Кратка версия на редовния анализ на института „Иван Хаджийски“. Пълната 18-странична версия на анализа, под общата редакция на проф. Петър–Емил Митев, по традиция е предназначена за абонати. В дискусията участваха проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Димитър Ганев, Евелина Славкова, Анастас Стефанов и Пламен Владимиров.

 

Малко надежда за света, много песимизъм за Европа

Светът през последните седмици: Милитаризация, пацификация и надежда

Информационната война набира скорост. Превъоръжаването продължава. Американското военно присъствие в Европа, мотивирано с „руска заплаха”, достигна до максимума след Студената война.

Но има и надежда. Американско-руският дипломатически диалог също кулминира.

Путин опроверга прогнозата на Обама, че „Русия ще затъне в Сирия”. След ефективна военна намеса, включително и изпробване на нови оръжия, ходът на войната беше преобърнат. Руското участие активизира и коалицията, водена от САЩ.

През това време Китай излиза с конкретен план, за да достигне до ново равнище в националното развитие („сяокан”), а заедно с това да придобие и нова роля в международния икономически и политически живот.

Усилието за „сдържането” на Китай вероятно ще пренaсочи тежестта на американските геостратегически усилия повече към Източна Азия и Тихоокеанския регион.

Европа в кръгова отбрана

Задълбочава се кризата на европейската сигурност. Атентатите в Брюксел могат да се окачествят засега като „шок без терапия”; диагноза за състоянието на ЕС не е поставена. Все така липсва ясна идея за реакция на терористичните и миграционните заплахи на фона на надигаща се ксенофобска вълна. Наново става ясно, че сигурността в Съюза е крайно уязвима, че не се открояват общи решения, а отделните държави предприемат самоволни и некоординирани стъпки към минимизиране на терористичните заплахи.

Европа е застрашена от няколко посоки. От юг – мигрантска вълна. Несъмнено в нея има радикални ислямисти и организирани терористи. В Европа цъка бомба, заложена с лека ръка. Много по-съществено е, че десетки хиляди са потенциалните ислямисти, които ще се зареждат с радикализъм чрез сблъсъка си с чуждата действителност и неизбежните прояви на враждебност.

От запад пък се задава ТПТИ. Преговорите се водят тайно, но през този месец изтече информация, че една от клаузите предвижда ЕС да се консултира със САЩ, преди да прави промени в своето законодателство.

От изток е официално афишираната руска заплаха. Факт е прекратяването на нормални икономически връзки с Руската федерация.

Споразумението ЕС–Турция е само временно решение, чиято приложимост е под съмнение. Югоизточната ни съседка, разтърсвана от епизоди на етническа война, стабилизирана чрез все по-откровено погазване на демокрацията и човешките права, навлиза във все по-остра фаза на политическа криза.

 

Внимателен завой в българската външна политика

Влиянието на процесите в ЕС и Турция непосредствено се усеща в нашата външна политика. Забележим е лек и внимателен завой в нейните послания.

Особено след атентатите в Брюксел, и премиерът Борисов, и външният министър Митов заеха критични позиции спрямо мигрантската вълна. Властта проявява и повишена толерантност към антиимигрантското говорене в страната, разминаващо се с официалната про-Меркел линия.

По отношение на Турция, периодът на временно охлаждане, свързан с промените в ДПС по Нова година, изглежда поне засега преустановен. Наблюдаваме по-скоро жестове на миролюбивост и приятелство – и в закриването на комисията за разследване на Русия и Турция, и в отправените чрез Местан лични поздрави на премиера до колегата му Давутоглу.

ГЕРБ – от дясното към центъра

В България ГЕРБ трайно „окупира” политическия център. „Десният поход“ на Борисов, насочен към идентификация с реформаторските сили и овладяване на властта от анти-БСП и анти-ДПС рубежи, явно е завършил.

Острите размени на реплики с ДСБ имат за резултат легитимиране на малкия партньор в коалицията като централен фактор. По всичко личи, че политическият „разкрач“ на ДСБ – да бъде и вътре във властта, и извън нея – е удобен и на Борисов.

Борисов повече няма нужда вътре в страната да го възприемат непременно като „десен“. Самата му партия не е склонна да разглежда себе си в „пакет“ с ДСБ. Така за него се открива пътят, по който – дистанцирайки се от поведението на ДСБ – да оставя отворени врати към всички и едновременно да държи другите политически играчи в непосредствена политическа близост до себе си.

По такъв начин Борисов може да се възползва от антиимигрантските и скептични към брюкселските решения настроения, без да се съобразява с твърдата прозападна линия на ДСБ – и да напредне с „опитомяването“ на ПФ, възпроизвеждайки в смекчен вид техните послания.

 

Жесток залог за БСП

Предстоящият конгрес на БСП придобива принципно значение за политическия курс на партията: ляв (социалистически, олицетворяван от Михаил Миков) или компромисен (социаллиберален, олицетворяван от Корнелия Нинова). Лидерското състезание в БСП се изостря до небивала от много време конфронтация.

АБВ, оставайки с надежди за бъдещо сътрудничество с ГЕРБ, напрегнато следи процесите в БСП. Първанов вижда своя шанс в опонентите на Миков. Тяхната кауза (борба срещу действащия председател и неговия апарат) конкретизира по нов начин традиционната Първанова теза, че враждува с „Позитано“, а не с партията, която всъщност го подкрепя.

 

Борбата на етническото поле

Предстоящите седмици са с особено значение за перспективата на доскоро хомогенното пространство на етническия турски вот, като се имат предвид и предстоящите национални форуми на ДОСТ (10 април) и ДПС (24 април).

ДПС, партия, която доказа своето близко до монолитно единство при многократни изпитания, сега полага кризисен тест за стабилност. Фокус на действията на ДПС е да не се допусне либералната, евроатлантическата и протурската линия да се превърнат в монопол на Местан.

Посещението на Местан в Анкара трябваше да произведе върху тези избиратели максимално силно впечатление и да ги убеди, че Турция стои твърдо зад него.

Ахмед Доган от своя страна съзнава риска от отлив на гласове от Турция към Местан. Изпратената и от него делегация в Анкара, включваща представители на временното ръководство, преследва две цели. Първо, да внуши на избирателите, че поне ДПС като цяло не е партия нонграта в югоизточната ни съседка. И второ, да установи по-тесни контакти с опозицията.

 

Дипломатическите ходове на Патриотите

Поведението на партиите от ПФ да стоят близо до мейнстрийма дава своите плодове. Отмина времето, когато срещу тях се четяха декларации, че са профашистки и неприемливи в демократичната политика. Близостта до ГЕРБ укрепва присъствието им на различни политически, медийни и административни равнища, но крие и неизбежни рискове. Въпреки общо взето координираното единство между двете формации във Фронта, инициативата като че ли беше взета от ВМРО, и то, както и в случая с АБВ, по президентската тема.