Марчела Абрашева
Статията е публикувана във вестник „24 часа“ на 28 март 2012г.
Смяната на ключови министри разбираемо свали от новините сюжета с раздадените за миналата година бонуси в държавната администрация. Изглежда сякаш и това чудо приключи, ако не за три, то за десетина дни.
Дали обаче проблемът профуча толкова бързо и в обществените нагласи, без да остави следи? Не съвсем, поне според резултатите от приключилото наскоро национално изследване на “Галъп интернешънъл”.
Ако съдим по общите рейтинги, бързата реакция на премиера наистина успя да намали непосредствените политически щети за ГЕРБ. Има слабо движение надолу в доверието към партията, управлението като цяло и т.н., но в намеренията за гласуване ГЕРБ продължава да е първа политическа сила.
В крайна сметка все пак някакви суми бяха върнати, ще се правят законодателни и други промени, регулиращи правилата и привилегиите по раздаването на бонуси в държавната администрация, и т.н.
Без тези светкавични мерки историята с бонусите би могло да приключи и с по-големи щети в равнището на доверие, вместо с драскотини в политическия имидж.
Свидетелство за това са социологическите данни, които потвърждават в национален план вълната от негативни коментари в интернет във въпросните една-две седмици по темата с бонусите:
– 72% от пълнолетните българи не одобряват като цяло получаването на бонуси за 2011 г. от работещите в министерства и ведомства.
– 71% не са убедени, че те са раздадени за добре свършена работа.
– 75% се съмняват, че бонусите са раздадени по ясни и прозрачни правила, а не главно по усмотрение на съответните началници.
– 86% смятат, че отвъд всички подробности – кой колко и за какво взел, законосъобразно или не, със знанието на министрите или не – не е морално от обществото да се иска затягане на коланите, а държавните служители да получават бонуси.
Дори самите работещи в държавния сектор в мнозинството си мислят същото. Нещо повече, в общото възмущение потъват и иначе разумните аргументи висококвалифицираните и на отговорни ръководни длъжности служители да могат да получават добри пари: 36% са съгласни с това срещу 44% против.
Но поне се формира обществен консенсус, че заплащанията на държавните служители, независимо как се наричат – бонуси, стимули или нещо друго – оттук нататък трябва да бъдат напълно прозрачни за обществото и огласени в публичен регистър – 82% искат такава мярка, против са едва 7%.
Скандалите с бонусите обаче имат и други, по-дългосрочни последствия в обществените нагласи. Преди всичко умря представата за нископлатения и силно ощетен държавен служител:
– Едва 24% са на мнение, че работещите в държавния сектор вземат по-ниски заплати от тези в частния, срещу 48%, според които е вярно обратното.
– 57% са убедени, че като се сложат накуп заплати, бонуси и пр., в крайна сметка излиза, че българите на държавна работа са по-добре платени от тези в частния сектор.
Ако по първия пункт мненията на работещите държавно спрямо в частния сектор все пак се разминават, то по втория и двата лагера са съгласни.
Вероятно статистически нещата не стоят така, но проблемът очевидно не е нито в сравняването на пиците, нитов противопоставянето на едните на другите, а съвсем друг.
През 90-те години стотици хиляди българи се втурнаха да основават и да работят в частни фирми. Едно от завоеванията на последните 10-15 г. бе постигането на масово убеждение, че ако човек в частния сектор работи много, може да получи много. А ако е с добро образование и професия, таванът на доходите му може да бъде определен единствено от пазара и бизнес резултатите на съответния работодател (който обаче всеки може да смени, ако не бъде оценен по достойнство).
ВАЖНО Е!
За жалост скандалите с бонусите създадоха, но и унищожиха шанса да се обсъди и легитимира нещо ясно на всички: хора на отговорни постове, управляващи гигантски публични ресурси, е редно да получават, и то на светло, адекватни заплати и стимули. Другото е популизъм и поощрява корупцията.
Този резултат е разбираем – пресконференциите на учудени държавни служители, обясняващи как сами са си разписали бонуси за 70 хил. лв., събрани от данъкоплатците чрез такси и глоби, не помагат такава дискусия да се случи.
Държавната работа изглеждаше по-сигурна, макар и по-ниско платена, а частната – по-перспективна и свободна, макар и с рискове.
Сега има обръщане на нагласите. Днес 52% искат да работят в държавния сектор, а 26% – в частния. При това дори при работещите в частния сектор везната се наклонява в полза на държавната заплата с 43% на 39%!
Това би следвало да е тревожен сигнал не само за управляващите, но и за всички десноцентристки формации. Защото не е традиционният рефлекс на българите да се уповават на държавата да им реши всички въпроси, включително такива, които не може (например икономически растеж в преобладаващо частната икономика или регулация на определяни от пазара цени и доходи).
Става дума за стъпка по-нататък – желанието държавата да назначава все повече хора, пък пари все отнякъде се намират – от бюджета ли, от сребърните и златните запаси ли, от външни заеми ли – “не е наш проблем”.
Боя се, че просто няма държава, която да може да отговори на такива желания. Както знаем от историята, все по-пълното задоволяване на потребностите на хората от държавата за жалост води единствено до все по-бързото нарастване на тези потребности…
