След Катуница партиите извън управлението стъпват на пръсти

Анализ на института „Иван Хаджийски“ във вестник „Труд“ от 6 октомври 2011 г. Първата част на анализа е публикувана на 5 октомври и е озаглавена В търсене на тактика след пламъците.
Какво се случи в българската политика през септември? Какво промениха събитията в последния месец преди изборите? На тези въпроси е посветен обзорът, публикуван в броя на “Труд” от 5 октомври под заглавие: “В търсене на тактика след пламъците. Правителството избра линия на умереност и поделена отговорност”.
Анализът е на експертна група политолози и социолози: проф. Петър-Емил Митев, д-р Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Марчела Абрашева, Борис Попиванов и Първан Симеонов.
Днес публикуваме втората част от месечния обзор – за големите партии извън управлението.
БСП
В събитията в – и по повод – Катуница партията взе ограничено участие. Подобно на ГЕРБ и тук кампанията продължава по график, ненакърнен от напрежението. Забелязват се само нюанси и общи изявления, повлияни от случилото се. Вярно е, че огромната предизборна машина на БСП е вече задействана в определена посока и трудно може да бъде пренасочена. Вярно е също, че социалистите получиха нов електорален шанс с издигането на Стефан Данаилов като кандидат за вицепрезидент. И все пак прави впечатление пасивността им, странна поне по няколко причини:
(1)социалистите са основна опозиционна сила и на тях приляга да формулират ясно политическата страна на проблема;
(2)както в рамките на “Коалиция за България”, така и в други свои партньорства те работят с ромски организации и политически лидери и са близко до проблема;
(3)социалният въпрос, изпъкващ като централен в общия анализ на ситуацията, е тема най-подходяща именно за левицата.
Навярно от БСП не искат да се ангажират категорично извън разбираемите декларации, защото осъзнават, че това е въпрос, чиято сложност и опасност не предполага лесни и бързи решения, нито обществени дивиденти, или защото смятат, че е редно да бъде отстъпена инициативата на президента, който има институционна роля и отговорност по такива казуси. Спокойното поведение по принцип приляга на БСП. То може да играе роля и на отговор на страховете на напрежението, истерията, с които бе наситена ситуацията след Катуница, и които биха могли да накарат обществото да търси сигурна и стабилна политическа сила.
ДПС
На пръв поглед ситуацията около Катуница облагодетелства ДПС, защото породените от нея страхове могат да сплотят електората. 2011 г. обаче е различна от 2009-а.
Сега в голямата си част традиционните избиратели на ДПС не се чувстват заплашени. И за разлика от тогава сега традиционното ръководство на ДПС се чувства заплашено – от политическа изолация. В национален план – по силата на това, че никоя от другите водещи политически сили не проявява видимо желание за дългосрочно партньорство с ДПС. И във вътрешнопартиен – поради постоянното предизвикателство, което Касим Дал и неговите привърженици отправят към движението. Ето защо за ДПС не е изгодно да събира върху себе си фокуса на общественото внимание (което в случая значи общественото недоволство).
Открит остава въпросът за действията на ДПС на президентските избори. Все още не се вижда ясно адресатът на подкрепата, която Ахмед Доган би могъл да даде. Катуница усложнява и обществения фон на такава подкрепа. Нараства вероятността позицията на ДПС да бъде заявена чак след първия тур.
“Атака”
Партията получи неочаквана възможност за възстановяване на позиции чрез ново издигане на националистическата карта. Трудно е засега да говорим за резултати, положителни от нейна гледна точка.
Ситуацията е различна от 2005-а и дори от по-късни години, когато всяко напрежение с етнически елемент действаше благоприятно за ДПС и “Атака”. Сега ДПС остава встрани, а “Атака” не съумя да получи водеща роля нито в протестите, нито в медийната интерпретация на събитията. Нещо повече. По принцип в подобни случаи радикалните партии са облагодетелствани – с възможността да атакуват властта за неуспешна политика или неизпълнени обещания.
Волен Сидеров обаче не пожела да се обяви фронтално срещу правителството (макар да поиска за “Атака” поста вътрешен министър, вероятно разбирайки, че няма да го получи), а започна да търси други адресати на атаката си – президента, по-точно “сградата на президентството”, телевизията Би Ти Ви. Впоследствие изявленията му се радикализираха допълнително, но пак не станаха централни за обществения дебат. Просто няма как да си и “най-верен съюзник”, и най-добър критик.
“Синята коалиция”
След вътрешнокоалиционните сътресения около номинациите за президент и кметове СДС и ДСБ фактически работят на две отделни писти. Всяка от партиите организационно, финансово и информационно поддържа своите кандидати и почти не отделя внимание на чуждите, дори да са в една листа или издигнати съвместно.
Катуница почти не се отрази на синия лагер. Вътрешните проблеми очевидно надделяват, но и те не бива да се преувеличават. За Иван Костов е ясно, че след изборите е много вероятно да настъпи нормализация.
Първо, защото спорни фигури като Стефан Софиянски и други, ако не бъдат избрани, ще отпаднат като залог в противоречията със СДС. И, второ, защото “Синята коалиция” на парламентарно равнище няма как да се разпадне. При 9 депутати от СДС и 5 от ДСБ не би могла да се сформира отделна парламентарна група (а евентуално ще изчезнат всички предимства, които конституцията и правилникът дават на парламентарно представените партии).