Европейският контекст на събитията показва как едно след друго се лансират (или подемат на нов глас) различни предложения за реформи, обединени от загриженост за съдбата на валутния съюз и на самия европейски проект – “Европа на две скорости”, Северноевропейски съюз, ново фискално обединение, мини еврозона, преразглеждане на Лисабонския договор. Доминират предупреждения за настъпваща рецесия, която неизбежно ще се отрази не само на отношенията между Брюксел и държавите членки, но и на българската икономика, особено на възможностите за износ.
Българският интерес е да се защити равноправието на страните членки на ЕС, да не се допусне ново разделение на Европа по линията платежоспособни – неплатежоспособни и издигане на нови стени, които биха компрометирали цялото развитие на общността през последните 20 години. Вместо това София се ориентира единствено към мерки за финансова стабилност, към статут на страна, която не създава проблеми. А проблемите са налице във вътрешноикономически план и те са част от европейската криза. Макар и с малки темпове расте безработицата, увеличават се лошите кредити, спада потреблението. Тези три индикатора са достатъчни, за да събудят тревога и породят търсене на европейски решения. Засега европейската криза е само повод за постоянно оправдаване на съкращения, консервативна фискална политика и отказ от ефективен диалог с различни протестиращи общности.
Реформите. Според политическия календар на властта у нас управляващите планираха и разположиха намеренията си във времето като по учебник. Преди президентските и местните избори болезнени и непопулярни мерки почти не бяха коментирани. Говоренето беше изцяло позитивно, водещ момент беше строителството, централният предизборен лозунг “Градим България” сумираше общото внушение за развитие напред. С края на кампанията дилемата пред ГЕРБ доби ясни очертания на (относително) пасивен и активен вариант на поведение – да се печели политическо време, или да се свърши черна работа. Следизборната ситуация изкушава да се прибегне до втория вариант – да се използва натрупаната инерция от победата, докато другите политически сили все още не могат да противопоставят алтернативни стратегии.
Периодът до следващия редовен парламентарен вот изглежда достатъчен, за да могат поне част от непопулярните действия на мнозинството да дадат плодове. На кабинета предстои може би най-тежката зима, през която вътрешните проблеми (усилени от скока на цените на комуналните услуги) ще се съчетаят с външни (породени от неясното бъдеще на еврозоната и вълненията в арабския свят). Ако зимата бъде прескочена с минимален отлив на доверие, кабинетът може вече да гледа по-спокойно към следващата, която ще бъде предизборна и в която нормалното в такива случаи отваряне на кесията ще засили ефекта от построени магистрали, втори лъч от софийското метро, обновяване на централните части в големите градове. Така че зимата ще бъде ключова в политическия календар на властта, ще посочи нейната перспектива.
Рязкото форсиране на правителствени инициативи буквално още от първия ден след изборите като че ли подсказва дълго отлагана реформаторска решителност. Но вместо нова икономическа и финансова политика, вместо нова реформена стратегия общият знаменател е опитът за разтоварване от икономически неефективни сектори.
Задава се поредна порция “стягане на коланите”, онагледена в разпределението на бюджетните разходи. Настъплението на властта е в много посоки както по линия на бюджета, така и на законодателството и на правителствените решения – пенсионната възраст, класовете стаж, формирането на заплащането, БДЖ, пощите, спешната помощ, БАН, земеделските производители. Голяма част от инициативите се съобщават в “12 без 5”, не се подлагат на по-широка дискусия и явно целят да бъдат приети, преди срещу тях да се организира съпротива. Когато такава съпротива е налице, правителството по свой утвърден обичай отстъпва и оттегля или преформулира предложенията си.
Все още не са достатъчно ясни мотивите за безпардонните действия на кабинета, със закъснение смекчени с извинения. Клишетата “Няма пари” и “Европа така иска” не са точни. Министър Дянков така и не обясни на обществото защо бюджетният дефицит трябва да бъде 1,3%, а не например 1,4% (при допустима граница от 3,5% и средната за ЕС-27 3,8%). Само три страни в ЕС (Люксембург, Германия и Финландия) имат по-нисък бюджетен дефицит. И трите имат завиден спрямо нашия жизнен стандарт. Разбира се, дефицитът би могъл да бъде и по-нисък. В такъв случай с “няма пари” можеха да бъдат съкратени още социални разходи. Възможните мотиви за внезапните решения на кабинета (сами по себе си съществените промени в закона за бюджета след първо четене са нарушение на парламентарната процедура) може да се сведат до два. Вътрешен – демонстрация на реформаторски стремежи в отговор на критиката отдясно. Външен – послание до европейските централи (и особено ЕНП) – “Българите са отличници по “стягане на коланите” (и неолиберална политика), макар и за сметка на работещата икономика”.
Или политическият календар е импровизиран. Или политическата сметка е добре обмислена, но тепърва ще трябва да се чуе думата на кръчмаря.
Промененото политическо пространство. Закономерна последица от изборите е, че политическият спектър в България се преподрежда по линията ГЕРБ – БСП. Останалите политически сили вече не могат да се дистанцират от тази ос на противопоставяне, не могат да предложат собствена алтернатива и са принудени да заемат позиции според отношението си към ГЕРБ и БСП.
БСП вече несъмнено е основна опозиция на ГЕРБ. Това се дължи както на изборните резултати (втора политическа сила, с голяма преднина пред другите), така и на международната подкрепа (чийто най-ярък израз е изборът на Станишев начело на ПЕС), така и на последователно отстояваното политическо поведение срещу управляващите от началото на мандата насам. Ролята на опозиционен авангард е поета от БСП. За други партии като РЗС, “Атака”, СДС, ДСБ е късно да бъдат възприети като водеща опозиция на управлението поради промените, които собственото им отношение към кабинета “Борисов” е търпяло и търпи в някои случаи и досега. Едва сега, през ноември 2011 г., Иван Костов отчете като грешка, че не са излезли в опозиция още през 2009 година. ДПС, от своя страна, все повече се съсредоточава регионално и почти няма поведение на национална опозиция.
Иуправляващата ГЕРБ, и опозиционната БСП се изправят по различен начин пред общ проблем – политическите партньорства, риска от изолация, който би ги поставил в неизгодна обществена, властова и международна ситуация.
И трите парламентарни съюзника на ГЕРБ от началото на мандата (РЗС, СК, “Атака”) постепенно отпаднаха (а в случая с РЗС – се и разпаднаха). В партията съзнават колко деликатно е положението, в което цялото управление се крепи само на независими депутати. Силата на ГЕРБ (самостоятелност, отказ от коалиции, ясно посочване на отговорността) започва да се превръща в слабост.
Няколко са вариантите за партньорства на ГЕРБ, които се изпробват или лансират в публичното пространство. Сближаване със сините практически отпада след изборния крах на Съюза на десните сили и опитите за политически ренесанс на фигури от дясното минало. И СДС, и ДСБ добре разбират на какъв натиск са подложени от управляващите. Всяко затопляне би могло да доведе до нов отлив на привърженици към ГЕРБ. Ето защо, независимо от разногласията си, и двете политически сили са единни в отрицателната си оценка на властта. Вариантът с ДПС също отпада, поне засега, заради твърдата и безкомпромисна позиция на движението спрямо ГЕРБ, изявена не само в изборната нощ, но и в последващите парламентарни и медийни действия. Въпреки това не бива да се забравя и тезата на политолога И. Кръстев, че в кризисен момент ГЕРБ ще предпочете ДПС като съюзник (“Труд”, 4 ноември). Партньорство с БСП безспорно не е на дневен ред по много причини. Възможно е да изглежда приемливо при евентуална патова следизборна ситуация през 2013 г., подобно на тази, която се очакваше през 2009 г., но не настъпи заради изненадващо силния резултат на ГЕРБ. В такъв случай отново може да изплува формулата “национално съгласие” като основа за разбирателство между ГЕРБ и БСП, така както загатна и президентът Г. Първанов на своя пресконференция.
Съществено значение на този етап добива смяната на местата между РЗС и “Атака”. Ако преди РЗС беше радикалната опозиция, която се канеше да уволни Б. Борисов, а “Атака” подкрепяше правителството в името на национални цели и за да не допусне връщане на БСП и ДПС на власт, то сега радикалната опозиция е “Атака”, докато РЗС подкрепя Борисов с доскорошните мотиви на националистите. Отношението на ГЕРБ към двете партии не е еднозначно. От една страна, подкрепата на РЗС им е необходима като депутатско тяло, не като съмнителен електорален ресурс.
В този смисъл е важно да се наблюдават появилите се информации за бъдещо създаване на нова политическа сила от бивши депутати на РЗС с работно заглавие “България на градовете и регионите” и претенцията да бъде нова автентична десница. От друга страна, не е сигурно, че яростната анти-ГЕРБ реторика на “Атака” е завършено политическо поведение и не подлежи на промени.
Партньорствата на БСП също са важен и все още нерешен дългосрочно проблем. Партиите от “Коалиция за България” (след десет години коалиционно съжителство) трудно могат да се възприемат като самостоятелни играчи, а наред с това върху тях тежат критиките на “Позитано”, че не са оказали помощ на изборите и дори са работили против кандидати на БСП. Съюзът с ДПС е важен, но не е достатъчен, дори по тази причина, че в очите на обществото БСП и ДПС все още олицетворяват тройната коалиция, която избирателят не иска да види в подобен вид във властта.
Неизвестна величина засега остава само един евентуален бъдещ политически проект на М. Кунева. Мястото на Кунева в спектъра ГЕРБ – БСП би могло да се отрази както на общата конфигурация, така и на търсените партньорства. Ако Кунева не участва в този политически процес, може да се предполага, че изборите през 2013 г. ще бъдат решени от текущото съотношение на силите между двете най-големи политически партии.
Месечен обзор на политиката
Събитията
– Финансовата криза в еврозоната предизвика политически сътресения в Гърция, Италия и Испания. Обсъждат се идеи за перспективите на евроинтеграцията, вкл. за промени в Лисабонския договор. Германският канцлер А. Меркел обяви, че Европа преживява най-тежките си часове от Втората световна война насам.
– Бюджет 2012 бе приет на първо четене със 127 гласа “за” (ГЕРБ и независими), 82 “против” (БСП, ДПС, СК, “Атака”) и нита един “въздържал се”. Лидерът на РЗС Я. Янев подкрепи кабинета.
-Между първо и второ четене на Закона за бюджета министър Дянков предложи: вдига се пенсионната възраст с една година от 1 януари 2012 за всички категории труд; премахва се възнаграждението за клас. КНСБ и КТ “Подкрепа” организираха национален протест (около 15 000 участници). Депутатите от ГЕРБ потърсиха компромисен вариант.
– Стачка на служителите в БДЖ срещу предвидените съкращения (80% участие). Протести на зърнопроизводители срещу орязани субсидии.
– Президентът Г. Първанов призова за консолидация срещу ефектите от кризата и обяви, че ГЕРБ и БСП са в изолация.
– Лидерът на БСП С. Станишев бе избран за и. д. председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС).
– Изпълнителният директор на “Прозрачност без граници” Д. Ковачева бе избрана за нов министър на правосъдието.
– Евродепутатите Д. Стоянов и С. Бинев поискаха оставката на лидера на “Атака” В. Сидеров. ПГ на “Атака” бе напусната от Ц. Георгиева и К. Крумова. Уволнен бе гл. редактор на в. “Атака” К. Сидерова.
– Националното събрание на ДСБ преизбра лидера И. Костов, обяви партията за опозиция на ГЕРБ и БСП и се произнесе за запазване на СК въпреки критиките към СДС.
– Лидерът на СДС М. Димитров получи вот на доверие от НС на партията.
– Конституционният съд образува дело по внесения от БСП, ДПС и “Атака” иск за касиране на президентските избори. КС отмени ограниченията за кадри на бившата ДС в дипломацията. Дадена е зелена светлина на спецсъда.
– Вътрешният министър заяви, че ВСС трябва да контролира дейността на адвокатурата.
– България е на първо място по корупция в ЕС според проучване на “Прозрачност без граници”.
Значението
– Кризата в еврозоната се задълбочава и поставя ЕС на кръстопът. Политически последици понасят както леви, така и десни правителства. Предстоят важни решения, които може да прекроят и еврозоната, и ЕС. Правителството няма стратегическа позиция. Не се води и политическа дискусия по тези въпроси.
– В България следизборно рязко се усилва линията на ГЕРБ за съкращаване на разходи в много сфери. Решенията се вземат едностранно, без консултации с други политически сили, синдикати или граждански организации.
– Нарасналата през октомври обществена подкрепа за ГЕРБ попада под ударите на ескалиращо социално напрежение. Стачката в БДЖ е най-мащабната след учителската от 2007 година. Активизират се протестите на професионални общности. Националният протест срещу пенсионната реформа показа, че организационният капацитет на синдикатите не може да се пренебрегва.
– Опозиционната активност бележи възход. Все по-често е сезирането на НС и КС по повод на управленски инициативи.
– Медийната доминация на ГЕРБ играе решаваща роля да не се политизират протестите и опозицията да осребри фрапиращата разлика между предизборното говорене и следизборните действия на управляващите.
– Общественият престиж на министър Дянков е сериозно ощетен поради противоречиви изказвания, възприети като лъжа.
– Приключи моделът от 2009 г., който позволяваше на някои политически сили да бъдат както в подкрепа, така и в опозиция на правителството. Всяка партия заема ясна позиция “за” или “против” управлението.
– Позицията на Станишев начело на ПЕС означава изключителен достъп до информация и влияние, с каквито не разполага нито един от политическите лидери в страната.
Статията е публикувана във в. „Труд“ на 5 декември 2011г. под същото заглавие.
