БСП. Партията излезе от неопределената ситуация с многобройните президентски номинации и представи на честванията на Бузлуджа кандидата си за президент. Изборът изглежда подчинен на двойна цел: от една страна, да бъде търсено единение на партийния електорат, защото БСП самостоятелно излъчва кандидат, а не подкрепя “другоселец”. И от друга – да бъде привлечена по-широка периферия, доколкото Ивайло Калфин не е член на партията и не е свързан с лобитата в нея. Доскоро той беше лице на президентския проект АБВ, а от много години е свързан със социалдемокрацията у нас. Станишев не се реши да поеме сам отговорност (т.е. да наложи подкрепа на Меглена Кунева) и направи – донякъде принудителен компромис с кандидат на “Дондуков”. Но не става дума за елементарна тактика да представи възможния провал като неуспех на линията “Първанов” в БСП. Едно силно представяне на Калфин е задължително за Станишев. (А острите изявления и несъгласия на другите претенденти – Янаки Стоилов, Георги Близнашки, ако не бъдат овладени скоро, могат да породят объркване в червения електорат по отношение на Калфин.)
Местните избори са не по-малък проблем за ръководството на БСП. Очертава се тенденция част от червените кметове и съветници да преминават към ГЕРБ, което е свидетелство за неверие във възможностите на левицата. Позициите на БСП в повечето областни центрове не са се подобрили в сравнение с предходния местен вот. А на “Позитано” добре си дават сметка, че за масова партия като тяхната, която разчита много на организационната дейност, едно допълнително свиване на участието в местната власт ще намали и шансовете за парламентарните избори – редовни или предсрочни.
ДПС. Вътрешните проблеми на ДПС вече навлизат в нов етап. След участието на Касим Дал в срещата на българския премиер Бойко Борисов с турския му колега Реджеп Ердоган в Анкара ДПС също спешно изпрати делегация в съседната ни държава. Беше приета, но на друго равнище. Остава неясна политическата стратегия, чиито изразител е Дал: към (вътрешно) овладяване на ДПС или към създаване на втора партия с етнически електорат и своеобразна “албанизация” на българския политически живот (по подобие на ситуацията в Македония, където има две албански партии, по дефиниция лява и дясна, и непременно едната участва в управлението). След изборите от 2009 г. партията на Доган на два пъти (непосредствено след тях и в началото на парламентарната сесия през септември 2010 г.) даде заявка за “необходимост от десен завой”. Засега той се изчерпва с контактите на движението с формираната около Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев и други бивши сини лидери Общност на демократичните сили (ОДС). Без все още думата да е произнесена, все по-вероятен става “ляв завой”, по-плътното придържане към инициативите на БСП.
Декларацията на ДПС по повод двегодишнината от управлението на ГЕРБ изрази категорично отрицателна позиция. Тезата за предсрочни избори отново бе изведена на преден план. Христо Бисеров прогнозира загуба на ГЕРБ на президентските избори. Внасянето на вота на недоверие и присъствието на Ахмед Доган в НС са несъмнен знак за решителност. А поведението на Делян Пеевски, прочетено от някои като “оставяне на отворена врата”, може да се тълкува по-скоро като невъзможност да се повлияе на един депутат, чиито позиции се определят твърде съществено от бизнес интереси. Конфликтът Доган-Дал всъщност се преобразува в конфликт ДПС-ГЕРБ, защото от движението разглеждат именно ГЕРБ като основна опора на отцепниците. И тъй като липсват индикации за очертаващи се партньорства на ДПС с други политически сили, много вероятно е Доган да остане без друг избор, освен да подкрепи БСП и нейния кандидат, при всички рискове този ход да се окаже в крайна сметка губещ.
“Атака”. От безрезервен и безкористен крепител партията премина към чудноватата роля на “резервиран резерв” на управлението. След инцидента с джамията поведението на “Атака” е не просто укротено, но и доста непоследователно и неуверено. Точно два месеца след като поиска оставката на министър Цветанов за “полицейщината”, демонстрирана пред джамията, партията твърдо застана зад него по време на вота на недоверие, посветен тъкмо на полицейщината. Две седмици след като в парламентарна декларация Волен Сидеров се разграничи от ГЕРБ и обяви, че “за две години промяна не се случи”, именно в парламента “Атака” подкрепи управляващата партия по време на вота на недоверие. За “Атака” е много трудно да намери своето място в променящата се парламентарна конфигурация. През юли поредният депутат напусна парламентарната група и даде ясен знак на лидера, че стабилността й до голяма степен зависи от неговото поведение. Непремерените радикални ходове могат да му костват нова загуба на депутати.
Нерадикалната линия от своя страна само подхранва отлива на привърженици. По отношение на вота Сидеров не пожела лично да вземе становище, а за първи път в лидерската си практика предпочете да остави Сборът на партията да реши “да не подкрепи тройната коалиция БСП-ДПС-сините”. Неубедителността на тази позиция, допълнена с тезата, че Борисов все пак би искал “Атака” да го подкрепя, показват тежестта на идейната криза, в която националистите са изпаднали и от която не показват, че съзират изход.
“Синята коалиция” прекрачи идеологическия догматизъм и етническите стереотипи, за да подложи на принципна критика важен аспект на управлението. Въпросът е до каква степен това е разбираемо и приемливо и за сините избиратели. Действията на ГЕРБ през последните месеци целят да се създават предпоставки за привличане на сини симпатизанти. На този етап Иван Костов формулира две линии на реакция: (1) обвини ГЕРБ в защита на тройната коалиция и в негласна подкрепа за бившите комунисти – за да не допуска пред избирателите ГЕРБ да изглежда като алтернативно дясно; и (2) използва случая “Лукойл”, за да постави капан на правителството, да нарече случващото се “война” и да изведе като критерий за успех непоколебимостта на властта срещу руските интереси. В най-добрия случай това е пазене на несигурно електорално статукво. За Костов остава надеждата, че президентският и местният вот ще наложат и промени в изпълнителната власт, които биха довели и до нови стартови позиции за сините. Със съвета си “Борисов да направи правителство без Цветанов” Костов отново повдига въпроса за нов кабинет, който от началото на мандата неизменно му се привижда като шанс за син възход.
Статията е публикувана във в. Труд на 06.08.2011г. под същото заглавие