Кратка версия на редовния анализ на института „Иван Хаджийски“. Пълната 15-странична версия на анализа, под общата редакция на проф. Петър–Емил Митев, по традиция е предназначена за абонати. В дискусията участваха проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Димитър Ганев, Евелина Славкова, Анастас Стефанов и Пламен Владимиров.
При интерес от ваша страна към пълната версия, моля пишете ни на office@inso.bg
Горещо по света и в коалицията
Горещи седмици за света – горещите точки са много (но и проявите на сътрудничество): взаимен граничен обстрел между двете Кореи (но и преговори за разбирателство), срив на китайските пазари и на рублата (но и засилено политическо присъствие както на Китай, така и на Русия), ново разгаряне на огъня в Донбас (но и „берлински анекс” към Минския процес), сериозни предизвикателства от Ислямска държава, включително извън близкоизточния регион (но и консенсусна резолюция на Съвета за сигурност на ООН), политическа криза и предсрочни избори в Гърция (но и навлизане на преговорите с кредиторите в по-рутинен коловоз).
Путин отправи послание за консолидирана световна и регионална реакция на Ислямска държава. Американският военен министър Аштън Картър пък посочи именно Русия, наред с Ислямска държава, като основна заплаха за САЩ.
Военното противопоставяне е в нов етап – най-мащабни въздушнодесантни маневри на НАТО след Студената война и също мащабни руско-китайски маневри край Владивосток.
През това време Европа е в хуманитарна и морална криза. Устойчиви решения на бежанския проблем не се виждат. Отделните държави действат сами, голяма част – чрез затваряне на граници. Бежанският натиск действа дезинтеграционно на Европа. Шенген все повече е под въпрос.
България е тройно засегната – и по имиграционното, и по близкоизточното, и по руското направление. Страната ни засега не е притегателен център за бежанците, но проблемът дебне.
Българският външен министър Даниел Митов заяви намерението на България да инициира създаването на обща европейска стратегия за борба с Ислямска държава. За разлика от плана на Путин, който предвижда европейски и американски участници, но в качеството на отделни държави, Митов изрично набляга на възможността това да се случи във формат НАТО. Тук разминаването с Москва е несъмнено.
Но и за първи път се заговори и за „затопляне“ на българо-руските отношения, породено от изявлението на Путин за готовността на Русия да си сътрудничи с България – най-положителният знак от руска страна от началото на мандата на този кабинет.
Вниманието, отделено на България от страна на руския президент, има непосредствена връзка с влошаването на руско-турските отношения. В България думите на Путин бяха изтълкувани като нов шанс за „Южен поток“.
В медиен план изборите започват да изглеждат като вътрешни избори за управляващото мнозинство. Въпреки дежурните критики, никой не поставя публично под съмнение доброто представяне на ДПС. БСП не предизвиква почти никакъв интерес, „Атака“ – също. За сметка на това, като основни са изведени въпросите дали ГЕРБ ще постигне толкова сериозна победа, че да инициира преструктуриране на правителството, дали РБ и ПФ ще удържат единството си и ще имат някъде по-сериозен електорален пробив, дали АБВ ще направи някъде сполучливо представяне или ще остане в деликатна политическа кондиция.
В най-добрата си кондиция от парламентарните избори насам пък е премиерът Борисов. Икономическата и социалната конюнктура е благоприятна за него. Повишената заетост, ръстът на икономиката и потреблението, умерената дефлация вероятно са временни явления със сезонен характер, но пораждат добра инерция. Лозунгите на Борисов за ефективност и събираемост са все по-успешна конкурентна алтернатива на загубилата скорост „реформаторска“ линия.
Въпреки имиджовия успех с единната регистрация, в РБ отново се прояви традиционната разделителна линия ДСБ срещу ДБГ/СДС. Радан Кънев засилва критиките срещу ГЕРБ като статукво в местната власт и предупреждава все по-активно за „опасността“ от коалиция ГЕРБ-ДПС. СДС и ДБГ като че ли не споделят тревогите му.
Червените нямат активно политическо присъствие през месеца и са концентрирани в основния въпрос за номинациите. През одобрените от БСП имена се утвърждава линията повече наляво, повече самостоятелно участие, по-малко независими и граждански кандидатури. АБВ се отказва от идеята за максимално кадрово сближаване с БСП и също залага на висока степен на самостоятелно явяване.
ДПС влиза в кампанията за местния вот с пораснали амбиции. Движението все по-открито говори за коалицията на ГЕРБ с РБ като за „загубеното време“, „несъстояли се реформи“ и следователно необходимост от нови формули на властта в контекста на новата фаза на сближаване с ГЕРБ.
ПФ се опита и ще се опитва да използва етнически казуси, като радиопрограмата на турски език и събарянето на ромски къщи в Максуда, но много повече внимание предизвикаха вътрешните разминавания в коалицията.
