Кратка версия на редовния анализ на института „Иван Хаджийски“. Пълната 15-странична версия на анализа, под общата редакция на проф. Петър–Емил Митев, по традиция е предназначена за абонати. В дискусията участваха проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Димитър Ганев, Евелина Славкова, Анастас Стефанов и Пламен Владимиров.
При интерес от ваша страна към пълната версия, моля пишете ни на office@inso.bg
Политическите случки от последните седмици – бурни, но ясни
Месецът донесе ясни промени в Близкия Изток и Украйна в контекста на продължаваща глобална нестабилност. Срещите на БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) показаха напредък на незападни сили. Открита е процедура за членство на Индия и Пакистан в ШОС. Засега изглежда, че курсът на Иран след историческата сделка също ще бъде по-скоро към БРИКС и ШОС – президентът на Иран Роухани взе участие в скорошната среща на ШОС.
Балансът рязко би се променил в полза на Запада, ако бъде сключено Трансатлантическото споразумение (ТПТИ) или пък БРИКС бъде дестабилизирана – например чрез уязвимото звено Бразилия.
Двойният удар на Турция (срещу ИД и ПКК) вероятно цели най-вече външно и вътрешнополитическо настъпление на Анкара по кюрдската тема. Това е нов момент в турската политика – доскорошното отношение по кюрдския въпрос изглежда преосмислено.
Как ще се развие близкоизточният казус, зависи и от отношенията между САЩ и Русия.Вашингтон сне от „въоръжение“ визията, че решение на този регионален конфликт може да се постигне без сътрудничество с Москва. Срещите на Кери с Путин и Лавров показва задълбочаващ се руско-американския диалог.
Междувременно властта в Киев влезе в конфликт с доскорошните си поддръжници от Десен сектор. Бъдещето на страната, на ръба на фалита, без мащабна европейска помощ, става все по-неясно. Напрежението се разраства, съсредоточават се украински военни части по границата с непризнатата Приднестровска република.
Продължава глобалната нестабилност – едно от нейните измерения са интензивно провежданите военни учения и превъоръжавания на съответните армии. Дори Япония за първи път взе участие във военни маневри (заедно със САЩ и Австралия).
В Гърция най-лошият вариант засега е избегнат, но негативните последици остават поне в три направления. Засегнато е доверието в еврозоната. Начинът, по който бе процедирано спрямо Гърция, увеличава резервите на страни като Швеция и Полша за ускорено присъединяване към общата валута.Задълбочава се и разделението Север-Юг в рамките на Съюза, добиващо все повече вида на разделение между платежоспособни и неплатежоспособни държави. Видимо е пропукването в централните за ЕС отношения Берлин-Париж. Германия се опита еднолично да наложи воля и това срещна недоволството на редица други държави.
Загубено е единодействието и на т.нар. „Тройка” (ЕК, МВФ, ЕЦБ). Възникна рискгерманостремителните тенденции да се обърнат в германобежни. Рискът бе веднага усетен и експлоатиран от Лондон, който отново и още по-настойчиво постави „Брексит”. Всичко това се случва, докато ЕС търпи крах в политиката си по бежанската вълна.
България отново е с раздвоена външна политика. Едната линия е „прогерманска“. В поредица интервюта Борисов изрази надежда, че е добре санкциите спрямо Русия да паднат. Борисов навярно основателно разчита, че неговата последователност, ще бъде оценена в Брюксел и Берлин. Критерий за това през есента ще бъдат два фактора, впрочем отсега посочени от премиера – бъдещият доклад на ЕК и развитието по казуса Шенген, специално за въздушните и водните граници на страната.
Другата линия очаквано е „проамериканската“, осъществявана най-вече от президента Плевнелиев и външния министър Митов. От Вашингтон министър Митов окачестви Русия като „сериозна заплаха“ за нашата сигурност и настоя за запазване на санкциите – обратно на Борисов.
Партиите се готвят да подхванат недовършените реформаторски сюжети в предизборната кампания, за да извлекат максималната полза. Твърденията, че след местния вот е все по-възможна реконструкция на кабинета, усилват нервността на отделните играчи и превръщат залога на изборите от местен – в национален.
В отминаващия политически месец всяка от трите водещи реформи беше раздвоена. Доскоро те имаха ясни носители (Иванов, Москов, Калфин), но наскоро беше „разказана“ втора съдебна реформа, а на Москов и Калфин бяха противопоставени други идеи, и то често от представители на ГЕРБ. Така Борисов се намесваше накрая като посредник и реализира съществен двоен успех – укрепи ролята си на обединител и се представи като истинския мотор на реформите.
В голямата и бърза политическа размяна в последните седмици президентът беше бламиран и не е ясно дали получи нещо в обещание или утешение. Мая Манолова пък очевидно получи нещо. Но най-много получи ДПС. Триъгълникът ГЕРБ-ДПС-РБ промени геометрията си в полза на ДПС, без ГЕРБ да губи „водещата“ роля. „Десният завой“ на ДПС е взет – както отдавна предвиди и институтът „Иван Хаджийски“.
ДПС не позволи на РБ да се утвърди като „западния“, „предпочитания“ партньор на ГЕРБ в управлението. И двете формации застават като еднакво „западни“, което съвсем сви терена на кампанията срещу ДПС като представители на местната олигархия и на връзките с Русия.
Сега и антикорупционното законодателство, и промените в закона за съдебната власт стават зависими от мнението на ДПС като пазител на „конституционния консенсус“. ДПС даде на ГЕРБ важна предпоставка за дълъг мандат – невъзможност на по-малките партньори да го шантажират с предсрочни избори. Съхраняването на кабинета става функция на намеренията на ДПС. По-добра изходна позиция за преговорите за бъдещите президентски избори трудно може да бъде измислена.
Опитът на лидера на ДСБ Радан Кънев да заплаши ГЕРБ с „предоговаряне на управлението” и нови избори беше посрещнат сдържано от ДБГ и контриран рязко от СДС. Ако ДСБ са прави, че ГЕРБ не иска тяхното напускане, за да не задълбочат зависимостта си от ДПС, то не по-малко вярно е, че ГЕРБ няма намерение да им позволи да диктуват дневния ред на управлението.
През това време в БСП тече продължаващо „олевяване“, и то в посока на национално-патриотичната ниша. Номинацията на Михаил Мирчев е симптом за това. Предстои да се разбере дали този курс изолира БСП или не. АБВ пък остава да чака или пълна маргинализация на БСП, или привличане на БСП в орбитата на Първанов след едни неуспешни местни избори и в контекста на предстоящи президентски.
В същото време ПФ продължава да дълбае „своите“ си теми: Гърмен и незаконното строителство, битовата престъпност, цените на тока, като остава единствен техен говорител през отминаващия месец.
Донякъде движение в собствен коловоз продължава да развива и „Атака“ – по антиамериканска линия. Но за пореден месец трябва да се констатира, че „Атака“ практически отсъства от политическия живот и пребивава в сянка, без да наложи нито една тема във водещите новини.
