Кратка версия на редовния анализ на института „Иван Хаджийски“. Пълната 15-странична версия на анализа, под общата редакция на проф. Петър–Емил Митев, по традиция е предназначена за абонати. В дискусията участваха проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Димитър Ганев, Евелина Славкова, Анастас Стефанов и Пламен Владимиров.
При интерес от ваша страна към пълната версия, моля пишете ни на office@inso.bg
Затишието свършва?
Нова фаза на петролните, валутните, студените и горещите войни
Най-важните политически събития в света всъщност са икономически – петролотресението, което променя световната търговия и принуждава Русия да актуализира бюджета си, и юанотресението, което взривява фондовите борси и удря сериозно пазарите, включително в САЩ.
Към тях се прибавя и решението на Федералния резерв да повиши лихвения процент, което пренасочва валутни потоци от развиващите се икономики към САЩ.
Отношенията на САЩ и Русия са и натиск, и диалог. САЩ продължават третират Русия като заплаха, но и показват, че сътрудничеството с Русия е от изключителна важност.
Слагат кръст на амбициите на турския полумесец?
Въпреки че САЩ периодично припомнят атлантическата солидарност с Турция, те не се ангажират с неоосманистката политика. Турция изглежда губеща. Помирението между двете кипърски републики стана благодарение на Вашингтон и въпреки Турция. Русия замрази „Турски поток”, а САЩ допринесоха да се пренасочи газовия транзит от Израел към ЕС – но не през Мерсин, Турция, а през Кипър. В Сирия правителствените войски, със съдействието на руските сили, достигнаха до сирийско-турската граница. Местността, над която беше свален руския самолет, сега е в ръцете на сирийски военни части и руски инструктори.
А спешното настъпление на сирийската армия явно накара сирийската опозиция да направи отстъпки в началото на преговорите в Женева. И тук все пак главният фактор е диалогът Кери-Лавров.
Кое е най-същественото? САЩ и Русия се споразумяха, че Сирия трябва да запази днешните държавни граници. С това се слага кръст на възможността турският полумесец да изгрее над сирийските територии, населени с туркмени. На дневен ред в Женева е въпросът за участието на кюрдите, а кюрдската политика на САЩ и Турция е коренно различна.
Големият печеливш е Иран
Едно от най-важните събития несъмнено е свалянето на международните санкции от Иран, които дават възможност на страната да се изправи в цял ръст. Намаля относителното тегло на други регионални сили – Саудитска Арабия и Турция.
В глобален план новият статут на Иран също получава признание. Президентът Путин посети Техеран още в края на миналата година и се договори за „стратегическо партньорство” с върховния духовен водач Хаменей и с президента Роухани. Сега в иранската столица беше президентът на Китай Си Дзинпин и също се договори за „стратегическо партньорство”. Президентът Роухани предприе европейско „турне“ (Италия, Франция) и се срещна с папа Франциск.
ЕС – обичайният губещ
Нито квотното разпределение, нито задържането на мигрантите от Турция, нито спирането и връщането им от Гърция са работещи решения. Дъблинското споразумение за реадмисия не се спазва. Шенген е (частично и временно) блокиран. „Кьолнската Нова година“ се оказва повратна точка за германската политика към мигрантите. Със задълбочаването на миграционната криза настъпва своеобразно „време на ултиматумите“ – различни фактори в Европа започват все повече да изискват срочни решения от Брюксел.
Борисов: от „големите да се разберат“ към „големите ме притискат, но аз устоявам“
Сложната международна среда кара и българските управляващи да говорят нови неща. Външната политика все повече се концентрира в ръцете на премиера. През 2015 г. той се стараеше да изпълнява ролята на балансьор в глобалните и регионалните напрежения. Вече амбицията му е да показва самостоятелност. Борисов редовно изтъква какви неща се изискват от него от Европа, САЩ или Турция, но той се стреми да пази националния интерес.
Настъпление отдясно
Медийни и експертни среди, близки до „старата десница“ май искат да постигнат с маневрен натиск онова, което не се е случи с дългата „позиционна война“ през 2015 г., довела до частичния ремонт на Конституцията. Има нагнетяване на напрежението, усилено говорене за предсрочни избори, избран е и лозунг, който носи усещане за критичност и необратимост: „Стига вече!“. Политическото затишие от 2015 г. е подложено на изпитание.
Това настъпление се комбинира и с традиционните за януари по-тревожни нагласи на населението, недоволството от новите цени на винетките, снега, убийствата, случаите на насилие, новите придобивки на Делян Пеевски, докладът на ЕК.
Затова и новият десен проект се афишира не толкова като „обединение на десните“, колкото обединение на „гражданите“ срещу „олигархията“, опит за възстановка на посланията от 2013 г., но този път срещу различен премиер. В такъв формат са важни „личностите“, а не толкова „партиите“ – Лозан Панов и Христо Иванов изпъкват като носители на надеждата за промяна. Погледът е насочен към президентския вот. Очевидно вратата към другите партии от Блока остава отворена, но все по-далечна.
Настъпление и отляво (но и битка за лявото)
От началото на мандата досега не е имало месец с толкова остри констатации на БСП: „паянтово управление“, „неадекватност на вътрешния министър“, „провал на съдебната реформа“, „съсипано здравеопазване“, „окончателна ликвидация на образованието“ и кулминационното „България умира“. А също и подкрепа за Волгин, сарказъм към Плевнелиев, атаката срещу френския посланик и т.н.
От друга страна, ясно е, че значителна част от вниманието на БСП ще бъде концентрирано върху отчетно-изборната кампания. Очертават се две линии – към левия избирател (според Миков) или към левия плюс центристкия (според Станишев). АБВ дебне, за да наклони везните.
ДПС – връщане към центъра?
ДПС преосмисля „десния завой“, който Местан беше направил, и се заявява като опозиция на ГЕРБ. А на Борисов май му е удобно повече опозиция да са му БСП и ДПС, отколкото десните.
Етикетът на „протурски политик“ беше залепен за Местан и той трудно ще може ефективно да осъществи евентуално „ДПС-2“. С изключение на първия отлив на негови привърженици от ДПС, структурите остават лоялни на новото ръководство, включително в град Кърджали, смятан за „крепост на Местан“.
И все пак, поне известно време ДПС няма да е онзи „незаобиколим фактор“.
Патриотичният фронт поновому, „Атака“ постарому
Красимир Каракачанов проявява повече политическо самочувствие – той привика министър Танев и получи главата на трима от екипа му (преди Борисов да вземе главата на самия Танев). Валери Симеонов пък също продължава да показва многопосочно политическо поведение – и защитава правителството (не откри нищо притеснително в доклада на ЕК, подкрепи министър Москов в скандала с ваксините), и плаши с вот на недоверие (ако турска фирма спечели един конкурс).
Волен Сидеров пък все така защитава Русия (и поиска незабавен рестарт на „Южен поток“) и напада САЩ (с митинг пред американското посолство по повод годишнината от бомбардировките над София). Но изявите му остават далеч от общественото и медийното внимание.
