отворена платформа. Дилемата остава в сила дори след избора. Недоволството от вътрешнопартийния вот е толкова ясно изразено, че може да доведе до ново разцепление в скоро време, при което почти всички знакови фигури да напуснат СДС. Парламентарната група не е под контрола на централата; пролича достатъчно ясно от това, че иска оставката на Цветанов, за разлика от централата, т.е. Кабаиванов – Марков. Медийното присъствие и интересът към „стария” председател Мартин Димитров надхвърлят забележимо вниманието към „новия” Кабаиванов. Очертава се ситуация, в която средите, излъчили новия лидер, ще се изправят пред почти сигурно загубени избори или ще търсят индивидуално спасение в листите на ГЕРБ (каквато практика е изпробвана неведнъж на местно равнище).

Елитът на СДС се оказва между Сцила (поглъщане от ГЕРБ) и Харибда (поглъщане от Костов, при формално запазване на Синята коалиция). По всичко изглежда, че за разлика от античната легенда резултатът ще бъде не „или – или”, а „и – и”. Костов добре съзнава тази ситуация и много внимателно изчаква, за да не изпревари естествения ход на събитията. След толкова време СДС отново се разделя пред една и съща, повтаряща се до безкрайност, дилема: партийна монолитност или широка коалиция, с Иван Костов или без Иван Костов.

„Атака”: отново без полезен ход. Инициативата за „правителство на националното съгласие”, развита от Волен Сидеров, би била силна и би привлякла внимание преди година. Сега, в навечерието на изборната година, когато е започнал процесът по разграничаване между партиите в търсене на собствена ниша, тази идея е закъсняла. Дори осезаемото втвърдяване на тона по социални и национални проблеми остава някак встрани от политическия дневен ред, не поставя партията във фокуса на протичащите процеси.

 

 

Заключение

Образно казано, през този месец на ГЕРБ й се събра много – отгласи от протести в началото, вдигане на цени, после европейски доклад, вот на недоверие, атентат, успешно събрана подписка за референдум. По всичко личи, в началото на есента „мачът” ще започне на нейната „врата”. Защитната позиция, възприета през юли, няма да й носи дивиденти, защото централният въпрос ще бъде колко голове ще получи и колко ще бъдат спасени. Ето защо е вероятно управляващите да започнат своето контранастъпление с инфраструктурни обекти и други изненади, за да наложат своята интерпретация за процесите в началото на изборната година.

Не бива да се подценява и това, че международната изолация на управлението расте. С ориентацията на „България на гражданите” към ЕНП става явно, че европейската десница спира да залага само на ГЕРБ и ще търси и други партньори в България. Борисов ще има нови възможности да съжалява, че не отстъпи първата българска еврокомисарка на Барозу. Европейската перспектива на Станишев може, през другия спектър, да допринесе за симетрично свиване на доверието. В Брюксел видимо не чакат положителни новини от София преди следващите избори. ГЕРБ ще трябва да разчита на собствени сили, което в условията на плавно намаляващо обществено доверие може да провокира предизвикани и непредизвикани грешки.



Не пропускайте

От Мрежата