БСП изглежда в добра кондиция.Може би не толкова поради собствените си усилия да се утвърди като позитивна алтернатива на ГЕРБ, колкото поради кризата в управлението. Именно кризата позволи на Сергей Станишев и неговия екип да замени темата на партийния дебат: вместо “необходима е промяна в БСП” вече се говори , че е “необходима промяна в България”. Националният протест на 26 март стана важно доказателство в новото развитие на БСП. Посланието, че политическият цикъл в България протича във вида “БСП – експеримент – БСП – експеримент”, е не просто остроумно. То внушава усещане за стабилност. Партията подсказва на избирателите, че всевъзможни политически субекти идват и си отиват, но най-предвидимата и съхранена структура остава БСП. А това не е без значение при общата ситуация на несигурност.
Вътрешнопартийните раздори рязко утихнаха. Румен Овчаров откри митинг, на който централна роля се падаше на Станишев. Противоречията с президента също изглеждат загладени. Изчезна нервността, с която екипът на Станишев наблюдаваше и коментираше появата на АБВ. На новата формация се гледа не като на конкурент, а като на претендент за участие във вземането на кадрови решения от БСП за местния вот. Вече е ясно, че политическият процес дава нова перспектива пред БСП, и поне до изборите наесен лидерството на Станишев ще бъде бетонирано.
Рискът е оправданото усещане за “оттласкване от дъното” да се превърне във високомерно убеждение, че пътят към властта е открит.
ДПС преживява най-сериозната криза за цялото си съществуване. Отстраняването на Касим Дал от партията и от ПГ не е факт с пренебрежими последици. Във фейсбук бе организирана група в негова подкрепа, която бързо набра скорост. А на 27 март Дал се срещна на живо със симпатизантите си. “Наказаният” демонстрира стремеж за политически реванш на територия на ДПС.
Профилът на привържениците на Дал разкри важно разделение в електората на ДПС. Влиятелна част са членове, учредители на движението, впоследствие разочаровани от курса на Ахмед Доган и отдръпнали се от активна политическа дейност.
Известна е амбицията на Доган да концентрира властта при себе си. Сега обаче пролича, че той е създал партиен елит, който не се ползва със симпатиите на всички редови избиратели.
Методът на действие на Касим Дал – през интернет – предизвиква симпатии и е в контраст със строго централизирания стил на партийното ръководство. Сблъсъкът изглежда едва ли не като Давид срещу Голиат.
В ръцете на единия е всичко, другият няма нищо освен една фейсбук група. Единият има организационно, другият – морално предимство. Ресурсите на Дал не се изчерпват с това. Той обаче видимо не цели разцепление, което в контекста на наближаващите избори би могло да обърне нагласите и да настрои електората срещу него.
И Дал, и Доган имат нужда от ново начало, от нова изходна позиция за ДПС. Доган изглежда търси нов шанс през десен съюз, като все повече се доближава до гледни точки на ГЕРБ и Бойко Борисов. На свой ред Дал определи управлението като “провал” и явно се ориентира към други партньори. Както и да се развият нещата, изолацията на ДПС изглежда далече от преодоляване. Промените вероятно ще бъдат по-дълбоки, отколкото сме наблюдавали досега.
“Атака”. С наближаването на изборите “Атака”, подобно на другите политически сили, проявява повишена чувствителност към местни проблеми: оръжейните заводи, епидемията от шап, състоянието на болници. В национален мащаб обаче присъствието й е повече от неубедително. Новата вълна от антитурски изявления не срещна особен обществен резонанс. Подписката за сваляне на новините на турски по БНТ демонстрира безпомощност на най-приближената до управляващите формация. Ултиматумът да се свалят новините от ефир и плакатите, които отброяваха дните до това събитие, доведоха до скромен и противоречив резултат: паднаха не предаванията, а плакатите. През есента евентуално ще се създаде специален телевизионен канал с предавания за малцинствата.
“Синята коалиция”. Скандалът с подслушванията и последвалите реакции не се развиха в благоприятна за сините посока. До един момент изглеждаше, че те ще се възползват от тях, заемайки позицията на морален коректив.
Но развитието не бе желаната от тях посока и това ги принуди да засилят рязко опозиционното говорене. Оценката резюме, че управлението на ГЕРБ е “провал”, е логична последица. Друга стъпка е поставяне на знак за равенство между ГЕРБ и БСП.
По този начин сините се опитват да представят себе си като автентичен противник на олигархичното статукво. Неслучайно те твърдо подкрепиха протеста срещу АЕЦ “Белене”, насочен едновременно към двете срещуположни сгради на “Дондуков” – Министерския съвет и президентството.
Необходимостта от единствено число на дясната алтернатива предопределя коалиционния формат за изборите. СДС и ДСБ ще се явят заедно за президент. Тече процес на коалиране между структурите им за местния вот. Така, въпреки недоразрешените вътрешнопартийни проблеми, сините, подобно на БСП, продължават напред в по-единна форма отпреди.
