Дянков престава да е „лошият“ в кабинета

От ерозия към стабилизация на управлението? Две години след поемането на властта кабинетът се ползва с по-малко доверие и в Брюксел (вместо “политическа воля” сега се признава “желание”), и в парламента (недоверието се покачи от 70 до 91 гласа), и сред електората. За първи път през юни рейтингът на Бойко Борисов беше отрицателен – т. е. доверието беше по-малко от недоверието. През юли е отново отрицателен. Но не и по-нисък. Данните за последните няколко месеца показват, че спадът се стабилизира на определено плато. Няколко са измеренията на тази ситуация.

Рейтингови равнища. Като цяло кабинетът и управляващата партия съхраняват досегашните нива на обществена подкрепа. За тях е важно политическото време до изборите, а то не е и много. В оставащите по-малко от три месеца, единият от които е традиционно беден откъм политически събития и обществен интерес, задача на мнозинството е да не позволи драматични обрати, способни да тласнат в неочаквана посока електоралните предпочитания. До изборите Борисов може да си позволи само “да пази резултата”, без да му се налага “да обръща мача”.

Краят на политическия сезон.

Парламентът излезе в лятна ваканция в удобен за управляващите момент. Позициите им на самия финал на сезона са благоприятни: успешно отхвърлен вот на недоверие, проявена пред цялото общество принципност в конфликта с “Лукойл”, тържествено откриване на първия национален спортен обект в България след демократичните промени.

Правителственият политически език. Премиерът успя да наложи в публичното пространство предпочитаната си тематика и тя вече се възприема като централна и приоритетна независимо от иронията и критиките на част от опозицията и коментаторите. “Магистралите, залите и дъгите” се превръщат в реален критерий за медийна и обществена оценка на управлението. Свидетели сме на неочаквана, постепенна и успешна трансформация на езика на властта. Загърбени са репресивните и “полицейските” елементи. Напред излиза строителството и борбата с монополите. Оттук “теглото” наСимеон Дянков расте, а на Цветан Цветанов – пада.

Докладът на Европейската комисия. Кабинетът успя да преодолее потенциалния негативен ефект от критиките на Брюксел по прост и същевременно ефективен начин: премиерът излезе, прочете доклада пред парламента и на практика го представи като свой, като лично негово мнение, а европейските критики – като негови критики в отделни ресори или спрямо съдебната власт. По този начин в класически тодорживковски маниер той “оглави преврата срещу себе си”.

Медийната доминация. Ръстът на антиправителственото говорене и превръщането на критичността в престижно занимание са факт, но присъствието на правителствената гледна точка в медиите е все така доминиращо. Редица скандали или неуспехи на управлението остават на заден план. Успехите, напротив, добиват ключова тежест.

Дефицитът на демократична политическа култура. Коментарът на Борисов за дебатите по вота на недоверие (“не чух една смислена дума”) би предизвикал обществен скандал във всяка страна с демократична традиция. Сам премиерът беше признал наличието на “полицейско насилие”.

Но когато това се казва от други (дори доброжелателно, например от Мартин Димитров), то престава да бъде “смислена дума”. И тази линия се ползва с немалка медийна и обществена приемливост.

Балансът “Цветанов – Дянков”. Отношенията между двамата вицепремиери и усилията да се балансира между тях представляват част от управленския стил на Борисов през първата половина на мандата. Ако допреди половин година този баланс изглеждаше в полза на Цветанов, то днес везната категорично е наклонена към Дянков. Юли беше тежък месец за вътрешния министър. Вотът на недоверие пряко засягаше сферата на действие на МВР и се оказа обединителна основа за различни по идеологически профил формации. Докладът на ЕК очаквано също атакува проблеми в системата на вътрешната сигурност и обществения ред, като изрично изброи неприемливи ходове на вътрешното министерство. Съдебната система, с която Цветанов отдавна е в конфликт, почти се консолидира в отрицанието на министъра: след декларацията на Съюза на съдиите последва изявлението на Висшия адвокатски съвет, че Цветанов руши устоите на държавата. Членове на ВСС също се включиха в критичната акция. Даренията на бизнес структури за МВР прераснаха в скандал, който постави под съмнение волята за безпристрастна борба с престъпността. Проблемите със стартирането на Специализирания съд и умножаващите се критични оценки отвън също се вписват в сметката на Цветанов. Въпреки натиска му да наложи за управител на НОИ Светлана Ангелова, с участието и на ПГ на ГЕРБ, несъгласието на Дянков провали избора. Ангелова се оттегли, изборът е отложен за есента, но Дянков продължава да поддържа своя кандидат Бисер Петков с изгледи за успех. Цветанов се сблъска и с “атака от улицата: взривовете пред централата на РЗС и клуба на ДСБ в София актуализираха говоренето за политическа саморазправа и полицейско безсилие.

На този фон Симеон Дянков инкасира точки. Той повдигна (и се възползва медийно) от теми, предизвикали сериозен обществен интерес: партийните субсидии, даренията на МВР, проблемът с “Лукойл”. И в трите случая той зае принципна позиция, която направи силно впечатление и му донесе одобрение, включително сред сините. Всички тези ходове са придружени от прояви на нарасналото му самочувствие на финансов министър. Той си позволи да даде безцеремонна оценка за колегата си Мирослав Найденов, останала без последици въпреки призива на земеделския министър за реакция на премиера. В свои интервюта Дянков определи себе си като “кадровик на изпълнителната власт”. По темата с “Лукойл” дори заяви, че мнението на вътрешния министър Цветанов не е “важно” и той не е “меродавен”. А за разлика от по-рано, когато добрите новини задължително се поднасяха от премиера, сега Дянков беше онзи, който съобщи, че предстои увеличение на всички пенсии. Създава се политическа атмосфера, в която за първи път вицепремиерът и финансов министър има позитивно присъствие и не е “лошият”, този, когото никой не обича (защото не дава пари). Това е показателно.

Дясната икономическа линия на правителството добива цялостност и последователност. Дянков лансира мерки и експертни фигури, които трудно могат да бъдат отхвърлени от десните избиратели. Той излиза в благоприятни позиции в навечерието на политически размествания, неизбежни след президентския и местния вот.

Преподреждане на парламентарното пространство. Политическото поведение на ГЕРБ е офанзивно. Виждат се две линии на настъпление: към полето на “Синята коалиция” и към полето на ДПС.

По отношение на сините. По-ясният десен профил на управлението не работи в полза на обичайните сини обвинения в ляв популизъм. Действията на Дянков още повече лишават от основание тази критична линия и са в състояние да разколебаят поне част от демотивираните сини избиратели. Същевременно ГЕРБ полага вече систематични усилия за вбиване на клин в отношенията между СДС и ДСБ. Пукнатини и преди имаше, например за Пакта за финансова стабилност. Сега зачестяват случаите, в които ГЕРБ поощрява поведението на СДС и на Мартин Димитров и заклеймява Иван Костов. Когато сините подкрепиха вота на недоверие и застанаха срещу правителството, управляващите не ги наредиха сред своите противници, а персонализираха акцията до Костов.

Тезата беше, че срещу кабинета застават БСП, ДПС и Костов, от една страна, отговорни за всички неуспехи на прехода, които партия ГЕРБ е призвана да поправи, и от друга – обвързани от общо открито или скрито комунистическо минало. След самия вот Борисов изрази съжаление, че Мартин Димитров се е подвел по Костов. Всичко това навежда на мисълта за промислена тактика, експлоатираща старите възражения в СДС срещу личността на бившия им лидер.

По отношение на ДПС. ГЕРБ се опитва да се възползва от вътрешните проблеми на ДПС, а недоволните от линията на Ахмед Доган са склонни да приемат помощта отвън. Движение от ДПС в посока към ГЕРБ се регистрира в няколко направления. В парламента възникна казусът с прехвърлянето на депутатските субсидии на отцепилите се от ДПС към ГЕРБ и подкрепата им за правителството. На вота на недоверие те не само гласуваха с ГЕРБ, но и (в лицето на Корман Исмаилов) защитиха кабинета от парламентарната трибуна. Нашумя случаят с 11 души от кърджалийското с. Велишане, които официално напуснаха ДПС и се присъединиха към ГЕРБ. Депутатът от ДПС Делян Пеевски, чиято медийна империя подкрепя правителството, за първи път не подписа мотивите за вота на недоверие и не гласува заедно със своята парламентарна група. Внезапното посещение на премиера Борисов в Истанбул подхрани подозрението, че става дума не само за проекта “Набуко”, но и за участието на българските избиратели в Турция, сред които Касим Дал отдавна има сериозно влияние. Не бива да се забравя, че организацията на гласуването на изселниците зависи почти изцяло от волята на турската държава. Натрупват се факти, които говорят в подкрепа на тезата за неафиширано намерение на ГЕРБ да подпомогне “преврат” в ДПС, което се свежда само до една точка – отстраняване на Ахмед Доган.

Реакцията на “Синята коалиция” и ДПС на този етап е видима на парламентарно равнище. За първи път ДПС беше инициаторът на вота на недоверие, а лидерът му – първи сред подписалите се (“внесен от Ахмед Доган и група народни представители”), но това не попречи на сините да го подкрепят, вместо да излязат от залата или да се ограничат с общи критики към правителството. Ситуацията е симптоматична. Не е в стила на ДПС точно преди избори да втвърдява позиции и да затваря врати. Не е в стила и на сините да застанат редом с главния си опонент през прехода. Това показва, че усещането за опасност е налице и потребността от контрадействия е осъзната. На този етап друго не може да обедини толкова разнородни политически субекти освен темата за правилата на играта, за демократичните достижения на страната. Съвместни инициативи оттук насетне са слабо вероятни (макар че не могат да се изключват), а този общ знаменател не е от естеството да породи обществена подкрепа.

Топката продължава да бъде в ГЕРБ.

За процесите в парламентарните партии, които са извън властта, четете в следващ брой.

Междинната” политическа равносметка очертава стратегически въпроси, които ще стоят след изборите. Ще се утвърди ли ГЕРБ като партия на властта? Ще започне ли маргинализация на БСП? Ще запази ли ДПС контрол върху етническия електорат? Ще съхрани ли своето присъствие традиционното дясно?

Опозиционните политическите сили имат крайно ограничено време, за да предложат нещо ново на избирателя. Апатията и липсата на интересни събития работи в полза на ГЕРБ. Съществува вероятност за разширен “софийски сценарий” – инерционно закрепване на управлението в национален мащаб въпреки признаците на ерозия и недоволство, но с дълготрайност, произтичаща от постоянно натрапваното усещане за безалтернативност. Един висок резултат на ГЕРБ на местните избори несъмнено ще означава и нов кредит на доверие, и нова стабилизация, която вече отвежда към 2013 г. Ако другите партии постигнат показатели, по-ниски от 2007 г., и не спечелят президентския пост, ГЕРБ ще стабилизира още повече. Ще се задълбочи тенденцията и за превръщането й в партия на властта, към която се ориентират бизнесът и популярните местни фигури, а демократичният политически живот се свежда до право на парламентарна критика.

Събитията през юли 2011 г.

– Полша пое председателството на ЕС.

– Европейските лидери се споразумяха за пакет от мерки за спасяване на гръцката икономика.

– Публикуван бе редовният годишен доклад на ЕК за напредъка на България. В него имаше критики за вътрешната сигурност, действията на правоохранителните органи и съдебната власт. Констатирано беше “желание” на правителството за справяне с проблемите.

– Третият вот на недоверие срещу кабинета “Борисов” “за провала в политиката за вътрешен ред и сигурност, отложеното шенгенско членство и погазването на човешките права” за първи път обедини левицата, центъра и десницата, но не мина в пленарната зала (91 “за” – БСП, ДПС и “Синята коалиция”, 143 “против” – ГЕРБ, “Атака” и независими, 1 “въздържал се”).

– БСП издигна кандидатурата на Ивайло Калфин за президент. Според неофициални източници тя ще бъде подкрепена от ДПС.

– Президентът на Турция Абдуллах Гюл беше на официална визита в България; премиерът Борисов се срещна неофициално с премиера Ердоган в Истанбул, придружен от министри и от Касим Дал.

– Промените в конституцията, известни като “Пакт за финансова стабилност”, бяха внесени в НС, но не бяха гледани на първо четене поради липса на кворум. Мнозинството бламира правителствения законопроект за гражданската конфискация.

– Руската компания “Атомекспортстрой” заведе иск срещу НЕК за 58 млн. евро в арбитражния съд в Париж. Българското правителство обяви, че ако не бъде изтеглен, ще заведе контраиск за 61 млн. евро.

– Бяха отнети лицензите за управление на данъчни складове на “Лукойл”. Премиерът и финансовият министър Симеон Дянков заявиха, че ще бъдат “безкомпромисни”. Правителството освободи керосин от държавния резерв, за да избегне авиационна криза.

– Взривни устройства избухнаха пред централата на РЗС и клуб на ДСБ в София.

– “Мудис” повиши кредитния рейтинг на България.

– Излязоха окончателните данни от преброяването на населението.

– Премиерът откри новопостроена Национална спортна зала в София.

Значението

– Засилената критичност на Брюксел показва изчерпване на първоначалния европейски кредит на доверие към кабинета. Оттук нататък резултатите ще бъдат оценявани не по намеренията, а по конкретните показатели.

– Кабинетът успя да поеме без сътресения европейската критика и да постигне стабилизация в рейтинга си.

– На вота на недоверие се проявиха ненаблюдавани досега политически съюзявания.

– Новата ситуация, в която се намира “Синята коалиция”, сблъсква две тактики: на ГЕРБ – да я представи като част от компрометираното статукво на прехода заедно с БСП и ДПС, и на самите сини – да представят ГЕРБ като защитник на статуквото на тройната коалиция.

– Отношенията с Русия навлизат в нов етап, в който политиката на усмивки едновременно и към САЩ, и към Москва при енергийните проекти става неадекватна.

– Явната подкрепа на Анкара осигурява на Касим Дал важна роля в политическия процес, включително в предстоящите избори. Заиграването на ГЕРБ с Дал втвърдява опозиционното поведение на ДПС и го тласка към ляв съюз.

– С кандидатурата на Калфин БСП се опитва да постигне 2 в 1: послание както към твърдия електорат, така и към лявата периферия. Отказът от подкрепа за Меглена Кунева, увеличава шансовете на кандидат на ГЕРБ.

– С номинациите си за местните избори ГЕРБ за първи път се отклонява от лозунга за пълна самостоятелност и търси максимална ефективност.

– Данните от преброяването на населението и общата демографска ситуация актуализират въпроса за дефицита на стратегическо мислене в следпреходното развитие на България и потребността от адекватна младежка политика.

Статията е публикувана във в. Труд на 05.08.2011г. под същото заглавие