Текстът е публикуван във вестник „Труд“ Втората част на анализа е публикувана в същия вестник със заглавие „БСП се изправи след „партер“. ДПС излиза от политическа карантина“
Какво се случи в българската политика през октомври 2011 година? Имаше ли промяна в тежестта на парламентарните сили? Какви ще са оттук нататък обществените предизвикателства след изминалите избори за президент и местна власт?
За читателите на “Труд” на тези въпроси отговаря специално създадена група за анализи. В нея участват политолози и социолози: проф. Петър-Емил Митев, д-р Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Марчела Абрашева, Борис Попиванов и Първан Симеонов.
На 23 октомври се състояха избори с голямо международно и може да се каже с историческо значение. В Тунис. Без да е приключил първият етап на Арабската пролет – свалянето на диктатурите, започна вторият – институционализиране на новата власт. С напрегнато внимание от международната общност се очакваше какъв ще е и как ще бъде направен първият свободен избор на араби и бербери. Ще се получи ли демократичен и честен вот? Отговорът е положителен. Но спечелиха…ислямисти.
Съвпадението на изборите в Тунис и в България даде неочакван мащаб, за да измерим собствения си път към демократичните стандарти.
Какъв беше българският път към изборния резултат?
Общественото внимание по време на вота за президент и местна власт беше насочено към технологията на избора, към начина на осъществяване в по-голяма степен отвсякога. След 1991 г. не е имало случай, в който да се натрупат толкова съмнения за манипулации, хаотичност и дезорганизация и натиск на властта върху избирателите. Взаимните обвинения, недоволството, многобройните искания за касация и повторно преброяване, дори протестите срещу работата на ЦИК, ескалираха и обхванаха всички политически сили и цялата страна. Констатации за лоша организация и неправомерен натиск идват и от външни наблюдатели – от ОССЕ, от “Прозрачност без граници”, от Дания, от бившия американски посланик в София Джеймс Пардю, тиражират се и в европейската преса. В тяхна подкрепа се посочват неочаквано големият брой невалидни бюлетини, повсеместните грешки в протоколите и още много примери за нередности.
Случилото се поставя въпросителна и пред професионализма на ЦИК, и пред качеството на Изборния кодекс. Актуализира и критиките срещу Цветан Цветанов като едновременно вътрешен министър и шеф на предизборния щаб на управляващата партия. В полза на твърденията за насаждан в обществото страх говорят и разминаванията между екзит половете и окончателните данни (във всички случаи резултатите на опозицията от тайния вот се оказват по-високи от декларирания).
Каква е политическата конфигурация след изборите?
Централен резултат от изборите е победата на ГЕРБ и концентрацията на цялата власт в едни ръце. За първи път след 1995 г. се случва управляваща партия да се представи толкова силно на местни избори, и то след средата на мандата (почти удвояване на броя на общинските съветници след 2007 г.). Концентрацията на власт се съпътства от предстоящ процес на “окопаване” във властта. В голяма част от общините, където ГЕРБ доминира, ще има промени в местните администрации, в кадровата политика, в практиките на обществените поръчки. Не бива да се забравя и значението, което има президентската квота в редица държавни и обществени институции. Това несъмнено ще хвърли отражение върху политическия живот през следващите години.
Избори “2 в 1” работиха в полза на управляващите. Националната политическа картина, израз на предпочитанията на електората към ГЕРБ и лидера му, на много места из страната почти се възпроизведе. В доста общини слабо известни кандидати спечелиха или бяха на път да спечелят. Причината е както в харизмата на премиера, така и в ефективните предизборни действия на неговата политическа сила.
На този вот за първи път категорично може да се каже, че ГЕРБ заработи като партия, като добре изградена партийна машина, а не като стихия, носена само от едно име. Все по-голям принос имат съответните местни структури, успели да мобилизират достатъчно избиратели.
Парадоксът на ситуацията е, че подкрепата за властта намаля, а властта се увеличи. Всъщност нов прилив на доверие към кандидатите на ГЕРБ извън досега проявената подкрепа на хората няма. Резултатите показват разширяване на политическото присъствие, а не на електоралната тежест. Част от победите се дължат по-скоро на лошата кондиция на други политически сили, както и на тежките разединения сред опозицията. ГЕРБ спечели много от балотажите в общините с подкрепата на избиратели на други партии. Същото важи и за президентския пост, където по социологически данни победата на втория тур е станала възможна благодарение на сини симпатизанти, на атакисти, на част от избирателите на Меглена Кунева. Фронтът “всички срещу ГЕРБ”, прокламиран от някои политически лидери, някъде сработи, но в доста случаи не се състоя.
С всичките уговорки за неустойчивост и динамизъм на обществените нагласи, очертава се своеобразен двупартиен модел, представляван от ГЕРБ (заел дясната ниша и оставил в сянката си традиционните сини) и БСП (която, макар и претърпяла поредна загуба, се утвърждава и в национален мащаб, и по места като алтернатива на управляващите). ГЕРБ се превръща в ориентир за партийната система. Останалите играчи се подреждат на политическото поле според отношението си към тази партия във всеки конкретен момент.
Политическият вакуум, който се е открил в центъра, не намира на този етап организационни носители, което засилва нестабилността на цялата конструкция.
Освен ГЕРБ като партия, една личност може да бъде откроена като победител – шефът на щаба Цветан Цветанов. С обиколките си, с опита от партийното строителство, с направените контакти и взетите решения Цветанов се утвърждава като основен кадровик на партията, който познава нейните структури във всяка община, и като връзка на премиера Борисов с институциите на местната власт. Това е допълнително обстоятелство, с което министър-председателят ще трябва тепърва да се съобразява в своите действия. То съдържа възможности Борисов да се изолира от реалната политическа игра, да остане като знаме и медиен авторитет на партията, откъснат от нейния вътрешен живот. Разбира се, тенденцията е в зародиш, но е тенденция.
Друга опасност е свързана с последиците от консумирането на властта, от неспиращия поход на ГЕРБ. Той прави партньорствата и балансите много крехки и несигурни, води до самонадценяване, до убеждението, че “всичко е позволено” особено в ситуация, когато няма политическа или обществена сила, която реално да застрашава властовия монопол на управляващите.
Новата кадрова въртележка (трима нови областни управители, осем депутати, министър на правосъдието) продължава да насърчава вярата във всемогъществото на ГЕРБ-овия кариерен асансьор.
Тези процеси се развиват на фона на линията “Дянков” в икономическата политика, която отново е ориентирана към пазене на статуквото, избягване на резки движения, които биха понижили общественото доверие, за сметка на все повече свиване на разходите и търсене на нови и нови ресурси за покриването им – ресурси, които не идват от икономиката и бизнеса, а от всякакви други места като евентуални нови емисии на ДЦК, неправдоподобно щедри прогнози за усвояване на еврофондове, продължаващо раздържавяване, заеми, дори въпреки уверенията на Дянков, ново съкращаване на фискалния резерв. Правителството очевидно и през 2012 г. не желае да рискува социалния и медийния комфорт, който има, с нови мащабни начинания, различни от инфраструктурните проекти.
Създава се впечатлението, поддържано гласно и от самия премиер, че плановете за развитие се отлагат за следващия мандат на ГЕРБ в изпълнителната власт.
Начинът на провеждане на изборите, натрупването на негативни практики внасят ново съмнение в успешността на европейския път на България.
Заложените свръхвисоки цели при усвояване на еврофондове през 2012 г. са в зависимост и от доверието на Европейския съюз към България. Европа сега има други приоритети. Централното изискване към нас е финансова стабилност, ниски дефицити, удържане на дълга в приемливи граници.
Това поставя главната отговорност за бъдещото икономическо развитие на страната в български ръце, в българския политически елит.
2012 година ще е решаваща за утвърждаването на активна алтернатива на управлението, такава, каквато би могла да конкурира властовата доминация на ГЕРБ.
Ако БСП не получи нов тласък за движение нагоре и ако в центъра не тръгнат нови политически процеси, политическата интрига ще се измести към мандата 2013-2017 г.
От решаващо значение ще бъде какво е политическото бъдеще на огромната, близо половин милион маса центристки гласоподаватели.
Начинът на провеждане на изборите, натрупването на негативни практики внасят ново съмнение в успешността на европейския път на България.
Заложените свръхвисоки цели при усвояване на еврофондове през 2012 г. са в зависимост и от доверието на Европейския съюз към България. Европа сега има други приоритети. Централното изискване към нас е финансова стабилност, ниски дефицити, удържане на дълга в приемливи граници.
Това поставя главната отговорност за бъдещото икономическо развитие на страната в български ръце, в българския политически елит.
2012 година ще е решаваща за утвърждаването на активна алтернатива на управлението, такава, каквато би могла да конкурира властовата доминация на ГЕРБ.
Ако БСП не получи нов тласък за движение нагоре и ако в центъра не тръгнат нови политически процеси, политическата интрига ще се измести към мандата 2013-2017 г.
От решаващо значение ще бъде какво е политическото бъдеще на огромната, близо половин милион маса центристки гласоподаватели.
Събитията
– Европейският съвет прие втори спасителен план за Гърция, който включва и опрощаване на 50% от дълга. Правителството в Атина първо реши да подложи плана на референдум, но след това се отказа от тази идея.
– В България се проведоха избори “2 в 1” – президентски и местни. Избирателната активност на президентските избори е 51,83% на първия тур и 48,04% на втория; на местните избори – съответно 51,56% и 54,20%. Имаше рекорден брой недействителни бюлетини. Има искания за касиране на вота в София, в 8 областни града и в много други общини.
– За президент и вицепрезидент бяха избрани Росен Плевнелиев и Маргарита Попова (ГЕРБ) с 52,58% (1 698 136 избиратели). Кандидатите на БСП Ивайло Калфин и Стефан Данаилов добавиха над 500 000 гласа между двата тура и достигнаха 47,42% (1 531 193 души).
– Независимият кандидат за президент Меглена Кунева получи доверието на 14% от избирателите. Призова на втория тур да се гласува по съвест. СДС и “Атака” не заеха позиция. ДПС подкрепи Калфин, а ДСБ, РЗС и ЕНП – Плевнелиев.
– ГЕРБ спечели кметските места в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен, както и в още седем областни центъра. БСП (сама и в коалиция) взе осем областни града.
– ДПС запази позициите си в Кърджалийско и Разградско. Ерозия в подкрепата на партията има в областите Силистра и Русе. ЕНП на Мария Капон и Касим Дал имаше първи пробив – в Главиница.
– Старата десница регистрира най-ниската подкрепа досега – 1,95% за кандидат-президента Румен Христов (СДС), а в столицата – 12,3% и трето място за кандидат-кмета Прошко Прошков (ДСБ).
– Лидерът на “Атака” Волен Сидеров, който на предишните президентски избори стигна до балотаж, сега получи почти пет пъти по-малко гласове – 122 466 (3,64%) срещу 597 175 (21,49%) на първия тур през 2006 г. В шестте най-големи града “Атака” загуби 29 места на общински съветници.
– Бюджет 2012 бе одобрен от правителството и внесен в НС. В него е предвидено символично покачване на най-ниските пенсии и на минималната заплата, голям ръст в разходите за инфраструктура, растеж от 2,9%, дефицит 1,3% от БВП, скок от 72% в усвояването на еврофондове.
Значението
– Кризата в еврозоната не е преодоляна. Предстои ново действие в гръцката драма. Фактори за успешен изход са европейската солидарност, реформаторската готовност на правителството и съпричастието на гражданите. Синхронизирането им се оказва задача с повишена трудност и все още с неясен изход.
– Изборите в България бяха тест за новия Изборен кодекс и за способността на управляващата партия да осигури демократичен и честен вот. Преминаха при недобра организация и хаос в действията на ОИК и СИК. Български и чуждестранни наблюдатели предупредиха, че са констатирани много случаи на манипулация и натиск. Краен арбитър дори в София и Пловдив ще се окаже съдът.
– Цялата власт се съсредоточава в ръцете на ГЕРБ. Управляващите поемат изключителна отговорност за процесите в страната.
– БСП успя да се прояви като алтернативана ГЕРБ. Силното представяне на Калфин и Данаилов и резултатите от местния вот укрепват поста на Сергей Станишев в БСП.
– Сривът на десните партии е бламиране на досегашния десен политически елит. Но не е изчезнала голяма група десни избиратели, които не приемат Бойко Борисов.
– Успешното участие на Меглена Кунева е индикатор за вакуум в политическия център.
– Радикалният национализъм, изграден върху агресивна етническа реторика, без социални оферти и опозиционен патос, претърпя провал.
– ДПС се върна към своите електорални равнища от времето преди да участва в изпълнителната власт.
– Бюджетът за 2012 г. е продължение на рестриктивната правителствена политика на затягане на коланите – строга фискална дисциплина и замразяване на доходите.
