Кратка версия на редовния анализ на института „Иван Хаджийски“. Пълната 15-странична версия на анализа, под общата редакция на проф. Петър–Емил Митев, по традиция е предназначена за абонати. В дискусията участваха проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Димитър Ганев, Евелина Славкова, Анастас Стефанов и Пламен Владимиров.

При интерес от ваша страна към пълната версия, моля пишете ни на office@inso.bg

Нов етап за света

Новата фаза на сирийската криза

Месецът минава под знака на руската инициатива в Сирия. Речта на Путин в Ню Йорк е кулминация на усилията му да изгради обща основа на незападния свят. Политическото и военно начинание, което предприема, връща Русия в глобална роля, загубена след разпадането на СССР, и едновременно с това дава възможност да се минимизира конфронтацията със Запада.

Сирийският конфликт все по-отчетливо попада в нова фаза на противопоставянето Запад – Русия. През 2013 г. сирийската криза в отношенията между Запада и Русия постепенно премина в украинска, за да се трансформира през 2015 г. отново като сирийска. В Украйна Путин се намираше в отбранителна позиция. В Сирия, напротив, инициативата беше поета плавно от Путин.

САЩ и Западът като цяло са тези, които трябваше да реагират. За разлика от украинския казус, по сирийския няма формиран единен фронт срещу Русия. Обратно, Русия създава фронта. Москва постига несъмнен пиар ефект: озовава се на страната на „добрите“, изразява желание да направи онова, което Западът твърди от много месеци насам, че иска. Западните медии и обществено мнение много трудно могат да намерят аргументи срещу подобна позиция.

Русия навлиза в Близкия Изток, така да се каже, двойно – като предварително допуска Близкия Изток при себе си, за да привлече ислямски страни и да отхвърли възможните подозрения, че атаката срещу Ислямска държава е атака срещу исляма. Откриването на джамията в Москва е пример за подобен жест към мюсюлманския свят.

Бежанската криза

Мигрантското цунами изправя Европа пред безпрецедентно морално и политическо изпитание. ЕС показва видима липса на единство. Към разделението Север-Юг, придобило напоследък формата на разделение кредитори-длъжници покрай гръцката криза, се добавя ново разделение Изток – Запад.

Бежанската криза провокира драстично разминаване между т.нар. Нова Европа и старите държави-членки. Вишеградската четворка (въпреки последвалото полско отстъпление) зае много по-консервативна позиция по отношение на мигрантите.

Германия, възприемана като мотор на Европа, на свой ред показва объркваща непоследователност, разкъсвана в официалните си послания по бежанската криза между „добре дошли“ и „не можем да се справим сами“. Въпреки извънредната Среща на върха, е явно, че няма общо разбиране за корените и причините на сегашния проблем, нито воля за общи решения, напротив, доминират сепаративните действия.

България в старта на предизборната кампания

ГЕРБ влизат в кампанията със самочувствието на предизвестени победители, представляващи цялата страна, а не определени социални или професионални групи. Налице е твърда решимост за огромна победа на местния вот. На практика това значи областните центрове да бъдат спечелени само от ГЕРБ и ДПС.

Мандатоносителят ГЕРБ единствен демонстрира баланс между национално (инфраструктурата) и местно (работата по общини), обвързани в идеята за стабилна и синхронно работеща власт.

Друга специфична тема, която постепенно започва да се откроява в кампанията, е социалната. Дисбалансът между прогрес и изоставане, между процъфтяващи и стагниращи общини, между китни градски центрове и мизерни предградия е част от стратегията на БСП, както и би могло да се очаква за лява партия, но и на ДПС, които все по-натрапчиво говорят за по-малките населени места и припомнят, при самото откриване на кампанията, че „България не е само жълтите павета“.

Голямото постижение на РБ е единната регистрация. Сплотяващият ефект върху десните избиратели е несъмнен, въпреки прогнозираните неизбежни преференциални битки.

През септември обаче по-остро и изявено е присъствието на Меглена Кунева. Пропадането на антикорупционния закон ѝ даде възможност да работи активно по тази линия, където има засвидетелствана изрично външна подкрепа, а с нея ГЕРБ ще бъде принудена да се съобразява. За първи път в публичното присъствие на РБ лидерът на ДСБ Радан Кънев няма водещата роля и инициативата.

Също за първи път, местните избори тръгват без сериозни скандали в десницата и с толкова фрагментирано ляво пространство. В него, наред с БСП, АБВ, „Движение 21”, „Българската пролет”, се оформиха и офертите на „Български път“ и „Напред, България“.

Сътресенията в местните структури на БСП във Видин и Шумен имат своя ефект и върху други структури с отдавна натрупани противоречия. Иначе като цяло БСП подхожда спокойно, а донякъде и вяло, към кампанията. Единствената амбиция за агресивно и провокативно присъствие наблюдаваме в София и се дължи най-вече на личните действия на кандидата проф. Михаил Мирчев.

С привличането на Георги Кадиев като кандидат за кмет на София АБВ успява да неутрализира впечатлението, че отливът на значими имена на столетницата към нея е приключил с времената на учредяване на формацията.

ДПС действа в няколко посоки. От една страна, цели да се превърне в „незаобиколим фактор“ за ГЕРБ, като спечели политически и психологически важния статут на втора политическа сила в страната. На второ място, изземва темата за бедността от БСП и това предполага конфликт именно с бившия коалиционен партньор. И на трето място, традиционно подгряване на етническата тема, проявено в скандала с турското изпълнение на „песента за Райна Княгиня”.

Бежанската криза изглежда тъкмо в „ресора“ на националистическите формации. НФСБ и ВМРО успешно тръгнаха по свои писти. Засега взаимните обвинения и скандали не намериха продължение.

За първи път от доста време насам „Атака“ произведе „новина“ с присъединяването си към конституционното мнозинство за промени в съдебната система. Подновеното говорене за „златния пръст“ на Сидеров на практика обслужва остарелия образ на неговата „незаменимост“.