Проблемни възли
Управляващите водят предизборна „кампания на лентичките“
Европейският контекст.Въпреки противоречията срещата на върха на ЕС успя да изработи обща позиция в подкрепа на Гърция. От значение беше също, че дух на солидарност пролича в нагласите на европейските данъкоплатци. В представителна анкета на ARD 60% от германците заявиха, че тяхната страна трябва да подпомогне Гърция.
Хърватия очаква да влезе в ЕС и да издигне знамето си в Брюксел в средата на 2013 г. Исландия до края на 2012 г. планира да отвори всички преговорни глави и дори затвори две от първите четири. Сърбия преодоля една от най-важните пречки пред европейската си интеграция, като предаде ген. Ратко Младич на съда в Хага, и се надява да започне на свой ред преговори за членство в началото на следващата година.
Проблемите в еврозоната все още не се отразяват на тежестта на общата европейска валута. Миграционният конфликт между Франция и Италия не получи тревожни продължения. Засега ЕС стои добре на международната сцена и дори дава заявка за ново разширение.
Балканското измерение на европейския въпросе сложно и нееднозначно. Проведоха се парламентарни избори в Турция и Македония. Вотът на турските избиратели гарантира стабилността и предсказуемостта на националната политика, но и утвърди линията “Ердоган”, която ЕС и България в частност все повече ще трябва да имат предвид. Македония даде индикации за възможен компромис по отношение на името на страната, но и инвестира ново доверие в линията “Груевски”, която често пъти подменя реалните проблеми на държавата с национална мегаломания и социален популизъм. (“Антиквизацията” продължи с откриването на огромен паметник на Александър Македонски в центъра на Скопие. Последва отрицателна реакция не само в Атина, но и в Брюксел.) Гърция получи свидетелства за категоричния ангажимент на ЕС към нейните бюджетни неуредици, даде (на управленско равнище) съгласие за сериозни реформи, но и доказателства (на равнището на площада) за агресивното им отхвърляне. Досега е налице не изход, а задълбочаване на кризата.
“Уолстрийт джърнъл” предупреди (22 юни), че България е най-уязвима за последиците от гръцката криза. Не трябва да забравяме, че 28% от банковия сектор е в гръцки ръце, а двеста хиляди наши сънародници работят в южната ни съседка.
Румъния демонстрира желанието си за съвместни действия с България по пътя към членството в Шенген, но и вътрешна нестабилност, породена от исканията за автономия на два окръга с преобладаващо унгарско малцинство.
Българската външна политикане показва капацитет да търси мястото на страната в така динамично променящата се международна среда. На равнище Народно събрание се занимаваме с кадровите позиции на агентите на бившата ДС. На равнище министър-председател се провежда активна балканска дипломация, но използвана преди всичко за вътрешнополитически изявления и внушения на премиера. На равнище МВнР е налице буквално заявка за планетарна политика с речта на министър Николай Младенов пред ПАСЕ, където той се опита да преначертае дневния ред на Асамблеята и да разграничи “правилна” от “погрешна” страна на Историята.
Всичко това не вдъхва увереност в способността на България да се ориентира в протичащите около нея процеси.
Българското управление.Първоначалното впечатление е за стабилизация на правителството и липса на резки и непосредствени предизвикателства пред него. Спадът на общественото доверие е почти овладян. Политическите сили са впрегнали организационните си машини за президентските и местните избори. Отсъства нагласа за предсрочен парламентарен вот. И същевременно е налице двоен процес – на ерозия и на силово укрепване на властта.
Ерозията е видима от два фактора. Първо, нито една политическа сила вече не е склонна открито и ясно да подкрепи ГЕРБ, както показа отминалият вот на недоверие. Управляващата партия навлиза в своеобразна парламентарна изолация. И второ, стабилизацията на процентно изразената обществена подкрепа не променя факта, че управлението се ползва с отрицателен рейтинг, с недоверие, по-голямо от доверието. Единствено липсата на безспорна алтернатива не позволява последиците от тази ерозия да станат явни.
Силовото укрепване на власттае характерно за сегашното управление още от неговото начало. Тенденцията се засилва както по линия на сближаване между партийна и полицейска власт (една и съща личност контролира полицията и ръководи предизборния щаб), така и по линия на натиск на изпълнителната власт върху съдебната (навлязъл в нова фаза с избора на Владимира Янева начело на СГС). Кадровите промени в различни ведомства допълнително илюстрират очертаната тенденция. Поведението на премиера, министрите и депутатите му в хода на дебатите и гласуването на вота на недоверие са показателни за самочувствието и отношението им към парламента и опозиционната дейност.
Съчетаването на ерозия и силово укрепване на властта има своята цена. На преден план излиза чисто субектната политическа борба. Няма значение реалната антикризисна политика на правителството, а кой внася вот на недоверие, кой поставя въпроса. “Синята коалиция” отдавна заяви, че антикризисната политика е провалена, но сега при внесен вот го определи като “пошъл” сценарий. Премиерът не присъства на дебатите, защото “не му харесвали депутатите”. Това е дръзко субективно отношение. Сините и “Атака” напускат, защото не могат да подкрепят вота по субективни причини – той се внася от червените. Отсъства и националната аудитория.
ГЕРБ започва да променя тактиката сипо отношение на политическите партньорства. И “Атака”, и “Синята коалиция” са в нова ситуация от гледна точка на линията на управляващите. Дистанцирането спрямо “Атака” е най-осезаемо. След декларацията на НС по повод инцидента пред софийската джамия Волен Сидеров вече се разглежда от мнозинството и като неподходящ да заема парламентарни постове. Напускането на негови депутати също е симптоматично за новата неблаговидна роля, в която е изпаднала партията. Конфликтът на Сидеров с американския посланик Джеймс Уорлик и острите критики от Брюксел несъмнено също упражняват влияние върху сериозното охладняване на ГЕРБ към доскорошния й най-верен съюзник.
Поведението спрямо “Синята коалиция” е по-нюансирано. Критичността не бележи ръст. Вместо това се правят усилия да се вбие клин между партньорите в коалицията, да се разграничат техните позиции и да се отслаби единството им не просто за предстоящите избори, но и в парламентарната дейност. Примери – фискалният борд на министър Симеон Дянков бе така формулиран, че срещна несъгласието на ДСБ и подкрепата на СДС. Вътрешните избори на коалицията бяха придружени от изявления на водещи представители на ГЕРБ (включително Борисов и Цветанов) за участие на голям брой ромски избиратели в подкрепа на единия кандидат, което провокира и критични изказвания на Иван Костов. Посланието на Цветанов, че кандидатът на ГЕРБ за президент ще бъде изненада за сините, и пускането в оборот на името на експрезидента Петър Стоянов също действаха в тази посока. Може да се обобщи, че пътят на “Атака” до минаване в чиста опозиция е по-къс, отколкото на “Синята коалиция”. Не бива да се забравя, че “Атака” за първи път от началото на мандата не гласува “за” правителството при вота на недоверие, докато сините не бяха подкрепили вота на доверие още преди пет месеца и оттогава няма съществено радикализиране на тяхната позиция.
Предизборната ситуация.Надпреварата вече тече, независимо че отсъстват предполагаемите основни претенденти (кандидатите на ГЕРБ и БСП). Наблюдава се осезаема липса на идейни дистанции между конкуриращите се визии за бъдещето на държавата. Не се заявяват ясни политически цели. Обществото има представа не толкова кой към какво точно се стреми, колкото обсъжда кой какъв е. Партиите сякаш не са на терена и никой не търси техните опорни точки. Вместо това се търси електорален патронаж. Дискусията се върти около евентуалните покровители на кандидатите – кой е кандидатът на Борисов, кой – на Първанов, кой – на Станишев. Политическотоповедение клони към всеядно. Всеки се стреми да овладее колкото се може повече електорални ниши, без да си създава сам предварителни ограничения.
На този етап президентската надпревара се формира в специфична ос между кандидата на ГЕРБ и Меглена Кунева. От една страна, имаме неизвестно и загадъчно за широката публика име, знае се, че Борисов ще застане зад него. От друга страна, имаме известен и популярен сред публиката кандидат, но все още не знаем кой ще застане зад него. ГЕРБ провежда кампания без кандидат, “кампания с лентички”, и иска да вдигне вълна, на чийто гребен в последния момент да бъде сложен кандидатът.
Без да бъдат ясни позициите на БСП и ДПС, тази ос неминуемо се налага като водеща и тя структурира състезанието, създава пространство, в което другите участници трябва да се вместят.
Опозицията Борисов – Кунева, така както се налага на вниманието ни, изгражда два полюса. Сила срещу диалог. Дисциплинирано действие срещу надпартийна освободеност. Човек “отдолу” срещу човек, който поне досега е печелил популярност “отгоре”. “Конграчулейшънс” срещу перфектни чужди езици. Неясно международно реноме срещу европейска репутация. Език, близък до хората и техните проблеми, срещу стил, който импонира най-вече на високообразованите.
Влизането на Кунева в надпреварата променя обичайните за българската демокрация залози. Битката не е от типа “синьо срещу червено”, нито “умерено срещу радикално”, както сме били свидетели досега. Различията между кандидатите са големи, но те споделят общи особености, които са чужди на фигури като Борисов или Цветанов. И Кунева, и Семов, и Малинов, и Прошков, и Калфин са хора с високо образование, международен опит (и често пъти признание), езикова компетентност.
На практика в тези избори като че ли започват да се състезават не две или повече визии за бъдещето, а два типа противоположни продукта от прехода, два типа биографии.
Политическата 2011-а ще определи до голяма степен облика на политическата 2012-а. Ако бъде избран президент, издигнат или подкрепен от ГЕРБ, Бойко Борисов ще запази шанса си за важна политическа маневра. При по-нататъшна политическа ерозия, която е твърде вероятна, той ще предизвика предсрочни избори в най-благоприятния момент. И обратно – при “чужд” президент опозицията би се опитала да провокира предсрочни избори, които да спечели.
Изборите за президент могат да се разглеждат, първо, от гледна точка на самата институция и нейния титуляр. А именно каква насока на развитие ще бъде дадена, ще се превърне ли постът в придатък на изпълнителната власт, или ще отстоява по-независима позиция; ще бъде ли даден тласък на европейската политика на България.
И второ, от гледна точка на общата политическа ситуация в страната – дали президентският вот ще се впише в тенденция към промяна или към затвърждаване на статуквото. Ето защо централен въпрос за всички политически сили извън ГЕРБ е как ще формулират целите си. Дали ще се стремят към “достойно” представяне, което показва електорален капацитет, или ще си поставят по-амбициозна задача: да превърнат евентуална победа в стъпка към атакуване на властта с предсрочни избори.
В първия случай решаваща е вътрешнопартийната консолидация, във втория – търсенето на широки обединения. В първия случай интригата в политическия процес се измества към изборите през 2013 г., във втория ключови ще бъдат първите месеци на 2012-а.
Очаквайте
“Партиите извън властта живнаха през юни”.
Събитията
* Антикризисна среща на върха в Брюксел. Решено беше да се подпомогне Гърция с допълнителен спасителен пакет, ако тя вземе нови мерки за икономии.
* България се присъедини към пакта “Евро+” с еднолично решение на премиера Борисов. Страни извън еврозоната като Великобритания, Чехия и Унгария отказаха да участват.
* Хърватия затвори всички преговорни глави с Европейския съюз, а Исландия започна преговори за членство.
* Членството на България и Румъния в Шенген е отложено за неопределено време.
* Втори вот на недоверие срещу кабинета “Борисов” – за провал в антикризисната политика. “Синята коалиция” (СК) и “Атака” не участваха. За първи път (по предложение на СК) дебатите не бяха излъчени по БНТ и БНР. Премиерът отказа да присъства. Вотът събра 70 “за” (БСП и ДПС), 124 “против” (ГЕРБ и независими) и 2-ма “въздържал се”.
* Във вътрешните избори на СК спечелиха Румен Христов, кандидат на СДС за президент, и Прошко Прошков, кандидат на ДСБ за столичен кмет.
* Инициативен комитет издигна кандидатурата на Меглена Кунева за президент. РЗС се спря на Атанас Семов.
* Владимира Янева, заподозряна в конфликт на интереси, близка до семейството на Цветан Цветанов, бе избрана за председател на Софийския градски съд. В знак на протест трима души (включително Душана Здравкова, пръв председател на гражданско сдружение ГЕРБ) напуснаха ВСС.
* С нарасналия брой независими депутати се изостри въпросът за разпределението на държавната субсидия за парламентарните групи. Министър Симеон Дянков отказа да каже към кои партии се превеждат сумите за “независимите”. СК поиска анкетна комисия.
* НС прие на първо четене промени в Закона за дипломатическата служба, ограничаващи достъпа на кадри на ДС до постове в МВнР.
* Кандидатурата на Волен Сидеров за шеф на антикорупционната комисия 4 пъти бе отхвърлена от депутатите.
* Скандал около консултантски хонорари на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов.
* След дискусия в Националния съвет за тристранно сътрудничество предстои увеличаване на минималната заплата и на вдовишките пенсии от 1 септември т.г.
* Оцветяването на барелефите на паметника на Съветската армия в София като герои на американски комикси провокира обществено и политическо напрежение и остри реакции от Москва.
Значението
* Трудностите на кризата не подкопават готовността на ЕС за солидарно противодействие. След години забавяне продължава интеграцията на нови страни в съюза.
* Юни беше месец на изчакване от страна на основните политически сили. “Синята коалиция” и “Атака” не преминаха в открита опозиция, ГЕРБ и БСП не предложиха президентски кандидатури.
* Съчетанието на ерозия на властта (ГЕРБ е парламентарно изолирана) и силовото й укрепване (натиск върху съдебната власт) създават допълнителни рискове за стабилността на ситуацията.
* Вотът на недоверие се оказа безпрецедентно погазване на парламентарните практики в България.
* Решението за участие в пакта “Евро+” натоварва страната – най-бедна в ЕС, със сериозни финансови ангажименти. Начинът, по който то беше взето, говори, че в ГЕРБ се стремят да получат краткосрочни PR “евродивиденти”.
* Президентската надпревара реално стартира, но отсъстват предполагаеми фаворити и ясни политически цели.
*Скандалите във ВСС и СГС допълнително подкопават позициите на министър Цветан Цветанов.
* ГЕРБ влиза в предизборната кампания с припомняне на обещанията си: нов лъч на метрото, завършени магистрали, увеличена минимална работна заплата.
Анализът е публикуван във в. „Труд“ на 07.07.2011г. под същото заглавие
