Август 2011 г.
Основни събития
* Нови сътресения на европейските и американските борси. Проблеми с финансовата стабилност на Испания и Италия. Италия предприе бюджетни съкращения от 45, 5 млрд. евро. Швейцария обвърза курса на своя франк с еврото.
* За участие в президентските изборите бяха издигнати кандидат-президенти от 7 политически партии/коалиции и 6 – от инициативни комитети. ГЕРБ издигна кандидатурата на Росен Плевнелиев и за вицепрезидент на Маргарита Попова. Между независимите кандидати са проф. Николай Василев, банкерът Венцислав Йосифов и спецагентът Алексей Петров.
* За участие в местните избори бяха регистрирани 78 партии (от общо 181). Шест партии са с отказана или заличена регистрация.
* ЦИК отказа да регистрира коалициите в подкрепа на Найден Зеленогорски в Плевен и Златко Живков в Монтана. В същото време беше призната за законна коалиция “За Зеленогорски”, която конкурира самия Зеленогорски. Във Варна се появи двойник на “Синята коалиция”. Във Велико Търново ОДС поиска оттегляне на сините кандидати.
* Започна есенната сесия на НС. Без ГЕРБ и “Атака” парламентарните групи изразиха притеснения от манипулации на вота. БСП и ДПС поискаха предсрочни парламентарни избори.
* Лиляна Павлова беше избрана за нов министър на регионалното развитие. Бисер Петков – за директор на НОИ.
* Президентът Георги Първанов съобщи намерението си да се завърне в БСП.
* Регистрирана беше коалиция “Обединени десни сили” (ОДС), която подкрепя президентската кандидатура на Румен Христов, издигнат първоначално от “Синята коалиция”. ДСБ реагира остро. По-късно обяви, че ще подкрепи Христов, без да участва в регистрацията.
* Президентът Първанов отчете двата си мандата; правителството – първите две години от своето управление.
* Приключи приватизацията на “Булгартабак” (цена: 100 млн. евро). Реалният купувач все още не е известен.
* Германия отново изрази резерви към приемането на България в Шенген.
Значение
* Предизборна обстановка има, предизборно настроение липсва. Броени дни преди официалния старт на кампанията наблюдаваме долу – нисък обществен интерес, горе – липса на нови идеи.
* Тежката административна процедура не позволи на повече от половината политически партии да се регистрират за участие в местните избори.
* Предизборната ситуация се отличава с недоверие на политическите сили към “правилата на играта”, с безпрецедентно много жалби и възражения срещу решенията на ЦИК.
* Изборният кодекс влиза в ролята на административен инструмент за увеличаване на властта на управляващите.
* Нарасналата роля на местните кметове (своеобразна “феодализация”) води до два характерни казуса: управляващата партия привлича кмета или ако това не е възможно, той се елиминира по административен път.
* Издигането на двама министри за кандидати на ГЕРБ увеличава възможността президентската надпревара да се превърне във вот за/против управлението. На местно равнище доминиращата тенденция е проправителствени (а не непременно партийни на ГЕРБ) кандидати срещу останалите.
* Със заявката на президента за връщане в БСП се очертават сериозни следизборни промени в партията.
* “Синята коалиция” е в най-тежкото положение от създаването си насам. Новосформираната ОДС служи за катализатор на антикостовистката линия в СДС на фона на растящ натиск на ГЕРБ към сините.
* Ограничената реакция по повод продажбата на “Булгартабак” – на ниска цена и непрозрачно, при неопровергани подозрения за поредната крупна далавера, е индикатор за притъпения демократичен рефлекс на медиите и обществеността.
Преди старта на кампанията: долу – слаб интерес, горе – липса на идеи
В навечерието на изборите се откроява ниското качество на политическия процес. Първите симптоми, че вместо размяна на мнения, борба на идеи и сблъсък на позиции вниманието ще бъде привлечено от компромати, вече са налице. Особено на местно равнище е видно до каква степен политиката се замества от властови игри, при които водещи са бизнес съображенията, надиграванията и комбинациите. Това води до загуба на интереса на избирателя към надпреварата. На свой ред политическата апатия развързва ръцете за манипулации и груби ходове. А това допълнително снижава качеството на политическия живот. Получава се спирала, която води надолу до опасно ниски за демократичния процес равнища.
На фона на благоприятна медийна среда продължава постепенното овладяване на лостовете на властта от страна на управляващите. Скандалите, разтърсили ГЕРБ и правителството през зимата и пролетта на 2010/11, вече са извън фокуса на общественото внимание. Нито подслушването, нито тежките кадрови проблеми (случаят “Калина Илиева”) вече провокират интерес.
Вицепремиерът Цветан Цветанов е оправдан по имотния скандал, председателят на СГС Владимира Янева – оневинена по подозренията в конфликт на интереси. ГЕРБ се намира в несъмнено настъпателна позиция.
Приемането на Изборния кодекс е заслуга на днешното парламентарно мнозинство. Но той се използва и в негова полза като реално средство за контрол на политическите опоненти – и чрез ограничаването на правото на избор, и чрез формирането на избирателните комисии, и на регистрациите на участниците, и на (възможно) контролиране на техните привърженици чрез необходимите подписи. Новите бариери (350 вместо 150 жители) лишават от право на избор 1/3 от селата.
Еврофондовете мотивират нови връзки на местния бизнес с централната власт, насърчават ориентацията на водещи кандидати за кметове към управляващата партия. Тенденцията на частично “поглъщане” на местната власт от централната, макар и чрез вота на гражданите, носи симптомите на пълзящ авторитаризъм. Той вирее най-добре при политическа индиферентност.
До изборите остава малко повече от месец. Ако не настъпят сериозни сътресения, които биха довели до гражданска активизация и обръщане на електоралните предпочитания (2009 г. показа, че това е възможно), много вероятно е да се стигне до солидна електорална доминация на ГЕРБ. Поне до зимата времето работи за управляващите. На тях не им трябва специална стратегия за печелене на вота, важно е само да неутрализират стратегиите на опонентите си.
В този смисъл задачата на премиера Бойко Борисов е просто да “доиграе мача”, като не допусне нищо особено да се случи до края на октомври. Политическите инициативи и намеренията на правителството, които са с по-голям обхват, ще бъдат отложени за по-късно.
Специфично изключение представлява в момента приватизацията на “Булгартабак”. Тя е достатъчно обществено значима, за да прерасне в политически фактор. ДПС има най-големи интереси в този сектор и лидерът на партията Ахмед Доган вече предупреди, че ще стопират сделката, “след като се запознаем с подробностите”.
Острите реплики на Румен Овчаров могат да се превърнат в официална позиция на БСП.
Предстои да се разбере дали досегашната относителна пасивност на опозицията е тактическо отлагане – колкото е по-близо до изборите евентуален скандал, толкова по-голям ефект може да има. Или обратно – управляващите са преценили добре обществената конюнктура и политическия момент.
Какво се случва с баланса във властта, след обявяването на кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ. Противопоставянето между двамата вицепремиери Цветан Цветанов и Симеон Дянков навлиза в нова фаза. Досега водещата позиция принадлежеше на финансовия министър. Той продължи да инкасира точки на обществено доверие (с подхвърленото намерение за увеличаване на доходите на населението) и да доказва кадровото си преимущество над Цветанов (с избора на “неговия” кандидат за шеф на НОИ). Разбира се, разпределението на средства в бюджет 2012 ще бъде основният критерий, по който ще можем да оценим мястото и ролята на двамата вицепремиери. Но това ще стане ясно със сигурност след изборите.
Според наблюдатели изпълнението на бюджета за тази година също може да крие неприятни изненади, което обаче публиката ще види едва след изборите.
В периода преди тях премиерът Борисов започна да балансира растящото влияние на Дянков с публични знаци на своята лична подкрепа за Цветанов. При номинацията на кандидатите на ГЕРБ за президент и вицепрезидент и в телевизионното предаване “На 4 очи” премиерът високо оцени дейността на Цветанов и изтъкна близостта си с него. Трябва да се има предвид, че в предизборната ситуация вицепремиерът натрупва немалък властови ресурс – от една страна, като шеф на МВР притежава информация и лостове за влияние, от друга, като шеф на предизборния щаб е пряко свързан с номинациите по места.
В ПГ на ГЕРБ Цветанов също запазва опорни точки – проличаха при гласуването за директор на НОИ. Вярно е, че бе избран подкрепеният от Дянков кандидат, но вотът далеч не беше монолитен. В няколко други случаи важни предложения (например Пактът за финансова стабилност на Дянков) бяха отложени поради липса на кворум от страна на управляващите от ГЕРБ.
Кандидатурата на правосъдния министър Маргарита Попова за вицепрезидент също обслужва интересите на вътрешния министър Цветанов. Несъгласието й с него по много въпроси, включително за специализирания съд, е отдавна известно. Евентуалният й избор ще я отстрани от правителството и ще развърже ръцете на Цветанов; неуспехът би ограничил обществено и политически нейния авторитет.
Оставката на министъра с най-висок рейтинг Росен Плевнелиев, защото вече е кандидат-президент (няма такова конституционно изискване!), го отстранява от приоритетната сфера – строежа на магистрали. И победа, и загуба на изборите ще означават едно: лозунгът “Градим България” остава изключителен приоритет на Бойко Борисов и на никой друг.
Самата церемония по дългоочакваната номинация на кандидатпрезидентската двойка не премина по общоприетия в българската партийна политика стандарт. Плевнелиев и Попова дори формално не бяха излъчени от някакъв ръководен орган на ГЕРБ. Борисов представи Плевнелиев сякаш не като кандидат за президент, а като свой наместник в президентството за срок от пет години, преди Борисов да заеме естествено полагащия му се пост. Това, че по конституция един президент може да има два мандата, изобщо не беше пречка за отсега поставеното ограничение. А защо и как е избрал точно Плевнелиев, Борисов обясни като свое хрумване – докато двамата се возили в една кола. Лековатият начин, по който се случи номинацията, подсказва ясно внушението на премиера, че българският избирател трябва да вижда в бъдещия титуляр на институцията изпълнител на волята на Борисов, а не самостоятелна политическа фигура. Неполитическото излъчване на вече бившия регионален министър (който допреди два месеца сам обясняваше, че не е политик и няма да бъде) е допълнителен плюс за избора му от Борисов: вероятността да се еманципира от своя покровител изглежда за самия покровител съвсем малка.
С впечатляваща бързина на Плевнелиев е създаден образ с максимално широко покритие, така че да удовлетвори всички очаквания. Плевнелиев е, от една страна, обикновен българин, роден в Гоце Делчев, с нормална човешка биография, а от друга – “вносен” продукт, мениджър с германска закалка, строител на Райхстага; той е милионер, който би могъл да се окаже най-богатият президент в Европейския съюз, но и човек, който е спал по паркинги и знае какво е недоимък; едновременно е наместник на Борисов и изпълнител на волята му, но също и човек, създал сам биографията си, който знае да казва “не” на премиера.
Предстои да видим как тази вътрешна противоречивост на образа ще се отрази на публичното присъствие на кандидата, за когото още преди да бъде назован, беше известно, че е главният фаворит за президентското кресло.
С номинацията на Росен Плевнелиев от ГЕРБ предизборната картина преди старта на официалната кампания е вече добре очертана. Това не е политически конфликт с ясно изразени позиции и строги разделителни линии, не е междувидова борба, в която една кауза може да спечели за сметка на друга кауза, а се налага като низ от вътревидови борби. На първо място, въпреки съществените и несъмнени различия и като политически опит, и като подкрепа, и като възгледи и намерения тримата водещи кандидати за президент – Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин и Меглена Кунева – имат сходен профил. Профил на хора с европейски специализации и работа зад граница, със солидна подготовка, с владеене на езици.
На второ място, ожесточава се борбата в рамките на т.нар. стара десница, в която хора от миналото и настоящето на синята идея спорят за едни и същи гласове в защита на едни и същи публично афиширани принципи. На трето място, усилва се съперничеството за националистическия електорат. Вече не само Волен Сидеров, но и Красимир Каракачанов, Атанас Семов, Павел Чернев, проф. Николай Василев повдигат теми като националното достойнство, мястото на България в света и Европа, греховете на политическия елит към националните интереси.
Победата на ГЕРБ и на президентския, и на местния вот би била логична последица от досегашните тенденции. Задачата на опонентите на управляващите е да върнат обществения интерес към политическото състезание, да докажат, но не само декларативно своята “алтернативност”.
Енергичната кампания на Меглена Кунева постигна необичайния резултат – неподкрепен от партия кандидат да има централно място в надпреварата и да изглежда като реална алтернатива. Хоризонтът на действията на бившата еврокомисарка маркира поле за нова центристка сила в страната.
Анализът е публикуван във в. „Труд“ на 14.09.2011г. под същото заглавие.
