Анализ на политическия октомври 2014

Редовният анализ на института „Иван Хаджийски“ под общата редакция на проф. Петър-Емил Митев. В дискусията участваха проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Димитър Ганев.

Основни събития

  • Европейският парламент избра новата Европейска комисия начело с Жан-Клод Юнкер. Кристалина Георгиева е един от седемте заместник-председатели и еврокомисар по бюджета и човешките ресурси.
  • Споразумение за газовите доставки през зимата на 2014/2015 г. между Русия, Украйна и ЕС. Парламентарни избори в Украйна, признати от ЕС и Русия. Избори в Донбас, насърчени от Русия, предварително обявени за нелегитимни от ЕС и САЩ.
  • Започна неопосредена от долара размяна между Русия и Китай на основа на националните валути.
  • Програмна реч на Владимир Путин пред Валдайския клуб срещу еднополюсния световен ред. Според руския президент САЩ водят борба срещу последиците от собствената си политика и внасят несигурност, която кара други държави да се сближават и търсят решения.
  • САЩ безпрецедентно наложиха санкции срещу Унгария по обвинение в погазване на демократичните ценности.
  • Българският президент Росен Плевнелиев нарече Русия „националистическа и агресивна държава“. Руското МВнР окачестви това като „недопустимо изявление“. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи, че той е „за“ добри отношения с Русия.
  • Избори за 43-то Народно събрание. Избирателна активност 48,66% (най-ниската от 1990 г. досега). Резултати: осем партии/коалиции (най-много след 1989 г.) са представени в парламента: ГЕРБ (84 депутати), БСП (39), ДПС (38), Реформаторски блок (23), Патриотичен фронт (19), България без цензура (15), „Атака“ (11), АБВ (11).
  • Първо заседание на 43-ото НС. За председател почти единодушно (без „Атака“) бе избрана Цецка Цачева (ГЕРБ). Лидерът на ГЕРБ Борисов очерта три варианта за кабинет – с продължителност една, две или четири години.
  • Народното събрание прие решение за Корпоративна търговска банка, което не предвижда възможността банката да бъде оздравена и спасена. Гарантираните влогове ще бъдат изплатени до Коледа. Финансовият министър Порожанов предупреди, че фалитът на КТБ ще има тежки последици.
  • Преференциалният вот доведе до разместване в листите на почти всички партии. Преференциално избрани депутати от ГЕРБ и ДПС се отказаха от местата си. Преференциално избран депутат от ББЦ се обяви за независим.
  • Консултации на ГЕРБ с парламентарно представените политически сили: с всички на първи кръг, без ДПС, ББЦ и „Атака“ на втори кръг. Преговори с РБ и ПФ за съставяне на кабинет. Подготовка на програмна декларация с РБ.
  • ДПС декларира подкрепа за правителство на малцинството на ГЕРБ, но без ПФ. Европейските либерали (АЛДЕ) призоваха за кабинет без националисти. РБ изненадващо поиска участие на ПФ. Лидерът на ЕНП Жозеф Дол посети България и настоя ПФ да не влиза в управлението.
  • Пленум на НС на БСП реши партията да остане в опозиция. Кадрови промени ще бъдат предприети през ноември. В партията отекна публичен сблъсък между различни среди: „богатите младоци“ (Георги Кадиев, Страхил Ангелов, Кирил Добрев) срещу „червените фараони“ (Димитър Дъбов, Евгений Узунов, Катя Николова).
  • МВР проучва информация от чужди дипломати за участието на български граждани сред джихадистите от Ислямска държава.
  • Протести срещу избора на Александър Методиев (Бат` Сали) от ДПС в Кюстендил, Дупница и София.
  • Влезе в сила решение на ДКЕВР за повишение на цените на тока с 10%.
  • Национален траур по повод на трагичен инцидент в завод „Миджур“ в Горни Лом, довел до смъртта на 15 души.

Значение

  • Глобалното разделение Запад-Изток се утвърждава като резултат от кризата на еднополюсния свят. Същевременно все повече изпъкват опитите противостоенето да се регулира, за да не излезе извън контрол. Протича процес на консолидация на „незападните“ сили, който получи и идейна легитимация в програмна реч на руския президент. Споразумението за газови доставки за Украйна и изборите в Донбас маркират двете линии в развитието на глобалната ситуация. България твърдо се нареди сред ястребите на русофобската политика.
  • Изборите в Донбас усилват разпадането на Украйна и поставят на ново изпитание отношенията между Запада и Русия. Двете „самопровъзгласени” народни републики стават и „самолегитимирани”.
  • Икономическият съюз на Русия и Китай поставя под въпрос съществуващата система на световна търговия.
  • Електоралното участие в изборите за 43-ото Народно събрание формално погледнато не се отличава съществено от практиката на развитите демокрации, но в условията на политическа криза и търсене на демократичен изход означава критично ниска степен на доверие в политическия елит.
  • Българският избирател гласува срещу политическия монопол. В НС влязоха четири конкурентни двойки формации – ГЕРБ и РБ в дясното пространство, БСП и АБВ в лявото, ДПС и ББЦ в центъра, ПФ и „Атака“ в националистическия сектор.
  • Политическата криза, започнала в началото на 2013 г., не е приключила. Характерът на трудностите по съставяне на правителство и осигуряването на парламентарно мнозинство правят вероятно продължаването на политическата нестабилност в нови форми.
  • Безпрецедентен нормален политически диалог между парламентарните формации показва съзнание за отговорност в утежнената обществена ситуация. Нехарактерно диалогичното поведение на Борисов го подчертава допълнително.
  • Предстоящият фалит на Корпоративна търговска банка ще доведе до нови изпитания за финансовата стабилност на страната и несъмнено ще се отрази върху отношенията между политическите сили. Въпросът „Кой е виновен?” е логичен, но може отново да засенчи проблема „Какво да се прави?”
  • ГЕРБ не постигна предизборно заложените си цели, но е в несъмнено водеща позиция. Партията излезе от изолация и не е нежелан партньор. Следизборният политически процес протича по предложения от герберите дневен ред.
  • Резултатът на ГЕРБ (по-голям, отколкото на БСП и ДПС взети заедно) предоставя основната отговорност на партията по съставяне на кабинет. Заедно с това Борисов се стреми да направи отговорността максимално споделена.
  • БСП получи най-ниския си изборен резултат след промените и загуби монопола върху лявото пространство. Перспективата й ще зависи от адекватността на равносметката, освобождаването от вътрешнопартийните напрежения и връщането към лявата си идентичност.
  • Сложните отношения в рамките на РБ рефлектират и върху нееднозначното му поведение при съставянето на бъдещия кабинет. Играта около евентуалното участие на „патриотите” в проправителствено мнозинство е в тясна връзка с проблема за изолация на ДПС и лишаването на ГЕРБ от предварително обещаната подкрепа.
  • ДПС се намира в изчаквателна позиция, решено да докаже във втори пореден парламент, че без подкрепа на движението стабилно правителство не е възможно.
  • Създаването на Ислямска държава и военните действия в Близкия Изток актуализират проблема за бежанците и прибавят още по-тревожния въпрос за участие на български граждани сред бойците-джихадисти.

За пълен достъп до анализа, моля свържете се с нас на:

office@inso.bg

02 / 96 94 335


Не пропускайте

От Мрежата