Статията е публикувана на 22 май 2012 г. във в. „Преса“ под заглавие „Първанов не сбърка, като се оттегли“
Да не дойде този момент догодина, в който властта ще се търкаля по улиците и БСП да не е в състояние да се наведе да я вземе. Това предупреждение, перифразиращо Ленин, отправи в своето изказване Захари Захариев, един от делегатите на 48-ия конгрес на БСП. Чак да започне да се търкаля, едва ли. Трудно е да си представим Бойко Борисов и Цветан Цветанов да оставят властта им да се търкаля и да не направят нищо по въпроса. Социалистите няма да вземат властта с навеждане, а с много по-сериозни действия и послания, и това се съзнаваше прекрасно на конгреса. Мнозина, в това число и Захариев, пробваха да обяснят как. Напълно разбираемо, проблемите на стратегията и тактиката доминираха в конгресните дискусии. Сблъсъкът между двете ключови фигури в партията, Георги Първанов и Сергей Станишев, също се вписа в този контекст.
Общото кратно е в програмната рамка. Първанов декларира – още преди конгреса, – че няма програмни различия със Станишев и не се разминава с него в оценката за управлението на ГЕРБ. Официалното единство имаше на какво да стъпи. Несъгласието пролича на първо място по посоката на контранастъплението. Дали това ще бъде личността на Бойко Борисов с всичките му харизматични и медийни похвати да влияе на общественото мнение (както предлага Първанов), или ще бъде партията ГЕРБ като машина за избори, застрашителна за демокрацията (както смята Станишев). Вземането на решение по този въпрос влече със себе си и различни организационни виждания. Дали да се укрепва лидерството паралелно с разширяване на вътрешнопартийната демокрация (заложено в платформата на Първанов), или да се укрепват единството и редът в самата партия (подчертано специално от Станишев). Така в БСП се формираха различни становища както идейно – по въпроса за пътя, така и организационно – по въпроса за пътника.
В отчетния си доклад Станишев излезе с амбициозна заявка за промяна в политиката. Десетте точки, които той изложи, на практика представляват атака срещу костовисткия консенсус в българската политика. Става дума за начина, по който се прави бюджетът от 1997, от Иван Костов насам, и начина, по който са изградени и работят социалните системи. Този консенсус бързо се превърна в общо място за най-разнородни идейно и политически партии. Сходна бюджетна политика и сходно разбиране за реформи поддържаха и кабинетът Костов, и кабинетът Сакскобургготски, и кабинетът Станишев, и с всичките странности и непремислени дянковизации – и кабинетът Борисов днес. Конгресната заявка на Станишев е насочена към смяна в приоритетите на държавното субсидиране, към смяна на досегашния здравноосигурителен модел и ориентация към данъчно финансиране на здравните услуги, и връщане към пенсионната система, основана на възрастов критерий. Това са все неща, които сериозно вълнуват широки слоеве от българското население. Остават в сила опасенията – първо, дали лидерът ще бъде последователен в тези си намерения, второ, дали ще намери формите, в които обществото ще ги припознае като важни за себе си, и трето, дали ще има волята да ги отстоява при неизбежната съпротива, която биха срещнали.
Първанов настоя за тясно обвързване на партийната реформа с реформата в самото държавно управление. Той се опита да убеди делегатите, че победа и бъдещо участие във властта са невъзможни, ако не се разшири пряката демокрация в партията, ако не се намали ролята на апарата, ако не се стигне до пряк избор на председател, ако не се върви към коалиционна отвореност, и национална, и по места, и към партии, и към разнообразни граждански структури.
Двата акцента станаха видими. При Станишев – нова активна роля на държавата спрямо гражданите, изграждане на нова социална държава. При Първанов – нова роля на партията, съобразена с европейските тенденции и насочена към представяне на социалната енергия „отдолу”. Надмощие, както предполагаха наблюдателите, получи Станишевата линия. Но това надмощие не беше само и просто режисура, много неща не се знаеха и не можеха да се знаят предварително. Видя се, че няма договорки между Първанов и Станишев, че няма сценарий за оттегляне в полза на Драгомир Стойнев, че никой не отиде на конгреса убеден в Първановия отвод.
В изказването си Георги Божинов заяви, че бившият президент е поставил правилния въпрос – как да спечелим, но не е дал правилния отговор. Словото на Първанов наистина бе необичайно остро. Той не просто оспори цялостната политика на председателя, но и отправи тежки обвинения и даде много нелицеприятни констатации. Делегатите в голямата си част не приеха този подход. Преобладаваше тезата, че не е момент да се сменя лидерът. Самоотводът на Първанов като че ли го постави в позицията на губещ. Но той, първо, не сбърка, като продължи кампанията си до самия конгрес и каза това, което мисли, пред него, вместо по медиите или по закрити събрания, и второ, не сбърка, като се оттегли, за да не допусне вътрешнопартийното разделение да диктува публичния образ на БСП оттук насетне. Думите му прозвучаха ясно, чуха се и се запомниха, и не е изключено след време партията отново да се сети за тях.
Защото отговорността на Станишев оттук нататък нараства. Безспорно добрата новина за него е, че конгресът завърши консолидиран и единен в посланията си. Но онези над три четвърти от гласовете, които лидерът взе, са авансово доверие и едва ли ще имат срок на годност, по-дълъг от следващите парламентарни избори. Сблъсъкът с Първанов накара редица вътрешнопартийни опоненти на Станишев да го подкрепят и застанат зад него, но той едва ли ще може да разчита на беззаветната им преданост във всеки бъдещ случай. Към него ще имат претенции и в новия Национален съвет, и в местните структури, които в последните месеци извадиха решително на показ собствените си проблеми. Първи тест пред Станишев ще е подписката за АЕЦ „Белене”, която засега върви анемично. Но после идва есента, когато в партията вече ще искат да видят признаци на „отлепяне” нагоре. Ще го искат от едно ново Изпълнително бюро, в което още не знаем дали ще влязат хора, способни да увличат и вдъхновяват. Делегатите на конгреса показаха, че не искат да затварят вратите пред Първанов – тези 536 гласа за Национален съвет, които той получи и се класира втори, са многозначителни. И обезсмислят аритметиките от тия дни кой колко свои хора успял да вкара в Съвета, защото в нови ситуации нещата се обръщат.
Първият по брой гласове член на НС, Янаки Стоилов, посочи изход пред Станишев: да заложи на лявата и европейската същност на БСП, да поеме такъв курс в България, какъвто е започнал като президент на ПЕС, и то много решително и категорично, за да бъде инициативата в него. Преизбраният председател все още не се е доказал в сферата на категоричното и бързо действие. Но другият изход, за който загатна споменатият вече Захари Захариев, едва ли е по-добър: да преосмисли „негативното политическо наследство”, да преодолее „инерционните моменти от миналото”, с други думи – да покаже откъде идват проблемите. БСП няма нужда от „червен Бойко” (както се изрази един от делегатите) и не бива да получава именно такъв – лидер, който да оправдава неуспехите си със завареното от своя предшественик.
Борис Попиванов
