Месечен обзор за политика септември 2010
Събитията
– Започна парламентарната сесия. Като свои приоритети мнозинството обяви здравната и съдебната реформа и приемането на избирателен кодекс.
– Внесен е проектобюджетът за 2011 г. Предвижда се 3,6% растеж на БВП, 2,5% дефицит, замразяване на данъчните ставки, но и на заплати и пенсии, увеличаване на акцизи и амортизационни разходи, ръст на държавния дълг с 4,5 млрд. лв.
– Първи вот на недоверие, заявен (28.09) от БСП и ДПС, по повод здравната политика на кабинета.
– Министър А.-М. Борисова подаде оставка в същия импровизиран стил, с който беше избрана. На поста бе издигнат д-р Стефан Константинов, свързан като че ли със „Синята коалиция“, с ДСБ.
– Лидерът на БСП С. Станишев декларира, че времето на ГЕРБ изтича. Президентът Г. Първанов констатира, че е необходима „сериозна алтернатива“ на управляващите.
– ДСБ подчерта рисковете пред бюджетната политика на страната и намерението да бъде „опозиция на търсенето на отговорност“. СДС предложи да се въведе фискален борд за ограничаване на държавните разходи.
– НС на БСП прие програмен документ „България 2020 – Европейска социална държава“.
– Лидерът на „Атака“ В. Сидеров поиска И. Костов да напусне парламентарната комисия за контрол над ДАНС и нападна „Синята коалиция“ и лично Костов като „грабители на България“.
– Вицепремиерът Цв. Цветанов нарече приемането на България в ЕС „грешка“ и „лош пример за разширяване на ЕС“.
– Франция предприе репатриране на български и румънски роми. Еврокомисията започна наказателна процедура срещу страната.
– Акция на РЗС за нова конституция и президентска република събира хиляди подписи. Подписка на ВМРО за референдум за турско членство в ЕС очаква разглеждане през октомври.
– Министерството на финансите придоби контролния пакет от акции (51%) в Българската фондова борса.
– Шествие на БПЦ за въвеждане на задължително вероучение. Протести на мюсюлмани срещу връщането на главния мюфтия на поста. Те са подкрепени и от ДПС.
– Протести на Българския лекарски съюз срещу състоянието на здравната система и на КНСБ срещу пенсионната реформа.
Значението
* Проектобюджетът за 2011 г. показва, че няма промяна в курса на управляващите.
* Засилена критика от десните, първо ангажиране на ДПС с вот на недоверие, нараснало самочувствие на БСП, събиране на подписи от РЗС за нов политически модел, самостоятелни (леви!) акции на „Атака“, постепенен спад на общественото доверие са различни симптоми на ерозия на управлението на ГЕРБ.
* За поддържане на управленския баланс лостове стават увеличаването на държавния дълг („купуване на време на популярност“) и усилването на полицейско-репресивните тенденции.
* Оставката на Анна-Мария Борисова е личен провал на премиера Борисов, наложил тази кандидатура въпреки критичните реакции на обществеността и политическите си партньори.
* Позицията на сините едва ли е била решаваща за оставката на здравния министър, но със сигурност е била взета под внимание. Колкото и да е скромно парламентарното присъствие на сините, именно те легитимират кабинета в международен план; без тях ГЕРБ ще трябва да разчита само на „Атака“.
* Конфликтът между „Атака“ и „Синята коалиция“ стана явен.
* Съвместният вот на недоверие говори, че отношенията между БСП и ДПС в определена степен се възстановяват.
* Темата за полицейското насилие при акциите на МВР все повече се настанява в обществения дебат.
* Има предстартова подготовка на партиите за участие в местните и в президентските избори през 2011 г. Случаи като Пловдив и Варна изваждат на показ и противоречия, и коалиционни намерения.
Проблемни възли
Проектобюджетът предвещава повече живот назаем и без реформи
Пред нов бюджет.
Доста отрано предоставеният проект на бюджет има няколко възможни и еднакво тъжни прочита:
– Икономически прочит: бюджетът фактически повтаря тазгодишния актуализиран. Не се докосват нито данъците, нито социалните придобивки.
Уравнението, което очевидно не може да бъде решено без промяна на някое от горните две, излиза (както и тази година) само по един начин: държавата и следващата година ще живее назаем. Само че за разлика от 2010 г. заемът догодина ще бъде съвсем реален и за първи път от десетилетие насам.
– Реформаторски прочит: в предлагания бюджет не е нито заложена, нито ресурсно обезпечена нито една съществена реформа. По този начин тазгодишният и догодишният бюджет ще отбележат рекорд: бидейки най-големи в историята на България, тези бюджети са ориентирани към крепене на статуквото. И то на такова статукво, от което практически никой не е доволен!
– Последното задава и политическия прочит: бюджетът за 2011 г. на правителството на Бойко Борисов има един-единствен политически смисъл: да спечели една година време на ГЕРБ. Тоест, целта на управляващата партия е без особени социални сътресения да се „докопа“ до есента догодина, до президентските избори.
Изпълнима ли е тази цел?
Това ще зависи от три главни фактора.
Първо, дали отделните съсловия ще са склонни още година да „ръмжат, без да хапят“, т. е. да се въздържат от резки движения като мащабни стачки, остри протести и т. н.
(Откъм политическите сили засега преобладават оценките, че бюджетът е свръхоптимистичен, като се има предвид продължаващото влошаване на бизнес климата -„заспиване на икономиката“. Отдясно не виждат в проекта реални реформи, а според левицата той не допринася да се развият условия за икономически растеж.)
Второ, как на българското обществено мнение ще се отрази съзнанието, че страната отново влиза в дългова спирала. Засега не се наблюдава осъзнаване на факта, че живеем назаем, и то в темп 1-2 милиарда евро годишно.
В същото време по повод думата „реформи“ населението масово мисли единствено и само за „подобряване“. Докато суровата истина е точно обратната. Фактическият избор на България е такъв: понижаване на социалните придобивки или заем.
Трето, дали от тази есен или особено напролет опозицията ще се окаже в състояние да влезе в диалог с населението, или ще остане в положението да говори „само на своите“.
(Въпросът е любопитен, особено като се има предвид, че спадът на обществена подкрепа за ГЕРБ засега не е довел до ясна алтернатива, но разширява полето за нови политически инициативи.)
Вижда се с просто око, че управляващата ГЕРБ е в капан и политическият изход за тази партия и за нейния лидер изглежда единствено в президентските избори. Капанът има много ясна структура:
– от една страна, Бойко Борисов просто не може да продължи с досегашното си основно послание – „лошите от тройната коалиция“;
– от друга, той не може да замени това послание с нищо друго по силата на елементарен факт: досегашните му пропагандни усилия просто изключват възможността сега той да се обърне към електората с мобилизиращ текст, с нещо от типа „да се напънем, да влошим временно стандарта“ и т. н.
В крайна сметка всичко може да се сведе до нещо като изящен парадокс силогизъм: (1) Борисов трябва да смени политиката си, (2) Борисов не може да смени политиката си следователно (3) той ще печели време.
Това неизбежно формира определен вид нервност у премиера. Почти всяко негово изказване намеква за умора и за предсрочни избори. Тоест, в типичен харизматичен негов стил той дава „ре-контра“ преди дори да са му казали „контра“.
Здравната сфера във фокус.
Здравната реформа влезе в центъра на дневния ред покрай кадровите промени в Министерството на здравеопазването и първия вот на недоверие към правителството. Тук са и единствените засега самооценки на управлението като неуспешно.
Същевременно състоянието на здравната система попада в центъра на общественото внимание и се превръща във фокус на неуспехите на правителството. Натам насочва стрелите си и опозицията.
Внезапният министерски кадрил говори за няколко неща. Отсъстват каквито и да било партийни или междупартийни механизми за съгласуване на министерски смени, за разлика например от времето на тройната коалиция (да си спомним перипетиите около оставките на Р. Овчаров или Р.Петков). Смяната на министри следователно остава един от най-лесните лични политически инструменти на премиера, който вероятно ще бъде ползван и в други ситуации. Рокадата обаче има строго персонален характер; за нова здравна политика или стратегия не се говори.
Все пак правителството спечели няколко неща: новият министър ще има възможност да предприеме от самото начало непопулярни, но необходими мерки. Растящото недоволство на Българския лекарски съюз (БЛС) – до степен искане на оставки – донякъде се тушира с избора на представител на съсловната организация.
Премиерът оставя на БЛС да реши проблемите, които той е посочил като ключови в критиките си. И не на последно място, това е предварителен отговор на внесения вот на недоверие. Главното обаче все пак е, че не се търси министър за идеята, а идея за министъра. Тоест, отново имаме тактика на печелене на време.
Партиите извън управлението
В режим на изчакване
БСП. Идва времето, когато Сергей Станишев трябва да се отчете пред партийния конгрес.
Резултатите от последния пленум ясно показват, че остра битка на конгреса едва ли ще има. Задава се изборна година. Логично е вътрешнопартийната опозиция да поиска нов конгрес, с нови делегати, още през пролетта на 2011 г. Най-вероятно обаче борбата за овладяване на партийното ръководство ще се води след есента на 2011 г., т. е. напълно ще бъде повлияна от изборните резултати догодина. Засега вниманието в БСП ще се насочи към избора на кандидати по места. Ситуацията в Пловдив и Враца вече публично загатва за напрежение. Два фактора обуславят в партията поведение на предпазливост и ниска инициативност.
Първо, усещането за парламентарна изолация не е изживяно. ДПС не можеше да не подкрепи вота. Но проточването на преговорите и разнобоят каква да е темата му (здравеопазване, духовна сфера, икономика) сочи, че депутатите на Доган не са ентусиазирани от акциите на левицата. И второ, ръководните среди в БСП не желаят да предприемат нещо по-мащабно, преди да изяснят за себе си плановете на президента.
ДПС. Партията е в режим на изчакване. Главната причина е, че предстоящите избори ще увеличат максимално политическата и електоралната цена на Ахмед Доган. По рефлекс от миналото движението отново ще се ориентира към ролята на балансьор, с отворени врати и вляво, и вдясно. ДПС е в опозиция и заедно с БСП иска вот на недоверие към правителството. Заедно с това от партията на Доган правят показни жестове към „Синята коалиция“. Не се напада рязко ГЕРБ и не се търсят бързи дивиденти от управленските неуспехи.
Историята с върнатите в България роми от Франция влиза, така да се каже, пряко в ресора на ДПС. Но движението не се възползва от тази ситуация. Близките до партията медии са все така доброжелателно настроени към кабинета, а значителна част от парите на държавата си стоят в Корпоративна търговска банка. Тоест ДПС явно се надява отново да се окаже в позицията на „най-търсената мома“ измежду партиите.
„Атака“. Две са тенденциите в политическото поведение на партията: олевяване на езика и предложенията (за сметка на „националистическия“ акцент) и конфронтиране със сините (за сметка на партиите от тройната коалиция).
Инициативите за премахване на плоския данък, за разтрогване на договорите с електроразпределителните дружества и национализиране на М-Тел са идеи от арсенала на крайната левица. Съжителството им с решителна подкрепа за деснолибералния курс на Симеон Дянков само на пръв поглед изглежда странно. Така „Атака“ трупа дивиденти пред електората си, който в голямата си част не принадлежи към заможните слоеве.
Всяко предложение и действие е аргументирано с антикостовски призиви. Войната срещу Иван Костов се води открито и ожесточено. Ясно е, че ако сините оттеглят подкрепата си за кабинета, той ще зависи от гласовете на „Атака“ и цената на Сидеров ще се повиши, и то в контекста на президентския вот. Същевременно националистите медийно огласяват аргументи против сините, които работят в полза на ГЕРБ. Така без да си цапат ръцете управляващите парират всеки опит на сините да се представят за реформистка „дясна“ алтернатива.
„Синята коалиция“. Положението на сините – нито в управление, нито в опозиция – изисква най-големи усилия и най-висш пилотаж. За да запазят политическата си физиономия, те трябва да се явят самостоятелно на президентските избори и да имат канидати поне в част от големите общини.
В настоящия си формат трудно могат да постигнат убедителни резултати. Вариантът за решение вече беше подсказан – чрез по-широки десни обединения, нещо като „Синята коалиция“+, съдружие на всичко дясно, което не е ГЕРБ. Но това предполага в даден момент и ясно разграничаване от управляващата партия.
Сините на два пъти застанаха зад нея по основния показател за парламентарна подкрепа: гласуваха за бюджет 2010 и за актуализацията му. Ако сега подкрепят бюджет 2011, въпреки острите си критики, стават до голяма степен съучастници в посоката на развитие на страната, зададена от ГЕРБ.
Десните обаче не са готови да минат в опозиция. Не само защото огънят срещу нарушенията на тройната коалиция може да се обърне срещу тяхното управление, за което говори Сидеров. Но и защото това означава отдалечаване от властта без никакви гаранции за бъдещо приближаване.
Костов знае, че Бойко Борисов има нужда от него – за да не остане единствено с подкрепата на „Атака“, а и за да си гарантира европейска (а не само отвъдокеанска) легитимност чрез партиите от ЕНП. Решението за скъсване с ГЕРБ все пак може още да бъде отлагано.
РЗС. Кампанията за референдум за нова конституция е красноречив пример, че слуховете за смърт на тази партия са преувеличени. Искането за радикална смяна на политическата система не е ново, но постоянното му подклаждане от страна на Яне Янев на даден етап може да се окаже неочаквано обществено актуално.
Стигне ли се до остро недоволство и социални вълнения, Янев е по-скоро от хората, които биха спечелили. А и предложението за президентска република може при специфични условия да даде възможност на Борисов да оглави бунта срещу самия себе си.
