Управлението на ГЕРБ – ден за ден

Събитията

• Встъпи в длъжност новата Европейска комисия.
• Започна операция “Октопод” на МВР срещу босове на организираната престъпност. Арестуван бе Алексей Петров, бивш съветник в ДАНС. Стартираха и нови операции – “Факирите” и “Силоваците”.
• Премиерът Бойко Борисов поиска ново разследване на смъртта на Ахмед Емин. Депутатът от ДПС Камен Костадинов лансира версията, че Емин може да е бил агент на ДАНС и да е имал намерението да убие лидера на ДПС Ахмед Доган.
• Конституционният съд касира изборите в 23 секции в Турция. Изборът на трима депутати бе обявен за незаконен. ПГ на ДПС загуби, а ПГ на ГЕРБ спечели едно място. След разместванията в парламента се върна Венцислав Върбанов, който се обяви за независим депутат, подкрепящ ГЕРБ. Управляващото мнозинство вече може да разчита на 118 гласа.
• Заговори се за възможността да се разполагат съоръжения на американската ПРО на територията на Румъния и България. Русия реагира със запитване до София. Борисов обясни, че официални разговори не са водени.
• Народното събрание ратифицира споразумението за изграждане на газопровода “Набуко”. Русия ни предложи заем от 2 млрд. евро за строителство на АЕЦ “Белене”.
• Законопроектите за ГМО и електронното проследяване бяха съществено променени под обществения натиск. Законопроектът за отбраната също претърпя изменения, след като президентът наложи вето, частично одобрено от Борисов. Кабинетът отложи пенсионната реформа.
• Меглена Кунева отказа високопоставен пост в ЕК и заяви намерение да участва в българския политически живот. Първанов обяви, че остава в политиката след края на мандата си и призова да се отворят “икономическите досиета на прехода”.
• Министерството на финансите стартира операция “Совите”.
• Бившият социален министър Емилия Масларова (БСП) беше обвинена в престъпления по служба.
• Доклад на комисията по европейските въпроси в НС констатира, че от 2007 г. насам България е усвоила 1,3% от оперативните програми на ЕС.
• Според данните от изследване на “Алфа рисърч” рейтингът на ГЕРБ е спаднал с 15%, а на премиера – с 9% спрямо август 2009 г. При все това категоричната доминация на ГЕРБ и на неговия лидер се запазват.

Значението

• Амбициозната операция “Октопод” пряко поставя въпроса за връзката между държавата и организираната престъпност. Действията в нея възстановяват доверието в МВР, но евентуален неуспех или неубедителни резултати могат да навредят на цялото правителство.
• Операция “Октопод” има ясно политическо измерение. В обсега на вниманието влизат поне три правителства и почти всички основни партии. Темата за ревизия на предходното управление по необходимост се измества от потребността да се ревизира целият преход. Посланието на президента “Да се отворят икономическите досиета на прехода” може да има дългосрочни последици.
• Отношението към управлението все повече увеличава дистанцията между “Атака”, “Синята коалиция” и РЗС. Различните позиции стават знакови за едно бъдещо пренареждане на парламентарното пространство.
• Реформаторската активност на кабинета среща почти повсеместни отрицателни реакции в професионални общности. Акциите на МВР засега компенсират щетите върху публичния образ на ГЕРБ. Рейтингите на доверие в кабинета не се чупят, а се ронят.
• Европейската политика на България получава известни положителни резултати, но е пресилено да се говори за съществена промяна в отношението на Брюксел към София.
• Форматът ЕНП отново се завръща като тема в отношението на европейската десница към ГЕРБ.
• Вицепремиерът Цветан Цветанов става ключова фигура както в очите на обществеността, така и в текущата политика на кабинета.
• За първи път президентските избори през 2011 г. навлизат сериозно в политическите дебати.

Проблемните възли – променлива скорост в реформите, неясноти във външната политика

В действията на ГЕРБ преобладава тактическата политика. Повечето ходове и инициативи на управлението изглеждат с краткосрочен замисъл. А многообразието им създава впечатление за интензивност и динамичност. От друга страна, реформаторската активност на кабинета по основни направления като че ли започва да буксува.

Здравната реформа е в много тежък стадий. Неадекватният план за действие предизвика предимно страхове сред лекари и пациенти. Разяснителна кампания почти нямаше. На недоволството управляващите реагираха постфактум, с обиколки из страната на министър Божидар Нанев и със съкращаване на списъка с лечебни заведения, набелязани за закриване. Водещите проблеми – състоянието и цената на здравната инфраструктура – така и не са получили задоволително решение.

Пенсионната реформа, замислена да синхронизира българската ситуация с европейския опит и да облекчи тежестта върху системите за социално осигуряване, също бе обявена без предварителна подготовка и срещна остри реакции и от синдикатите, и в обществото. Отлагането й за 2012-а не решава трупащите се проблеми.

Реформата в сферата на науката срещна съпротива и като че ли губи началната си радикалност. Министерството отвори твърде широк фронт и в посока на висшето и средното образование, като същевременно забави конкретните действия.

Управлението задържа относително висок рейтинг, за което му помага и видимото нежелание за конфронтация с различни обществени групи. Законодателната дейност на мнозинството е белязана от много отстъпки и компромиси. Преформулират се или се оттеглят първоначални постановки, най-често вследствие от социални протести или негативно обществено мнение.

За броени дни отпаднаха или бяха смекчени ключови за обществения дебат норми като следенето в интернет и отглеждането на ГМО. Съобщено е и намерение за отказ от забраната за тютюнопушене на обществени места от 1 юни. След политически критики скоропостижно бе оттеглен и току-що назначеният – на половин щат! – съветник на премиера Кольо Парамов.

Има симптоми и за известно нежелание да се поеме отговорност във външната политика. Ясно е, че в редица случаи не можем да си позволим едностранни решения без консултации с основни партньори. Въпреки това впечатлението за липса на ясна визия на моменти се запазва. То проличава в политиката спрямо САЩ: отсъства позиция (и опит за формулирането й) за настаняване в България на затворници от Гуантанамо, както и за дислоциране на съоръжения от ПРО на българска територия. Особено изпъква нерешителността по въпроса за руските енергийни проекти.

Стана възможно двама министри едновременно да говорят противоположни неща, а премиерът да не излезе в защита на дадена теза. Не е изключено и двете теми (ПРО и енергийните проекти) да се превърнат в основа за сериозен вътрешнополитически сблъсък в следващите месеци.

Вече могат да се отчетат и проблеми в реализацията на амбициозната цел на правителството: ускорено членство във валутния механизъм ERM II, т.нар. чакалня на еврозоната. Внушителен политически и административен ресурс бе насочен за постигането на тази цел, за да се покрият конвергентните критерии.

Кабинетът положи усилия да се задържи равнището на безработица в допустимите граници, както и за предотвратяване на ситуация на бюджетен дефицит. Пренасочването на редица държавни плащания от 2009-а към 2010 г. целеше сходен ефект. Когато започна да се изяснява, че целта не може да бъде реализирана в кратки срокове – дори не толкова по вътрешни, колкото по външнополитически причини, настъпиха и отклонения от възприетия курс, вкл. и с признаване на потребността от известен бюджетен дефицит за оздравяване на икономиката.

Криминално-политическата интрига, свръхактивизацията на МВР изместват основни социални, икономически и политически въпроси от обществения дневен ред. С “Октопод” и съпътстващите го операции в центъра на вниманието се оказа фигурата на Алексей Петров, свързван с много политически фактори и процеси.

На институционно равнище името на Петров се коментира във връзка с Националната служба за сигурност (по времето на И. Костов и А. Атанасов), прокуратурата (по времето на Н. Филчев), МВР (по времето на министър Г. Петканов), ДАНС (по времето на С. Станишев и П. Сертов). На управленско равнище съмненията за нерегламентирани контакти и влияние на Петров се разпростират до всички правителства от кабинета Костов насам. На партийно равнище под прицел попадат водещи политически сили в страната, и преди всичко БСП, ДПС и РЗС (поради съмненията за пряко отношение на Петров към партията).

Разграничението между “добри” и “лоши” въведено от Б. Борисов в политическата му практика, надхвърля борба с наследството на тройната коалиция – тенденция, безусловно доминираща през първата половин година на кабинета. Фронтът е дефиниран по-общо във вида: правителството на ГЕРБ срещу престъпността.

Езикът на властта е милитаризиран: премиерът говори за “война”. Управлението държи и монопола върху моралния критерий, разделящ “добрите” от “лошите”. Докато опозицията не притежава подобно обществено признато право, мнозинството ще има сериозна социално-психологическа преднина.

МВР се превръща в ключовата институция за провеждане на тази линия, а стремежът към бързи резултати сблъсква правоохранителните органи с правораздавателните. Неслучайно дойдоха и остри възражения от страна на съдилищата и главния прокурор срещу поведението на вътрешното министерство.

Операциите на МВР имат и външнополитическо измерение. Правителството и особено премиерът може и да нямат личен интерес от действията по “Октопод”, но имат несъмнен политически интерес. След случая с Румяна Желева и нееднозначно приети международни инициативи на премиера за Борисов е важно да се утвърди пред Запада като борец срещу мафията като стожер на сигурността и реда.

За международното внимание към акциите на МВР научаваме пряко (чрез положителното и доброжелателно отношение на западни посолства в София) и косвено (чрез желанието на Алексей Петров за среща именно с американския посланик и стремежа да обвърже ареста си с критиките срещу лихвената политика на чуждите банки в България).

Съществува риск управлението да загуби контрол върху собственото си говорене. Пипалата на “Октопода” се оказват почти вездесъщи. Заговаря се за “Октопод в аптеките”, “Октопод в прокуратурата”, “Октопод в медиите”. От различни страни тръгват опити лични интереси и конфликти да бъдат представени в пъзела на битката срещу “Октопода”.

Подобно на случая с досиетата, но в по-тежка форма, разгърнатото говорене за “Октопода” заплашва да прерасне в повод за разчистване на сметки и уреждане на стари проблеми вътре в отделни професионални общности. Не е ясно докога МВР ще може да издържи на наложеното от самото него темпо на вадене на нови факти и обвинения и ще започне да се “задъхва”…

Партиите извън властта – без печалба от грешките на кабинета

БСП. Електоралният й капацитет се стабилизира на 20% (по време на парламентарните избори е 16%), въпреки че партията все още не е успяла да намери верния тон за политическа инициатива. Вътрешнопартийната криза все повече може да се дефинира и като лидерска. Станишев се опитва да разгърне действията си на три равнища: (1) като идентифицира подкрепата за себе си с противопоставянето на ГЕРБ; (2) като продължава да изнася на преден план събития на младежкото обединение и почти го превръща в паралелен център на политическата активност на БСП, за да парира обвиненията в липса на стратегическо мислене за бъдещето; (3) като се стреми да подкрепя и дублира ходовете на президента, за да внуши представата за синхрон между “Позитано” 20 и “Дондуков” 2.

Критиците на лидера засега заемат по-скоро изчаквателни позиции. Румен Овчаров се отказа от публично обявената си оставка от поста председател на софийската организация.

Лявата опозиция не се възползва от негативите на управлението. За обществото е важно не само какво се казва, но и кой го казва. Да си представим, че кабинет, доминиран от БСП, беше взел решение да се отложат плащанията на фирмите, а след това да поиска те “доброволно” да се откажат от 10 на сто от онова, което следва да получат. Би станал грандиозен скандал. Или да си представим, че левицата вдигне шум около видими нарушения на нормите на правовата държава, които изискват съдът да се произнесе върху виновността на дадено лице. Реакцията ще е: Ето кой защитава престъпниците.

ДПС. Загубата на едно депутатско място с решението на Конституционния съд не бива да се драматизира. Най-важното е, че вотът в Турция беше касиран само в 23 секции, а не изцяло. КС на практика подпечата легитимността на наличните 37 депутатски мандата на ДПС.

Подновеното разследване на смъртта на Ахмед Емин е казус, чието развитие трудно може да се прогнозира. На този етап очевидно е, че той е изключително съществен за ДПС. Нехарактерен за движението е опитът предварително да се мине в настъпление, като се уличи Емин в работа за секретните служби и в намерение да убие Доган. ДПС няма интерес от нова фаза на медийно внимание към себе си, макар че лидерът му така влиза в друга роля: от отговорен в някаква степен за смъртта на Емин става негова жертва. По-изгодна е позицията на изчакване.

“Атака”. Аферата на Волен Сидеров във Франкфурт хвърли тежка сянка върху опитите за международно утвърждаване на партията. В този си вид “Атака” трудно може да претендира пред Европа и света, че е единственият легитимен партньор на ГЕРБ. В ЕНП сякаш виждат в тази роля по-скоро “Синята коалиция”. Така може да се обясни и внезапната атака на Сидеров срещу Костов по случая с Алексей Петров. Той даже призова за оставката на лидера на ДСБ от парламентарната комисия за контрол върху ДАНС. Сидеров има интерес Костов да бъде компрометиран именно по линията, където управлението се опитва да отбележи най-много точки: борбата с корупцията и организираната престъпност. Акциите му не бележат успех. Засега. В ситуация, в която социолозите регистрират сериозен отлив от “Атака”, въпросът за поведението на партията рискува да се превърне във въпрос за нейното оцеляване.

“Синята коалиция”. Въпросът за отношенията между СДС и ДСБ не е решен, но все повече се обезсмисля. Общо представяне на местните избори догодина (към което се върви) ще лиши от основание съществуването на две партии. В лидерски план няма конкуренция, нито дори партньорство, а разпределение на ролите: Мартин Димитров е по-крайният, Костов се държи по-умерено.

Политическият момент е особено важен за Костов. С “Октопод” и последващите действия на МВР се появяват рискове за сериозното компрометиране – неговото и на управлението му. Затова той тръгна да чертае картина, чрез която представя управлението си като подранила операция “Октопод”, битка на “добрите” срещу “лошите”, която е била загубена, защото “лошите” са се самоорганизирали и са довели Сакскобургготски в България. Това всъщност е и послание към премиера: дори провал на правителството не е фатален за обществената подкрепа, защото може да се възприеме като ответен удар на престъпността.

Въпреки всичко Костов днес сякаш е по-близо до властта, от колкото преди няколко месеца. Не само защото РЗС се разпада, а “Атака” е компрометирана. А и защото у външнополитическите партньори на българските десни като че ли надделява разбирането, че политическата линия на ГЕРБ само ще спечели, ако бъде балансирана във властта от старите десни партии. Тенденцията към сближаване е реална, но има голям риск да не се случи. Готовата “ябълка на раздора” са руските енергийни проекти. При продължаващ руски натиск и евентуално европейско “рамо” ГЕРБ е доста вероятно да каже “да” на проектите.

Спадът на доверие към ГЕРБ не увеличава обаче електоралния капацитет на сините. Притискането на българския бизнес поставя десните пред ситуация на избор: (а) категорична критика на подобна крачка като неприемлива за дясната политическа линия; (б) резервирано, макар и не безкритично приемане. Категоричната критика носи рискове, но и електорални шансове. Конформизмът запазва възможностите за маневриране, но и подчинената позиция спрямо ГЕРБ.

Правителствената политика показва видими черти на рейтингова тактика “ден за ден”. Онова, което публиката наблюдава, е рейтингово забавяне при протести срещу определени реформи или форсиране в други случаи (пример – организираната престъпност). В международната политика има рейтингово балансиране (ПРО, енергийните проекти). Впечатлението, че правителството няма стратегия, е неточно. Всъщност самата му стратегия е рейтингова.

Усещането за безалтернативност на управлението идва и от слабостта на опозицията. Дори задълбочаване на кризата не може само по себе си да бъде рисков фактор за кабинета, докато той контролира интерпретацията на протичащите процеси. За да възникне алтернатива, тя следва да предложи обществено значима кауза, различаваща се от линията на мнозинството. Политическият календар дава подобен шанс през 2011 г., когато предстоят местни и президентски избори.