Анализ на института „Иван Хаджийски“ във вестник „Труд“ от 5 октомври 2011 г. Втората част на анализа е публикувана на 6 октомври и е озаглавена „След Катуница партиите извън управлението стъпват на пръсти“
Имаше ли промяна в тежестта на големите партии? Какви са бъдещите обществени предизвикателства?
За читателите на “Труд” на тези въпроси отговаря специално създадена група за анализи. В нея участват политолози и социолози: проф. Петър-Емил Митев, д-р Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Марчела Абрашева, Борис Попиванов и Първан Симеонов.
Правителството избра линия на умереност и поделена отговорност
Ефектът “Катуница” в предизборната кампания.Събитията в пловдивското село и тяхното ехо в цялата страна нагорещиха етническите страсти в края на септември и доведоха горещо “циганско лято” в българския политически живот. Промениха се залозите в предизборния процес, поведението и отговорността на участниците. След Катуница кампанията вече не може да бъде същата – първо, защото политическите сили и актьори са длъжни да се съобразят с предизвикателството, и второ, защото все още има реален риск от компрометиране на самите избори.
Първите последици от инцидента може да се разгледат в две направления:
1. Протест на селяните срещу своеволието на феодала – с цялата ситуационност и стихийност, типични за този род вълнения. Кирил Рашков е драстичен пример, известен на всички. Но в България има много други фигури, които са израз на феодализация в цели райони.
Отдавна се знае, че отсъствието на ефективна държавна власт води до доминация на местни бизнесмени, забогатели по съмнителен или несъмнено престъпен начин, което не им пречи да поставят в зависимост хората в “своя” периметър на действие – като се започне от работата и препитанието и се стигне до вота им. Допълнителен стимул в случая “Катуница” е ромският произход на Рашков. Напълно справедливото социално недоволство лесно се възпламенява с фитила на етнически предразсъдъци и стереотипи.
2. Протест на гражданите срещу безхаберието на институциите – неспособността на държавата да се справи с наследени проблеми, които продължават да се натрупват, вместо да се преодоляват. Катуница извади наяве очевидни закононарушения, продължавали с години и едва ли останали извън полезрението на данъчните служби и контролните механизми (освен при съзнателно затваряне на очите). Катализатор на недоволството са и скандалните изявления на Рашков след инцидента. В самочувствието и арогантността, струящи от тях, българското общество вижда отразена за пореден път липсата на законност, всичко онова, което дълбоко травмира следпреходната социална ситуация и всъщност изигра важна роля по пътя на ГЕРБ към властта.
Тези предпоставки имат дълбоко социална природа и отвеждат към болезнени теми като подриването на обществения морал, престъпното натрупване на богатство в българския преход, безнаказаността на крупните закононарушения, рязко нарасналите социални неравенства, особено фрапиращи сред ромите. Въпросите на ромската битова престъпност попадат в този социален и социалнопсихологически контекст. И това вълнува не само физическите участници в протестите, но и доста широки слоеве от обществото, ако можем да съдим по интернет активността.
Вече може да се правят изводи за тактиките на различните обществени и политически субекти:
– Смесване на либерална с консервативна реакция.Протестите имат сериозна отлика в сравнение с 1990-1991 и 1996-1997 г. Ако тогава посланията бяха насочени към повече права и свободи, то сега все повече се настаняват искания за повече ред и дисциплина. И днес има призиви за равни права и равни задължения, които да определят съжителството на етносите, но гласност получават и стремежи за ограничаване на права, за защита, за надеждни гаранции срещу ширещите се страхове, за завръщане на държавата там, откъдето е абдикирала.
– Значение насоциалните мрежи.За втори път през 2011 г. (след протестите срещу цените на горивата) значима роля в национален мащаб играе самоорганизирането на големи групи с помощта на социалните мрежи, както и самочувствието за силна обществена подкрепа, генерирана пак чрез тези мрежи. Те се превръщат в особен контрапункт на медийната доминация на властта, в паралелна реалност на официалния медиен свят, като лансират други проблеми, други нагласи, други твърдения.
Липсата на достатъчно социални отдушници позволява нещата лесно да излизат извън контрол. Няма нормална и канализирана обществена чуваемост. Ето защо този тип протести трудно се насочват и координират в големи мащаби, дори когато има предварителни планове и сценарии.
– Футболните агитки като политически фактор.Първата им изява като централно действащо лице в политическа акция беше митингът пред НС на 14 януари 2009 г. Сега ги виждаме вече утвърдени; по едно и също време на различни места в страната; като представители на разнообразни, при това често иначе враждуващи помежду си футболни клубове; с впечатляваща координация, взаимодействие, логистика.
Като че ли само те могат да изкарат незабавно голям брой хора на улицата по политически повод, във всеки случай по-бързо и по-ефективно от партиите. Това изтъква проблема със субкултурните младежки общности и присъствието им в обществото. Високата им степен на идеологизация доближава фашистки и расистки образци и ги прави адекватни на ситуации като безредиците след убийството в Катуница.
– Етническият прицел на протестите. Привидно имаме реторика, насочена по принцип срещу етническите малцинства. На протестите, едновременно с антиромските лозунги, се появяват и антитурски. Два пъти (в София и Пловдив) имаше риск от посегателство срещу джамии. Нападнати бяха два клуба на ДПС. Ромските махали в Пловдив (най-голямото гето е в кв. “Столипиново”), които бяха в епицентъра на събитията, се самоопределят по исторически и социокултурни причини като турски. За обществото обаче беше ясно, че фокус на протестите са ромите, а не турците. Разбира се, лесно се прехвърля искрата от един етнос към друг, но тук това не се случи.
Антитурските настроения, надигнали се преди парламентарните избори през 2009 г. и повлияли върху техния резултат, не се повториха. Под прицел не попаднаха нито турското население, нито ДПС. Аналогията с инцидента край софийската джамия през май т. г., когато също не се стигна до антитурска мобилизация, а ДПС не влезе в дневния ред, говори за различен обществен климат.
– Икономическото положение. Случаят “Катуница” остави на заден план някои тревожни тенденции в икономическото развитие, добиващи и социална тежест покрай наближаващата зима. Увеличават се цените на енергоносителите, расте безработицата, доскоро временно задържана от лятната заетост, продължава обедняването, а потреблението спада, стеснява се примката около средния бизнес…
Министър Симеон Дянков трупа имидж покрай отделни инициативи (увеличението на вдовишките пенсии), но стои в сянката на общественото внимание по основни въпроси, особено в контекста на практически оформената бюджетна политика за следващата година.
– Реакцията на властта. Първоначалното поведение на изпълнителната власт по случая “Катуница” бе бавно и нерешително. Два дни равнището остана подизпълнителско – главният секретар на МВР Калин Георгиев бе основно действащо лице от страна на институциите. После, ако изключим съвместното изявление на премиера Борисов с президента и изказването му в Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), тонът беше подчертано умерен, примирителен, липсваше характерната за това управление енергичност и инициативност. Борисов видимо се дистанцира от събитията – първо, като лична отговорност (излезе пред медиите само заедно с президента, а не самостоятелно), и второ, като отговорност за полицейските действия (разкритикува поведението на полицията).
Натрапва се внушението, че случилото се не е особено сериозно и не бива да му се отдава прекалено внимание. Фрапиращ пример за това е отказът на вътрешния министър Цветанов да прекъсне отпуска си. Кандидатът за президент на ГЕРБ Плевнелиев също съзнателно се отдалечи от темата. Той дълго нито коментира, нито се показа публично по значим повод извън обичайната програма на кампанията.
Катуница завари Росен Плевнелиев в средата на доста неприятен скандал.Цяла седмица думите “Плевнелиев” и “подкуп” бяха присъствали в медиите в едно изречение. Неубедителното му и непоследователно отношение по казуса подхранваше съмненията. Очевидно сега той е предпочел да не влиза в едно изречение с протести срещу беззаконието и безхаберието на властта.
Плевнелиев обаче направи две други грешки. Първо, недопустимият от дипломатическа гледна точка опит да изопачи думите на холандския посланик, и то в негово присъствие (19 септември), а после бодряческото изявление, че хората не се интересуват от Катуница, а искат да го видят и да му стиснат ръката (30 септември).
Не особено сполучливи за предизборния контекст и характер на състезанието са и някои съпътстващи изяви и събития:
– Такъв е стремежът на кандидата да покаже, че не стои в сянката на Борисов – нещо видимо в тезата, че ще защитава строителството на магистрали дори ако правителството се обяви против (и то след като екипът на Плевнелиев в МРРБ е подменен и възможността му да въздейства намалява).
– Особена е и настойчивостта на кандидата за вицепрезидент Маргарита Попова, че основен приоритет ще им бъде съдебната реформа (което няма как да бъде приоритет на президента).
Плевнелиев засега не успява да намери център на кампанията си, нито адекватни послания. На него му остава да разчита само на активизация на Борисов в последните седмици преди вота и всъщност той вече е в сценарий да доиграва мача, да пази преднина.
В тактически план ГЕРБ засега се старае да продължи – независимо от разместванията в пластовете след Катуница – линията на овладяване или отстраняване на местни политически елити. В първия случай кметове със сериозни шансове за нов мандат се отказват от надпреварата (Русе, Благоевград, Димитровград, Каспичан, Омуртаг, Алфатар…), във втория – преминават към ГЕРБ (Варна, Доспат, Девня…), тоест концентрацията на власт продължава. Въпросът е дали тя може да бъде повлияна от последствията на Катуница.
От една страна, премиерът Борисов не е готов с настъпателна позиция, което пролича и след заседанието на КСНС. Бързото производство срещу Кирил Рашков е несъмнен плюс, но едва ли ще бъде достатъчно, ще бъдат нужни и някакви първи резултати от допълнителни мерки. Залогът пред Борисов е да успее да ги постигне и обясни пред аудиторията навреме, за да не допусне да падне авторитетът на правителството по отношение на реда и гаранциите срещу страховете на хората.
От друга страна е възможна тактиката на изкупителните жертви. Но тя е и слабо вероятна. Самият премиер впрочем заяви, че няма да иска персонална отговорност. Иначе най-лесно изглежда да я търси от Калин Георгиев (бездруго вече разкритикуван от премиера), но е съмнително дали това би му донесло позитиви. Най-уместно би било да се търси отговорност от Цветан Цветанов, който съчетава трите позиции, централни за възникналия случай: вътрешен министър, шеф на предизборния щаб на управляващата партия, председател на правителствения орган по организационно и финансово регулиране на ромския проблем (Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси).
Българският преход започна в кризисна ситуация в междуетническите отношения. 22 г. по-късно страната отново се сблъсква със симптоми на сериозно етническо напрежение. Все по-необходимо е преосмислянето, актуализацията на българския етнически модел. Породен като политически отговор на конкретна ситуация, той имаше своето огромно положително значение. След края на прехода той трябваше да претърпи развитие, да намери новите си форми и съдържание. Това не се случи.
На политическо равнище отношенията между етносите в България не се ползват с ясна и прозрачна интерпретация. Това не само създава място за антисистемни сили, но и компрометира политическия процес като цяло. А дефицитът на информираност увеличава ирационалните нагласи. Българите са далеч от ясна представа за живота на ромското население; а и ромите не знаят достатъчно добре какво правят българите. Това не може да се преодолее за седмици или месеци, но е крайно време да стане център на политическа и обществена дискусия.
Българският политически елит вероятно съзнава, че етнизирането на предизборната кампания вреди сериозно и дългосрочно на страната. Изкушенията от търсене на краткосрочни дивиденти обаче винаги са налице. Намаляването на първоначалното напрежение от събитията в Катуница не означава решаване на проблема.
Събитията
– В ход е приемането на промени в Европейския фонд за финансова стабилност, които го увеличават от 250 млрд. евро на 440 млрд. евро.
– Холандия и Финландия наложиха вето на членството на България и Румъния в Шенген. Външният министър Младенов обвини коалиционното управление в Холандия и предишните български правителства за неуспеха. София заплаши с вето върху ключови решения в ЕС.
– За изборите са регистрирани 18 кандидатпрезидентски двойки – рекорд след 1992 г.
– Трагичен инцидент (или убийство) в пловдивското с. Катуница доведе до взрив на недоволство срещу ромския лидер Кирил Рашков (Цар Киро) и до антиромски протести в цялата страна. В съвместно изявление президентът Георги Първанов и премиерът Бойко Борисов призоваха да не се етнизира предизборната кампания. Рашков е арестуван и срещу него са предявени обвинения. Президентът проведе заседание на КСНС.
– От “Атака” предложиха мерки за обуздаване на “циганската престъпност”. ВМРО започна подписка за дългосрочна държавна политика по въпроса. Всички политически сили, без ГЕРБ и ДПС, поискаха оставката на министър Цветан Цветанов. Самият той отказа да прекрати отпуска си.
– Шефът на предизборния щаб на ГЕРБ Цветанов съобщи, че през 2007 г. общински съветници са искали подкуп от сегашния кандидат-президент на партията Росен Плевнелиев, който пък отрече това. Случаят не е изяснен, но вече излиза от обществения интерес.
– По искане на ЕК безпрецедентно бе спряно изпълнението на всички европроекти за община Сливен. Премиерът Борисов защити кмета Йордан Лечков.
– Премиерът полусериозно каза, че при протести срещу добива на шистов газ ще п одпише договора “на инат”. После оттегли думите си.
– Спор между туроператора “Алма Тур” и авиокомпания “България ер” блокира стотици руски туристи по българските летища.
– БСК се обяви за нови държавни мерки в подкрепа на бизнеса, включително отмяна на забраната за полагане на извънреден труд.
– Повишават се цените на основните енергоносители.
Значението
Кризисната ситуация в еврозоната не е преодоляна. Обсъжда се авариен план за спасяването на Гърция от фалит. Предстои (17-18 октомври) да се вземат важни решения от Европейския съвет.
Отлагането на шенгенската перспектива не предизвика в България самокритична равносметка на институциите, нито значим обществен отзвук.
Официалната предизборна кампания стартира при нисък обществен интерес и липса на идеен сблъсък.
Скандалът около подкуп, предлаган на Плевнелиев, нанесе сериозен удар върху неговата кандидатура.
Предизборният процес остава в сянката на събитията в Катуница и техните последици. Етническият мир в България бе поставен пред най-голямото изпитание за последните 20 г. Българските институции реагираха бавно и неубедително.
Преплитането на криминални, социални, политически и етнически аспекти предизвиква своеобразна “война на интерпретации” на конфликта и последвалите го събития.
Действията на президента и премиера показват държавнически рефлекс, но остава необходимостта от по-нататъшни стъпки за овладяване на ситуацията.
Вицепремиерът, министър на вътрешните работи и председател на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов трупа негативи (ветото за Шенген с мотиви, които засягат неговите правомощия; опита да “изпише вежди” на Плевнелиев, с което за малко да му “извади очите”; действията и оценката за действията на полицията в Катуница).
С етническите вълнения, скандала с руските туристи и реакциите по ветото върху шенгенското членство са нанесени нови тежки щети върху международния имидж на България.