Редовният анализ на института „Иван Хаджийски“ под общата редакция на проф. Петър-Емил Митев. В дискусията участваха Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, проф. Петър-Емил Митев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Димитър Ганев.
Основни събития
- Задълбочава се кризата в Украйна. Продължават бойните действия в източната част. Обявена е мобилизация на годните за военна служба до 60 години, на офицерите – до 65 години. Въведен е военен данък от 1.5%. Граждански самолет с 298 души на борда беше свален. Обвинения срещу Русия, подозрения срещу Киев. В ход е международно разследване. Управляващата коалиция „Европейски избор“ се разпадна.
- ЕС наложи нови санкции върху Русия. Очаква се на руската икономика да бъдат нанесени щети за 23 млрд. евро през 2014 и 75 млрд. евро през 2015 г. В същото време бумеранговият ефект за европейската икономика се изчислява на загуби от 90 млрд. евро до края на 2015 г. Съветът на ЕС се обърна към трети страни с апел да се въведат аналогични санкции.
- Италия пое ротационното председателство на ЕС. Сред нейните приоритети са икономическият растеж и обръщане на евроинституциите към хората, в геополитически план – Средиземноморието и Близкият Изток.
- Жан-Клод Юнкер беше избран за председател на новата Европейска комисия с подкрепата на ЕНП и ПЕС. Няма постигнато съгласие по въпроса за върховния представител по външната политика и сигурността. Появи се информация, че за поста може да бъде номинирана Кристалина Георгиева. ГЕРБ и ДПС застанаха зад нейната кандидатура, премиерът Орешарски изрази подкрепа, БСП не зае официална позиция.
- Правителството на Пламен Орешарски подаде оставка, гласувана в парламента от всички политически сили. Президентът Росен Плевнелиев връчи последователно проучвателни мандати на ГЕРБ, БСП и ДПС, които бяха върнати. За 4 август е насрочено последното заседание на 42-то Обикновено народно събрание.
- Президентът Росен Плевнелиев се срещна с проектокабинета си и очерта пред бъдещите министри три основни приоритета: гарантиране на честни избори, стабилизиране на държавата и отпушване на еврофондовете.
- Предложение на правителството за актуализация на бюджета на НЗОК, а също – въпреки възраженията на БСП, и на държавния бюджет (чрез вземане на нов заем и увеличаване на бюджетния дефицит до 2,7%) беше прието на първо четене с гласовете на ГЕРБ и ДПС. Заговори се за „ново парламентарно мнозинство“. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов възмутено обяви бойкот на парламента, за да свали подозренията за съглашателство с ДПС.
- Сергей Станишев се оттегли от поста председател на БСП (но запази позицията си в ръководството на Коалиция за България). Неговото място бе заето от Михаил Миков след балотаж срещу Драгомир Стойнев, междувременно избран за нов заместник-председател.
- В конгресна резолюция БСП се обяви за ревизия на отношенията с ДПС, за да се спре използването на властта за икономическо облагодетелстване.
- БНБ реши КТБ да остане под особен надзор до 23 септември. След доклад на квесторите стана ясно, че банката ще остане затворена поне до ноември. Гуверньорът на БНБ Иван Искров призова да се приеме нов закон за банковото дело и изрази готовност да подаде оставка. Допълнителна оценка от одиторите ще покаже дали КТБ ще се оздравява или ще бъде обявена във фалит.
- При президента се проведоха консултации за банковата стабилност. Взето бе решение България да поиска присъединяване към Единния надзорен механизъм на ЕС.
- Работодатели и синдикати в обща декларация поискаха от институциите и партиите спешни мерки за успокояване на обществото и се обявиха против „партобизнес олигархията“.
- Създаден е Институт за дясна политика, който трябва да сближава политическите програми на ГЕРБ и Реформаторския блок с оглед на бъдещо съвместно управление. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че ако има по-малко от 121 депутати, би останал в опозиция.
- „България без цензура“ бе напусната от заместник-председателя си Ангел Славчев. ВМРО излезе от коалицията и се ориентира към съюз с НФСБ. Даниел Вълчев се оттегли от ръководството на „България на гражданите“.
- Лидерът на ББЦ Николай Бареков представи в прокуратурата копие на документ, който показва връзките на Бойко Борисов с организираната престъпност. Главният секретар на МВР Лазаров обяви, че е фалшификат. Бареков представи след това копия на нови документи.
- Руският външен министър Сергей Лавров посети София и настоя за ускоряване на работата по проекта „Южен поток“.
Значение
- Юли е месец на засилено напрежение и несигурност – и в глобален, и в европейски, и в национален план. Възможностите за разбирателство вътре в ЕС засега са отложени, между Запада и Русия – стопирани, между враждуващите страни и групи в Близкия Изток – взривени.
- Противостоенето в Украйна и продължаващите санкции срещу Русия генерират мащабна геополитическа криза и трасират пътя към нова студена война.
- Централно събитие в България е оставката на кабинета, което дава ясен знак за новата политическа обстановка: предизборно пренареждане. Намира израз в най-различни форми: разпад на коалиционни връзки и възникване на нови, оттегляне на досегашни лидери и издигане на нови, нареждане на листите в партийните организации на различни партии, публично дискутиране на новия служебен кабинет, неговите проблеми и пълномощия.
- Правителството на Орешарски успя за една година да постигне определени успехи в социалната сфера и раздвижването на бизнеса, но остана в сянката на подозренията за олигархични зависимости и на финала сякаш ги задълбочи.
- Управляващото мнозинство фактически се разпадна. Ярко проличаха разминаванията между БСП и кабинета, от една страна, и между БСП и ДПС, от друга. „Разводът” на БСП с ДПС е здравословен и за политическия живот като цяло, и за всяка от двете партии. ДПС рискуваше да получи имидж на трайно вързана с левицата, т.е. лява по същество партия. А БСП – да придобие доказан имидж на „турскозависима” партия.
- Пренарежда се партийното пространство. ГЕРБ върви към сближаване с ДПС и Реформаторския блок. Националистическият спектър добива нови шансове със съюза ВМРО-НФСБ и маргинализирането на „Атака“. „България без цензура“ губи позиции. ГЕРБ се държи като предизвестен победител, а БСП се опитва да излезе от ролята на предизвестен губещ.
- ДПС успешно оползотворява центристката си позиция и се придвижва към централно място в политическия живот. С това неизбежно се стимулира противодействие и се провокират в перспектива възможностите за голяма коалиция. Ролята на ДПС става лакмус за оценка на политическите сили – с ДПС или без ДПС.
- Новият лидер на БСП – Михаил Миков, се приема добре в партията и дава шансове за сравнително по-добре представяне на социалистите в предстоящите избори.
- Дилемата пред КТБ – оздравяване или ликвидиране – остава уравнение с множество неизвестни. Сигурното е, че изходът ще бъде не толкова определян, колкото определящ за финансовата и икономическата стабилност на страната.
- Последиците от бизнесконфликта в България се разрастват. Проличава липсата на желание да се поеме отговорност от страна на политическия елит и на институциите. Основни въпроси (подготовка на бюджет 2015, „Южен поток“, 7-ми блок на „АЕЦ Козлодуй”, законодателни реформи) са отнесени към следизборния период.
- Предизборната компроматна война започна и изпревари разработването на конструктивни програмни решения.
Проблемните възли
Към глобална геополитическа криза? Международните процеси през месеца могат да бъдат поставени почти изцяло под един общ знаменател: увеличаване на ентропията, ръст на глобалното напрежение в практически всички „горещи“ точки и региони: Западна Африка, Либия, Палестина/Израел, Сирия, Ливан, Ирак, Нагорни Карабах, Украйна…
Във всички тези случаи става дума за процеси на разпад и конфронтация. Не по-малко значими са и обратните тенденции: към консолидация. Групата БРИКС обяви създаването на Нова банка за развитие (НБР), базирана в Шанхай, с първи президент индус, която ще конкурира Световната банка, както и формирането на Пул за валутни резерви (като конкурент на МВФ). Формира се ново глобално противостоене – може да се види нагледно на латиноамериканския и на африканския екран. В Куба (след посещение на Владимир Путин) се възстановява съветска база за следене и подслушване. В Никарагуа Китай започва строителство на канал, който конкурира Панамския, контролиран от САЩ. Във Венецуела продължителни и окървавени протести, насърчавани от САЩ, срещу наследника на Уго Чавес – Николас Мадуро, имитират цветните революции. Аржентина е притисната от американски спекулативни фондове до границата на фалит; Путин предложи страната да стане член на БРИКС и й обеща един милиард долара. Протестите в Бразилия по повод на разходите за световното първенство по футбол се вписват в предизборната обстановка като фактор срещу преизбирането на Дилма Русеф. Барак Обама се обърна директно към страните от „черния континент”, като предложи американско водачество „в процеса на придвижване към нова степен на развитие”. За първи път така ясно пролича вероятният мотив на влиятелни кръгове в САЩ да подкрепят президент с афро-американско потекло. Това е „коз” в битката за Африка. Основни участници са САЩ и Китай…
Най-остра територия на геополитически сблъсък обаче се оказва отново Европа. В Украйна се води война и това личи достатъчно от факта на трета поредна мобилизация на украинската армия, при това допълнена с формациите на Национална гвардия.
Новото „заледяване“ е видимо. Секторни санкции срещу Русия са в ход, а точка над „и”-то не е поставена. САЩ са категорични в обвиненията срещу Москва. И обратното. Информационната война започва да излиза извън сферата на посланията и да преминава на терена на властовите действия и „заглушаването“ на опонента. И двете страни не показват намерения да отстъпят. Украинските власти усилват разлома. Законопроектът за „десепаритизация”, приет на първо четене, позволява на властта да се разправя с рускоезичните граждани чрез „десепаратизационна лустрация”. Идеята за „украинска национална революция” се трансформира в силова украинизация на част от населението на страната.
Кризата в Украйна се задълбочи до точка, в която и двете страни – и Западът, и Русия – са на прага да прекрачат съществуващи червени линии. Западът достигна червената линия на либерализма. След като дълго си затваряше очите пред бруталните действия на киевските власти, днес трябва да пренебрегне обръщането на широко прокламираната „антитерористична операция” в терористична. Ключово събитие е свалянето на малайзийския самолет. Прибързаните обвинения срещу Русия, по-късно подкрепени с „доказателства”, които бяха опровергани, ще трябва да се съпоставят с убедителни резултати от международно разследване. След инвазията в Ирак Западът призна, че Саддам Хюсеин не е разполагал с оръжия за масово поразяване. Сега залогът е много по-висок, но принципът е същият. Истината за катастрофата на малайзийския „Боинг” – това е реалната червена линия. Русия, на свой ред, е доближила червената линия на патриотизма, на оправданата защита на националните интереси. Финансово-икономическите и геополитическите аргументи все повече отиват на заден план, заема се все по-решителна позиция, която отхвърля компромисите и не се ползва с цялостна подкрепа дори в самата Евразия.
Западът губи както от разпадните процеси в света, уронващи непоправимо образа му на фактор на глобална стабилност (Либия, Ирак, Сирия, Украйна), така и от интеграционните процеси, намаляващи възможностите му за контрол (срещата на БРИКС и оспорваната хегемония на долара). Единствено решение изглежда геополитическото настъпление. Русия губи партньорства, възможности да маневрира между Запада и Китай, шансове да капитализира икономическия си растеж от последните 15 години. Единствено решение ? се струва геополитическо втвърдяване.
Общият фон създава впечатлението, че САЩ се опитват силово да спрат или да забавят трансформацията на еднополюсния свят в многополюсен, да защитят оспорената им роля на едноличен хегемон чрез експлоатация на партньорството си с ЕС. Русия на практика силово форсира тази трансформация чрез доказана морална и недоказана оръжейна подкрепа на сепаратистите в Донбас. Тази опасна линия на развитие може да задмине появилите се през май-юни възможности за студен мир и да произведе истинска нова студена война с всички негативни последици за световната икономика и стабилност. Нещо повече, традиционната стратегия на ЕС в защита на мира е останала на заден план заради „междуцарствието“ в Брюксел и тежките преговори за позиции в новата Европейска комисия, които сериозно торпилират единодействието по външнополитически въпроси.
Балканите не правят изключение от тенденцията на повишена несигурност. Присъдите по делото за петорното убийство в Македония предизвикаха вълна от митинги и контрамитинги в цялата страна, усилиха разделението на македонци и албанци в страната и изостриха отношенията на Скопие с Тирана и Прищина. Добрепознатите в региона рискове криминални случаи да прераснат в етнорелигиозен конфликт са актуализирани. Крехкото етническо и институционално равновесие в Босна определено не спечели от акостирането на турски военни кораби и изявлението на Ердоган, че 100 милиона турци са готови да застанат във всеки момент зад Босна. Четвърт век след Милошевич и неговото знаменито послание към косовските сърби „никой вече няма да ви бие“, друг лидер се обръща към босненските мюсюлмани с „никой вече няма да ви докосне“.
Рационалната преценка на глобалната обстановка в България е усложнена от стартиращата предизборна борба. Бюджетната прогноза е силно зависима от безспорно влошаващата се международна конюнктура. При трудно предсказуемото по-нататъшно развитие България трябва да мисли за адекватни финансови и икономически буфери. Но контекстът, в който сме поставени, намалява потенциала за гъвкава държавна позиция, подчинена на националния интерес, и увеличава натиска за геополитическа категоричност, включително за разгръщане на русофобията, представяна от редица политици и анализатори като наше обществено и политическо задължение. Привилегировани възможности добива антируското действие и говорене, а радетелите на други подходи изпадат в кръгова отбрана. Разбира се, не може да се изключва и контраефектът на проруска консолидация, който още повече би разделил нацията и би минирал държавната политика. Нещо повече, сякаш България все така отказва да усвои сложността на ролята си в ЕС и продължава да третира въпроса с излъчването на български еврокомисар като сюжет за междупартиен сблъсък и ползване на дивиденти във вътрешнополитическата борба, а не като въпрос за оптималното ни присъствие в европейската конфигурация в петгодишна перспектива. Стабилност на българското политическо поведение поначало е труднопостижима цел, още повече в условия на политическа криза: за 22 месеца страната сменя пет правителства, всяко от които се стреми – на думи или на дела – да се разграничи от предходното.
14-те месеца на Орешарски: поляризирани оценки. Интерпретациите са контрастни и отразяват предизборната обстановка: от изцяло загубено за България време до ефективно и относително успешно управление. И трите основни претенции, с които тръгна кабинетът – възстановяване на държавността, икономиката и социалната отговорност, бяха най-яростно отречени от неговите критици; набедиха го за правителство на олигархията, довело страната до икономическа катастрофа, подигравайки се със социално уязвимите групи. Всъщност водещо предимство – а може би тактически недостатък, на управлението беше неговият стил на нормализация на обществено-политическия живот. Обвиненията в полицейщина срещу политическите опоненти затихнаха. Както и да коментираме бизнес-зависимостите, факт е, че медиите получиха възможност за свободна критика срещу властта, така че престижна стана анти-, а не проправителствената гледна точка. Плюсът бързо прерасна в минус. Липсата на адекватна медийна и комуникационна политика постави кабинета в положение „партер” – да се защитава от медиите, вместо да диктува дневния им ред. Два факта на подценяване, допълнени от една погрешна представа дооформиха облика на правителството. Първо, подценени бяха поуките от времето на Тройната коалиция, възпроизведени бяха нейните дефекти – от впечатлението за олигархичност и несправедливост до неумението да бъдат обяснени действията и постиженията. Второ, подценено беше обстоятелството, че политиката на изпълнителната власт върви в посока на онези сили, на чиято страна е министър-председателят. Особено ясно пролича това именно през юли, когато мандатоносителят внезапно осъзна, че не може да контролира премиера, от момента, в който премиерът реши да поеме алтернативен курс. И трето, не по-малко съществено: погрешната представа, че кабинетът осъществява реванш срещу своя предшественик, че властта е изцяло ориентирана към смазване на Бойко Борисов – докато на практика предишният премиер беше жертва само на думи: нямаше нито Бяла книга за неговото управление, нито беше посегнато на негови действащи формални и неформални властови структури. Ако е имало смелост да се работи в тази посока, тя е изчезнала с оставката на Делян Пеевски от ДАНС преди повече от година.
Стартът на предизборното пренареждане. Въпросът за властта след наближаващите избори отхвърля на заден план темите, с които се търсеха дивиденти в междуизборния период – от изборното законодателство до идеята за референдум. Партиите са изправени пред необходимостта да намерят най-добрите си позиции в съкратени срокове: през август е официалната регистрация на листите. Ето защо динамиката на събитията е изключително наситена. Политическите ходове изглеждат забързани и дори хаотични, в известен смисъл и гротескни. Само преди месеци едва ли някой би допуснал, че БСП почти открито ще бламира собственото си правителство, че Бойко Борисов ще се извинява, че депутатите му гласуват нов закон за банковото дело, че най-големите критици на олигархията от ДСБ ще имат сметки в нарочената от тях за символ на олигархията КТБ.
Отношението към Русия, скандалът с КТБ, ролята на ДПС в българската политика на първо четене са основните теми на започващата предизборна кампания. Първата от тях – Русия, на институционално равнище е отстоявана преди всичко от президента Плевнелиев, който се опитва да я лансира като радикално преиздание на „цивилизационния избор“ на Петър Стоянов, най-вече във връзка с неясната перспектива на „Южен поток“. За втората заслуга отново има президентът, който с тезата си, че отварянето на банковите досиета ще сложи истинското начало на българския преход, създава терен за използване на връзките с КТБ като оръжие в предизборната борба. Третата тема е поставена от БСП и, независимо от неохотата на повечето партии да я възприемат, е видимо, че се съобразяват с нея и осъзнават значението ? в очите на общественото мнение. Служебният кабинет по принцип е шанс за държавния глава да доказва своя потенциал в условия на политически кризи. През 2013 г. Плевнелиев не съумя да постигне това, включително и защото негова амбиция беше да „опитомява“ зимния протест, а не да налага свой дневен ред. Порасналото самочувствие на президента сега произтича и от факта, че консултациите при него бяха приети от политическите сили като формат, позволяващ овладяване на кризата и вземане на решения. Ето защо Плевнелиев със сигурност ще се стреми да въздейства върху предизборната ситуация, като поставя „тестове“, на които партиите са длъжни да се явяват. На практика служебният кабинет ще бъде тест за самия Плевнелиев – доколко има потенциал да се еманципира от ГЕРБ и Борисов и доколко има илюзии да прави самостоятелна политика, като задава идеологията на бъдещи коалиции.
На този етап тенденциите подхранват амбиция на ГЕРБ за самостоятелно управление. От различни страни се опитват да я възпрат, така че Борисов да бъде балансиран от по-малък партньор в една коалиция. Желанието на ДПС е да докаже, че е незаобиколимо, като получи толкова широка подкрепа, колкото е необходима, за да постави в зависимост всяко потенциално мнозинство. Разделението между БСП и ДПС се задълбочи дотолкова, че дори след изборите незабавно възстановяване на сътрудничеството между тях е слабо вероятно. Консолидацията на националистически вот от ВМРО и НФСБ за първи път преодолява традиционните вече за патриотичния спектър разцепления и се обръща към сближаването с несъмнен центростремителен потенциал и за други субекти. „България без цензура“ тръгва надолу, но ще се мъчи да запази предишната инерция с цената на открит фронтален сблъсък с ГЕРБ и превръщането на този конфликт в център на кампанията. Малко е времето за поява на успешен изцяло нов политически субект на терена. Коалиционните сближавания и разпадания ще доминират предизборното поле.
ГЕРБ: не „дали”, а „с кого” ще управлява? ГЕРБ с ГЕРБ? Или… ? На два пъти ГЕРБ се сблъска с последици от свои ходове, които внезапно и неочаквано можеха да обърнат и обществото, и бизнес-средите срещу нея, така че трябваше незабавно да бъдат ревизирани и призивът на Борисов към хората да си теглят парите от банките, и съвместните действия с ДПС по актуализацията на бюджета. Както впечатлението, че Борисов може да срути банковата стабилност, така и внушението, че се готви да управлява в коалиция с ДПС биха били в състояние да намалят дистанцията при едни видимо авансово спечелени избори. Затова оттук нататък ГЕРБ навярно много ще внимава с изявленията си. Ясно е, че храни надежда за самостоятелно мнозинство. Местните структури и доминираните от партията общини са впрегнати в работа, за да завъртят добре познатата машина. Ако това не се случи, ГЕРБ може да се възползва от новата ситуация, в която се намира и която се различава от изолацията през миналата година. Тя може да търси коалиция както с Реформаторския блок, така и с националистическото обединение; нестандартно, но – защо не? – дори с БСП. Формати на взаимодействие с ДПС (примерно като подкрепа за правителство на малцинството) също не са изключени, колкото и Борисов да бяга „като дявол от тамян” от новата модна стигма „БОСТАН”. В ГЕРБ би трябвало да си дават сметка, че едва ли могат да достигнат своя пик от 2009 г., а дори тогава не получиха абсолютно мнозинство, въпреки мажоритарния бонус, който сега ще им липсва. Тогава обществото гледаше на герберите с надежда, днес – по-скоро като липса на избор. Съществуват индикации, че партията започва да търси „отваряне“ към хората с привличане на изтъкнати непартийни фигури, със създаване на своего рода „гражданска квота“. Отчетен е успехът на президента и Реформаторския блок да въздействат върху общественото мнение именно по този начин, чрез претенцията да противопоставят „гражданите“ на „олигархията“. Особено значение в следващите два месеца добиват отношенията на ГЕРБ с президента, който несъмнено би предпочел коалиция на ГЕРБ именно с реформаторите. Ако тя се реализира, Плевнелиев ще добие още по-силни и самостоятелни позиции. Едва ли това е в интерес на Борисов, включително от гледна точка на собствените му политически планове. Успех на служебния кабинет ще събуди у Плевнелиев амбиции за втори мандат, още преди той сам да е отместил поглед от „Дондуков” 2. Във всеки случай пътят на ГЕРБ към властта не само не е безоблачен, но и вече изключва опцията „на бял кон“.
БСП: нов шанс? Колко значим? На пръв поглед тенденциите изглеждат неблагоприятни за социалистите. „Разводът“ с ДПС ги оставя практически без сериозни политически партньори. Форматът „Коалиция за България” носи повече тежест, отколкото плюсове, и срещу него вече открито говорят водещи партийни дейци. Пролича, че БСП вече няма контрол (ако изобщо е имала) върху ключови ресори в излъченото с неин мандат правителство. Парадоксално се оказа, че на власт тя може да бъде обезвластена. Единственото, което ? оставаше, бе да възпира, доколкото може, инициативите на собственото правителство и своя коалиционен партньор. Изглежда сякаш през май м.г. ръководството си е направило погрешна преценка, че може да обвърже ДПС в борбата срещу ГЕРБ, така че всички ресурси да бъдат насочени в тази битка. Вместо това излезе, че битката е изтощила БСП, а ДПС е била склонна да пази отворена вратичка към Борисов. Равносметката на управлението не доказва, че БСП е успяла да защити лявата си идентичност на власт, нито че е била управленски ефективна в отстояването на една балансирана международна позиция, отчитаща проруските нагласи на избирателите. Вътрешнопартийното разминаване впрочем е налице. Откритият конфликт между Румен Овчаров и Драгомир Стойнев го демонстрира. Всичките тези фактори водят към изборно поражение. Но тълкуванието не е еднозначно. БСП съумя медийно да разпространи тезата за „ново мнозинство“ ГЕРБ-ДПС и да накара ГЕРБ да се съобразява с посланията от „Позитано“ (например по актуализацията на бюджета), вместо обратното.
Оттеглянето на Сергей Станишев дава шанс за промяна и за отваряне на досега затворени врати. Лидерската битка не само мина по всички правила на демокрацията, но и не доведе до разцепления след обявяване на конгресния резултат. Новоизбраният председател има предимството да бъде и позната, и неконфликтна фигура, която трудно ще бъде обвинявана в семейни или бизнес зависимости, а заедно с това е достатъчно наясно и със структурите, и с вътрешнопартийния живот. Преждевременен е етикетът на Миков като олицетворение на „статуквото“. При партия с над стогодишна история не е логично да се очаква прекалено радикална промяна при липса на генерален исторически завой на страната. А и може би в неблагоприятната ситуация, в която попада, на БСП ? е необходимо преди всичко единство и стабилност, за да превъзмогне сегашния момент и да изчака опонентите ? да проблематизират отношенията си. Ключова задача в предизборната битка е устойчивото заемане на лявата ниша. След като АБВ изградиха цялата си партийна линия на противопоставяне на Станишев, сега ще им бъде много по-трудно да обяснят причината си да бъдат отделно от БСП. Призивът за съвместни действия срещу ГЕРБ е двойно неудобен за Първанов: ако приеме протегнатата ръка, би се обезличил, ако не я приеме, би изглеждал като разединител. Поканата от АБВ към БСП за дискусии по националните приоритети е закъснял опит за изземване на инициативата, който има малки шансове за успех. От своя страна, освобождаването от съюза с ДПС дава на БСП перспективи за ново сближаване със собствените структури и избиратели. Въпросът за хегемонията в лявото пространство е централният, който „Позитано“ трябва да реши в месеците до изборите.
ДПС: към централна роля и/или… към нова сатанизация? Партията изигра водеща политическа роля в периода след евровота, което носи както позитиви, така и рискове. Увеличената тежест на политическо присъствие може да направи от ДПС лакмус и да легитимира електорален въпрос към другите политически сили: как искате да управлявате: с или без ДПС? Основната задача, поставена от (или на?) Местан, сега е да постигне максимално силно представяне на парламентарните избори, което ще позволи на движението да държи контролната акция в следващия парламент, независимо от останалите резултати. Времето на „целувките“ е отминало, от другите партии се разчита да направят хладната калкулация, че без ДПС не могат нито да управляват, нито да бъдат силна опозиция. Ето защо ДПС предпочита ГЕРБ да не се доближава до абсолютно мнозинство, защото в противен случай би станала неуправляема. Най-изгодна е патовата ситуация, наподобяваща схемата от 42-рото НС, само че без Сидеров като кандидат за носител на „златната акция“ и без Бареков като конкурент за ролята на балансьор. Също така за ДПС е важно да не допусне червената пропаганда да опакова отиващото си правителство на Орешарски като правителство на ДПС, с което малкият партньор за първи път да понесе и негативите от властта. На публично равнище ДПС е най-свободно в сравнение с останалите партии да осъществява партньорства и да предприема всичко, което реши. Но промените във вота за ДПС, неговата „българизация“ и все по-корпоративен характер оказват нарастващо въздействие върху образа и политиките на движението и ще започнат да ограничават тази свобода.
„Атака“: „ляво на борд” към ново пристанище или… към дъното? Отказът от присъствие в парламента не донесе особени ползи за Волен Сидеров, макар че даде възможност да се спряга Борисов като новия партньор на ДПС. Вътрешнопартийният референдум, в който 99% се обявиха за запазване на партията и лидера, не се превърна в новина и не послужи като импулс за възход. На фона на поредицата разцепления, с които „Атака“ е емблематично свързана още от създаването си през 2005 г. до днес, обединението между ВМРО и НФСБ е ярко събитие, способно да мотивира разочаровани националисти да подкрепят новата коалиция. Бъдещето на „Атака“ е под голяма въпросителна. Неуспехът на „руската карта“ в изборите за Европейски парламент я насочва към нишата, от която тя периодично черпи сила – социалната. Този път обаче става дума не просто за пенсии и доходи, а за директен опит за десант и плацдарм в лявото пространство чрез експлоатация на съмненията в лявата идентичност на БСП. Сидеров вече се обръща открито към „левомислещите избиратели“, разглежда като партньори „работнически“ и дори „комунистически“ партии, прави положителни оценки на стария режим. В устата на бившия главен редактор на в. „Демокрация” би трябвало да звучи сензационно тезата „за връщане на елементи от социализма”. Очевидно неговият анализ сочи, че БСП в момента е в слаба кондиция и отливът на избиратели създава електорален потенциал (ниша на „разочарованото ляво“), който е негов парламентарен шанс.
„България без цензура“: „Той танцува само едно лято”? Разпадните процеси засегнаха не само коалицията (напусната от знаковите за патриотичния облик на цялото ВМРО), но и партията (напусната от Ангел Славчев и т.нар. „евромайки“ – символи на връзката с протестите и на социалната отговорност). Останал без мощна медийна подкрепа, Бареков трудно може да поддържа инерцията, особено като имаме предвид характерния за журналиста подход на правене на политика. Отвореният фронт срещу ГЕРБ е неговият шанс да възвърне позиции, като сърфира и върху медийния интерес към „предизвестените победители“. Рисковете: да даде заден ход и да покаже нерешителност, да породи скандали, които да укрепят ГЕРБ като предполагаема жертва на черен пиар, или да бъде възприет като ново издание на РЗС с разнасяне на флашки и информации, но не и като самостоятелен политик.
Реформаторският блок: сърфиране около изборната бариера? Предизборната линия на реформаторите е общо взето очертана: русофобия, антиолигархичност и призиви за морал. Блокът се ориентира към бъдеща коалиция с ГЕРБ. Натам го тласкат анализатори и фондации, а твърде вероятно и президентът Плевнелиев не е чужд на тази идея. Несъмнено Брюксел (ЕНП) е за такава перспектива. Въпросът, който остава, е: доколко е сигурно, че РБ ще намери място в 43-ото ОНС. Успешният отговор изисква и периодични формални изявления на дистанцираност, призвани да доказват самостоятелността на формацията, и смисъл да се гласува за нея. Предизвикателство пред партиите от Блока е подреждането на листите и степента на разбирателство между ДСБ и ДБГ. След преференциалния казус на евровота Меглена Кунева несъмнено смята, че заслужава по-добро представителство. От друга страна, вече е несъмнено, че политиката на Блока и посланията му се определят от ДСБ. Постигането на съгласие по листите се очертава да бъде основният препъни-камък през следващите седмици.
Заключение
Точно сто години след фаталните изстрели в Сараево, дали началото на невиждан дотогава световен конфликт, изстрелите срещу малайзийския самолет трябва да бъдат много внимателно преценявани. Международната общност трябва да покаже, че може да си извлече поуки от историята и да държи под контрол ескалацията на напрежението.
Предсрочните избори в България са призвани да дадат отговор на политическата криза. Но пътят към тях е натоварен с предизвикателствата на други кризисни явления, изискващи определено равнище на консенсус сред политическия елит. Въпросът за финансовата стабилност не е окончателно решен. За първи път от много години от България тече сериозен износ на капитали. Подронени са устоите на банковата система. Сюжетът с разпространяване на имена, списъци, депозити от банки е много тежък прецедент, защото тепърва може да срине доверието в банките и да пренесе политическата битка на много хлъзгав терен. Политическият елит може да поеме по изключително опасен път, ако възприеме като централен залог шефското място в БНБ и възможностите за контрол върху другите банки и собствените политически и икономически конкуренти.
Служебното правителство ще покаже степента на демократична зрялост и отговорност на президента. А един от въпросите, които българското общество сигурно ще си задава оттук нататък, не е традиционното питане дали БСП се променя, а нещо не по-малко важно и по-актуално: дали в крайна сметка партия ГЕРБ е реформирана, дали излиза от авторитарния пашкул и придобива по-трайна перспектива да се впише в демократичната система.
