?Редовният политически анализ на екипа на Институт „Иван Хаджийски“ (проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Марчела Абрашева, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Димитър Ганев) върху българския политически живот през месец април.
Основни събития
- Испания стана 11-ата страна от ЕС, която влиза в рецесия. Правителствени кризи в Холандия и Румъния. Председателят на Европарламента Мартин Шулц предупреди еврокомисарите, че „за пръв път в историята на ЕС разпадането му се превръща в реалистичен сценарий” заради исканията на отделни страни за повече власт.
- Четвърти вот на недоверие срещу кабинета Борисов за провал в енергийната политика бе внесен с подписите на БСП и „Атака”. ДПС не подкрепи мотивите. Впоследствие „Атака” оттегли подписите си. Мнозинството отказа да проведе самия вот. Опозицията оспори легитимността на процедурата.
- Уволнени са ген. Кирчо Киров, съветник на премиера, и ген. Румен Миланов, шеф на Съвета по сигурността. Разкритикувана е работата на БОРКОР.
- Президентът свика първия си КСНС за реформите в сферата на сигурността. Предвижда се ново законодателство за спецслужбите. Съвет за сигурността при МС ще ги координира. НРС минава към премиера.
- Премиерът Борисов и вицепремиерът Дянков обявиха, че част от централната държавна администрация се изнася в областни градове – Пловдив, Варна, Велико Търново, Русе…
- Премиерът Борисов посети Грузия и Азербайджан. Според премиера на Грузия Ника Гилаури България и Грузия имат много общо, включително в отношенията с Русия.
- Президентът на „Росатом” Сергей Кириенко заяви, че решението да се спре изграждането на АЕЦ „Белене” има по-скоро политически, а не „измислен” технико-икономически характер. Според него България дължи сума от порядъка на 1 млрд. долара за оборудване и работа по АЕЦ „Белене”.
- БСП инициира подписка за провеждане на Национален референдум във връзка с развитието на атомната енергетика и изграждането на АЕЦ „Белене”.
- Българското правителство започна да изготвя „пътна карта” за нов блок в АЕЦ „Козлодуй”.
- България официално издигна българския участък от газопровода „Набуко” като национален приоритет. В същото време Унгария излиза от проекта, а Турция обяви, че спира да го разглежда като свой приоритет заради собствения си проект ”Транс Анадолу”.
- Правителството даде разрешение на МФ да емитира еврооблигации за покриване на плащанията по външния дълг.
- На второ четене са приети основните текстове от т.нар. Закон за гражданска конфискация.
- КС обяви за противоконституционна Комисията за разследване мандатите на Първанов-Марин. Според председателя й Яне Янев ще бъде създадена нова комисия в рамките на закона.
- Проведени са повече от половината отчетно-изборни общински конференции на БСП. За председател на партията (към 27 април) 90 от тях са номинирали Станишев и 43 – Първанов.
- На две вълни активисти на ДСБ в София напуснаха партията. Повечето от тях ще се присъединят към формацията на Меглена Кунева.
- Евродепутатът Слави Бинев представи своя политически проект ГОРД и заяви намерението си да бъде твърда опозиция на ГЕРБ.
Значение
- Кризата на ЕС не е преодоляна. В ролята на „болен човек” влиза Испания и това неминуемо ще засегне многобройната българска емиграция в страната, а оттам и постъпленията, изпращани от гурбетчиите. Правителствената криза в Холандия вероятно ще блокира въпроса за членството на България в Шенген до края на годината.
- Енергийната тема продължава да бъде централен проблем за правителството. Личи и от реакциите по внесения вот на недоверие, и по нежеланието за широка обществена дискусия, и по състоянието на БЕХ, и по отношенията с Москва, и по „енергийната дипломация”, която се стреми да развива премиерът Борисов в Катар, Грузия, Азербайджан.
- Геополитическият завой на България все по-ясно се очертава след визитата на премиера Борисов в Грузия, макар че продължава (полупрозрачно) да се маскира с лишени от реално покритие жестове.
- Кабинетът след фактическия отказ от икономически реформи се ориентира към административни размествания, qui pro quo известно от епохата на „късния Живков”.
- Настъпва концентрация на власт в сектора по сигурността. Личното влияние на вицепремиера Цветанов се увеличава, макар и не толкова, колкото би желал.
- Сблъсъкът Георги Първанов – Сергей Станишев слезе от централните медии в местните структури на БСП. Станишев е вероятният победител. Остава да се пресметнат загубите на партията. Обществото може да спечели от натрупването на нов политически опит.
- Нови трусове и пренареждания в партийната система. Отношението към „България на гражданите” на Меглена Кунева става централно за по-малките десни партии.
- Дебатите по закона за гражданската конфискация са шанс за правителството да го превърне във водеща тема в отношенията със САЩ и ЕС, и във важен обществен въпрос в навечерието на следващите избори.
Проблемните възли
Европейският контекст. Поредица от събития усложняват ситуацията в ЕС. Макар и неравномерно, икономическата криза се задълбочава. Едновременно с това се усилва ксенофобията. Докато България и Румъния очакват да влязат в Шенген, в Германия и Франция се отправят призиви да се възстанови граничният контрол в Шенген. Преплитането на политически с икономически проблеми поражда и песимистични хипотези. В европейския дневен ред изпъкват няколко въпроса. Какъв ще бъде крайният ефект от кризата – стимул за структурна крачка напред или деструктивен тласък назад? Кой ще плати политическата цена на кризата – десницата, която управлява в почти всички страни, или и десницата, и левицата, които са се редували в управлението? Ще бъде ли намерен успешен заместител на неолибералния модел на икономическа политика? Ще бъде ли ревизиран фискалният пакт или ще устои на политическите промени? Всички тези въпроси пряко засягат бъдещето на страната, макар и да остават далеч от обществените дебати.
Регионалната нестабилност също би следвало да притеснява България. Гърция се намира пред избори, чийто краен резултат може да се окаже победа на десните, но при силна поляризация на обществото, рязък ръст на подкрепа за крайната левица и неясни последици за оздравителния план. Сърбия провежда избори „3 в 1”, за президент, парламент и местна власт, които навярно ще направят националистите първа политическа сила. Румъния е в криза след падане на правителството, обвинено за влошаване на икономическата ситуация. В Македония драматично нарасна етническото напрежение след провокационно петорно убийство. Турция се ангажира все повече с кървавия конфликт в Сирия.
Енергийният казус. Геополитическият завой на страната беше „разкрит” от грузинския премиер Гилаури; неговата оценка, че България и Грузия имат еднакво отношение към Русия, вероятно е поставила Борисов в деликатно положение, но така или иначе не беше опровергана или смекчена от българска страна. Руските реакции не закъсняха, но не са прибързани. Москва ясно предупреди, че си дава сметка за политическата стойност на българската позиция. Икономическият еквивалент е посочен, но темата за неустойки все още стои на заден план. Визитата на руския патриарх Кирил в България постави специален акцент върху духовната близост между двата народа, която се простира далеч отвъд конюнктурата на правителствените решения.
Кабинетът се впусна в активна енергийна дипломация, без обаче в нея да личат ясни цели и приоритети. Катар, Грузия, Азербайджан. И в трите случая резултатите са повече от съмнителни. В Катар провалът беше смешно очевиден. В Грузия и Азербайджан новината не беше нещо повече от идеята за посещението, ако не се смята признанието на премиера на Азербайджан, че много харесва Лили Иванова, и неочакваното изригване на премиера Борисов с въпроса: иска ли Европа реална диверсификация на газ – това трябва да си изясним. Всичко това се случва в ситуация, в която динамично се изменят перспективите и с активното съучастие на Турция се предефинират бъдещи газови коридори. България продължава да разчита на общи договорености с далечни страни и необяснимо се дистанцира от диалога на Балканите по енергийните въпроси, особено с Турция, Гърция и Сърбия, въвлечени и в проблема с интерконекторните връзки.
Независимо от демонстрирания геополитически завой, в решението за „Белене” продължава да личи неувереност. Факт е бягството на мнозинството от дебат в НС, маскирано с неубедителни юридически аргументи и комично настояване за дебат, какъвто току-що е отказан. Факт е и бягството от отговорност за влошаване на отношенията с Русия, скрито зад предложени бонуси за АЕЦ „Козлодуй” и знаково премиерско посещение на премиерата на книга, посветена на помирението с Русия. Стремежът на властта е да постигне комуникационно надмощие и темата да се размие в разнопосочно говорене чрез затъване в цифри и ефектни PR изяви.
В първия случай водещи са постоянните включвания на новия енергиен министър Добрев, които са наситени с всевъзможни числа от доклада на консултанта по „Белене” HSBC и извън него и от които не може да се разбере дали България печели или губи по няколко десетки млрд. евро при едно или друго свое решение. Във втория случай силно медийно впечатление правят внезапни ходове на премиера Борисов, като появата му на пресконференцията на червения лидер Станишев в НС и редица други.
Ясно е желанието на ГЕРБ на проекта АЕЦ „Белене” да се гледа като на партиен, дори вътрешнопартиен, а не национален въпрос. Това желание изглежда осъществимо, макар че трудно ще преодолее редица социално-психологически бариери. В първите две и половина години от мандата се създаваше следното усещане: кабинетът се занимава със сложна аритметика на плюсовете и минусите, БСП просто защитава направените по нейно време договорености, само за Синята коалиция темата „Белене” е централна и става идеологически маркер, който ги противопоставя на левицата и разграничава от другите десни. След правителственото решение сините загубиха монопола на отрицанието, а червените – придобиха монопол на утвърждаването.
Политическото преподреждане. Вътрешните баланси в управлението следват линия на развитие, набелязана в предходните месеци. Процесите в сферата на сигурността, макар и по обясними причини ненапълно прозрачни за широката публика, осезаемо водят към концентрация на властта в ръцете на премиера и заместника му Цветанов. От една страна, идеята службите да се контролират от Цветанов отпадна, от друга, предложението на ген. Миланов да преминат към трети вицепремиер, което рязко би съкратило властта на Цветанов, не само бе отхвърлено, но и доведе до сваляне на самия Миланов. Зад оставките на Драшков, Киров, Миланов, преминаването на НРС към правителството и заявените законодателни намерения прозират организационни и кадрови промени, които стимулират амбициите на Цветанов да командва. Това става на фона на продължаващо изолиране на Дянков, чиито управленски и кадрови виждания все по-често се оспорват, а по теми като Сребърния фонд провокираха остро несъгласие от левицата, десницата и синдикати, от БНБ и Европейската централна банка. Все пак в края на месеца Дянков взе определен реванш и се изяви чрез идеята за децентрализиране на администрацията.
В този контекст 100-те дни на президента Плевнелиев внушават, че на него сякаш му е отредена ролята на мечтател, който може да се изказва по всички възможни приоритети и цели на Европа и България през идните десетилетия, без да налага авторитета си за по-голяма консолидация и предвидимост на държавната политика. Нещо повече, расте значението на шефа на кабинета му Йовчев, който вече на няколко пъти обяснява на публиката какво всъщност има предвид началникът му. Може да се прибави и вицепрезидентът Попова, също склонна да бъде говорител на титуляра; ще бъде запомнена през месеца с гафа си в Босилеград, когато направи изявление в пълно противоречие с официалната позиция на премиера и МВнР. Президентската институция започва да губи политическа тежест. На практика постигнатото (дори да е временно) единомислие по реформите в сектора по сигурността е първият ясен сигнал, че ГЕРБ вече си има и президент. На свой ред то създава риск управлението да поеме по опасния път, илюстриран от Жан Виденов: загърбване на проблемите на икономиката и прекомерно затъване в работата на спецслужбите, заинтересованост много повече от властта, отколкото от дейността.Административните преобразувания, разхвърляне на структури на властта по провинцията, имат различен смисъл тогава, когато са част от реформи, и тогава, когато са техен заместител, с който ще могат дълги месеци да се произвеждат новини, но не и резултати.
Всички политически фактори са поставени пред нови изпитания. Сред по-малките политически формации вече се виждат опасенията, че не биха могли да постигнат достатъчно при едно самостоятелно явяване. Коалициите, превърнали се след предишния мандат в мръсна дума, отново идват на дневен ред. Публичното пространство се изпълни с послания и жестове за сътрудничество на едни политически сили спрямо други или дори на едни политически дейци спрямо други. Новото е, че вече не само една партия иска да си партнира с друга, но и фигури от една партия предлагат сътрудничество на (фигури от) друга партия. Като най-перспективни политически магнити явно се очертават формацията на Меглена Кунева и нишата в националистическия спектър. Наблюдаваме по-сериозна активизация, която се дължи на обстоятелството, че Кунева по-ясно определи политическите си позиции, а Сидеров не излъчва сигнали, че е в състояние да си възвърне загубените електорални територии. Кунева започна да обявява имената, с които ще работи, противопостави се още по-категорично на „партийния картел”, призова Борисов на дебат, с което посочи и основния си опонент, и заяви десноцентристка идентификация, в която емоционален стожер играе споменът за милионния митинг на СДС от юни 1990. Това постепенно ориентира към нея привърженици на ДСБ (а навярно скоро и на СДС), които отдавна търсят по-ефективна дясна и европейска алтернатива на ГЕРБ и Борисов, а близките до Л. Павлов медии сякаш насърчават това. В неопределена позиция все още се намира НДСВ, което се обяви в полза на десноцентристка коалиция, без да очертава нейните параметри. В националистическия спектър и С. Бинев, и Д. Стоянов се произнесоха за необходимостта от партньорство. Но докато Бинев го предлага под знака на противопоставянето на ГЕРБ, то Стоянов изтъква колко важно е правителството да бъде подкрепено. Това придава импулс на Бинев и прави доста неуверена заявката на Стоянов за потребност от нова партия. Реакциите са различни. Срещу Бинев – външна, „заговор на мълчанието”. Срещу Стоянов – вътрешна, трима депутати напуснаха инициативния комитет.
Характерна е ролята, която Борисов се стреми да играе във вътрешните отношения на поредица от партии. Той е против Костов в Синята коалиция, защото предполага, че един оставен на себе си СДС ще бъде много по-склонен към сътрудничество. В сблъсъка Първанов-Станишев в БСП премиерът е на страната на Станишев, когото вероятно смята за по-малко опасен – срещу него може да подхване обичайната си пропаганда при следващите избори. Първанов е атакуван по линия на помилвания (комисията на Я. Янев), ловни подвизи (проверката в НРС), събиране на компромати за опоненти (НСО – новото издание на твърденията на Н. Марков), загърбване на национални интереси (атаките на бившия му съветник Н. Слатински). В историите около „Атака” Борисов, може би изненадващо, е на страната на Сидеров, защото може да контролира ПГ на партията. Най-голяма предпазливост на този етап се проявява именно към Кунева, навярно защото се разглежда като най-перспективен (евентуален) партньор в 42-ото НС.
БСП. Предконгресната ситуация в партията се изостри, съпроводена от обвинения в манипулации, в създаване на фиктивни партийни организации, в натиск над партийни членове, при (на този етап) видимо надмощие на Станишев. Националният съвет дори прие специален апел конгресът да бъде проведен „по волята на социалистите”. Първанов и Станишев старателно избягват прекия диалог. Видяха се на отчетно-изборно събрание в софийския район Красно село, но бившият премиер така и не изслуша изказването на своя опонент, на което би бил длъжен да отговори. Извън предложенията и тезите, които защитават двамата конкуренти, особено значение придоби и казусът АЕЦ „Белене” с всички рискове, които носи. Станишев инкасира негативи с неуспеха да достигне до вот на недоверие по темата. Пролича, че относително най-малката ПГ в най-новата история на партията е и абсолютно малка. Това е и първият случай, при който БСП инициира парламентарен вот и не е в състояние да го доведе до парламентарната зала. Опит да се излезе от ситуацията бяха проведените разговори с ВМРО. От една страна, подчертаха патриотичната линия в партийното поведение, от друга, демонстрираха отваряне към нови партньори. Тъкмо липсата им беше акцент в критиките на Първанов. Бившият президент също не е застрахован от отрицателни ефекти. Неговият публичен образ се променя със срива на „Големия шлем”. В обществото Първанов трайно се наложи като гарант на енергийните проекти и тяхното стопиране поставя под въпрос и собствената му политическа тежест. Засега той неутрализира негативите, като пръв се ориентира към темата за референдум, възприета впоследствие и от Станишев, и оглави митинг в Плевен в подкрепа на АЕЦ „Белене”.
Сметките, които си прави „бат’ Бойко”, когато оглежда левицата, имат удивително домашен характер. Очакваната победа на Оланд във Франция ще даде нови шансове на Станишев и още тази година срещу българския премиер може да застане европейски политически лидер, от когото никога няма да получи „congratulations”.
ДПС. Движението и преди е изразявало резерви към предложения на левицата, но за първи път през този мандат отказа да застане зад нея по темата на вота на недоверие. Две са възможните тълкувания. Едното е жест към Анкара, която има свои приоритети в енергетиката и планира да се превърне в износител на ток след сключените с Русия договори за нови ядрени централи, жест, който е толкова по-необходим при видимите предпочитания на Турция към Касим Дал. Другото обяснение е „намигване” към ГЕРБ, начин да се покаже, че ДПС не гледа непременно на себе си като присъдружна формация на червените, а може да прояви конструктивност при наличие на добра воля от отсрещната страна. За тази цел е необходимо ГЕРБ да узрее за отдавна лансираната от движението формула „национално съгласие” и да подходи към съставяне на следващото правителство през нейната призма. Послания в този дух, макар и недоизказани, прозвучаха в словото на Лютви Местан след парламентарното обръщение на президента Плевнелиев.
Синята коалиция. Двете вълни (4+17) на напускане на ДСБ засегнаха ръководни фигури на централно и местно равнище и за първи път отвориха сериозна пробойна в досегашната монолитност на Костовата партия. Напусналите се наложиха медийно като „добрите герои” в приказката, техният „разказ” надделя над алтернативния, уличаващ ги в кариеризъм и безпринципност. Отцепването стана знаково послание: „младите напускат”. Подронен е авторитетът на ДСБ и в обществото, и в Синята коалиция. Желанието на мнозинството напуснали да се присъединят към проекта на Кунева е разбираемо на фона на отслабващата кауза на сините. Първоначално каузата е да спрем комунистите и да не им даваме властта – но идва НДСВ. Следват обвинения срещу НДСВ, че всъщност си сътрудничи с комунистите и че каузата е да подкрепим дясното – но идва Б. Борисов. Новата корекция гласи, че Борисов не е напълно десен, колебае се, не знае накъде върви, поради което каузата трябва да бъде защита не просто на дясното, а на европейското дясно – но идва М. Кунева. И каузата попада под въпросителна. Сините имаха два основни мита след 2004: (1) основният проблем е в това, че не са обединени, и (2) този проблем е решен със създаването на коалицията. Първият мит се срина в навечерието на изборите от 2011, когато широкото обединение на десни партии постигна минимален резултат, а вторият – сега, когато се вижда, че проблемът не е бил в обединението, а в каузата. Решението на кабинета да се спре проектът АЕЦ „Белене” формално обслужваше линията на сините, доказваше тяхна дългосрочно отстоявана позиция. На практика след „Белене” те губят и противника, срещу когото трябва да се мобилизират. След като утихна и антимонополното говорене, на тях им остана да се върнат в антикомунизма от своето зараждане, с нова порция говорене за досиетата и нов законопроект за лустрация. Цялото това търсене на първоначалата има за цел и да напомни общите точки на двете партии в ситуация, критична за бъдещето на коалицията. СДС търси все по-активно контакти с НДСВ и ВМРО-НИЕ и увеличава натиска над ДСБ, докато ДСБ с тревога и необичайна умереност в коментарите следи дискусиите по приближаващата национална конференция на партньорите си, която ще реши бъдещето на вече жизнено важната за Костов коалиция.
„Атака”. Уникалното за парламентарната ни практика решение на „Атака” да оттегли вече внесените подписи под вота на недоверие за АЕЦ „Белене” бе поднесено с несериозни аргументи, но ясно издаваше страха от разпад на собствената ПГ, в чиито рамки Н. Пехливанов вече отправяше предупреждения за възможно напускане, а навярно и други съображения на лидера Сидеров. Положителен обществен резонанс от подобно действие не би могло да има. От известно време насам подкрепата за партията се е свила до това ядро, което смята, че Сидеров е прав, дори когато греши. От гледна точка на парламентарното пространство „Атака” се превърна във второ издание на РЗС, като предприема хаотични на пръв поглед ходове, с които доказва, че от нея нещо зависи, че си има политическа цена, защото някои неща в политическия живот не могат да се случат без нейно съдействие.
Заключение
Укрепването на властта на ГЕРБ съвпада с неблагоприятно икономическо развитие. Значението на социално-психологическия момент се повишава. Правителството става все по-зависимо от външни фактори, но не като инвестиции, а като положителни оценки, като насърчения, като даване за пример. Неслучайно редовно се рекламират всички европейски статистики и становища на рейтингови агенции, отчитащи челните позиции на България по финансова стабилност или по нисък дълг като дял от БВП. Наблегнато бе и на мнението на грузинските ни партньори, че за тях България представлява идеал, към който се стремят. Не да бъдем добре, а да изглеждаме добре става във все по-голяма степен кауза на това управление. Същевременно първият елемент („да бъдем добре”) не бива да се изпуска от внимание, особено когато е видимо, че кризата у нас все повече е криза на бедността, а не на финансите. Поставен пред свръхцел преди края на мандата (магистралите и метрото), премиерът Борисов трябва да я разглежда и като опасност, да не се случи обръщане на обществените нагласи, да не бъде заменено „правим магистралите, за да бъдем по-добре” с „направихме магистралите, за да станем по-зле”. Конкретни основания все още липсват. Но от общество, което не реагира на събитията и процесите, което за четири и повече месеца не променя нагласите си нито към управлението, нито към опозицията, може да се очаква всичко. Все пак вече се заявиха принцеса (Кунева) и принц (Бинев), готови да разбудят изпадналия сякаш в кататония електорат.
За три години инфлацията е изяла около 10% от неиндексираните пенсии и заплати. Може да се прогнозира, че основната ос, по която ще протичат събитията, ще бъде:преяждане на ГЕРБ с власт – недояждане на хората.
