Събитията
- Президентите на САЩ и на Русия подписаха договор СТАРТ 2 за съкращаване на ядрените въоръжения. Барак Обама се срещна с лидери на страни от Източна Европа, в т.ч. и с българския премиер.
- България се отказа от краткосрочната стратегия за влизане в еврозоната. НС спря част от 60-те антикризисни мерки на кабинета. Премиерът Бойко Борисов заяви, че реформите могат да бъдат отложени, докато не се запушат “пробойните” в бюджета. Действията на МВР бяха определени като “основна антикризисна мярка”. Кабинетът обмисля повишаването на ДДС до 24%.
- По обвинение в корупция беше зрелищно арестуван и унизен като “абсолютен престъпник” бившият военен министър Николай Цонев. МВР проведе акция “Недосегаемите” срещу заподозрени в данъчни измами. Директорът на НЗОК Жени Начева подаде оставка заради повдигнати срещу нея обвинения. Вътрешният министър Цветан Цветанов призова Висшия съдебен съвет да назначава само след проверка в спецслужбите. Докладът “Анти-Станишев” беше приет от НС и изпратен в прокуратурата. Подготвя се създаването на специален съд “Антимафия”.
- Проф. Анна-Мария Борисова бе избрана за министър на здравеопазването, Нели Нешева – за директор на НЗОК.
- Президентът Георги Първанов след отхвърляне на ветото му върху текстове от НПК поиска те да бъдат разгледани от КС. Наложи и вето върху Закона за развитие на академичния състав.
- Борисов обвини Първанов за неблагополучия в отбраната, както и че е принудил Станишев да управлява в коалиция с НДСВ и ДПС.
- Борисов съобщи за намерение да се закрие Българският енергиен холдинг.
- Прокуратурата повдигна 7 обвинения срещу кмета на Сливен Йордан Лечков. На първа инстанция той бе отстранен от поста си.
- Учредено бе гражданско движение Д 21 с основна фигура Татяна Дончева.
- Премиерът посети Сирия и Сърбия.
- Кредитните рейтинги на Гърция (с три степени), Португалия и Испания бяха понижени от международната агенция “Стандарт енд пауърс”.
- Депозитите на населението са нараснали с повече от 1 млрд. лв. според правителствена информация.
- Значението
- lПроменят се отношенията в геополитическата конфигурация САЩ – ЕС – Русия. САЩ показаха, че гледат на страните от Източна Европа като на самостоятелен и важен партньор.
- Икономическата стабилност в региона все по-явно попада в зависимост от непосредствената финансова перспектива на Гърция.
- Едва приети от кабинета, антикризисните мерки бяха подложени на експертна и политическа критика, частично отхвърлени и обявени за недостатъчни, а някои – за неизпълними. Правителството все пак реши да предприеме някои непопулярни решения (незаплащане на болнични, “изчистване” на невзети отпуски). Повишаването на ДДС и следователно на цените се очертава като неизбежност.
- Обикновеният българин взема собствени антикризисни мерки, подготвя се за икономически сътресения, като ограничава потреблението и депозира “бели пари за черни дни”.
- Правителството взe стратегическо надмощие в борбата с организираната престъпност и с това успя да внуши усещането, че държавността се възстановява.
- Дилемата “свобода – сигурност” пред управлението, както бе формулирана от Костов, се решава засега в полза на сигурността. Огласяването на действията на МВР в отделни случаи – като ареста на ексминистър Цонев, наподобява политическа порнография.
- Здравеопазването се очертава като невралгична територия, на която ще се изпробва способността на кабинета за успешно управление. Правителството започва да формира изцяло нова политика в енергийния сектор.
- Институционният конфликт президент – кабинет се задълбочава. Конфликтите вляво – също.
- Отношенията ГЕРБ – “Синята коалиция” са заредени с голямо вътрешно напрежение.
Полицейските акции не вървят заедно с реформите
Реформи и заместители на реформи.След постигнатия в края на март консенсус между правителство, работодатели и синдикати за нови антикризисни мерки април донесе ревизия на първоначалния умерен оптимизъм.
Рефлексът на Бойко Борисовот мандата в Столичната община като че ли остава в сила: когато реформите са трудни и непопулярни, да се отложат до следващите избори. Правителството се опитва да компенсира липсата на сериозни икономически стъпки с външнополитическа активизация и форсирана борба срещу корупцията и организираната престъпност. Участието на премиера Борисов в срещата на върха в Прага получи висока оценкаот редица наблюдатели. Като че ли единствена от източноевропейските страни, България вярно доловисмяната на приоритетите във външнополитическия курс на Вашингтон и формулира точки от дневния ред, влизащи в синхрон с тезите и намеренията на екипа на Барак Обама (преориентация на стратегията на съюзниците в Афганистан, разширяване на концепцията за противоракетен щит, така че да ангажира структурите на ЕС и НАТО). Посещенията на премиера в Сирия и Сърбия вероятно отразяват и ново виждане за ролята и мястото на България в региона, както и за начина, по който ще се структурира енергийната политика на страната. Бъдещето на АЕЦ “Белене”се постави в зависимост от наличието на европейски стратегически инвеститор. В същото време се предприемат ходове (например отнасяне на извършеното по проекта за проверка в прокуратурата), които едва ли биха привлекли инвеститори.
В новата дипломатическа активност изостава европейската линия.Тя е ограничена в рамките на ЕНП, главно до контакти с германските и испанските десни. Може би тук е ключъткъм опитите за политическото реанимиране на бившия външен министър Румяна Желева, която продължава да бъде заместник-председател на ЕНП.
Вътре в страната акциите на МВРимат безспорен и силен ефект върху обществените настроения въпреки режисьорските увлечения към зрелищност за сметка на основни човешки права. Вече не престъпниците, а държавата внушава страх, понякога съвсем буквално. Съответно – министър Цветанов има не само реален и самостоятелен рейтинг, но и реални врагове. Въпреки положителната роля на полицейските акции те се вписват в една тройна подмяна.
Първо, акциите на МВР не вървят заедно с реформите. Ако се използва терминологията на Борисов, по-важно е да разберем кой изпразва хладилника, отколкото да го напълним. Второ, очакването за справедливост и възмездие се свежда до (първоначалния) арест, а не до присъдата. И трето, широко осветената акция срещу организираната престъпност оставя в сянка олигарсите. Представата за справедливост се ограничава с наказването на корупцията.В същото време главната социална несправедливост, извършена в страната в годините на прехода в общественото разбиране, е начинът, по който беше осъществена приватизацията.
Планира се раздържавяването да продължи.
Рисковете от подмянатаса в две посоки. Първият засяга качеството на управленския екип и на администрацията. Точната представа за биографията на кадрите е много важна за провеждане на ефективна политика. Но би било тревожно, ако служебните характеристики на кандидатите за дадена позиция бъдат заменени с чисто полицейски, сведени до изискването за чисто досие. Такива действия може и да са продиктувани от разбирането за масовизация на корупционните практики в някои професионални общности, но те подхранват опасенията, че има възстановяване на политическата полиция вече като “антикорупционна”.
На второ място, концентрирането на властови ресурсот такъв порядък в МВР по правило създава предпоставки и изкушения за нарушаване на демократични стандарти. Две са границите, които е опасно да бъдат дори доближени: нерегламентирано въздействие на властта върху медии и нерегламентирано ограничаване на политически противници. Подобни действия засега няма, така че това на този етап са потенциални рискове.
Отлагането на същинските реформи само по себе си не влияе решаващо върху общественото мнение.Немалко хора в страната не са лично заинтересовани от този тип промени. Социологическите сондажи демонстрират освен това убеденост на част от респондентите, че реформите всъщност вече са извършени. Изключителната динамика на политическия процес минимизира впечатленията за нерешителност и колебливост.Управлението постига един специфичен ритъм на работа, в който промяната става статукво. Всяко решение е предпоследно.В такава ситуация критиците на правителството трудно могат да формулират прецизна и задълбочена основа за обвиненията си, защото лесно може да им се отговори, че стъпват на стари факти. Методът “проба – грешка”, с помощта на който първоначално убедителни решения, оказали се впоследствие неудачни, (логично) биват коригирани в движение, се допълва с (парадоксалния) метод “грешка – проба”, при който се експериментира с дори видимо неуместни ходове, за да се провери какво ще стане. Въпреки подобна управленска гъвкавост, която общественото мнение (засега) смята за допустима, при неблагоприятно развитие на икономическата ситуация в страната и непопулярни реформи в един момент (вероятно не по-рано от есента) рейтинговата стабилност на управляващата партия може да се окаже под въпрос.
ГЕРБ. Управляващата партия навлиза във важен период, когато ще трябва да отчита първи резултати от дейността си не само пред обществото, но и пред себе си. Наближават отчетните събрания на ГЕРБ. Особено важни са те с оглед на факта, че през есента стартира реална подготовка за местния вот догодина. Медийният прожектор освети първите сигнали, че има недоволство в партийните редици към част от ръководителите на местните структури(и особено София). От ГЕРБ трябва да си дадат отговор на въпроса за характера на партийния елит. Масовото недоволство от досегашната политическа класа на страната породи очаквания, че тя ще бъде постепенно заменена. Въпреки педантичната работа по изграждането на структурите си управляващата партия като че ли не дава индикации, че формира собствен дългосрочен елит. Дори на министри или други ръководни фигури се гледа като на пешки, които лесно могат да бъдат сменени, при това без всякакви гаранции, че ще останат в политическия живот. Оттам следва и продължаващото усещане за политическа незаменимост на лидера. Без нов подготвен елит, в който е инвестирано доверие, не могат да се правят прогнози за по-нататъшно развитие, за поява на алтернатива. Ситуацията е различнав сравнение с годините на прехода, когато се наблюдаваше определена политическа симетрия между двата полюса БСП и СДС. Тогава избирателят можеше да прецени какъв тип елит ще го управлява при дадено електорално поведение. Подобни калкулации към днешен момент са невъзможни.
Партиите извън управлението: Разиграването на картите предстои
БСП. Партията продължава да не намира ефективна изходна площадка за (поне частично) възстановяване на общественото доверие. Усещането за политическа изолация не отшумява.Натискът, на който е подложена соцпартията от ГЕРБ, доведе до намаляване на публичните медийни престрелки между партийни фигури, но засили непубличното напрежение. Информациите за “заговор” срещу лидера Сергей Станишев, изнесени в медиите, всъщност официално легитимират определени лица като негови противници. За първи път съмнения за лоялност се хвърлят върху близкото обкръжение на председателя.Проблемът опира отново до характера на тазгодишния конгрес – дали ще бъде редовно заседание на стария или нов, извънреден, с нови делегати и настроения. Преди да се вземе това решение, никой от водещите личности в партията не желае да афишира открито позициите си, за да не загуби при ново раздаване на картите. Това важи включително за Татяна Дончева, която учреди гражданско движение, без формално да напусне
БСП. Растат опасенията, че динамиката на събитията е толкова интензивна, че партията може да остане без достатъчно време, за да се възстанови след поражението и да бъде готова, когато възникне въпросът за властта. Докато всичко се поставя на плоскостта “със или без Станишев”, няма да има сериозна алтернатива.Сегашният председател изглежда разчита именно на това.
ДПС. Партията е все така в позиция на изчакване. През последните месеци се увеличават сигналите, че нейни ръководни фигури ще бъдат разследвани. Обвиненията не подминаха кмета на Кърджали Хасан Азис и дори лидера на ДПС Ахмед Доган. Конкретни резултати все още няма. Властта сякаш все още не е определила отношението си към ДПС, а оттам нямат намерение да я подпомогнат в това отношение. На практика движението не се включва в опитите на БСП да отговаря на обвиненията на ГЕРБ. Не предприема и собствени значими инициативи.
“Атака“. Все по-вероятно изглежда формацията, която досега безкритично подкрепя ГЕРБ,да поиска електорална помощ от управляващата партия. Това може да стане по два начина. На административно равнище – чрез натиска на “Атака” в новия изборен кодекс да се запише, че право на участие в местни избори имат само онези партии, които са получили определен процент на парламентарните. Благовидният предлог за отрязване на партиите фантоми и бизнес сдруженията всъщност разкрива по-голям терен за самата “Атака”. И й дава решителна преднина в Бургас, където сблъсъкът със собственика на телевизия СКАТ се задълбочава. Неслучайно в декларацията за петгодишнината от учредяването на партията две трети от текста са посветени на конфликта със СКАТ.
От “Атака” се опитват да превърнат подкрепата си за ГЕРБ в безалтернативна. Затова и атакуват “конкурентите”. Настъплението срещу “Синята коалиция”се разраства. Лидерът на ДСБ Иван Костов пряко е сочен за съюзник на президента. След като пое ротационното председателство на парламентарната комисия за контрол на ДАНС, Волен Сидеров реанимира въпроса кой е назначил Алексей Петров в спецслужбите. Явен подтекст има в огласеното от Сидеров намерение да проверява “медиите на Октопода”. Ако се изгорят всички мостове на ГЕРБ с ДПС и се преустанови партньорството на управляващите със старите десни, би се заличило неудобството партия, член на ЕНП, да разчита на радикална националистическа формация.
“Синята коалиция”. Яркото политическо поведение на представителите на формацията безспорно носи обществени дивиденти. Линията на противопоставяне и подкрепа е сложна. Макар да правят остри и аргументирано критични изказвания, Костов и Мартин Димитров продължават да гласуват с кабинета(последен пример е вотът за здравен министър въпреки първоначалните резерви). На местно равнищесе задълбочава партньорството на сините и ГЕРБ (столичният кмет Йорданка Фандъкова избра двама нови заместници именно от СДС и ДСБ). Позицията на част от европейските десни, че на България е необходима коалиция ГЕРБ-СДС-ДСБ,не позволява категорично дистанциране от управляващите. Същевременно старите десни не искат да споделят отговорността за управлението (особено в сегашния момент).
Резките изявления за възможен крах на икономиката, които ги легитимират като разумен и сериозен контрапункт на ГЕРБ, обаче са предпоставка за разрив с управляващата партия. Десните лидери са принудени да се съобразяват с факта, че електоратът им не приема Борисов.Залозите в играта са вдигнати високо, но моментът на разиграването на картите не е настъпил.
Симптомите на икономическа несигурност се увеличават и дават поводи да се говори за “спасение” на държавата. Политическото напрежение, което постоянно намира нови форми да се възпроизвежда и задълбочава, може дори да започне да ерозира някои демократични стандарти. Опасността от политическа криза не трябва да се пренебрегва.
Равносметката на април ще дойде през май и ще бъде ключова за оценката на общото състояние на страната. Доколкото това, че изминалият месец е време на мащабно внасяне на данъци и осигуровки, трябва да очакваме забележим прираст в приходната част на бюджета. Ако това не се случи или се случи в ограничена степен, рисковете пред България стават значителни. Въпросът за актуализацията на бюджет 2010излиза на дневен ред, независимо че в политически план това ще е признанието на управлението, че е неспособно да формира реалистична финансова политика.
