Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 30 август 2012 г. под заглавие: „БСП: Както трябва или
както винаги“
Вече се извъртяха достатъчно коментари за изказването на Антон Кутев, в което той сравнява предаването на социалистическите идеи със заразяване от СПИН. Акцентите в изводите: обидно изявление, дори най-обидното в историята на БСП (според Георги Първанов), виц (за който вече не наказват – според Сергей Станишев), лятно търсене на новини (което прави от мухата слон), подмяна на дневния ред (за да не се занимаваме с реалните проблеми), вътрешни линии на несъгласие в БСП (които отново вдигат на крака стари лагери и продължават предконгресната
битка).
Наистина не е темата на българското общество, и обществото е пределно наясно с това. Но представлява сериозен гаф, особено от страна на секретаря на партията по медийната политика. Мнозина заявиха, че изказването е обидно за хилядите членове и симпатизанти на левицата. Всъщност това не е просто неудачен червен хумор, а недопустим черен хумор, защото засяга не само привържениците на социалистическата идея, но и онези носители на тази страшна болест, за които тя е много далеч от вица. Какво ще се прави по случая, ще го има ли онова, на което едно време му викаха „организационни изводи” – ще решава партията, защото нейна, а не на коментаторите, е задачата да поддържа публичния и медийния си образ и да се стреми към победа на парламентарните избори. Целият въпрос е дали нещата няма да протекат така, че решенията да се взимат под натиска на събитията.
БСП посреща скандала, изкуствено раздухван или не, в относително добра кондиция. Тя е сред партиите, които са най-добре подготвени за началото на политическия сезон, с начертан курс от конгреса, с вече набелязани и разработени управленски виждания, с програма за политически ходове, на които предстои да се реализират от септември нататък. От медийно-комуникационна гледна точка Кутевото изказване представлява един малък подарък за ГЕРБ в навечерието на този сезон. В нормални условия никоя уважаваща себе си управляваща партия не би приела подобен съмнителен подарък, за да не падне твърде ниско и да не заблати допълнително мочурището на българската политика. Но ето че историята се поде лично от министър-председателя и се превърна в инструмент за неуместни подигравки. На този терен той впрочем има опит със собствените си разсъждения върху кучета и пържоли.
И след като неизбежно нещата опряха до междупартийния конфликт с ГЕРБ, лидерът Сергей Станишев показа решимост да брани екипа си – онова Изпълнително бюро, което е най-консолидирано за БСП от началото на промените насам. Защитният вал е изграден. Който критикува, помага на политическия опонент. Опонентът е авторитарен, ето защо реакцията е демократична: „за вицове не наказваме”. Рискът е това да се възприеме като подкана към всички желаещи да упражняват остроумието си, че вече ще ползват одобрението на председателя.
Обичайна по нашите ширини е надеждата, че случаят ще отшуми. Поговорката „всяко чудо за три дни” има и основания. ГЕРБ налага такова темпо на новини и скандали, че никой от тях не успява да се развие пълноценно и да произведе конкретни ефекти, защото е захлупен от следващия – вместо да тръгне лавина, една върху друга се сипят снежни топки. Така след седмица или две няма да се занимаваме с Кутев, а с нечия поредна фалшива диплома, бонусите на този или онзи чиновник или с източване на ДДС от партиен функционер.
Може да стане така, може и да не стане. Сезонът още не е започнал, за да разберем ще бъде ли използвана историята, как, ще се съхрани ли изобщо като сюжет със закъснител. Но при всяко едно положение е време БСП да си изработи политика за реакции при такива проблеми, които няма как да не възникнат отново, политика по отношение на единството, политика на бързи и навременни действия, за да не оставя върху образа й да тегнат впечатления за тромавост, нерешителност, несигурност какво трябва да се предприеме. Противоположността с ГЕРБ отново е налице. ГЕРБ далеч невинаги имат идея как да управляват и с какви стратегии, но добре знаят как да реагират незабавно на всяка изтървана реплика. БСП изглежда винаги готова със стратегии за управление, но трудно се оправя, и губи точки, когато някой изтърве нещо. Това може и да са псевдопроблеми, но оказват влиян
ие. Хората предпочитат да видят внушение за незабавна и категорична реакция, а не сложна верига от мълчания, чакане на коментари, на контракоментари и ревизирани впоследствие становища. А че ще възникват подобни непредвидени скандали, е логично. Пред БСП има и много поводи, в които дадена муха може да се домогне до статута на слон – и коментарите след конгреса на ПЕС в Букурещ в края на септември, и отзивите около избора на нов Висш съдебен съвет и главен прокурор с традиционните подозрения за съглашателство с управляващите, в по-далечна перспектива – развитието на коалиционната политика и подреждането на предизборните листи. И ако предварително не се мисли какво може да се случи тогава, БСП ще се изправи пред друга поговорка – този път руска: „Искахме да стане както трябва, но стана както винаги”.
