Редовният анализ на института „Иван Хаджийски“ под общата редакция на проф. Петър-Емил Митев. В дискусията участваха проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Димитър Ганев.
Международният възел от ноември
„Студът” в международния климат се увеличава. Констатации за опасността от нова Студена война (и за необходимостта да се избегне) правят Михаил Горбачов, Хенри Кисинджър, Владимир Путин, Дейвид Камерън и президента на Финландия Саули Нийнстьо. Понятието „Студена война” се актуализира, но не и „разведряване”.
Единствените знакови позитивни действия през месеца изглеждат впечатляващото посещение на папа Франциск в Истанбул и декларацията на председателя на КНР Си Дзинпин за поврат към добросъседски отношения.
Създава се впечатлението, че като цяло международните отношения се усложняват и влошават. Основните действащи играчи на световната сцена попадат в капани, които са трудно разрешими на този етап, изискват повишена гъвкавост и умения за реалистична оценка. Едновременно с това потребността от диалог остава или без достатъчно покритие (Бризбейн, среща на 20-те) или без ясни последици (украинската инициатива на Щайнмайер).
Украинският възел се заплита. Минското споразумение беше двустранно торпилирано. Двете самопровъзгласили се републики – Донецка и Луганска, проведоха избори, с които се легитимират. (Южна Осетия вече призна Донецката народна република).
В отговор Киев отмени законите за автономия и за амнистия, след което фактически обяви икономическа, финансова и транспортна блокада на Донбас: прекрати изплащането на пенсии и заплати, затвори банките, нареди да се изтеглят административните учреждения, държавните предприятия, болниците, театрите, университетите, училищата… Прекратени са и транспортни връзки, включително полетите от летищата в Харков и Днепропетровск, използвани от жителите на Донбас.
Ходът е рисков и безпрецедентен. Вероятно властта се надява неизбежното влошаване на икономическото положение да стимулира завръщането на разбунтуваните територии под нейната юрисдикция. Реалистичен, обаче, е и другият вариант – да се задълбочат разделителните линии и да форсира процесът на разпад на държавата. Киев сам влезе в капан, от който има два изхода: нова война или признаване на статуквото.
Самият Донбас също е в капан. Издържал на основните удари на т.нар. „антитерористична операция” с цената на разрушена инфраструктура и икономически потенциал (80% от каменовъглените шахти са извадени от строя) и подложен на постоянен артилерийски обстрел, той не ще може дълго да се самоиздържа и да крепи жизненото равнище на населението. В Донецк създадоха „Централна републиканска банка на ДНР” и дори изплатиха (за първи път от месеци) пенсиите. Но до кога? Изходите са два: капитулация и връщане към Киев или обръщане към Русия. С това обаче се стига до нов капан.
Русия не разполага с ресурса да поеме Донбас – нито геополитически, нито икономически. Не може и да се откаже от него. През изминалата половин година с изявленията и поведението си Русия повдигаше духа на донбаските жители като част от „руския свят”, пораждаше надежди. Да се дистанцира сега ще бъде възприето като предателство и руското ръководство ще плати не само морална, но и вътрешнополитическа цена. Но външнополитическата и икономическата цена стават също непосилни. Дилемата да се поеме издръжката на Донбас или да се изоставят ДНР и ЛНР съдържа две противоположни, но еднакво неприемливи опции.
От друга страна, ЕС също попада в капан. Европейската антиномия съдържа теза („Русия е необходим партньор”) и антитеза („Санкциите срещу Русия са неизбежни”). Като налага санкции на своя необходим партньор, ЕС ще загуби през 2015 г. 40 млрд. евро. Европейската икономика е едва на ръба на излизане от кризата. Понятно е, че санкциите се посрещат все по-скептично в европейските бизнес среди. И разбираемо е, че Съюзът не може да си позволи да отстъпи безславно именно в този момент, въпреки лекцията на консерватора Клаус и поученията на либерала Геншер.
Дилемите на геополитическия връх изглеждат най-лесни, но може би са най-трудни или поне най-отговорни. САЩ са едновременно в „мек” сблъсък с Китай, както пролича на срещата в Пекин на страните от АТИС (Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество), в „твърд” сблъсък с Русия, както пролича на срещата в Бризбейн на „Големите 20”, и в „остър” сблъсък в Близкия Изток – и с Ислямска държава на новоизпечения халиф, и със Сирия на президента Асад. Генералната дилема е: плавно преминаване към многополюсен свят или силово придържане към ролята на световен лидер. Във Вашингтон е ключът към поредицата „капани”. Но самият Вашингтон попада в своеобразен вътрешен „капан”: президент-демократ и републиканско мнозинство и в Сената, и Конгреса след последните избори. Украинските медии, може би все пак доста преждевременно, ликуват, че се формира проукраинско лоби, което ще издейства доставката на оръжия.
Проличава, че България не е готова за новата Студена война – икономически, политически, морално и психологически. Вече започват да се чувстват икономическите негативи от украинската криза. Информациите за разполагане на американски войски в България са предупреждение за рискове, към които българският политически елит подхожда доста лекомислено.
Въпросите на българската политика
Борисов вече прилича на президент – той е по-скоро арбитър в отношенията между партии и личности в мнозинството. Значи ли новото поведение на Борисов и нов стил на управление?
Проектобюджетът за 2015 година рамкира дяснолибералния профил на правителствената политика, независимо от участието на националистическа и лява формация. Овладява ли държавата приходната част на бюджета? Има ли страх от реформи?
Не беше ли твърде шумна акцията на ДАНС срещу радикалния ислям? Създаде се впечатлението за своеобразен отчет пред западните съюзници: „ние не спим”.
Защо „малкият” коалиционен партньор присъства по-стабилно в медиите от „големия”? РБ заприлича на съвкупност от два лагера, които не говорят помежду си, а само с Борисов. Въпреки това е пресилено да се говори за непосредствено предстоящ разпад на Реформаторите. Не се знае кое ще е по-опасно за Реформаторският блок – липсата на лидер или форсираният избор.
Миков се раздели с част от „червени фараони“, без да разширява позициите на „богатите младоци“. Вътрешните разделения в БСП далеч не са овладени. Влезе ли БСП успешно в опозиционна роля или ще се маргинализира заради вътрешните си противоречия?
Включването на АБВ в дясно управление не изглежда толкова самоубийствено, колкото иначе би било. АБВ действително рискува да отблъсне избирателите, които са виждали в него шанс за ново ляво, свободно от зависимостите и тромавата организация на БСП. Като млада партия обаче АБВ избра да създава свои мрежи на влияние. Какво ще бъде продължението?
Цели ли се Борисов в скорошни нови избори? При нови предсрочни избори може да отпаднат „малките” партии. Потребността от силна ръка ще бъде осезаема, абсолютното мнозинство – постижимо. Или пък голямата коалиция.
Нестабилната парламентарна конфигурация дава шансове на ДПС. Казуси като новините на турски език са подходящ повод за вътрешна мобилизация и преутвърждаване на собствената идентичност. Изявлението на турския посланик в подкрепа на позицията на ДПС е ново свидетелство за затоплените отношения с Анкара, които не бива да се подценяват. Ще се окажат ли изключените от ПГ двама депутати „пълзяща подкрепа“ за Борисов, така че постепенно той да попадне в нови зависимости?
„Атака“ доби нови шансове да доказва себе си като истинска и последователна антисистемна партия. Тепърва партията ще печели нови привърженици с радикалното поведение и отказа от диалогичност, които ги правят действително единствени на фона на другите парламентарни формации.
Премахната ли е сянката на задкулисието или стана още по-дебела? Изглеждат ли гражданите уморени и апатични? Отговорите на тези и на още много други въпроси можете да намерите в пълната версия на анализа.
За пълен достъп до анализа, моля свържете се с нас на:
office@inso.bg
02 / 96 94 335
