БСП. Партията се стреми да затвърди образа си на стожер на парламентаризма и да присъства най-вече чрез парламентарни изяви – декларации, подготовка на нов вот на недоверие (след неуспелия на 17 юни). Намерението е правителството да бъде атакувано този път по линия на полицейщината и натиска над съдебната власт. Така БСП пак се опитва да постави натясно и “Синята коалиция”. (Преди няколко седмици Иван Костов заяви, че би подкрепил вот на недоверие с такава тема.)
Екипът на Станишев показва, че държи на поетия пред конгрес ангажимент за обновяване и подмладяване. Средната възраст на кандидатите за общински съветници в София е 35 години.
По-деликатно е положението с президентските избори. Дискусията “партиен или непартиен кандидат” не е завършила. По-видими са нагласите на част от местните структури и партийния елит в полза на партийна фигура. Нейна задача ще бъде да укрепи и сплоти червения електорат и да даде по-конкретен облик на партийните послания. Не са обаче недвусмислено представени политическите цели.
Какво в крайна сметка иска БСП?
А)Вътрешно единение, електорално доказателство, че БСП е главната партийна опозиционна сила. В такъв случай достатъчен е и “сребърен медал”.
Б)Национално обединение, електорално доказателство, че е налице алтернатива на ГЕРБ. В такъв случай е необходим блок, който ще застане зад печеливша кандидатура.
Първият вариант е благоприятен за ГЕРБ. Но в практиката на БСП е имало решения от подобен тип. През 1991-ва печелившата “синя бюлетина” беше предоставена на твърдите антикомунисти (СДС движение), но осигури доминация на партията в лявото пространство (срещу социалдемократите на Петър Дертлиев, благодарение на които същата година бе приета конституцията).
Главният въпрос за партията – отношението й към политическия център, изобщо не се разисква. А тези повече от 30 кандидатпрезидентски номинации, дошли от местните структури, предполагат изчакване, маскиране на общото забавяне с вътрешна демократичност, но поставят в неудобно положение бъдещия единен кандидат.
ДПС. Отшумяването на събитията около софийската джамия и липсата на коментари по отношение на ДПС говорят за спадане на анти-ДПС вълната от 2008-2010 г. Този факт е осъзнат и осмислен от партийното ръководство, което през последните месеци трябваше да се занимава с вътрешнопартийните сътресения, а сега отново има възможност за по-активно обществено присъствие.
ДПС следва умерено политическо поведение, без да се натрапва на медиите и обществото. В ход е и показна демократизация на партийнияживот (кандидати за кметове и съветници могат да се издигат и на общоселски събрания, без задължително участие на партийни членове).
Близките перспективи на ДПС ще зависят от развитието на казуса “Касим Дал”. Интересно е, че Мехмед Дикме, другата знакова фигура между опонентите на Доган, не се обединява с Дал. Изглежда заиграването на Дал с ГЕРБ внася нов момент в отношенията на ДПС с управляващите.
“Атака”. Партията на Волен Сидеров издигна кандидат за столичен кмет, който вероятно ще центрира кампанията си около реда и сигурността в София. Сред предлаганите мерки е и забраната да се озвучава софийската джамия…
В президентския сблъсък “Атака” сочи за свой основен опонент Меглена Кунева, разглеждана вероятно като събирателен образ на тройната коалиция и на външното присъствие в българската политика. Ако запази тази линия, Сидеров ще направи услуга на кандидата на ГЕРБ и на евентуален партиен кандидат на социалистите.
В парламента “Атака” продължава да се отдалечава от управляващите.
Ориентацията й към социални послания е несъмнена, след като националистическите биват преценени като опасни или като не толкова перспективни. Вече открито се говори против неолибералното виждане в управлението, против идеите на пакта “Дянков”.
Партията на Сидеров навлиза в кампанията и обременена с криминално-политически проблеми, повдигнати от разкритията на депутати, напуснали нейната парламентарна група.
“Синята коалиция”.Сините могат да претендират, че започват кампанията от най-принципни позиции. Вече се знаят и основните им тези, и водещите им кандидати. Има обаче и едно “но”. Поведението на сините на юнския вот на недоверие беше далеч от принципност. Те не подкрепиха отлагането на вота, поискано от вносителите във връзка с националния траур. Но предложиха – тъкмо поради траура!? – дебатите да не се предават по БНТ и БНР. А отсъствието им от залата беше видимо продиктувано от партиен егоцентризъм.
Вътрешните избори създадоха брожение и недоволство, но не подкопаха единството на коалицията. Иван Костов – с победата на своя кандидат за кмет на столицата Прошко Прошков – получава възможност за действие там, където е по-силен (в софийски, а не в национален мащаб). А със съответната загуба на Владимир Кисьов лидерът на СДС Мартин Димитров може да постави въпроса за състоянието на софийската организация на партията, която винаги му се е противопоставяла като председател. В тактическо отношение и двамата лидери печелят.
Анализът е публикуван във в. „Труд“ на 08.07.2011г. под същото заглавие.