Политическият май за неангажирания наблюдател е месец на догадки и сценарии, на задълбочаваща се неяснота относно плановете на различните политически субекти. Постоянното питане е: “Кой, какво и как ще прави”. Протича период на тактическо надиграване, на изчаквания и реакции, обусловени от моментното поведение на политическия опонент. На персонално равнище коментирани бяха впечатляващ брой евентуални президентски номинации. По един или друг повод почти всички основни политически лидери бяха разглеждани като кандидати за президент и трябваше да обясняват дали биха участвали в надпреварата, при какви условия, и ако не, по какви причини – Бойко Борисов, Сергей Станишев, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски. На междупартийно равнище се появиха версии за различни скрити коалиционни формати: между ГЕРБ, “Атака” и ДПС, между ГЕРБ и БСП.
Взаимното изчакване и бавене на номинациите насочи вниманието към процедурите за издигане на кандидати в различните партии, но и към хипотези за договаряния на лидерите. Националният политически процес дори бе обясняван през призмата на геополитически интереси. Иван Костов видя в отношенията между ГЕРБ и “Атака” целенасочен руски натиск за строителството на АЕЦ “Белене”. Волен Сидеров заговори за опасност цели територии да бъдат откъснати от страната и предадени на Турция. Пет месеца преди изборите тактиката изцяло надделява над всякакви стратегически послания и ангажименти.
На фона на разнопосочното политическо говорене месецът очерта нова ситуация, видимо пренареждане на политическото пространство. Настъпилите промени се характеризират с увеличена доза несигурност. Парламентарното мнозинство зависи само от гласовете на независими депутати. “Атака” не оттегли категорично подкрепата си за кабинета, но изявите й в последните седмици, както и логиката на приближаващата предизборна кампания, не позволяват на ГЕРБ да разчита на нейните гласове във всяка ситуация. Лидерът на ДПС окачестви политиката на управляващите като провал и предсказа предсрочни избори. Парламентарното поведение на партията обаче продължава да бъде умерено и конструктивно, без да говорим за други, медийно-банкови основания за сътрудничество. От ГЕРБ не пожелаха да обяснят с какво протичащите промени ще въздействат върху тяхната генерална линия. Ако не броим изнесената наново опция за предсрочни избори, не проличава ГЕРБ да реализира ходове по укрепване на мнозинството или по ревизия на отношенията с други политически сили.
Кадровите размествания в изпълнителната власт бяха първите от началото на мандата, които не бяха интерпретирани сериозно от лидера.
Като че ли Борисов съзнателно се отказва да изгражда сюжет в тази посока и превръща промените в изцяло вътрешнопартиен проблем. Налице е известно самозатваряне, нежелание да се обсъждат проблеми в самата партия.
Политическият май може да бъде наречен и месец на малките. С действията си по-малките политически сили в НС като че ли определиха мястото на големите (ГЕРБ и БСП). Те бяха инициатори на пренареждането. Сините, “Атака” и ДПС бяха най-активни като позиции.
“Синята коалиция” фокусира медийното внимание с преговорите по провеждане на вътрешни избори. Създава се впечатлението за принципно поведение, в което няма място за задкулисни договорки, нито за притеснения по фигурите на кандидатите.
Сините смело навлизат в кампанията с конкретни имена, при това не ги излъчват централизирано, а предоставят на симпатизантите си възможността отдолу да решат кой да ги представлява в същинските избори. “Атака” за първи път излезе с претенция за самостоятелна роля, с амбицията да бъде фактор, който определя политическия дневен ред и произвежда събития, в които всички останали трябва да търсят своето място. ДПС намери водещо послание за единство пред лицето на опасността. Така ГЕРБ и БСП се оказват в положение да доказват своята политическа принципност на фона на “Синята коалиция” и идейната си последователност на фона на “Атака” и ДПС.
Инцидентът пред софийската джамия.Създалото се напрежение след митинга на “Атака” пред джамията като че ли очерта две успоредни линии в българския политически процес. Едната е традиционната, линия на президентски номинации, на групиране и прегрупиране на политически сили, на засилване или отслабване на позиции, на традиционно противопоставяне между ГЕРБ и БСП със залог изборите и евентуалните промени след тях. Другата линия се поражда от повишения етнорелигиозен градус, от радикализирането на “Атака” и последвалото втвърдяване на ДПС. Съгласно добре познатия закон за скачените съдове ДПС иска да се възползва от поведението на Сидеров и неговите привърженици, за да мобилизира своите симпатизанти и да излезе в по-добра предизборна форма напред. В първия случай броят на парламентарните мандати и процентите в социологическите проучвания определят и централната политическа интрига в страната. Във втория националистическите чувства и реакцията срещу тях искат да формират политически полюси.
Най-деликатна в случая е позицията на управляващата партия. Ако поддържа преднамерено спокойна и въздържана роля спрямо действията на “Атака”, рискува да изпадне в международна изолация и на Запад (отношението на Вашингтон и Брюксел), и на Изток (отношението на Анкара и Техеран), като заедно с това насърчи допълнителна радикализация на “Атака” и влезе в чужда игра. Ако мине в настъпление срещу партията на Сидеров, реално застрашава стабилността на управлението си, доколкото независимите депутати не могат да се разглеждат като сигурни, а лоялността на собствените депутати може да бъде поставена на изпитание в хода на номинациите от местните избори. Проблемът с джамията не е само проблем на “Атака”. Борисов като кмет беше първият, който постави този въпрос, а по-детайлно и безкомпромисно разследване на безредиците около атакисткия митинг ще извади на светло ролята на общината (разрешила митинга) и на МВР (което го е охранявало недостатъчно ефективно). Поддържането на етническия мир предполага съзнателен отказ на управляващите от резки движения.
Засега ГЕРБ се опитва да бъде нещо като балансьор между радикализиращите се “Атака” и ДПС, но този курс не може да бъде поддържан дълго време, а и създава риск управляващите да загубят доминация върху развитието на политическия процес.
Изчакване и радикализация
БСП.Положението на БСП изглежда по-скоро благоприятно. Радикализацията на “Атака”, митингът пред джамията и неговите последици породиха първия от доста време голям политически скандал, в който партията не е замесена по някакъв начин.
Традиционното за БСП умерено и спокойно поведение тук изглежда съвсем на място. Тя остава в сянка на конюнктурните политически сблъсъци и печели от едно изхабяване и компрометиране на заетите в тях политически сили. Все пак изкушението да се намери собствено място в чуждия дебат винаги съществува и може да изиграе лоша шега на стратезите от “Позитано”. А и въпросът с президентската номинация на БСП не е решен. Потенциалът за вътрешнопартийни разтърсвания не е преодолян, просто е отложен във времето.
ДПС.Завръщането на Ахмед Доган в политическия дебат е важно събитие. Сидеров фактически направи услуга на ДПС и с инцидента пред джамията, и със схватката в БНР. Така за Доган е логично да капитализира двата случая със съответни послания. Например нещо като: “Ние, турците и мюсюлманите, сме застрашени и трябва да бъдем заедно. Нападнат е дори наш отцепник, Корман Исмаилов, което показва, че всякакви вътрешни разделения са вредни…”
Касим Дал е поставен в деликатната роля на война на два фронта – едновременно срещу ръководството на ДПС и срещу “Атака”. А както Доган добре знае, всяка поляризация убива нюансите. Когато ДПС се превърне в политически полюс, мястото на Дал е или при ДПС (което значи при отреченото от него ръководство), или при враговете на ДПС…
“Атака”.Лидерът на партията е наясно, че двете години, в които той стоеше зад Борисов, обезличиха до голяма степен радикалния образ на формацията, намалиха общественото доверие. Малкото инициативи и предложения на “Атака” през целия период не срещнаха одобрение от мнозинството. Отпаднаха не само кадровите, но и политическите и идейните съображения за подкрепа.
Ако Сидеров се е надявал (за което има индикации), че ГЕРБ може да го подкрепи за президент, стана очевидно, че това няма да се случи. Ако е разчитал, че с умерения си курс ще получи определена европейска легитимация, се разбра, че и това не е реалистично. Ето защо единственото, което му остана, е стремежът за възход отдолу, за пряк апел към антиислямските и антиамериканските настроения на част от българските избиратели. Вместо проваления вариант, в който “Атака” влиза във властта, на въоръжение е взет вариантът, в който сближението с “Атака” е неизбежно, защото самата партия ще стане политически и обществено незаобиколима.
Възходът отдолу е сценарий, който не е чужд на Волен Сидеров. Освен всичко друго, той отчита и социалното недоверие към договарящия се и затворен в себе си политически елит, наличието на ниша от гневни и недоволни, които не виждат свое представителство…
Промяната на образа настъпва бавно. Сидеров я форсира за броени дни и това доведе до политическа изолация, в каквато партията му не се е намирала от първите си месеци през 2005 г. Видя се, чеСидеров не е склонен да върви докрай и даде заден ход с примирителни изявления. В този етап могат да се прогнозират отделни радикални ходове на “Атака”, но не и непрекъснато и градиращо продължение на майските събития.
“Синята коалиция”.Сините демонстрират стабилност – както организационна (споразумението за първични избори), така и политическа (общите теми и послания). Налице са обаче и два проблема. По отношение на президентските кандидатури липсват гаранции, че победилият на вътрешните избори ще събере съвкупната подкрепа на сините избиратели на същинския президентски вот. Трудно например можем да си представим, че привържениците на ДСБ биха застанали твърдо зад Румен Христов, ако той бъде победител, след цялата реторика, впрегната срещу него в предишни години.
По отношение на кметските кандидатури завръщането на Стефан Софиянски е опит да се подкопае разбирането за мач само между СДС и ДСБ. А кметският вот е централен за СДС и още повече за ДСБ. Основната част от симпатизанти на ДСБ са концентрирани в София и ако има надежда за добро представяне, тя е именно в столицата. Поведението на Иван Костов засега показва по-скоро желание за измиване на ръцете. Ако настъпи провал, той ще бъде провал на кандидатури, които не са посочени и одобрени лично от него.
***
Управлението e в ситуация на политическо пренареждане. Трябват промени в курса на ГЕРБ, за да не трупа негативи в толкова важен период. Засега се вижда единствено, че линията на Симеон Дянков взема връх. Въпросът е дали доминацията му ще осигури победен ход към изборите. Отговорът е по-скоро отрицателен.
Промяната в курса на ГЕРБ може да е в няколко посоки. Нов популистки ход – например “неочаквано” Дянков развързва бюджетната кесия за увеличаване на пенсии и заплати.Нова политическа линия – например сближаване със старите десни. Нов кабинет – той ще бъде необходим, ако премиерът Борисов се яви на президентските избори, но не само в този случай. Доган припомни прогнозата си от юни 2009 г., че правителство на ГЕРБ ще издържи година и половина, след него ще дойде кабинет от експерти. Предсрочните избори в контекста на несигурното парламентарно мнозинство са все по-обсъждана опция.
