Борис Попиванов
Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 10 април 2012 г. Заглавието е на редакцията.
Как минава времето – преди години Белене беше синоним на концлагер, днес вече първата асоциация на всеки, когото попитате, ще бъде с гьол. Гьол, в който са заровени стотици милиони, никой не знае точно колко, дали, от кого и кой ще ги плаща. Гьол, който разделя политическата класа, който противопоставя САЩ и Русия, който се коментира редовно в европейските медии и българските кръчми, около който се завъртяха инвеститори и консултанти, който щеше да бъде даван на прокурор и обявяван за национална ценност. Гьол, който можеше да бъде нещо много повече от това.
Тази драма, продължила 33 г., от които последните десет в енергично темпо и най-последните три в почти комични обрати, заслужава сериозно обществено обсъждане, може би повече от редица други теми. Дискусиите по нея са важни, те не са отвличане на вниманието от по-важни въпроси, както някои бързат да се произнесат. Единственият риск е разговорът за АЕЦ “Белене” да се превърне в отвличане на вниманието от самия себе си.
Четвъртият вот на недоверие срещу кабинета “Борисов”, внесен от БСП с подкрепата на “Атака” и един независим депутат, е необходим и смислен. Защото става дума не просто за голям индустриален обект, а за бъдещето на българската енергетика с нейните остарели мощности, ниска ефективност и скромни възможности за ползване на възобновяеми източници. Става дума за бъдещето ни като технологична нация, понеже е известно, че в свят, където всички търсят растеж чрез високи технологии, България нямаше друг технологичен проект освен “Белене”. И нямаше политическа позиция по тази тема, а само жонглиране с цифри и сметки, все едно води пазарлък на Женския пазар.
Скандалът, съпътстващ края на всяко българско начинание, включително ядреното, ни пречи ясно да видим, че всъщност тук основните политически сили без ГЕРБ имат дългосрочни позиции, т. е. налице е реален сблъсък и противопоставяне на политики – нещо, което рядко се случва при вотовете на недоверие. Начинът, по който бяха приключени нещата с “Белене”, донесе твърде много недоизказаност и е редно да се осветли, по линия както на действията на Борисов, така и на предишните правителства. Вотът е необходим и защото експертите се провалиха като общност – защитиха с дипломи, квалификация, опит, факти и цифри взаимно изключващи се гледни точки, което прави възможно вече не експертното, а само политическото решение. На този етап няма време и за референдум. И не на последно място отказът от проекта бе изразен не само на правителствено равнище, но и през Народното събрание. Ако има реакция, тя е редно да бъде именно парламентарна.
Особеното тук е друго. В този парламент БСП за първи път след 1991 г. няма достатъчно депутати за самостоятелно внасяне на вот на недоверие или сезиране на Конституционния съд. Досега партньор беше ДПС, но не безусловен – помним преди година и половина как БСП искаше вот за здравеопазването, а ДПС заяви, че го интересуват образованието и изобщо духовната сфера. Сега обаче е първото сериозно разминаване. ДПС не подписа мотивите на вота, подписаха се от “Атака” и всички се фокусираха в това странно ново партньорство, “с отвращение”, между левицата и крайната десница.
А тъкмо подписите на “Атака” не са интересни. Това е партия с тежки проблеми, изправена не просто пред разпад на групата си, но и на самата си организация, нежелан партньор преди, но много повече сега. Още в началото на мандата Сергей Станишев каза, че не би си сътрудничил с “Атака” и не го прави. Няма сътрудничество, има парламентарна процедура, в която трябват 48 подписа, и БСП трябва да ги намери. Подкрепата за “Белене” е ясна и публична и при “Атака”, и при БСП от много години, и изключва подозрения в задкулисност.
По-интересни са липсващите подписи на ДПС
И двете възможни обяснения вече бяха предложени – че в ДПС смятат за приоритетно развиването на турски ядрени мощности и че от ДПС дават знак към ГЕРБ, че са склонни на сътрудничество. Второто не е за пренебрегване. От движението бяха споделили навремето, че виждат едно бъдещо правителство на националното съгласие около президента, а срещата на ръководството с Росен Плевнелиев даде и нови отправни точки. Не знаем дали сериозно се мисли върху кабинет “България 2020”, но е видимо, че всеки прави това, в което се чувства най-уверен. БСП са най-уверенив двуполюсния модел и се стремят да представят противопоставянето си с ГЕРБ като централна политическа ос в страната. ДПС е най-уверено като балансьор при липса на ясни мнозинства и се надява на патова ситуация след избори 2013.
От това, как ще говорят и гласуват парламентарните партии на вота на недоверие, ще научим много за бъдещите им маневри. Дано поставят в дебатите и реалните въпроси за енергийното бъдеще на България и мястото й в региона, и то без филства и фобства, без постоянно говорене за Путин или Хилъри Клинтън.
Започнах с това, че времето минава бързо. Дали? 22 г. след промените отново говорим за проблеми с ядрената енергетика, отново се делим на проруски и проамерикански и отново не знаем какво прави България в европейския Югоизток.
