Проблемни възли: Усещане за паника или контролиран хаос?
За първи път от началото на мандата кризата и мерките да й се противодейства станаха централна тема на управленското говорене. По-рано тя присъстваше по-скоро като фон на разкрития и обвинения срещу предишното правителство. А сега е фокус на медийните и политическите послания от “Дондуков” 1.
Антикризисният дебат от самото начало срещна бурни и противоречиви реакции в различните социални и професионални групи. Независимо от разноречието в оценките, констатацията в средите извън ГЕРБ е сходна: добри или лоши, антикризисните мерки са силно закъснели и проблематични. Това го чуваме и отляво (БСП), и отдясно (“Синята коалиция”), и отгоре (президентът).
В антикризисните действия се наблюдава непоследователност. Седмици наред общественото внимание е ангажирано с най-широка палитра от намерения. Всекидневно, дори ежечасно, бяха лансирани и оттегляни различни стъпки. Толкова интензивен бе процесът на анонсиране и отказ, че мерките дори можеха да се делят на сутрешни и вечерни!
Спорът тече както по тяхната целесъобразност (доколко ефективни са), така и по техния обхват (какви количествени параметри обхващат), цена (върху кого в крайна сметка ще падне най-голямата тежест) и достоверност (кои са плод на действителни намерения, кои са просто хрумвания и кои са откровени дезинформации).
Никъде отговорните властови фактори не коментират мерките от гледна точка на по-общ антикризисен план, стратегия или правителствена програма.
Дясната икономическа природа на антикризисните намерения личи ясно, независимо от трудността да ги подведем под общ знаменател. Експерти вече се произнесоха, че очакваните ефекти са надценени, а самият премиер предупреди за възможни нови антикризисни мерки, в зависимост от конюнктурата през следващите месеци.
Ограничаването на социалните придобивки, замразяването на заплатите в бюджетния сектор, вдигането на акцизите поставят тежестта върху крайния потребител, върху обикновените граждани и отчасти върху малкия бизнес. Едрият бизнес получава глътка въздух, защото идеи като данък “лукс” са с недоизяснен и ограничен адресат.
Липсата на ясен единен субект на антикризисните мерки е друга тяхна отличителна черта. Общественият и медийният дебат се конструират по начин, който изначално размива отговорността.
Изминалият месец създава впечатление за движение към неуправляемост на страната и икономиката. Видимите му проявления са непоследователните действия срещу кризата (в икономически план) и нарушаването на властовия баланс чрез натиск върху президента и съдебната система (в политически план). Социалните и професионалните общности са все по-склонни да четат случващото се като симптоми на паника по управленските върхове. Ключово основание за такива предварителни изводи дава смяната в политическия стил на премиера Бойко Борисов. В досегашната си практика той винаги играеше ролята на последна инстанция по всяко противоречие, проблем или скандал. В дискусията по антикризисните мерки неговата крайна позиция не прозвуча, стабилизиращата функция на лидера не влезе в действие.
Ако Борисов не държи убедително водеща роля, рискува да подкопае легитимността на антикризисната политика. Вече по различен начин стои въпросът как да тълкуваме действията на управлението. Доскоро можеше да се пита дали има дезориентация и хаос по върховете на властта, или пък гъвкавост, рейтингово мислене и реактивност спрямо динамиката на обществените нагласи.
Сега въпросът вече не е дали, а защо: защо се наблюдават тези симптоми на хаос – обективно, поради неспособност за ясна преценка на ситуацията и за конкретни политики в необходимите посоки, или съзнателно, като търсен ефект, с някакви други цели.
Когато през последните месеци в България се говори за криза, става въпрос за световната икономическа криза и отражението й върху страната. Проблемите идват отвън и се изразяват предимно в отлив на чужди инвестиции, свито потребление. Още през есента бяха набелязани някои правителствени мерки в тези посоки: за насърчаване на инвестициите и ускорен курс към еврозоната. Кризата, която стартира от определени вносно-износни отношения, обаче постепенно завладява различни сектори на икономиката и в крайна сметка застраши стабилността на държавата.
В сегашния антикризисен дебат присъстват други теми – укрепване на приходната част на бюджета и съкращаване на разходната. Търсят се краткосрочни средства, с чиято помощ да се запълнят „дупките“ в бюджета. Това е видимата цел и на лансираните данъчни намерения, и на съкращенията на разходите в администрацията, и на приватизацията, и на продажбата на въглеродни емисии. Предупрежденията за „гръцки сценарий“ у нас биха могли да попаднат в този контекст – че като в краен случай ще трябва да се търси финансова помощ отвън.
Кабинетът разглежда българската криза като криза на изпълнението на бюджета, свързана с трупането на месечни дефицити. На дневен ред излиза втора криза, различна от първата – криза, тръгваща от държавата. Двойната криза засега се слива в едно в обществените възприятия и това е удобно за мнозинството.
Формира се своеобразно разделение на труда. Финансовият министър Дянков предлага и оттегля решения и поема общественото недоволство. Премиерът е по-дистанциран и предпочита да влиза в диалог с различни засегнати групи (полицаи, лекари) и да търси преки виновници не само по линия на тройната коалиция, но и в днешното управление. Известната формула на Тодор Живков – „за успехите отговарям аз, за неуспехите – министър-председателят“, се модифицира в „за обяснението на ситуацията отговарям аз, за критиките и проблемите – финансовото министерство“.
Решенията не се търсят през политически или институционен диалог. Няма консултации с парламентарните партии, включително с партньори на ГЕРБ като „Синята коалиция“, откъдето периодично лансират алтернативни антикризисни мерки. Няма и ефективно партньорство между институции, така че предложенията да идват екипно, а не като солови акции на отделни министри. Решенията минават през обществен диалог (силна страна на управляващите) и през концентрация на власт.
Ситуацията може да се дефинира в категориите на сблъсъка, войната. Наследството на тройната коалиция е представено по нов начин. На дневен ред излизат „бомбите със закъснител“, проектите и договорите, сключени тогава, по които държавата трябва да плаща сега. Самото наследство е визуализирано лично от премиера в два големи символа: АЕЦ „Белене“ („гьол за 800 милиона“) и хидровъзелът „Цанков камък“ („паметник на глупостта“). Първият е обяснен като дело на БСП, вторият – на ДПС и отчасти на НДСВ. Поведението на президента и съдебната власт се интерпретират като нарушаващи стабилността, пречещи държавата да се справи с трудностите.
Единство вляво, сметки в старата десница
БСП
Проблемите на управлението, рязко излезли на преден план през последните седмици, доведоха до затихване вътрешните проблеми в самата социалистическа партия. Критиците на ръководството й пренасочиха огъня си изцяло срещу действията на правителството. За нови леви проекти не става дума.
В партията очевидно смятат, че настъпват рискове за стабилността на политическото пространство в България изобщо, и отдават първостепенно значение на запазването на вътрешното единство и цялост на БСП в динамично променящите се условия. Това обаче не бива да се разглежда като победа на линията “Станишев”. Проблемите не са решени, а само отложени за по-добри времена.
ДПС
Удобната позиция на изчакване и “снишаване”, провеждана от ДПС и добре отиграна във внимателното, нерадикално и неконфронтационно поведение при касирането на част от вота в Турция, е сериозно застрашена от започващото разследване по “Цанков камък”. Това всъщност е и първата по-значима атака срещу лидера на ДПС Ахмед Доган в хода на сегашния мандат. Досега анти-ДПС линията на ГЕРБ стъпваше основно на медийни декларации и на делото срещу бившия земеделски министър Валери Цветанов, който не е във висшите ешелони на партията. Наред с обвиненията срещу кмета на Кърджали Хасан Азис за “водното огледало”, публично изнесените твърдения срещу Доган изискват преоценка на курса на ДПС.
Големият въпрос е дали лидерът е готов на подобна преоценка. След начертаната програма в доклада му пред националната конференция и след смяната на голяма част от висшето ръководство, очакванията са насочени изцяло към него. А неговите ходове засега не показват трезв анализ на изменящата се ситуация.
“Атака”
Партията продължава да бъде напълно лоялен съюзник на управляващите, въпреки вече осезаемата рейтингова цена, която заплаща за това. Специфичен нюанс, дистанциращ “Атака” от ГЕРБ, е отново въведеният в употреба дебат против членството на Турция в ЕС, в хода на който официално и откровено от партията декларират разминаващи се с управляващата сила позиции.
Бургас остава теренът, на който ръководството на “Атака” провежда битката си срещу телевизия СКАТ.
“Синята коалиция”
Политическата и икономическата динамика е по-скоро благоприятна за сините. На фона на впечатлението за непоследователност и хаотичност те се стремят да заемат овакантената позиция на разума, да изтъкнат “експертността” си пред “неопитността” на управляващите.
Тази активност върви през неспиращи статии по вестниците, телевизионни изяви, пресконференции и масирано парламентарно присъствие – до степен, че Иван Костов дори бе наречен “министър-председател на парламента” (д-р Николай Михайлов).
Политическата тактика обаче е силно двусмислена. От една страна, сините редовно засвидетелстват подкрепа за министър Дянков и така съдействат за увеличаване на хаотичността. От друга, правителствената политика е подлагана на сериозни критики, далеч не по-маловажни от тези на президента, но поднесени с добронамерен и загрижен маниер.
Лидерът на ДСБ Иван Костов вероятно няма нищо против, че управляващите избягват консултации с него. Съдържателните дискусии с тях биха го направили повече или по-малко съотговорен за случващото се. Напротив, шансът му за излизане на по-предни политически позиции минава през по-високи степени на неуправляемост на страната, през засилена конфронтация и рушене на мостовете между ГЕРБ и президента, което процедурата по импийчмънт обслужи много добре.
РЗС
Замисленият голям митинг на 10 март се състоя, без да допринесе съществено за целите на партията. Продължаващото роене (напускане на депутата Димитър Чукарски) е ясен знак, че ГЕРБ активно разгражда РЗС. Процедурата по импийчмънт даде нов шанс на Яне Янев. Пролича значението на малката му група за парламентарния процес. Избраната позиция – и срещу президента, и срещу кабинета – се откроява, защото няма аналог при другите партии. Очевидно водачът на РЗС очаква задълбочаване на кризисните икономически процеси и се готви за работа с разочарования електорат на ГЕРБ.
Към началото на април 2010 г. ситуацията в страната остава заплетена и непонятна.
1. Не подлежи на точно дефиниране реалният бюджетен дефицит. Ако държавата наистина е “прехарчила” 1,8 милиарда лева за януари и февруари, то очертаните антикризисни мерки са неадекватни и недостатъчни.
2. Опитите да се компенсира кризата със силови демонстрации играят ролята на локално “обезболяване”, но ще имат обратен на замисъла си ефект в средносрочен план.
3. Политическата игра на ГЕРБ през последния месец му носи повече врагове, отколкото ползи.
4. Дали ще влезем в етап на политическа дестабилизация зависи преди всичко от силата и продължителността на кризисното състояние (а) на икономиката, (б) на държавата.
Събитията
– Европейският съвет прие план за спасение на гръцката икономика.
– Междинният доклад на ЕК за напредъка на България констатира “политическа воля” за реформи, но и нерешени проблеми в съдебната система и борбата с престъпността.
– Народното събрание отхвърли със 155 “за”, 72 “против” и 0 “въздържали се” предложението за повдигане на обвинение пред КС срещу президента Георги Първанов за нарушаване на конституционни норми. То бе подкрепено от ГЕРБ, “Атака” и “Синята коалиция”, срещу него гласуваха БСП и ДПС. Депутатите от РЗС, първоначално подкрепили искането, обявиха, че мотивите са подменени и не гласуваха.
– БНБ отчете намаляване на фискалния резерв на страната с 1,203 млрд. лв. за първите два месеца на годината. Официално регистрираната безработица надхвърли 10%.
– След обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество кабинетът прие пакет от 60 антикризисни мерки, с предвиждан ефект върху бюджета от 1,6 млрд. лв.
– Вътрешният министър Цветан Цветанов определи ВСС като “абсолютно компрометиран”, обяви се срещу “политическата квота” в съвета и съобщи, че ще посети заседанията му едва след арест на съдия.
– Кметът на Габрово Томислав Дончев стана министър по управление на средствата от ЕС.
– Обвинен в злоупотреба с държавни средства, министърът на здравеопазването Божидар Нанев подаде оставка.
– Показен и арогантно силов арест на шефа на варненските общинари Борислав Гуцанов (БСП).
– Излезе докладът на парламентарната комисия (“Анти-Станишев”) за проверка на разходите, назначенията и сделките на предното управление.
– Комисията за борба с корупцията в НС започна разследване срещу лидера на ДПС Ахмед Доган по подозрение за конфликт на интереси заради консултантски хонорар от 1,5 млн. лв.
– В София се проведе енергиен форум. Еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер обяви като интерес на ЕС АЕЦ “Белене” да се строи с европейски инвеститор.
– Софийският градски съд осъди бизнесмена Марио Николов на десет години затвор. Людмил Стойков (т. нар. спонсор на президента) бе оправдан.
– Социални протести на лекари и полицаи.
Значението
– Кризата и проблемите на Гърция породиха нов импулс за консолидация на държавите от ЕС в икономиката. Но спасителният европейски план ще бъде задействан само след изчерпване на националните възможности.
– Националният съвет за тристранно сътрудничество, който играеше нерядко и декоративна роля, за първи път се оказа генератор на решения.
– Трескавото производство и отхвърляне на идеи за антикризисни мерки създаде впечатление, че на правителството липсва стратегия.
– Междинният евродоклад отбелязва повече добрите намерения, отколкото добрите резултати на управлението.
– Процедурата по отстраняване на президента не бе мотивирана с убедителни юридически аргументи и създаде потенциал за междуинституционно напрежение с трудно предвидими последици. Ако се вземе предвид и безпрецедентната атака на МВР срещу съдебната система, може да се каже, че властовият баланс в страната е поставен под въпрос.
– Натискът срещу съдебната система и поправките в НПК защитават обществото срещу престъпността, но не дават без гаранции, че индивидът е защитен от произвола на държавата. Повишена активност на полицията в такъв случай продуцира не само спокойствие, но и страх.
– Натягането на политическо и икономическо напрежение отваря пространство за радикални действия на властта.
– Докладът на комисията “Анти-Станишев” не потвърди обществените и политическите очаквания за разкритие на мащабни злоупотреби.
– Бъдещата политическата стабилност зависи много от поведението на президента и премиера.
За първи път от началото на мандата кризата и мерките да й се противодейства станаха централна тема на управленското говорене. По-рано тя присъстваше по-скоро като фон на разкрития и обвинения срещу предишното правителство. А сега е фокус на медийните и политическите послания от “Дондуков” 1.
