Кратка версия на редовния анализ на института „Иван Хаджийски“. Пълната 18-странична версия на анализа, под общата редакция на проф. Петър–Емил Митев, по традиция е предназначена за абонати. В дискусията участваха проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Димитър Ганев, Евелина Славкова, Анастас Стефанов и Пламен Владимиров.
Външните и вътрешни баланси на Борисов
Печеливши и губещи в международния възел
Ключовото събитие: Руско-американското разбирателство по невралгичния близкоизточен проблем. От спазването на споразумението ще зависи цялото по-нататъшно развитие на събитията в региона, а ще има и глобални последици. Има опоненти както в САЩ, така и в Западна Европа, но най-сериозна опасност от противодействие идва от Турция и Саудитска Арабия. Въпреки примирието редица събития продължават тенденцията на високо военнополитическо напрежение в света.
Губещите: властта в Киев и в Анкара. И в двете столици започнаха да осъзнават, че не държат за заложник руско-американските отношения и са изолирани от вземането на ключови решения.
Засилва се международната изолация на Турция. Разногласията на Турция и САЩ по въпроса за сирийските кюрди са едно от събитията на месеца. Отношенията България-Турция наближават критично ниска точка. България на практика става част от геополитически натиск над режима в Анкара чрез редица решения: от въпроса за защитата на границата през екстрадирането на дипломати до създаването на специална парламентарна комисия.
Украйна затъва в тежка икономическа и политическа криза. Все по-ясно става, че от „Минск-2” печели Русия, а Западът няма да рискува възобновяване на военните действия. Изискването на МВФ, ЕС и САЩ за „борба с корупцията и олигархията” не може нито да се пренебрегне, нито да се изпълни. Не е ясно кой ще плати украинския дефолт. Намалява западната геополитическа подкрепа за режима в Киев.
Мигрантската криза в ЕС се задълбочава и достига до критичен праг: хуманитарна катастрофа в Гърция, нарастващи противоречия между отделни страни и групи страни в ЕС, усилване на неонацистите и вътрешнополитическа дестабилизация на Германия.
Споразумението за Великобритания е несъмнен успех за европейското единство, но крие рисковете на недоволство на държави-членки от „привилегированото“ положение на Лондон, както и противоречивите реакции в британските политически среди.
Опит за стабилизиране на стабилността
Външнополитическите ходове на България като че ли показват две неща. Първото е убеждението, че глобалните геополитически процеси не се развиват в полза на Турция. В този смисъл посещението на Борисов в Израел и визитата на кипърския президент Никос Анастасиадис могат да изразяват желание за включване в (доскоро замразения, но рязко потръгнал след Кипърската среща на върха в Давос) израелско-кипърски проект за доставка на газ за Европа по тръба, заобикаляща Турция. Сякаш е дошъл моментът, в който българската позиция може да се разграничи от турската.
Но на второ място, притесненията за влошена международна обстановка явно силно активизират амбицията на Борисов и управлението да прави баланси, вкл. чрез парадоксални и взаимоизключващи се ходове. Премиерът заяви, че ще отложи номинацията на български кандидат за шеф на ООН до последния срок в края на март и номинира (чрез МВнР) Ирина Бокова няколко дни по-късно. Обясни, че отхвърля позицията на Вишеградската група за мигрантите и седмица след това оповести, че всъщност той им е предложил решението. Учреди (чрез парламента) комисия за Русия и Турция и призова това решение да бъде преразгледано като неподходящо. Опитва се да оставя вратичките отворени и към Ердоган, като използва (принудителното или не) единомислие на Меркел с турския президент по залога на сирийския конфликт. Спрямо Русия направи максимума, така че канонизирането на Серафим Софийски за едновременно български и руски светец да се превърне в огромен тържествен ритуал с държавна заря.
Още от формирането на правителството, независимо от сложната му конфигурация, започна да се утвърждава своеобразен триъгълник на управлението: РБ с претенции за надмощие, открито изразени от ДСБ; ДПС – със завоалирано съучастие – и амбиции; ГЕРБ, респ. Борисов, в ролята на балансьор-мандатоносител. И РБ, и ДПС изглеждаха акционери във властта. Конституционните промени и недоволството от тяхната половинчатост разклатиха рязко везните. Управлението като че ли застана на един крак.
Премиерът видимо започна да губи контрол. Борисов първоначално опита плахо да „върне“ нещата на два крака (срещата с бизнеса на събитие на „Капитал“, въпросът за банковите сметки на членовете на ВСС, тезата, че Плевнелиев може да бъде подкрепен за втори мандат). Не се получи. Дясната вътрешна опозиция засили огъня. Пред Борисов застана дилемата за съдбата на самото управление: дали влакчето е поело надолу и той трябва да катапултира, както през 2013 г., или да премине в настъпление срещу двете бизнес-политически групировки едновременно, за да предоговори отношенията.
В последните седмици Борисов явно показа, че предпочита втория вариант. Ако януари бе доминиран от проблемите на сигурността и реда (престъпност, МВР, ВСС, евродоклад), следващият месец навлезе в икономическо-финансови въпроси (обществени поръчки, КТБ, ново теглене от тригодишния заем). Фокусът е изместен. Кампанията за спиране на обществени поръчки е, първо, ярко послание за лоялност към европейските партньори, и второ, възстановяване на поувехналия образ на борец за „правдата“ срещу „лошите“. На този етап политическата му цел все пак е реализирана – и ДПС, и ДСБ се намират в известно отстъпление. В този контекст обещаният „нов десен проект“ започва да изглежда с по-несигурно бъдеще. ДБГ пък получи нови властови позиции и перспективи в „битката за наследството“ на РБ.
Партийни маневри
Вотът на недоверие изведе социалистите в активната роля на опозиция, която атакува властта и държи инициативата, роля, която не им беше признавана. БСП не можа да отиграе оптимално ситуацията най-вече поради медийното затъмнение, но показа енергия. Цикълът отчетно-изборни събрания закономерно ще фокусира все повече вниманието на партийните елити. На този етап битката за конгреса стартира сред опитите да се наложат три разделителни линии: (1) модерното ляво (ново, европейско, лишено от предразсъдъци или комплекси за вина) срещу затъването в остарели русофилски или носталгични схеми на поведение и послания; (2) отварянето към партийните низини, гражданите и потенциални партньори срещу самозатварянето на ръководството в тесни непрозрачни механизми на вземане на решения; и (3) принципното и автентично ляво срещу „олигархията“ и „милионерите“ в партията, които просто искат да консумират власт, вкл. чрез договаряне с ГЕРБ. Директно заявените и дискретно подготвяните кандидатури за лидер следва да се четат през призмата на тези сюжети.
Предизвикателството, отправено от екслидера Лютви Местан, продължава да бъде централно за политическото поведение на ДПС. Постигнати са няколко важни успеха. Първо, да се затвърди (в след-местановска фаза) неофициалното сътрудничество с ГЕРБ, демонстрирано вкл. по теми като защитата на българското небе и избора на Кунева за министър. Второ, да се излезе за първи път с политическа активност, отиваща отвъд вътрешнопартийните проблеми (вота на недоверие). Трето, да не се допусне по-нататъшен разпад на ПГ и на местните структури, особено след доста грубите действия от страна на Турция. Етикетът „протурска партия“, ефективно залепен върху новия проект на Местан, ДОСТ, не може да бъде махнат и неизменно ще го държи както в режим на обяснение дали е „български“ политик, така и под силното подозрение на българското общество и медии.
Скандалите в ДПС и охлаждането на отношенията София-Анкара дават нов тласък на посланията на ПФ. Антитурското говорене е легитимирано като допустимо. ВМРО изпъкна със свой сюжет: идеята да се върне наборната военна служба. Нейният главен изразител – Красимир Каракачанов, стъпва на вече разорана почва. Охраната на границата, геополитическите рискове, състоянието на младото поколение обслужват именно подобна теза. За отбелязване е, че след месеци на почти пълно разминаване между ВМРО и НФСБ в посланията и политиките, февруари регистрира значителен синхрон между двете партии във Фронта – и за казармата, и за турския дипломат в Бургас, и за законодателството по сигурността и въоръжените сили.
