През февруари БСП се проявяваше като партията с най-спокойно публично поведение. Външен наблюдател едва ли би се досетил, че става дума за основната опозиционна сила. На скандалите в управлението БСП реагираше само с парламентарни дебати, институционни предложения, декларации и интервюта. Показателно е, че най-коментираната през месеца новина, свързана по някакъв начин с партията, се оказа бащинството на лидера Сергей Станишев.
Но безветрието по върховете на БСП е индикатор за напрегнати отношения долу. Подготовката за издигане на кандидатури за местните избори е процес, който по традиция “изяжда” огромна политическа енергия на червените. Трудни са балансите в центъра и по места.
Все пак БСП не е станала по-пасивна и мудна. Червените просто не искат да дават сражение на територията на скандалите в елита. Стремежът им е главната битка да се състои на терена на цените, замразените заплати и т.н. Съответно може да очакваме ударите по правителството до дойдат от тази област.
ДПС.Напускането на Касим Дал е събитие с дългосрочни последици. Той се появи лично на заседанието на Централния съвет, на което беше изключен. Очевидно е, че така искаше да обозначи своето продължаващо присъствие в ДПС, независимо дали формално е член на партията, или не. Това се демонстрира и от изявленията му, че нито иска да разцепва ДПС, нито да атакува председателския пост. Намерението му е да въздейства върху ДПС, а не, подобно на Гюнер Тахир, Осман Октай или Мехмед Дикме, да търси друг партиен пристан.
Ако измерваме шансовете на Дал с броя на гласувалите в негова полза, те ще изглеждат скромни. Но показателно е, че това са бившият шеф на младежкото ДПС Корман Исмаилов и представителите на турската секция на ДПС. Местните избори ще бъдат ключов момент, защото и Доган, и формиращата се вътрешнопартийна опозиция еднакво се нуждаят от съюзник.
Редица фактори сочат, че Доган вижда като такъв възможен съюзник ГЕРБ (ДПС “няма да се възползва политически” от взрива пред “Галерия”, подкрепя Стратегията за национална сигурност и т. н.). Поведението на управляващите (включително изявленията на Цветанов при учредяване на предизборния щаб) на свой ред говори за “затопляне” на отношенията с движението, за загърбване на агресивния тон. Въпросът е дали и на какво могат да разчитат съответно Доган и Дал в тази ситуация. Следващите събития трябва да покажат дали сред останалите политически сили има разбиране, че ДПС отново може да бъде приемлив партньор.
“Атака”. Безрезервната подкрепа за управлението създава и ще продължава да създава големи трудности на Волен Сидеров в електорален план. Не става дума само за това, че “Атака” е необходимо да показва някакви по-съществени различия с другите, за да мотивира избирателите да я подкрепят. Но и защото обедняването, растящата безработица, свитото потребление се отразяват особено силно именно на електорати като този на “Атака”, привлечени от социалните акценти на партията.
Не могат да се отрекат усилията и въображението на Сидеров да изнамира нови и нови причини, които обуславят подкрепата за ГЕРБ, както и нови теми и сюжети, по които да развива посланията си.
Образът на врага бива моделиран в две направления: (1) чуждите монополисти – от мобилните оператори до електроразпределителните дружества; и (2) Иван Костов, “който ограби и съсипа хората – и затова сега са толкова зле”. Няма обаче гаранции, че ако тенденцията към влошаване на социално-икономическата ситуация се запази, тази реторика ще продължи да среща разбиране.
“Синята коалиция”.“Отцепването” на сините от ГЕРБ вече почти е приключило като процес. С оглед на отношението на ЕНП открит и публичен разрив е малко вероятно да настъпи. По-скоро сините все така ще обвиняват правителството и ще искат отделни оставки, а ГЕРБ все така ще ги призовава да излязат в опозиция. Но промяната в отношението към Цветанов е окончателна, потвърдена нееднократно, и не може да не бъде разглеждана като промяна на отношението и към управляващите като цяло.
Известна роля играе и изключително остро посрещнатото от Костов формиране на БОРКОР и нейното ръководство. Вероятно според него това намалява шансовете му да капитализира за своя (и “дясна”) сметка противоречията между премиера и Октопода.
Идващите избори изострят битката за “десния” избирател. От “Синята коалиция” ще внимават да не се повтори историята с вота през 2009 г., когато много от избирателите им (концентрирани основно в големите градове) се пренасочиха към ГЕРБ.
Отново на преден план излиза картата с антикомунизма. Тя е важна и за да се избегнат евентуални обвинения от страна на ГЕРБ, че сините отиват в опозиция при БСП. Ето защо Костов изпреварващо излезе с противоположното обвинение – че управляващата партия сътрудничи със социалистите.
