Събитията
– НАТО: Срещата на върха в Лисабон прие нова концепция на пакта и разшири връзките с Русия.
– Народното събрание прие на първо четене при отсъствие на кабинета Закона за бюджет 2011. Сините депутати гласуваха срещу бюджетите на НОИ и НЗОК.
– Франция се противопостави на скорошното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение.
– Руският премиер Владимир Путин посети София. Подписано е споразумение за газопровода „Южен поток“; постигнато е принципно съгласие за АЕЦ „Белене“.
– Среща на инициатори на гражданско сдружение Алтернатива за българско възраждане (АБВ) с участието на президента Първанов. Ръководството на БСП е силно резервирано. Волен Сидеров поиска (нов) импийчмънт.
– Министър Цветан Цветанов публично изрази подозрения, че бившият главен прокурор Никола Филчев е поръчител на две убийства, а бившият вътрешен министър Румен Петков участвал в наркотрафик. САЩ отнеха визата на Петков.
– Съдът оправда бившия военен министър Николай Цонев по едно от делата срещу него.
– ГЕРБ и „Атака“ внесоха в парламента проект за Изборен кодекс.
– Премиерът Бойко Борисов заяви, че успех за всяко правителство би било да постигне и една стотна от направеното от Тодор Живков. СК отнесе въпроса за скандалното според нея изявление до ръководството на ЕНП.
– Седмото Национално събрание на ДСБ отправи остра критика към ГЕРБ за „разпад на десните ценности“, „срамни пазарлъци с Ахмед Доган“, „безсилие и бягство от проблемите на кризата“ и т. н.
– Депутатът Румен Стоилов (ГЕРБ) внесе проект за промяна на Закона за БАН, с който институтите се отнемат и ще бъдат откривани и закривани от МС.
– Откриването на магазини от веригата „Лидъл“ с промоционално ниски цени предизвика масови опашки и вълнения.
– Рейтингово разместване по върховете на властта: на първо място е еврокомисарят Кристалина Георгиева, следвана от премиера Борисов.
– Дефектиралите кредити надминаха 17%.
– Волен Сидеров организира тежък скандал на границата със Сърбия и постави ултиматум на ГЕРБ да го подкрепи.
– Ирландия получи от ЕС пакет заеми на обща стойност 85 милиарда евро.
Значението
* Очертава се нова геополитическа ситуация, белязана от сближаване между ЕС, САЩ и Русия – по основни въпроси на сигурността.
* Критичното отношение към управлението на ГЕРБ се усилва: на политическо равнище – с оценките както на лявата опозиция, така и на десните партньори; на масово равнище – с видимите протести и (засега) невидимото битово недоволство; в медиите – с отзвука от различни скандали.
* Бюджетът за 2011 г. не бе обсъждан нормално, в съответствие с европейските стандарти. Отсъствието на кабинета от пленарната зала дебалансира отношението между законодателната и изпълнителната власт.
* България се отдалечава от шенгенското членство – втората голяма цел за 2010 г. (след отложеното по-рано влизане в еврозоната).
* Българо-руските енергийни споразумения се вписват в процеса на сближаване между ЕС и Русия. Това улеснява кабинета, но го прави все по-уязвим за атаки отдясно.
* МВР губи инерцията да бъде в центъра на общественото внимание със своите акции.
* Криза в десния сектор на политическото пространство. Поставена е под съмнение дясната идентичност на ГЕРБ.
* Премиерът Борисов видимо заиграва с масови нагласи, характерни за левия електорат. Това подпомага рейтинга му, но кризата вдясно се усилва.
* Избирателният кодекс търси предимства на управляващата партия, ощетява по различен начин нейните конкуренти и прави изключително труден успеха на нови партийни формации.
* Посланик Уорлик влиза в неприсъща за дипломат роля на страна в българските политически взаимоотношения.
Геополитическата промяна. Ключово послание на срещата на върха на НАТО в Лисабон е: стабилизация и шанс за по-голяма сигурност в европейския регион и на Балканите. Отива се и по-нататък. Формулата на руския премиер Владимир Путин за общ пазар от Лисабон до Владивосток е впечатляващо по амбицията си начинание.
Новата фаза на разведряване не е от вчера. Още на срещата в Прага американският президент Барак Обама даде да се разбере, че въведеното от предшественика му разделение Стара – Нова Европа няма да бъде водещо в неговата европейска политика.
Разбира се, пътят едва ли ще бъде безпроблемен, тенденцията обаче е налице.
България получава възможността вече да не е арена на геополитически сблъсък на външни интереси. (Сблъсъци може да има, но по конкретни и ограничени теми.) Изисква се обаче изключителна гъвкавост на българската външна политика, надмогване на обичайните схеми като „или Русия, или ЕС“, „или САЩ, или Русия“. На нов прочит подлежи дори и Стратегията за национална сигурност. Членството на страната в Шенген увеличава значението си.
Политическата конфигурация. Ноември е първият НЕмеден месец на ГЕРБ във властта. За първи път след 16 месеца управление инерцията за движение напред изглежда загубена, а ГЕРБ се проявява пред обществото по-скоро като проблемна партия, не като ново и чисто начало. Дейци на партията и нейни политически ходове все по-често създават напрежения.
Четири акцента натежават в общата картина.
– Промени в публичния образ на ГЕРБ. Продължава разминаването между образите на премиера Борисов и вицепремиера Цветанов. Те вече не изглеждат като сплотен тандем, израз на общо начало в политическото самопредставяне на ГЕРБ. Борисов над месец стран от темите, които Цветанов засяга в своите изяви, независимо от спорадичната подкрепа, която му оказва. Цветанов създава впечатлението на човек, който няма път напред, няма пространство за инициатива. Той крепи и закърпва старото, постиженията си като акции на МВР, защитава предприетата преди повече от година линия на борба с престъпността като централна за кабинета. Но изминалото време поражда поне три типа трудности пред ефективността му:
(1) невъзможността да се докарат повечето обвинени и арестувани от МВР до осъждане трудно може да се припише само на неработещата и/или корумпирана съдебна система;
(2) самовъзприетата роля на водещ борец срещу престъпността и корупцията предполага високи лични морални стандарти, които скандалът с имотите му сериозно подкопа;
(3) серията от медийни обвинения, които Цветанов отправя в последните седмици, не могат да бъдат обслужени от МВР с доказателства и внушават усещане за битка по непосилно широк за възможностите на министъра фронт.
Цветанов напразно се опитва да върне времето, когато неговите акции и изявления бяха централни и рейтингово подплатени теми за обществото. Той е принуден да се оправдава, да дава обяснения и умножава ходовете, които носят рискове и вреди за образа на кабинета. Напомня човек в плаващи пясъци, когото всяко движение допълнително завлича надолу. В редица медийни и политически коментари вече се поставя въпросът дали не предстои освобождаване на Цветанов от поста. Лидерът на ДСБ Иван Костов дори обвърза успеха на Цветанов с влизането в Шенген, което на практика означава най-вероятно констатация за неуспех.
– Двойна криза вдясно и вляво. Топи се представата за относително единна левица и десница в България.
Вдясно ГЕРБ и „Синята коалиция“ доскоро можеха да минат за своеобразен, макар и неутвърден в конкретни споразумения блок: обща принадлежност към европейска партийна фамилия и общи парламентарни действия по съществени законодателни решения. Критиките и несъгласията на сините с един или друг ход на управляващите звучаха по-скоро като изява на вътрешнопартийна опозиция.
Изтеклият ноември промени тази картина. За единна десница не може да се говори, след като единият субект (сините) не застават нито зад проектобюджета на другия субект (ГЕРБ), нито зад почти никое негово предложение от последните седмици. Седмото национално събрание на ДСБ официално потвърди новата линия.
„Макар и обявили се за десни, изтъкна Костов, вече ги наричат „най-враждебното към бизнеса управление в последните 20 г.“. Значи по-враждебно дори от това на Виденов (!).
Идването на проекта АБВ преформулира по нов начин и ситуацията вляво. Въпреки че не става дума нито за партия, нито (все още) за учредено гражданско сдружение, АБВ привлече остри критики от ръководството на БСП. Лидерът Сергей Станишев не пестеше колоритни обвинения: „квазипартия“, „безполово“ начинание, „ни риба, ни рак“. Опасението е: „може да парцелира лявото“, нищо, че става дума за гражданска структура.
Сериозни са разликите между случващото се в десния и левия спектър. Сините са наясно, че едно предефиниране на отношенията вдясно в тяхна полза е възможно само в рамките на този парламент. А вляво извън БСП очевидно се разчита на нова конфигурация в рамките на едно следващо Народно събрание.
– Преструктуриране на политическото пространство. Разделението между стари и нови партии в българския политически процес позасенчи класическото „ляво-дясно“. Традиционни партии – идеологически формирани и отстояващи относително фиксирани позиции са БСП, СДС, ДСБ, ДПС… Но все повече политиката и обществените дебати се формират от нов тип партии, близки до харизматично-популисткото начало, способни на много по-голяма гъвкавост: като ГЕРБ, „Атака“, РЗС.
Стабилността на политическото пространство в близките месеци ще зависи и от това дали разделението между леви и десни решения ще се върне, ще даде терен за сблъсък на програмни приоритети или ще продължи лъкатушене и вземане на решения „на парче“. Образно казано, традиционните десница и левица са „запушени“ и няма лесно да се обновят за по-активно политическо присъствие.
(Има и феномен персонално „запушване“. Можем да го наблюдаваме в чист вид в съседна Македония. Кабинетът на Груевски е безсилен да реши основните проблеми на страната. Недоволството расте, но алтернатива не се очертава. Защото основният политически опонент е „запушен“ от компрометирания Б. Цървенковски.)
– Дебалансиране на властите. Проблемите на сегашното управление засягат самото функциониране на либералната демокрация в България.
Взаимодействието изпълнителна – съдебна власт е нарушено. Натискът на изпълнителната власт достигна постепенно дори до идеята да се изземат определени правомощия от съдебната система. Независимо чия е вината, сътрудничеството между двете власти по отношение на борбата с престъпността е видимо неефективно, а самата борба остава често на словесно равнище: обвинения от криминален характер се сипят в медиите, без от това да следват действия на компетентните органи.
Изпълнителната власт се налага и над законодателната. Правителството тепърва ще се натъква на трудности поради все по-несигурното парламентарно мнозинство.
В рамките на самата изпълнителна власт вицепремиерските позиции формираха и два властови полюса: МВР и Министерството на финансите, които оставиха до голяма степен в сянка другите ведомства. Ефективността на правителството започва да се мери преди всичко по тези две министерства. Така че евентуални неуспехи в тях ще се отразяват все по-тежко върху общата оценка за кабинета.
АБВ – ново начало или предизвестен неуспех? Първата сбирка не остана дълго централна новина, не поднесе изненади, нито нови лица, не излъчи запомнящи се послания. Сякаш има дефицит на идеи. Но това впечатление трябва да се приема с резерви, като се има предвид внимателният начин, по който президентът Първанов планира ходовете си.
В срещата на 11 ноември бяха отворени врати за бъдещо позициониране във всички посоки, като се предполага много оживен политически процес в близко бъдеще. От една политическа гледна точка се стига до извода, че президентът е избързал, че моментът не е подходящ, поражда рискове за довършване на мандата му, може да го компрометира обществено. Още повече че не предстоят непосредствено избори, които биха имали значение за политическия календар на подобен ход.
Но има и друга логика – моментът е точно този, защото президентът именно сега разполага с експертен, рейтингов, политически и институционален ресурс. Днес този ресурс може да бъде подходящо използван, след време може да се окаже недостатъчен.
Засега е видно, че не е избрано ускорено темпо. Началото не е енергично. Може да се предположи, че изборът на 11 ноември (б. р. – през 1918 г. – деня на примирието в кървавата и изтощителна Първа световна война) има значение само на политическо самообозначаване, на предварително легитимиране – в национален и международен план.
БСП постепенно извървя пътя към следизборна нормализация, към (поне частично) възстановяване от тежката загуба на изборите през юли 2009 г. В първите месеци след нея социалистите отговаряха на атаките и обвиненията от ГЕРБ хаотично и непоследователно. С времето реакциите станаха по-точни, задълбочени, координирани. Без особена промяна остава основният проблем на БСП: слабо се чува в обществото и медиите нейният глас, слабо се разпознават партийните идеи.
Положението на „Позитано“ до голяма степен е бетонирано. Партийният апарат е овладян и вътрешните брожения затихват. Вероятно това е и причината за почти наеженото поведение спрямо АБВ.
ДПС продължава с умерено, неконфронтационно опозиционно поведение. Вече може да се говори за тактическа линия: когато не приема едно или друго решение, ДПС възразява не толкова политически и в медийните дебати, колкото съдебно, пред българските или европейските правни инстанции. Партията е възприела роля по-близка до ролята на неправителствена организация, отколкото на политически субект.
„Атака“. Традиционните критики на „Атака“ към кабинета са, че не преследват достатъчно активно „грабителите на България“ и че не обръщат необходимото внимание на „ислямската опасност“. През този месец тук се добавя антисръбки елемент. Въпреки това подкрепата за правителството не е поставяна под съмнение.
Близостта до властта безспорно е предимство за „Атака“, когато иска да се позиционира като лидер в националистическия спектър за сметка на ВМРО и РЗС. Парламентарната комисия за контрол на ДАНС пък е подходящ инструмент, за да се уреждат наново отношения с политически опоненти, обвинени от управлението във връзки с престъпността. Проблем на „Атака“ е несигурното местно присъствие.
„Синята коалиция“. Въпреки нападките си срещу ГЕРБ, сините не искат да поемат отговорността за скъсване в пряк конфликт. Според идеята на Костов ГЕРБ „трябва да направи действието, за да ни превърне в свой противник“. Отчасти причините за подобно изчаквателно поведение може би са в опасения от контранастъпление на ГЕРБ срещу сините, особено в контекста на управлението им от 1997-2001.
Но не бива да се забравя и международният фактор. Сините твърдо разчитат на нарастваща подкрепа от ЕНП, която би била проиграна при едностранно минаване в опозиция. Няма новина в решението да се върви към явяване на предстоящите избори в досегашния формат. Политическите различия между СДС и ДСБ загубиха до голяма степен значението си след преизбирането на Мартин Димитров на лидерския пост в СДС, а партньорството с ГЕРБ прави безсмислени опитите за взаимно разграничаване.
Дори управляващите от ГЕРБ да овладеят положението през следващите месеци и да осигурят глътка въздух с новия бюджет, страната едва ли ще избегне в средносрочна перспектива рисковете от социална нестабилност.
Икономическият растеж, ако бъде реализиран, ще увеличи националния доход, ще даде шанс за движение напред. Но кризата и начинът, по който тя беше досега управлявана в България, нанесе сериозен удар върху дребния и средния бизнес, сви потреблението и разтвори ножицата между бедни и богати.
Може и да има растеж, но заедно с него ще се засили социалната диференциация, все по-неравномерното разпределение на националния доход. А това ще поражда потенциал и за лесно възпламеними политически напрежения за доста повече от година напред.
