България в контекста на либийската криза. Още преди военните действия на международните сили българската външна политика бе изправена пред сериозно предизвикателство. Страната ни беше в потенциално силна позиция. Имаме какво да кажем за режима на Муамар Кадафи, имаме и основания да очакваме, че гласът ни ще бъде чут. Неочаквано премиерът Борисов нападна бунтовниците в Бенгази тъкмо по повод на българските медици, сякаш без да знае, че авторът на зловещия сценарий се намира в Триполи. С интернационализирането на конфликта неадекватността се усили. Получи се разнобой в мненията на институциите. Премиерът влезе в противоречия с президента, външният министър не се съгласи с премиера, но същевременно нападна президента, а самият премиер не се съгласи със себе си, като в рамките на няколко часа излезе с две напълно противоположни изявления.
Оказахме се неподготвени за развитието на събитията. Опит да се компенсира първоначалната колебливост бе решението да се изпрати фрегатата “Дръзки” в театъра на бойните действия. Отново без ясно обяснение защо се прави това. Освен за компенсиране на собствените гафове. Не бяха използвани традиционните ни връзки с арабския свят и Русия, които имат по-сложни и нюансирани гледни точки, продиктувани от собствените им интереси. Българското поведение не бе убедително и от позицията на член на НАТО и ЕС, които ще се окажат централен фактор в хода на либийската криза.
Тестът за външнополитическа компетентност не беше взет.
Политическият стил на непосредствено общуване и всекидневен език, близък до разговорите “на маса”, печели (досега) рейтингова популярност в страната, но на европейски фон изпъква като политическо аматьорство.
Новият европейски кръстопът. Участието в пакта “Евро +” не е елементарен въпрос. Европейската левица коментира споразумението като разрушаване на социална Европа. В България някои леви икономисти се застъпват за пакта (ще се сложи край на плоския данък), а десни икономисти са против. Балансът на плюсовете и минусите следва да се направи чрез обществен и парламентарен дебат. Импровизирано решение не гарантира интересите на страната.
Обществено-политическият процес в България. Януари бе повратен месец за перспективата на управлението. Март дава нови доказателства за низходящо развитие.
Криза на европейското доверие.
Досега критичната нагласа на Брюксел към българското управление се проявяваше в общи препоръки. За първи път звучат резки предупреждения за усвояването на еврофондовете. Изоставането е несъмнено. Въпреки декларациите и цифрите, с които периодично излиза правителството, не може да се говори за положителна тенденция след времето на тройната коалиция. Кабинетът реагира чрез опит за изместване на външната подкрепа. Ако доскоро външната оценка за случващото се тук се измерваше в заключенията от редовните шестмесечни доклади на Европейската комисия, за първи път беше предложен американски доклад – този на Държавния департамент.
Февруарският доклад на ЕК мина почти безшумно, докато американската позиция получи значително тиражиране и беше изтъквана в отговор на всяка критика срещу управлението.
Европейското направление на българската политика е подценено. Компенсация е стремежът България да се представи като безрезервен поддръжник на всяка брюкселска инициатива, особено в дискусиите по пакта “Евро +”. Не си даваме сметка обаче, че тази българска тактика олеква. Поемаме финансови и политически ангажименти с дългосрочен хоризонт, без дискусия и отчитане на алтернативни мнения.
Удар върху инфраструктурните планове.
Разклатена е основната управленска претенция на правителството: с европейска помощ строим качествени магистрали.Оказва се, че европейско съфинансиране на практика все още няма. На бял свят излизат и проблеми със самите магистрали.
Скандалът със строителството на АМ “Тракия” изисква от кабинета повече от яростни опровержения. Магистралите днес са водещ източник на легитимност за политическия курс на ГЕРБ.
Макар и оспорвана, позицията “всичко остава на заден план, докато завършим магистралите”, беше защитавана с различни аргументи. Въпросът “какви точно магистрали завършваме” удря по-сериозно от другите критики. Опозицията ще надгражда посланието “хората не ядат асфалт” с допълнението “дори не е асфалт, а пепел”.
В персонален план застрашен е и излезлият на челна рейтингова позиция министър Росен Плевнелиев, който се утвърждаваше като един от силните експерти в управление, обвинявано в липса на експертност.
Икономизация на политическия дебат.
Социалното напрежение постепенно промени и политическия дневен ред. Материалният стандарт на хората става най-обсъжданата тема. На заден план отстъпва доминиращата досега черно-бяла схема на ГЕРБ: политическият живот разделя “добри” и “лоши”, “приятели” и “врагове”.
Намаля реториката на управляващите срещу Държавна сигурност (проблемът с агентите й е отложен за след изборите), Алексей Петров (срещу когото прокуратурата не внесе обещаното обвинение), мафията (няма вече “знакови” арести). Партиите, включително ГЕРБ, участват в дебати на потребителска тематика. Основните дискусии засягат цените на масови стоки и услуги, проблемите със зърното, публичните инвестиции, минималната работна заплата.
Управлението губи монопол върху публичното говорене. Проличават и предизборни съображения. Политическият елит постепенно спира да занимава публиката с вътрешните си конфликти и се отваря, поне медийно, към проблемите на обществото.
Протестната вълна.
За разлика от други случаи, когато протести се обявяват, без да се осъществят, през март вълненията реално се случиха. Получи се протестна вълна, която се разви в три направления, и има всички изгледи да продължи през следващите месеци.
Политически протести. Националният митинг на БСП е първи по рода си след парламентарните избори и отбеляза внушително присъствие. Партията показа самочувствие и добра организационна форма.
БСП се възползва от факта, че в България днес няма друга политическа сила, способна да мобилизира толкова хора, мотивирани да излязат на улицата. Посланието: обществените настроения не водят до трайни резултати, ако не добият политически облик. И ВМРО успя да събере голям брой протестиращи срещу увеличението на разходите за ток, храни, вода и горива. Партията прибави и извода, че правителството трябва да подаде оставка.
Съсловни протести. С различна интензивност продължават вълненията на зърнопроизводители, животновъди, тютюнопроизводители. Опрени на браншовите си организации, те засилват натиска върху властта и координират действията си. В по-малка степен се работи чрез синдикалните структури.
Граждански протести. Необичайна форма на протест, но с впечатляващ публичен ефект, са гражданските протести през месеца. Те се проведоха без посредничеството на традиционни структури. Двата национални протеста – срещу високите цени на горивата и срещу мобилните оператори, са пример за засилваща се активност.
Правителството не успя да обърне протестите в своя полза или да настрои общественото мнение срещу тях. В редица случаи то няма и с кого да се договори. Имаше опити недоволството да се иронизира, да се неглижира, да се търси оправдание с международното положение. Но диалогът с обществото не беше възстановен. Не беше предложен изход, който да успокои хората. Протестната вълна далеч не е приключила.
Търсене на алтернатива.Социологическите проучвания вече системно регистрират спад в доверието към управляващите и основните институции. Расте броят на негласуващите или на готовите да гласуват за нови партии. Отваря се вакуум в политическите ориентации. Очертава се възможен наказателен вот срещу управлението на ГЕРБ.
Политическите играчи започват съзнателни маневри, за да представят себе си като алтернатива пред общественото мнение.
Търсенето на алтернатива добива вида на сблъсък на “промяната” със “статуквото”. Най-активни са БСП и “Синята коалиция”.
БСП определя статуквото като “некомпетентност” и “безидейност” и го идентифицира политически с ГЕРБ. Сините възприемат статуквото като липса на реформи, дистанция на управляващите от проблемите на хората, организирана престъпност. Обозначат се като “дясна алтернатива” на статуквото, като включват в него и управляващата ГЕРБ, и опозиционната БСП, и президента.
Специфика на политическото търсене на алтернатива е, че отговорът трябва да добие ясни измерения в местни и президентски, а не в парламентарни избори. С други думи, да намери персонални изразители, убедителни за обществото.
Партийните машини на основните политически субекти в България започват да действат в режим на местни и президентски избори.
Предсрочен парламентарен вот не влиза в сценариите на ръководствата. Същевременно на местния и президентския вот се гледа като на решителна битка за промяна на политическата среда в страната. От ключово значение за ГЕРБ е да не допуснат местният вот да излезе извън местните проблеми, а президентският – извън партийните апетити и въпроса за наследството на Георги Първанов. Да не се получи сблъсък “промяна срещу статукво”, в който те могат да се окажат сериозно губещи.
Ако положителни икономически тенденции не се формират през следващите месеци, то умението за диалог с обществото едва ли сериозно ще наклони везните в желаната посока. Докато вниманието на хората е фокусирано върху материалния им стандарт и перспективите пред него, часовникът няма да работи в полза на управляващата партия.
Събитията
Започнаха военни действия на международна коалиция срещу режима на М. Кадафи в Либия. Българската позиция еволюира от “авантюра, мотивирана от петролни интереси” до “легитимна и правилна операция”.
Финансовата криза на Португалия прерасна в политическа и изправя страната пред необходимостта от “спасителен заем”.
Държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС приеха пакет от реформи за стабилизиране на Европейския валутен съюз, в т.ч. пакт “Евро +”. Премиерът Борисов обяви принципно съгласие на България (за разлика от Чехия и Унгария) да се включи в пакта въпреки негативните позиции на Централната банка и финансовото министерство.
България “драматично изостава” в усвояването на евросредства за околна среда и транспорт, предупреди ЕК. Не са размразени плащанията от Брюксел за АМ “Тракия”.
На обща пресконференция премиерът Борисов и американският посланик Джеймс Уорлик представиха доклад на Държавния департамент на САЩ с високи оценки за българския кабинет.
Масови протести срещу високите цени на горивата. Икономическият министър Трайчо Трайков разкритикува “Лукойл”, премиерът я защити.
Национален протест срещу управлението на ГЕРБ, организиран от БСП.
Президентът Първанов излезе с позиция за сигурността и войната в Либия, направи свой сайт и профил във Фейсбук.
Организирана е група в подкрепа на Касим Дал във Фейсбук. На среща с привърженици Дал призова да се използват предизборните събрания, за да се критикува централното и местните ръководства на ДПС.
Скандали около фонд “Земеделие” и строителството на АМ “Тракия”. Сменено е цялото ръководство на фонда.
Братята Маргени бяха оправдани на втора съдебна инстанция. Съдът оправда и бившия военен министър Николай Цонев по три от четирите водени срещу него дела.
Влошаване на бизнес климата през март с 4.1%.
Социологическите проучвания регистрират рекорден ръст на икономическия песимизъм и падане на доверието в правителството. За първи път осезаемо се стопява разликата в рейтингите на ГЕРБ и БСП.
Значението
България не успя да се впише адекватно в международния политически процес. Позицията ни за Либия беше противоречива и некоординирана.
Общата икономическа ситуация в страната се влошава. Нито управляващи, нито опозиция, нито експерти очакват положителни резултати във финансов, и инфраструктурен план – преди 2012 г.
Поврат във формата и темите на политическите дебати. Скандали, които доминираха през февруари, са изместени от икономическите проблеми и социалните протести. Възможно е неутрализирането на скандалите да се дължи на договорки между управляващите и активните им опоненти.
Активизацията на президента, БСП и “Синята коалиция” са предизвикани от оценки за криза в управлението.
Неуспешният опит да успокои протестиращите и (мелодраматичното) заявление “не трябваше да съставям правителство” показват, че се изчерпва харизматичният потенциал на Бойко Борисов.
Вниманието, отделено на американския доклад, се открои на фона на отношението към европейските оценки за напредъка и проблемите на страната. Възможно обяснение са външнополитически договорки.
Вътрешната криза в ДПС се задълбочава. Най-стабилният участник в българската партийна система днес изглежда в най-нестабилно състояние.
Борбата срещу монополите и картелните споразумения влиза в центъра на обществения дневен ред.
Март беше най-активният протестен месец от началото на мандата. Растящото обществено недоволство може да се излее в наказателен вот. Въпросът за алтернативата се видоизменя и гласи: лявата или дясната алтернатива ще се възползва от (евентуален) наказателен вот.
