Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 31 май 2012 г.
Хубава новина ни сполетя през дългата следземетръсна дъждовна седмица – най-скъп газ през изминалата година в целия Европейски съюз сме купували ние, българите. А кой купува скъпото? Богатият, разбира се. И наистина, то, откъдето и да го погледнеш, 731 лева средна работна заплата си е много, ама наистина много, даже два пъти повече от 350 лева да речем. Измерено с тази покупателна мощ, купуваме и най-скъпия бензин, плащаме за ток повече от французите (велика нация, ама бедняци!), а цените ни за мобилни разговори сочат само едно – тънем в разкош.
Дъждът свършва, хубавите новини обаче – не! За има-няма година-две сме успели да изтрепем дребния и средния бизнес в страната. Кое му е хубавото ли? Ами остава едрият, ставаме страна на голеееемия бизнес.
Е, сега вече ги озорихме германците – ще трябва денонощно да произвеждат мерцедеси, та да има за всички ни. Отидоха им съботите и неделите!
Защо е тая злъч, защо е това черногледство ли?
Онова, което наричаме човешка история, може да се дефинира по много начини, но не може да се мине без думата правила. Походът отвъд животинското царство е свързан с непрекъснатото създаване и усъвършенстване на правила. Най-заможни са онези нации, които имат най-добри правила. А кои са най-бедни ли? Онези с най-тъпите правила.
Съзнавам, че тази ми гледна точка омаловажава както националния приоритет за саниране на панелките, така и кръговете от зали и магистрали. За което моля за извинение.
Има само един вид монопол, по-страшен от държавния – частният. И няма друг лек срещу монопола освен равноправната конкуренция. Ще се спра на един пример за илюстрация.
Извън съмнение е фактът, че големите международни търговски вериги в България допринасят за модернизирането на търговията и изсветляването на икономиката ни. Сериозен проблем има обаче с равнопоставеността във взаимоотношенията търговец-доставчик, която е основополагащ принцип в Европейския съюз. Така, както борбата срещу дискриминацията на цветнокожите не е борба за техни привилегии, така и каузата трябва да е равноправни правила. И когато повишаваме тон по темата, то не е от лошо възпитание, а защото България единствена в Европейския съюз толерира злоупотребата с прекомерна търговска сила.
Налаганото и практикувано неравноправие по отношение на българските производители и доставчици от страна на големите международни търговски вериги се изразява главно в две направления:
1. В пъти по-високи спрямо големите международни марки търговски отстъпки.
2. В пъти по-неблагоприятни търговски условия в договорите, главно условията на доставка и на плащане.
Българските производители и доставчици на стоки за тези вериги в момента се намират в следната изключително „честна“ ситуация: в отсечката за стометровото състезание по бягане те са на старта, а техните конкуренти имат 30-40 метра преднина. Извън непроменимия факт, че и краката на конкурентите им са доста по-дълги!
Краката на производителите на стоки и услуги в България едва ли някога ще станат толкова големи. Но ние се борим поне стартовата позиция да е на една и съща линия!
Смислени аргументи по тези въпроси от страна на представителите на международните търговски вериги досега не чуваме, най-вероятно няма и да чуем. Ще обясня накрая защо. Чуваме обаче заплахи: първо, че ако състезанието е равноправно, то цените за потребителите щели да нараснат, и второ, че българските стоки на техните рафтове щели да намалеят.
Българският производител не е луд да товари потребителя, ако спести от завишената в момента търговска отстъпка. Напротив, той ще повиши конкурентоспособността на нашите стоки. А това ще създаде хиляди и хиляди нови работни места, които в момента биват „изяждани“ от „честните“ търговски практики на големите търговски вериги у нас. Не разбираме и как точно ще поскъпнат стоките, ако се заплаща на българските производители навреме и в срок, а не както е сега – веригите да работят с парите на българския малък производител понякога и с месеци.
Българските стоки на рафтовете ще намалеят само ако бъдат дискриминирани още повече отсега. Повечето въздух за задушаващия се не може да причини смърт.
Защо смислените аргументи липсват и биват подменяни със заплахи и заклинания? Защото става дума за свръхпечалби, които липсата на държавна и законова регламентация в България поднася на тепсия за разлика от всички останали страни в Европейския съюз. За пореден път трябва да се признае старата констатация, че не е луд онзи, който яде зелника. А зелникът в случая е особено мазен, поне средно с повече от 15% от общоприетото.
Че кой търговец доброволно ще се откаже от свръхпечалба от да речем 15%, при положение че има силата да я наложи, т.е. е намерил държава, която не уважава производителите си!
Пазарната икономика и демокрацията в САЩ, във Франция и в Германия се базират върху малкия и средния бизнес. Махаш малкия и средния бизнес – махаш задължително и пазарната икономика, и демокрацията. Големият винаги иска да изяде малкия, но умната държава чрез правила не го позволява.
Ето и малко сухи факти:
Извън банковата и застрахователната дейност, в България функционират малко над 350 хиляди фирми. Над половината от тях са съвсем малки, това са фирмите на т.нар. самонаети. За последната година 13% от тях починаха. Около 100 хиляди са фирмите, чийто персонал е до 9 души, а около 25 хиляди са с до 50 души наети. Тоест над 60% от българите работят в малки и средни фирми. В последната година по официална статистика 9,5% от тези фирми са фалирали.
Не знам защо но все ми се струва, че тези факти имат нещо общо с безпрецедентната за последното десетилетие у нас безработица. С безпрецедентния спад на потреблението. С безпрецедентната празнота на социалните фондове.
Не знам защо, но все ми се струва, че същите факти са свързани с правилата в държавата. С качеството им или с липсата им.
И едни последни цифри: растат спестяванията – над 32 млрд. на гражданите, над 13 млрд. на фирмите. Общо: над 45 млрд. Тези спестявания далеч не са само за “черни дни”, тези спестявания са отложено потребление. Тоест, отложен ръст на икономиката ни. Те са отложени инвестиции – в имоти, в производство и търговия. Затова няма какво да дирим със свещ само и единствено чуждия инвеститор. Най-големият възможен инвеститор в България е българският. Стига да има добри правила. Под добри имам предвид не преференции, а условия за честна конкуренция. И ако има някакъв действително важен национален приоритет, то той се нарича ПРАВИЛА.
Кънчо Стойчев
