Борис Попиванов
Статията е публикувана във вестник „Труд“. Заглавието е на редакцията.
Българските партии имат традиция да се цепят и делят. От Освобождението още това е постоянна практика. От едната Либерална партия възникват достатъчно, за да запълнят половината правителства до войните. От едното БЗНС вече 90 г. се раждат нови и нови. А преходът се превърна в цяла лаборатория за разцепване ядрата на партийните атоми. И нормално няма изненада, когато тези процеси се активизират отново. Ако нещо е по-различно, то е, че от две години насам те май протичат повсеместно в целия спектър.
Колкото повече НДСВ напомня за себе си с идеи и предложения след загубата на парламентарните избори, толкова по-ясно звучат политическите заявки на фигури като Меглена Кунева или Соломон Паси. От ДПС излязоха Касим Дал и Корман Исмаилов, а напоследък фейсбук привържениците на Дал като че ли се самоорганизират в дистанция и от двата полюса. На президентския вот Волен Сидеров беше доста успешно конкуриран от кандидата на втората партия, тръгнала от Телевизия СКАТ. Вече чухме за политически инициативи на евродепутата Слави Бинев,
Появи се и новият проект на Димитър Стоянов, все от семейството на “Атака”. РЗС се разпадна като парламентарна група, но остана гласовита като партия, а част от бившите депутати на Яне Янев дори говорят за възможна нова формация. В СДС вътрешните противоречия не са от вчера. Оставката на Прошко Прошков в ДСБ не е драма на фона на останалите, но показва, че дори под слънцето на Костов не царят мир, любов и хармония. ГЕРБ са монолитни. При тях проблемът не са отцепниците, а кадрите – обикновено след години пълно доверие към някои от тях разбираме, че не могат да работят. Вероятно за всичко това в последна сметка е виновен Станишев.
А БСП? Партията, чийто лозунг “Единство” още от ранните демократични митинги не е просто фраза, а начин на мислене? Даже за нея днес предупреждават, че лидерският двубой Първанов – Станишев можел да я разцепи. Наскоро самият Станишев заяви, че ГЕРБ целенасочено разрушава българските партии – преди “Атака” и РЗС, а сега целта е БСП. Това е пресилено. Каквото и да мислим за БСП с нейната 120-годишна история, тя трябва да е много зле, за да може един Бойко Борисов да я разруши. А не е толкова зле.
Името на министър-председателя Бойко Борисов се намесва неслучайно. Този усилен разпад и това бурно пренареждане на партии се случва в неговия мандат, и не е като да не го обслужва. В колкото по-лоша кондиция са партиите, толкова по-малко някой може да бъде алтернатива на неговото управление. При всяко друго правителство коктейлът от инфлация, дефицити, изчерпване на резерва, неразплащане с бизнеса, ръст на лошите кредити, свито потребление би довел до тежък срив на доверието и търсене на нови властници. Нашият случай не е такъв.
Властта е стабилна
Социологическите проучвания регистрират стабилни нива на подкрепа, не толкова високи, колкото в началото, но не и толкова ниски, колкото социално-икономическата ситуация би подсказала. Разочарованите избиратели изпитват трудност да намерят политическа сила, към която могат да насочат надеждите си. При толкова нестабилни партии не е чудно. Дали ГЕРБ и Борисов съдействат активно на сътресенията и разцепленията, е въпрос, по който може много да се спори. Факт е обаче, че това работи в тяхна полза и в полза на тяхната “безалтернативност”. И вина имат и самите партии, поне по две причини.
Първо, систематично позволяват целият политически процес да се върти около Бойко Борисов. Всяко събитие, всяка тенденция опират до него. Ако Янев ще го уволнява, то е защото му е разрушил групата, ако ще му партнира – защото има добри идеи и народът го подкрепя. Сидеров обвинява Борисов за своите отцепници и си иска от него субсидията. Сините настояват да са коректив на Борисов, когато бърка, и във всеки момент да му показват правилния път. Станишев привежда като основен аргумент срещу Първанов, че е непоследователен към ГЕРБ и Борисов. Главен критерий за отношението към Кунева е същият: как ще действа спрямо Борисов. Така премиерът се превръща в арбитър, във върховна инстанция в междупартийния и вътрешнопартийния живот в България. Ако реши да издигне някого от опонентите си, ще му се скара и ще го обвини. Ако прецени, че е добре да намали авторитета на друг, ще го подкрепи за нещо и ще обясни колко го цени. Според случая може да акцентира специално на скандала Хохегер или да коментира помилванията в предишния президентски мандат. Ето го рискът. Ако българските политици неволно приемат Борисов за най-важен, то те признават, че тяхната сила е извън тях, че успехът им зависи от действията или говоренето на премиера, т.е. от неща, които не са под техен контрол.
Втората грешка сякаш е по-дълбока. Невинаги партиите ясно разбират една от основните разлики между ГЕРБ и себе си.
ГЕРБ успява да печели от смяна в позициите, от ситуационност, от конюнктурност. Другите не могат. Хората се стремят да видят в тях именно последователност. И трябва да имат последователно разгърната политическа оферта към избирателя – не само в документи и стратегии, в интервюта и изказвания, а в цялото партийно поведение. Тяхната кауза не би следвало да бъде “България със или без Бойко Борисов”, а тяхната България, България на техните идеи. Трудно е наистина за партиите да посочат няколко неща, с които избирателят еднозначно ги свързва. Тази яснота още не е постигната. Да знаеш например, че има кои да защитят екологичните стандарти и природата в страната.
Има кои да застанат зад работниците, оставащи без заплати, да гарантират на фирмите, че каквото и да стане, държавата ще им се изплати, има кои да спасят бедните от пазара и пазара – от монополите, селскостопанските производители – от прекупвачите, и т.н. Да покажат воля, че в този сектор и ситуация, заедно с гражданите, са по-силни от действащото правителство и всички неблагоприятни фактори, че няма да допуснат една или друга очевидна несправедливост. Да си спомнят, че политиците не само констатират фактите, а трябва да изразят сила и убедителност. Да не казват: “Вие живеете зле”, а да внушават “Ние ще ви защитим”. Много е трудно българските политици да намерят начини да се издигнат над ходовете на Борисов, над страховете и над очакванията си от него, за да не стоят постоянно електорално под него. Което няма как да стане, ако неизменно се позовават на думите му и обясняват какво става в техните партии, кой е прав и кой – не. Ясно е, че повечето чакат при евентуален провал на ГЕРБ негативният вот да ги понесе отново нагоре. Но дори да има негативен вот, при цялата тази материална и духовна криза в българското общество никой не може да каже в каква посока ще се отлее.
