Основни събития
• Ирландия ратифицира с референдум Лисабонския договор.
• България официално издигна кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар.
• Срещи на министър-председателя Бойко Борисов с френския президент Саркози (в Париж) и италианския премиер Берлускони (в София).
• Проектобюджет 2010 бе внесен за разглеждане в НС. ГЕРБ не се консултира с експерти от други партии в подготовката.
• Секретен доклад на ДАНС за корупцията при предишното управление и неговото “изчезване” от МС породи остър скандал. Бяха обявени за “изчезнали” и справки на ДАНС. Бойко Борисов поиска съдебна отговорност за експремиера Станишев, даде на ДАНС 2 месеца срок да се реорганизира и обяви, че отзовава бившия й председател П. Сертов от поста генерален консул в Солун.
• Потелевизията премиерът изрази съжаление, че БСП не е забранена.
• С декларация НС порица лидерите на КБ Станишев и на ДПС Доган за отсъствия и “уронване престижа на институцията”.
• Конфликт, последван от оставки, във Висшия съдебен съвет във връзка с лобиране за назначения на висши магистрати.
• Конституционният съд касира избора на депутатите Б. Абазов (ДПС) и В. Върбанов (“Синята коалиция”) поради неправилно преброени бюлетини.
• Заседанието на 47-ия конгрес на БСП преизбра Сергей Станишев за председател.
• Националната конференция на СДС завърши без ясен резултат поради сблъсъка между партийното ръководство и софийската организация.
• Започна кампанията за избор на столичен кмет.
• ЕК отпусна на България 300 млн. евро компенсации за затварянето на малките блокове на АЕЦ “Козлодуй”.
• Германската компания RWЕ се оттегли от участие в проекта АЕЦ “Белене”. БСП поиска оставката на министър Трайков.
• Президентът Първанов и премиерът Борисов реагираха по повод иредентистки изявления на македонския премиер Груевски в Австралия.
• Безработицата официално надхвърли 8%. Доверието в кабинета остава изключително високо.
Значение
• За пръв път след края на прехода се създава остро конфронтационна атмосфера. Ако политическият процес се измерва с култура на говорене и диалогичност на политическото поведение спрямо опоненти и партньори – налице е видимо движение назад.
• Страната постепенно свиква с безпрецедентен персонализиран стил на политическо ръководство, в който главните фигури са личността на премиера, анонимният гражданин (зрител, слушател, респондент) и медиите.
• Фокусът на разобличенията за предишното управление се премества върху съдебната власт и службите за сигурност. Информацията е твърде недостатъчна и противоречива, за да може обществото да се ориентира за реалните проблеми и виновници.
• Премиерът Борисов стига до повратен момент в кампанията си срещу бившето правителство. Оттук следва или съдебно обвинение срещу Станишев, или крачка назад.
• Премиерът и вътрешният министър поемат ясен курс в подкрепа на МВР срещу ДАНС, а в перспектива вероятно – и срещу прокуратурата. Премиерът може да стане заложник на една от двете противостоящи групи в ДАНС, вместо да е безпристрастен арбитър.
• Разговорите на Борисов със Саркози и Берлускони изглежда дават зелена светлина на руските енергийни проекти. В този пункт се очертава съществено разминаване на правителството с десните политически и икономически кръгове.
• Вътрешнопартийната битка в БСП продължава, макар и не толкова публично колкото досега, без ясна перспектива за излизане от кризата. Съставът на новото ИБ е индикатор за възможностите на Станишев да овладее положението.
• ДПС изпъква като политическа сила, устойчива на натиск, и може да се върне в ролята си, без да е принудена да се реформира.
• Националната конференция на СДС само легитимира тежката криза и разделение в партията. Предстоящият пряк избор на председател може да усили процеса на разпадане, вместо да доведе до консолидация.
• Конституционният съд създаде опасен прецедент, като прие да решава въпроси на ЦИК и ВАС. Съдебната система се компрометира още по-тежко с разкритията за участие на магистрат в поръчково убийство, за нови случаи на подкуп и с ролята на лица като Красьо Черния при избора на Висш съдебен съвет.
• Предизборната кампания в София стартира вяло и без особен обществен и медиен интерес.
• Възможно е провокационното изявление на Груевски да е сигнал за нова, макар и рамкирана антибългарска кампания в Македония, която да стопира ребългаризацията.
Проблемните възли
ГЕРБ в управлението. За първи път през десетилетието се наблюдава напрежение, което видимо и системно се нагнетява отгоре. Преди напрежението тръгваше отдолу – било на политическа основа, било като гражданско недоволство. Роля на властта беше да успокоява това напрежение.
Сега управляващите съзнателно повишават политическия градус. Това съвпада с огнищата на напрежение в други политически сили (вътрешните борби в БСП и “Синята коалиция”). Създава се впечатлението за наличие на свръхпрепятствия в управлението, които се преодоляват само с цената на свръхусилия. А те предполагат концентриране на власт и изостряне на конфронтацията със стария елит. Единствено – и любопитно – изключение е примирието с президента, спрямо когото след конфликта от началото на септември се държи много внимателен и премерен тон.
Характерна е промяната в политическия език на Борисов. Неговият възход до голяма степен се дължеше на изобретяването на нов десен политически език, освободен от антикомунистическа лексика. Потребността от такъв език не бе разбрана от лидерите на старата десница, които – в резултат – бързо загубиха електорална подкрепа.
В последните седмици премиерът се ориентира не просто към алтернативен на БСП, но и на близък до радикалния антикомунистически език. Това все повече ситуира политическия му стил вдясно и му затваря вратите към разочаровани леви привърженици. Соченето на виновници от предишното управление и главно от БСП продължава да му носи позитиви. От друга страна, атаката срещу БСП не мобилизира левите симпатизанти около партията им. Поддържането на радикализацията и напрежението работи в полза на личната власт на премиера. Едно успокояване и отказ от конфронтация веднага биха пренасочили вниманието към реалните управленски действия.
Основен ресурс на кабинета и на Борисов е огромното обществено одобрение. Изворът му е в натрупания за 20 г. народен гняв, в отчуждението на обикновените хора от политическия елит. Затова на Борисов не е необходим диалог с елита: достатъчен му е диалогът с народа. По същата причина за общественото мнение не изглежда проблем и фактът, че правителството не функционира като екип, че министрите нерядко взаимно се опровергават и си противоречат.
Личното качество, в което се провежда политиката, създава у хората усещане за поемане на пълна отговорност. Това е толкова силна магия, че премиерът изглежда решителен даже когато се колебае.
Изглежда, че Борисов има твърда нагласа да изостря напрежението и да създава впечатление за игра ва банк, като сам нееднократно посочва границата, до която е готов да стигне: предсрочни избори.
Тази стратегия крие и рискове
От гледна точка на държавата. Стилът на пряк диалог с обществото пренебрегва институциите, чрез които функционира демократичната система. Пада равнището на и без това недоизградената демократична политическа култура. Общуването в Народното събрание е крачка назад дори в сравнение с невисоките достижения на предходния период. Лидерът на първата политическа сила (и премиер) съжалява публично, че водещата опозиционна партия не е забранена. Лидерът на втората сила (и бивш премиер) говори за авторитарно и недемократично управление.
От гледна точка на управлението. Разобличенията срещу предишното правителство могат да продължават дълго, трансформирайки в скандали политическия процес. Ръстът на безработицата (ако не бъде овладян) ще създаде предпоставки за завръщане на обществото към истинските му проблеми.
Тепърва предстои и на имащите работа да усетят по-сериозно кризата. Ако безработицата стане двуцифрена, се разкрива потенциал за по-съществено социално напрежение.
Като рисков фактор може да се посочи и евентуална неефективност на обещаното възмездие. Все по-често се коментира, че серията разобличения и обвинения са повече шоу, отколкото основа за сериозни процеси. А и при сегашното състояние на съдебната система бързи и обществено признати резултати едва ли могат да се очакват. Вероятно Борисов отчита това, след като пренасочва огъня към съдебната власт. Усещането, че елитът продължава да бъде безнаказан, може да атакува образа на Борисов там, където са съсредоточени най-големите очаквания и откъдето могат да излязат най-големите разочарования.
Слабостта в силата
Публично демонстрираната сила на кабинета “Борисов” е и негова ахилесова пета. Дебалансира се отношението власт – дейност. Ограничават се възможностите на дейността, за да се засили властовата позиция на управляващите. Все още няма правителствена програма. Няма и антикризисен план. Лансират се прибързано хазартни идеи, които след това се оттеглят. Доминантно остава отрицанието на тройната коалиция и несъгласието други политически сили да споделят отговорностите на властта.
Правителството отсега трябва да живее с факта, че до края на 2010 г. реално подобрение на жизнения стандарт и значимо съживяване на икономиката няма да има. Това противостои на очакването, че ГЕРБ и Борисов са в състояние бързо да решат проблемите на държавата.
В този смисъл става важно доколко дългосрочна е стратегията за заклеймяване на “предишните лоши”. Тя може да работи много време, ако са налице няколко предпоставки. На първо място, международна подкрепа, която представя пред българското общество Борисов като най-удачен ръководител в кризисни условия. На второ място, да се избегне “главозамайване” на елита на ГЕРБ, каквито индикации вече има, защото то може да изиграе лоша шега на антиелитарните популистки послания на партията. На трето място, да се води политическата игра така, че левицата неизменно да стои в роля на изкупителна жертва, а на старата десница да не се дава възможност да изпъкне с критики от антикомунистически и продемократични позиции.
БСП: Изолация и търсене на посока
Партията е в толкова тежка ситуация за трети път след началото на промените. Общественото доверие продължава да се свива; констатацията за “загубена битка за морала” е повсеместна; легитимността на ръководните органи всекидневно се поставя под съмнение; дистанцирането от ДПС е факт и БСП все повече изпада в изолацията, от която страдаше в началото на прехода.
Внушителното число комунистически и неокомунистически партии, издигнали кандидати за местния вот в София, говори, че БСП е и в битка за монопол над лявото пространство.
Конгресът премина по сценарий на председателя Сергей Станишев. Фактът, че реално противодействие в предизвиканото от самия него “лидерско състезание” липсваше, е важен. Конгресът не възстанови фасадното единство. Напротив, медийните изявления срещу лидера не спряха, дори в отделни случаи се изостриха.
Ръководни фигури (Румен Петков) си дадоха официално 2 месеца, преди да минат в контранастъпление. Предизвикателството, с което Станишев едва ли ще се справи, е да наложи нова визия на БСП, в чиито рамки и Петков, и Овчаров, и други представители на влиятелни партийни лобита да изглеждат като отминат етап. Масовата съпротива срещу преизбирането на Станишев, временно и частично заобиколена с процедурни похвати и благодарение на щастливото разделение в лагера на противниците му, няма да изчезне лесно. А и не се вижда път, по който той да предложи силна нова политика и силни нови лица.
Изглежда Станишев е готов да остане в ролята на “боксова круша” на премиера Борисов. Така той вероятно се стреми да се докаже като негов основен опонент в цялото политическо пространство.
Вариантите пред БСП са няколко. Първият предполага постепенно възстановяване на единството на основата на евентуални неуспехи на правителството или примиряване с лидерския пост на Станишев. Условие е убедителна програма на председателя за обновление. Може и да се усили натискът за извънреден конгрес с нови делегати. Рискът е при избора им да се задълбочат противоречията и процесите на неуправляемост в БСП. По-слабо вероятно засега е разцепление и роене на нови формации.
ДПС: Предпазливо с Борисов
Говоренето против ДПС се беше превърнало във фокус на кампанията за парламентарните избори. Следизборният период промени това. Само два, и то доста несъществени удара бяха нанесени срещу движението (ако оставим забраненото барбекю на Доган). Поискана бе ревизия на протоколите от гласуването в Турция. НС прие декларация срещу парламентарните отсъствия на Станишев и Доган. Но и в двата случая инициатор не беше ГЕРБ, а съответно РЗС и “Атака”. Плод на обещанията за възмездие над корумпирани от ДПС засега е само обвинението срещу бившия земеделски министър Цветанов, етнически българин. ГЕРБ не изглежда склонна да води война против ДПС. Нещо повече, личи стремеж за нюансирана игра.
Политическото поведение на движението си остава в рамките на спокойната самоотбрана. Липсват инициативи. Очевидно все още се изчаква накъде ще тръгне ГЕРБ. Вестниците, контролирани от ДПС, са най-невъздържани в хвалебствията към премиера. Насажданият от тях “култ към личността” на Борисов обаче е рискован за самия него. Същевременно услужливата медийна среда може и да създаде условия за бъдещо партньорство. Как това ще се развие, засега е в ръцете на премиера.
Синята коалиция: Подценени
Изразената от СДС и ДСБ подкрепа за кандидата на ГЕРБ за кмет на София Йорданка Фандъкова породи вътрешнопартийни проблеми.
Липсата на “син” кандидат в “синя” София раздели на два лагера националната конференция на СДС и предизвика публичен скандал с взаимни обвинения. Казусът се превръща и в една от водещите теми за предстоящия избор на председател заедно с “обезличаването” на партията в сянката на ДСБ.
Проблемът се усилва, когато се добави и видимото охлаждане на отношенията на сините с ГЕРБ. Изказванията и на Мартин Димитров, и на Иван Костов по икономически теми не срещат отзвук сред управляващите. Сините бяха игнорирани при съставянето на бюджета за 2010 г. Демонстративно беше отсъствието на Костов от вечерята на премиера Борисов в чест на Силвио Берлускони.
Убеждението, че България все пак се ориентира към подкрепа за руските енергийни проекти вероятно ще умножава критиките на старата десница срещу ГЕРБ. Засилващата се антикомунистическа реторика на премиера дава нови шансове за десните. ГЕРБ постепенно излиза на “техния” терен. Евентуални неудачи на правителството, или поне по-съществени затруднения, ще могат да бъдат атакувани именно от “автентични” десни позиции, като се възроди по убедителен начин неуспялата предизборна формула “ГЕРБ има подкрепа, ние – компетентност”.
Особеното в положението на Борисов е неговата уязвимост именно за критики отдясно, за дясна алтернатива. Войната на два фронта е най-трудното нещо, колкото и малки да изглеждат тези “фронтове”.
“Атака”: Цената на “тихото” коалиране
“Тайната коалиция” на Волен Сидеров с Бойко Борисов, заменила “тройната”, вече е явна и все повече се коментира в медиите и сред политиците. На парламентарно и обществено равнище изглежда, че “Атака” с готовност отстоява не свои позиции, а тези на управляващите.
Започва да личи и специалната цена на това “прикачване” към кораба на ГЕРБ. Социолозите измерват спадащо одобрение за “Атака”. Дали тенденцията ще се запази, още е рано да се каже, защото в изборна ситуация партията е доказвала способност за внезапна мобилизация, но политическото й поле на действие е силно редуцирано.
От визитата на Берлускони могат да се правят предположения и за отношението на “Атака” към въпроса с руските енергийни проекти. Във всеки случай се създава впечатление, че Сидеров заменя публичната политическа дейност с не толкова публични занимания.
РЗС: ДАНС става ябълка на раздора
Дистанцирането от ГЕРБ въпреки формално продължаващата подкрепа е явно. Янев заяви, че дава 6 месеца на ГЕРБ и смята да се придържа към този срок. За да не гласуват против управляващата партия, депутатите от РЗС напуснаха пленарната зала при вота за промените в Закона за МВР. Отношенията МВР – ДАНС се превръщат в терен за сблъсък между двете политически сили.
Залозите са вдигнати високо. Съпартиецът на Янев Димитър Абаджиев оповести, че при тях вече има сигнали и срещу нови министри. Вътрешният министър Цветанов отвърна, че проверките в ДАНС разкриват политическа партия, създадена от агенцията. Разсичането на възела вероятно ще бъде последица от окончателното решение на Борисов за службата.
НДСВ: Проблем с идентичността
Протича “лидерско състезание” на базата на програми и приоритети, съвсем различно от форсирания изненадващ сблъсък на конгреса на БСП. Партията запази тон на умереност и прагматизъм при обсъждане на алтернативите.
Основна тема на избора за председател се очертава да бъде идентичността на НДСВ – десния или центристки профил, към който то ще се ориентира. От значение и за НДСВ, и за страната ще бъде политическото бъдеще на Меглена Кунева след края на мандата й като еврокомисар.
/? =m???tom:7.5pt;text-align:justify;mso-line-height-alt: 11.25pt;vertical-align:top’>Основен ресурс на кабинета и на Борисов е огромното обществено одобрение. Изворът му е в натрупания за 20 г. народен гняв, в отчуждението на обикновените хора от политическия елит. Затова на Борисов не е необходим диалог с елита: достатъчен му е диалогът с народа. По същата причина за общественото мнение не изглежда проблем и фактът, че правителството не функционира като екип, че министрите нерядко взаимно се опровергават и си противоречат.
Личното качество, в което се провежда политиката, създава у хората усещане за поемане на пълна отговорност. Това е толкова силна магия, че премиерът изглежда решителен даже когато се колебае.
Изглежда, че Борисов има твърда нагласа да изостря напрежението и да създава впечатление за игра ва банк, като сам нееднократно посочва границата, до която е готов да стигне: предсрочни избори.
Тази стратегия крие и рискове
От гледна точка на държавата. Стилът на пряк диалог с обществото пренебрегва институциите, чрез които функционира демократичната система. Пада равнището на и без това недоизградената демократична политическа култура. Общуването в Народното събрание е крачка назад дори в сравнение с невисоките достижения на предходния период. Лидерът на първата политическа сила (и премиер) съжалява публично, че водещата опозиционна партия не е забранена. Лидерът на втората сила (и бивш премиер) говори за авторитарно и недемократично управление.
От гледна точка на управлението. Разобличенията срещу предишното правителство могат да продължават дълго, трансформирайки в скандали политическия процес. Ръстът на безработицата (ако не бъде овладян) ще създаде предпоставки за завръщане на обществото към истинските му проблеми.
Тепърва предстои и на имащите работа да усетят по-сериозно кризата. Ако безработицата стане двуцифрена, се разкрива потенциал за по-съществено социално напрежение.
Като рисков фактор може да се посочи и евентуална неефективност на обещаното възмездие. Все по-често се коментира, че серията разобличения и обвинения са повече шоу, отколкото основа за сериозни процеси. А и при сегашното състояние на съдебната система бързи и обществено признати резултати едва ли могат да се очакват. Вероятно Борисов отчита това, след като пренасочва огъня към съдебната власт. Усещането, че елитът продължава да бъде безнаказан, може да атакува образа на Борисов там, където са съсредоточени най-големите очаквания и откъдето могат да излязат най-големите разочарования.
Слабостта в силата
Публично демонстрираната сила на кабинета “Борисов” е и негова ахилесова пета. Дебалансира се отношението власт – дейност. Ограничават се възможностите на дейността, за да се засили властовата позиция на управляващите. Все още няма правителствена програма. Няма и антикризисен план. Лансират се прибързано хазартни идеи, които след това се оттеглят. Доминантно остава отрицанието на тройната коалиция и несъгласието други политически сили да споделят отговорностите на властта.
Правителството отсега трябва да живее с факта, че до края на 2010 г. реално подобрение на жизнения стандарт и значимо съживяване на икономиката няма да има. Това противостои на очакването, че ГЕРБ и Борисов са в състояние бързо да решат проблемите на държавата.
В този смисъл става важно доколко дългосрочна е стратегията за заклеймяване на “предишните лоши”. Тя може да работи много време, ако са налице няколко предпоставки. На първо място, международна подкрепа, която представя пред българското общество Борисов като най-удачен ръководител в кризисни условия. На второ място, да се избегне “главозамайване” на елита на ГЕРБ, каквито индикации вече има, защото то може да изиграе лоша шега на антиелитарните популистки послания на партията. На трето място, да се води политическата игра така, че левицата неизменно да стои в роля на изкупителна жертва, а на старата десница да не се дава възможност да изпъкне с критики от антикомунистически и продемократични позиции.
