Редовният анализ на института „Иван Хаджийски“ под общата редакция на проф. Петър-Емил Митев. В дискусията участваха Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, проф. Петър-Емил Митев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Димитър Ганев.
Основни събития
- Европейските лидери одобриха с мнозинство кандидатурата на Жан-Клод Юнкер за председател на Европейската комисия. Против гласуваха премиерите на Великобритания и Унгария.
- Украйна, Молдова и Грузия сключиха икономическо споразумение за асоцииране с Европейския съюз. Русия предупреди, че ще приеме защитни мерки срещу негативно влияние на споразумението върху руските пазари.
- Договорени са предсрочни парламентарни избори на 5 октомври т.г. след консултации на политическите сили и президента Плевнелиев. Парламентът ще бъде разпуснат на 6 август и изпълнителната власт ще бъде поета от служебен кабинет.
- След „сигнал” за данъчни нарушения (от „Протестна мрежа”), „разкрития” за готвено покушение срещу Делян Пеевски (вкл. арест на трима души), процесуални действия (вкл. зрелищно претърсване на сградата от прокурори, следователи и полицаи), обвинение срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев и масирано теглене на пари (вкл. от държавни фирми ?!), Корпоративна търговска банка прекрати операциите си и премина под „особен надзор” на БНБ.
- Последва паническо теглене на пари от Първа инвестиционна банка. МВР предприе мерки срещу „злонамерени и целенасочени действия”, които подкопават банковата система. Политическите партии и институциите декларираха готовност да подкрепят категорично банковата стабилност.
- Ръководството на ТV7 и ББТ, обслужвани основно от КТБ, поиска от Софийски градски съд да открие производство по несъстоятелност. Такова искане е отправено най-напред от компания на Николай Бареков.
- Европейската комисия одобри схема за предоставяне на ликвидност на българските банки на стойност 3.3 млрд. лева „в контекста на външни за системата, небанкови обстоятелства”.
- На пресконференция лидерът на ДПС Лютви Местан (несъгласувано с БСП) заяви, че кабинетът не може да изпълни целия си мандат и че има три варианта за предсрочни избори: наесен, напролет и заедно с местния вот през следващата есен. В отговор Сергей Станишев (несъгласувано с ДПС) лансира идеята за задължително гласуване и предсрочни избори още до края на юли.
- Премиерът Пламен Орешарски обяви, че България спира работата по проекта „Южен поток“ до хармонизирането му с европейското законодателство. Официален документ от българска страна не е представен. Австрия и Словения подкрепиха „Южен поток“.
- Станислав Анастасов (ДПС) беше избран за министър на околната среда и водите на мястото на избраната за евродепутат Искра Михайлова. Изборът предизвика разногласия в ПГ на БСП. Янаки Стоилов подаде оставка като заместник- председател на групата.
- Лидерът на БСП Сергей Станишев напусна НС поради избора му за евродепутат. Остава начело на партията. За председател на ПГ е избран Атанас Мерджанов.
- Със 109 гласа „за“ (ГЕРБ и „Атака“) и 114 „против“ (БСП и ДПС) НС отхвърли петия вот на недоверие срещу кабинета Орешарски за провал във финансовата политика.
- Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов направи неколкократни изявления с ключови думи „псевдопремиер”, „псевдоминистър на финансите”, „катастрофа”, „разпад на държавата” и в заключение – „искам да чуя ние доведохме до крах България, елате и я спасете”.
- Лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви: „Неприятна изненада: Бойко Борисов в хора на врачките, създаващи паника… Или някой в ГЕРБ си представя, че смут и предизборни опашки пред банките ще дадат по-лесна победа на „силната ръка”?”
- Призив за оставка на ръководството на ДБГ от активист на партията. Даниел Вълчев заяви, че Реформаторският блок няма да стане „придатък“ на ДСБ.
- Народното събрание одобри членовете на Сметната палата, предложени от председателя Лидия Руменова, въпреки острото възражение на ГЕРБ.
- С гласовете на БСП, ДПС и „Атака“ бе отхвърлено ветото на президента върху Закона за МВР. НС отхвърли и внесеното с подписка искане за референдум за задължително, електронно и мажоритарно гласуване.
- АБВ официално е учредена като политическа партия. Георги Първанов е избран за председател на партията. Събитието стана на рождения ден на експрезидента.
- ЕК спря част от средствата по ОП „Регионално развитие“ за България след спиране на всички средства по ОП „Околна среда“. „Стандарт енд Пуърс“ свали с една степен кредитния рейтинг на България.
- Поройни дъждове в Централна и Източна България. Наводненията във Варна и Добрич отнеха живота на 13 души. Правителството и варненският кмет си размениха обвинения в политическа употреба на трагедията.
Значение
- След евровота ЕС поема бавен и труден път към формиране на новата управленска конфигурация. Изборът на Жан-Клод Юнкер за председател на ЕК показва готовност за разбирателство на левия и десния център, на ПЕС и ЕНП, върху проевропейска платформа.
- Политическият юни в България премина в борба за определяне на политическата перспектива и търсене на изгодни позиции в предстоящата нова изборна надпревара.
- Сериозен, първи по рода си разнобой в отношенията на БСП и ДПС. Партията на Доган и Местан влиза в ролята на балансьор и поставя на карта тезата си за „лоялно партньорство“. БСП предпочете риска на изолация от политическите сили, отколкото от собствения електорат, и направи изявления, фактически насочени срещу ДПС. Диалогът между управляващите партии беше възстановен, но отношенията им не могат да бъдат същите.
- Съгласуваната дата за предсрочни парламентарни избори е първата стъпка към нормално протичане на новия предизборен процес. Опасностите могат да дойдат от неумерен властови апетит и актуализиране на катастрофичния език.
- Поставянето на Корпоративна търговска банка под „особен надзор” (т.е. „на колене”) след еднопосочни задкулисни и институционални действия е показател за навлизането на страната в качествено нови отношения между икономическата и политическата власт.
- За първи път след управлението на Жан Виденов БНБ поема пълен контрол върху частна банка. Това дава възможност да се отчете и изминатия път от времето на прехода до второто постпреходно десетилетие. Криза на банковата система няма да бъде допусната. Фактори са валутният резерв на страната, финансовата дисциплина, подкрепата на ЕК и международните финансови институции.
- Решението на Сергей Станишев да реализира получения мандат на депутат в Европейския парламент е израз на съзнанието, че БСП няма вътрешен ресурс да обърне политическата конфигурация в своя полза, но може да прибегне до външен ресурс, до въздействие върху българската политика отвън. По всичко изглежда това е и белег за плавен преход към ново ръководство на БСП.
- Перспективата да се върне на власт дебалансира поведението и особено реториката на Бойко Борисов, който изглежда насочва цялото си внимание в това да си осигури именно „бял кон”, а не какво да е завръщане.
- Реформаторският блок не е излязъл от мъчителната дилема „за” и „против” съюз с Борисов.
- Трагедията във Варна за пореден път извади на показ липсата на координация между държавни и общински институции. И заедно с това показа, че импулсът за солидарност не е изчезнал, но се проявява изключително в критични ситуации.
Проблемните възли
Геополитическият пъзел. Отношенията в глобалната политическа игра продължават да се заплитат. Събитията през изтеклия месец не показват тенденция към изясняване и разведряване, а очертават капани пред основните участници в центъра на напрежението – Украйна.
Киев – и персонално новият президент Порошенко, е изправен пред дилема. Реализацията на мирния „План А” изисква преговори със „сепаратистите”, което означава да ги признае като фактор, и им дава възможности да се прегрупират. Военният „План Б” означава да ги смаже силово – и с това да разшири пропастта с рускоезичното население.
Русия може да отговори на молбата, отправена от „сепаратистите” в Новорусия, и да изпрати „мироналагащи сили”, които обаче неизбежно ще пролеят украинска кръв и ще мобилизират антируските сили, а в международен план ще доведат до нови санкции и трайна изолация от Запада с перспектива страната да стане суровинен придатък на Китай. Алтернативата е да се подкрепи реално и последователно мирният план на Порошенко – и с това да се отчужди от сепаратистите и от рускоезичното население, да се откаже от русификацията на украинския югоизток. Капанът, в който влиза Путин, прилича на „цуг-цванг” и това добре се разбира във Вашингтон. Не проличава обаче осъзнаването на собствения капан.
Западът инжектира украинците с еуфорията от асоцииране с ЕС. Предстои да се заплати цената. И от двете страни. Украинската икономика ще изисква издръжки и разходи, каквито Западът не може да направи. Пролетта на надеждата ще се смени с есента и особено зимата на разочарованието. Това е неизбежно следствие от реализация на мирния план и деескалацията на конфликта. В краткосрочен план психологически печеливша ще се окаже Русия, въпреки финансовите и медийните усилия. Алтернативата е да се насърчава неотстъпчивостта на Киев и с това – ескалацията на конфликта с Русия, при което щетите, нанесени на руската икономика, ще имат и западен еквивалент, вероятно по-малък, но твърде болезнен. В глобален план печеливш ще бъде Китай. Западът става губещ и в двата варианта.
България не е самостоятелен играч в геополитическата конфигурация. Българският национален интерес е еднозначен: деескалация на конфликта, запазване на нормалните икономически връзки с Русия, вкл. изграждане на „Южен поток”. Но дори правителството с мандатоносител БСП трудно може да се придържа към тази линия.
Европейският кръстопът. Политическият юни е преходният месец между майските избори и юлската сесия на европарламента. Високите резултати, които получиха евроскептични и популистки партии, видимо изискват разбирателство на ЕНП, ПЕС и АЛДЕ върху центристка и проевропейска платформа. Изборът на Жан-Клод Юнкер за председател на ЕК е стъпка в тази посока, макар и постигната след тежки преговори. Великобритания изглежда по-далеч от ЕС отвсякога. И обратно, споразуменията за асоцииране с Украйна, Грузия и Молдова създават нов залог за Източното партньорство и бъдещи трудности за самия Съюз.
Процесите са двупосочни. От една страна, ЕС не отговори позитивно на желанието на Русия да се поднови договорът за стратегическо партньорство, сключен преди 20 години. Нещо повече, заплахата със санкции още веднъж беше въведена в оборот, след като Русия, Казахстан и Беларус сложиха официално началото на Евразийския икономически съюз. От друга страна, честванията на 70-годишнината от десанта в Нормандия показаха стремеж на отделни европейски държави за сближаване с Русия. Потвърдено е участието на Русия в предстоящата среща на Г-20. Франция като че ли ревизира градените от президента Оланд „привилегировани отношения“ с Вашингтон по линия и на сделката за военни кораби за Русия, и на продажбата на френския гигант Алстом. Знаково Германия стартира разследване на подслушването на канцлера Меркел от страна на САЩ. Съдбата на проекта „Южен поток“ също е елемент от заплетения пъзел. Еврокомисарят Йотингер изглежда силно критичен към проекта, докато Австрия и Словения решително го подкрепиха, а OMV подписа споразумение с „Газпром“. Създава се впечатление, че ЕС не може да изработи своя ясна позиция по партньорството и със САЩ, и с Русия.
България не е откъсната от тези процеси. Спирането на част от средствата по оперативни програми въвежда темата за отношенията с ЕС в центъра на българската политика и трябва да ангажира българския парламент. Същевременно най-важен в национален план се оказва казусът „Южен поток“. Появиха се диаметрални позиции в рамките на управлението. БСП категорично и публично застана зад незабавното строителство. Паралелно на тях, премиерът Орешарски заяви, че България спира работата по проекта, докато не бъде постигната хармонизация с европейското законодателство. Отсъствието на официален документ постави под съмнение и това твърдение. „Американска връзка“ несъмнено съществува, но нейната тежест трудно може да бъде оценена. Направеното от премиера изявление следваше среща с американски сенатори. В безпрецедентно послание на американския посланик М. Рийс България беше предупредена да ограничава сътрудничеството си с Русия, но също и да избягва работа с руски фирми, включени в „черния списък“ на САЩ. И тъй като те не фигурират в европейски „черен списък“, американският аргумент не може да се третира като правен, а като политически.
Геополитическата ситуация бе експлоатирана в България и на партийно равнище. Посещението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в САЩ имаше знаков, пиар характер. Той получи трибуна и легитимност да атакува българското правителство „отвън“ и „отвисоко”, едва ли не от „Емпайър стейт билдинг”. Част от политическите сили преразгледаха своите външнополитически тактики. „Атака“ спря да акцентира върху руската карта след скромния резултат на евровота. Реформаторският блок, напротив, засили антируското говорене и го направи център на своите послания – от тезата за всекидневно „разобличаване“ на проруския кабинет до обяснението, че българските банкови сътресения са провокирани от Кремъл.
Политическото и икономическото пренареждане в България. Месецът след евровота промени рязко политическата конфигурация в страната.
В продължение на година имахме почти патово разделение на силите, при което единият полюс се олицетворява от политически изолираната партия ГЕРБ, другият – от съюза БСП – ДПС, кризисното функциониране на парламента се осигурява от „златния пръст“ на националистическата „Атака“, старата десница се опитва да изгради наново прекъснатите вътрешни връзки, а свободното място на политически център е взето на прицел от възхождащия нов играч „България без цензура“. Процеси на промяна бяха регистрирани още през февруари-март, когато утихването на протестите премахна впечатлението за управлението като „обсадена крепост“ и даде шанс на вътрешния разнобой, основно между БСП и ДПС. ГЕРБ постепенно започна да преодолява изолацията си. „Атака“ не намери убедителни пътища да капитализира своята политическа роля. „България без цензура“ реално даде заявка да бъде балансьор.
Не толкова самият евровот, колкото действията на ДПС след него поставиха началото на остра фаза на политическа криза. За първи път след 2005 г. се получи не просто охлаждане, а разпад на отношенията БСП – ДПС. Отказът на ДПС да допусне следизборно възстановяване на БСП чрез нова управленска формула и философия на практика направи предсрочните избори неизбежни. Макар и стабилизирани впоследствие, отношенията между партньорите в управлението не могат да се върнат в изходната точка. ДПС твърдо реши да не допусне нов балансьор в българския политически живот. Постигнато бе внушението, че ГЕРБ е единственият кандидат за властта и може да я получи благодарение на ДПС, а не на някой друг. С ориентацията към избори ролята на „Атака“ практически се загуби.
Публичният политически сблъсък през юни беше за водеща инициатива в контекста на бъдещите избори. Конкретизира се чрез инициативи за определяне на хоризонта на кабинета, за датата на изборите. Въпросът „Кога?“ стана централен. Първоначално беше изтъкнат от ДПС. На очертаното от Местан поле ГЕРБ и БСП влязоха в сблъсък, институционализиран чрез различни форми на политически консултации, но зареден с поредица от ненадейни обрати. „България без цензура“ не можа да намери своето място в този сюжет въпреки усилията си. Ориентацията към избори актуализира и изостри въпроса за субекта на властта. Междупартийните отношения и пренареждания получиха друг залог. В течение на четири години идеята и самата дума „коалиция” бяха сатанизирани, обявени за връх на безпринципността и тържество на задкулисието. Борисов трупаше рейтингови дивиденти чрез филипики срещу коалирането изобщо. „Тройната коалиция” беше отречена не само заради практиката на субектите на властта, но и заради порочността на самия акт на коалиране. Сега сякаш се получи пълно преобръщане: от категоричното „никакви коалиции“ – до готовност за „всякакви коалиции“, от „коалиция“ – мръсна дума, до „коалиция“ – логична необходимост.
Политическите ходове едва ли могат да бъдат разбрани без техния икономически контекст. Свидетели сме на двойно пренареждане – в политическата и икономическата сфера, при това с високи нива на взаимозависимост. Конфликтът Пеевски – Василев не е епизод от бизнес-напреженията на прехода, а ключово събитие в постпреходната борба за икономическата власт в България. Съдбата на КТБ е илюстрация на тежкия и безкомпромисен характер на тази борба. На 12 юни КТБ съобщи, че е купила банката „Креди Агрикол България” ЕАД, променя името й на ТБ „Виктория” ЕАД и за председател на надзорния съвет е избрана Радосвета Василева (дъщеря на Цветан Василев). На 20 юни КТБ поиска подкрепа и премина под специалния контрол на БНБ; след капитулацията на бащата, и дъщерята нямаше друг изход. Следователно атаката срещу КТБ трая една седмица. Самият факт, че за седем дни подобна банка, със своите активи и придобит авторитет, може да бъде притисната в ъгъла, демонстрира степента на акумулиране на икономическа власт и звучи като „кой кого“. Публичността на сблъсъка е показателна и трябва да внуши ясно на обществото: няма какво да се крие, победителят ще стане известен на всички.
Ударът срещу КТБ лесно можеше да засегне доверието в цялата банкова система и да се пренесе конкретно спрямо друга банка; от това видимо някои се възползваха. Сега вече институциите застанаха решително в защита на банковата стабилност и ефектът на доминото със сигурност няма да се състои.
Що е то „неопребендализъм” и има ли той почва у нас? С това непривично за българското ухо понятие[1] видният американски социолог проф. Иван Селени описва една нова фаза в развитието на бившите социалистически страни в Източна Европа.
„Логиката – и железен закон – на неопребендализма е ясна… Сега (за разлика от 90-те години, б.р.) всички обществени блага са приватизирани, така че играта може да продължи само ако се поставят под въпрос собственическите права – и това е доста лесно за изпълнение, като се има предвид изначално слабата легитимност на придобитата собственост… Това, разбира се, върви ръка за ръка с криминализирането на собствениците и политическите опоненти – кампаниите срещу „корупцията“, „сътрудниците на бившия режим“, „укриването на данъци“, замесените в „използвачество“ (обвинение, отправено от водещ политик срещу най-богатия унгарски банкер, което по принцип може да му струва влизане в затвора и конфискация на собствеността, приблизително $1 милиард). Това, разбира се, предполага покорна съдебна власт, прокурори и съдии, които са склонни да използват думата на закона срещу политическите опоненти на правителството и управляващата партия”.[2]
Може би най-интересното за нас в анализа на Селени е това, че предлага отговор на въпроса защо политическата борба, която се води сега, става толкова остра, дори по-остра отколкото в началото на прехода. През 90-те години ставаше дума за разпределение на общественото богатство, за производство например на „синя” или „червена” буржоазия, но имаше място и за едната, и за другата и в крайна сметка те дори намериха общ език. А сега става дума за преразпределение. Това означава принципно изостряне на напрежението в подземието на обществото, в базовата сфера.
Двойното пренареждане може да се дешифрира. В икономически план борбата е за нова икономическа власт в страната. В политически план борбата е за политическия център, за балансирането на политическата система.
ГЕРБ: предусещането на властта – печелившо или подвеждащо? Обтегнатите отношения между БСП и ДПС изведоха напред ГЕРБ като единствен сериозен претендент за властта в краткосрочна перспектива. Протече процес на ускорена реабилитация на Бойко Борисов с неговото лично участие. Тактиката на бившия и може би бъдещ премиер е подчинена на внушението за пълен провал на сегашното управление, за настъпваща катастрофа и практическа неуправляемост на страната, а връщането му на власт следва да се възприема като спасение, удържане на стабилността и пред международните партньори, и в социален аспект. Равносметката на мандата на ГЕРБ като загубено време за България (замразени доходи, икономическа стагнация, липса на реформи и т.н.) се подменя от тезата за загубено време на Орешарски, и то време, довело до срив. Пропагандно преувеличените твърдения имат и очевиден следизборен хоризонт. Създава се превратната представа за криза, която „после” лесно може да бъде овладяна и да даде начален тласък на легитимност на едно бъдещо управление на ГЕРБ. Лозунгът на ГЕРБ за „национално спасение“ предлага удобна формула за всякакви комбинации: в крайна сметка щом нацията трябва да се спасява, всички коалиции и мерки са оправдани. Ролята, която си е избрал Борисов, е изключително изгодна за един политик: ще спаси онова, което не се нуждае от спасяване. Неговата ситуация видимо е по-благоприятна отколкото през 2009 г. Тогава той дойде на власт на крилете на обществените очаквания за възмездие за престъпленията и корупцията на прехода, но си отиде, защото хората не видяха реализация на този ангажимент, а напротив, подкрепа за монополите. Изглежда сякаш пред ГЕРБ има само два въпроса за решаване: с кого ще управлява и ще бъде ли все пак самият Борисов премиер. Забравя се една „малка” подробност: споменът за почти четиригодишното антисоциално управление не е заличен, а само изтласкан на втори план и лесно може да се актуализира.
БСП: пред рестарт? Партията можеше да си позволи единствено контра-игра с политическата инициатива в ситуация, в която ДПС трасира пътя към предсрочни избори, а икономическото пренареждане не работи в полза на намеренията на социалистите. Действително те съумяха да ограничат ефекта от пресконференцията на Местан с призива за задължително гласуване, а с намесата си в дебатите за предсрочни избори показаха, че дата без тях не може да бъде определена. Заедно с това несъмнено е, че БСП не получи шанс за промяна в стратегията на управлението и трябваше да признае по-нататъшната безперспективност на кабинета. В условията на все по-голяма вероятност за връщане на ГЕРБ във властта партията има възможност да се сплоти отново срещу опонента. Решението на лидера Станишев да поеме мястото си в Европарламента бе разтълкувано от мнозина като паника и дезертьорство. Всъщност това е, от друг ъгъл погледнато, израз на съзнанието, че БСП няма вътрешен ресурс да обърне политическата конфигурация в своя полза, но може да прибегне до външен ресурс, до въздействие върху българската политика отвън. Макар че не се е отказал от председателския пост, Станишев вече не ще може оперативно да ръководи БСП. Това по всяка вероятност означава плавен преход към ново ръководство, контролиран в една или друга степен от досегашния лидер, и отворени врати към партньорства, които досега не биха били възможни поради неприемливост на самата фигура на Станишев. С учредяването на партия АБВ Първанов прави услуга на БСП. Двойната игра обаче не е прекратена. „Петата колона” на Първанов остава в редиците на БСП и ще настоява за срочно свикване на ново заседание на конгреса. В краткосрочен план част от основните въпроси пред страната ще се решават все още от БСП. Политическите консултации оставиха открити темите и за европейските законопроекти и ратификации, и за еврокомисаря, и за оперативните програми. БСП знае, че единствен път към изолация на ДПС на този етап е голяма коалиция с ГЕРБ. Ето защо не може изцяло да се зачерква ролята на социалистите в ситуация, която не е създадена от тях и която действително работи против тях.
ДПС: в нова властова позиция? Юни в политически план може да се нарече месецът на ДПС. Партията на Доган/Местан натисна бутона на политическата криза, тя е свързана до голяма степен и с трусовете в сферата на икономиката и финансите. Явно е, че става дума за внимателно промислено поведение. Решителността (и еднозначността!), с която се действа, не позволява да се говори за импровизации. ДПС подготвя и осъществява контролираното си слизане от власт при съпътстваща промяна в икономическата власт в България. Политически това се фокусира в успешната им на този етап борба за овладяване на центъра. ДПС не можеше да допусне, и не допусна, „България без цензура“ да поеме тази функция и пред очите им да израсне нов, амбициозен играч, способен да „обърне мача“. Текущото развитие на конфликта Пеевски – Василев и атаката срещу КТБ допринесе за осъществяването на тази цел.
ДПС влиза в ролята на балансьор, но на по-високо равнище от досега известното. С пресконференцията си Местан надмина своя предшественик. Ако Доган претендираше, че разпределя „порциите на властта“, заявката на Местан е да разпределя самата власт. През 90-те години и началото на новия век ДПС се опитваше (и успяваше) да бъде поддържащ балансьор, осигуряващ равновесието. Сега амбицията е да бъде дирижиращ балансьор, който диктува характера на самото управление. Самочувствието на движението личи и от новия етап, на който гради отношенията си с другите. Ако преди, в опасенията си от изолация, ДПС (чрез Христо Бисеров) се стремеше да контролира процесите в СДС, като накланя везните в полза на един или друг кандидат за лидер, то сега ДПС иска да контролира мястото на БСП в българската политика. Мощта му е нараснала дотолкова, че да влияе пряко не върху разпадаща се партия като СДС, а върху най-старата политическа сила в България. Ако си извоюва стабилен финансов и икономически гръб през протичащия бизнес-конфликт, който да го направи незаобиколимо оттук нататък, ДПС не би могло да има притеснения за политическото си бъдеще, независимо как се структурира следващото управление на страната. Рисковете от „преяждане с политическа власт“ през последните години бяха отчетени и взети предвид. Предстоят рисковете от „преяждане с икономическа власт“.
„Атака“: пред трасформация в „Защита”? Съзнанието за провал на цялата линия на партията досега накара лидера Волен Сидеров да прибегне до нестандартен ход, да се обърне към своите съпартийци и да поиска от тях отговор на въпроса има ли смисъл да съществува самата партия. Явно стремеж на Сидеров е да потърси „отдолу“, „от низините“, импулс за нова политическа игра. Ходът е силен, но същевременно издава съзнанието, че „Атака“ е на ръба на оцеляването. Тенденцията към предсрочни избори обезсмисли и последния политически капитал на Сидеров, неговия „златен пръст“. Той изглежда вече излишен за основните политически играчи. Обръщането му срещу правителството е закъсняла мярка, която не може да възстанови общественото доверие. Остава му надеждата за нова, драматична социална ситуация, в която посланията му за пореден път да бъдат чути.
„България без цензура“: удържимият възход на Николай Береков. Устремното движение на коалицията попадна в плен на разгорелия се конфликт Пеевски-Василев. Лидерът Бареков направи опит рязко да смени посоката и се обяви както срещу Цветан Василев, така и срещу издигналата го телевизия ТВ7. Няма да е лесно да намери силно място за себе си под слънцето на новата политическа конфигурация, защото търсеното от него място (на балансьор) е именно това, за което се водеше борба да не му бъде давано. Нужна е по-сериозна последователност в посланията и поведението, на „България без цензура“.
Реформаторският блок: отново разкрачен между „за” и „против” Борисов. Протичат два процеса – първият, на постепенно и трайно сближаване с ГЕРБ, с успокоителното самоубеждение за бъдещо съвместно управление, и вторият, на консолидация на коалицията около ДСБ, която обаче запазва критичното отношение на Иван Костов към ГЕРБ и особено към Бойко Борисов. Вътрешните трусове в „България на гражданите“ още повече подчертават водещата роля на бившата партия на Иван Костов. Искането за оставка на Кунева от среди в ДБГ, атаките срещу Даниел Вълчев са последица и от разколебаването на част от техните привърженици, които не намират, че партията им – с най-висок резултат на изборите през 2013 г. и единствена с държавна субсидия в коалицията – е получила достойни за себе си позиции.
Заключение
Юни бележи навлизане в политическа криза и заплаха от банкова и финансова дестабилизация. В такива случаи именно диалогът между партиите и консенсусът по централни въпроси стават първостепенни. Българските партии сякаш го осъзнават – в поредицата от политически консултации – но по стар обичай искат да извлекат изгода само за себе си и да подкопаят другите участници в диалога. На България е необходима твърда политическа воля в защита на банковата система и срещу всякакви опити за дестабилизация. Кой може да носи политическа отговорност за страната, би проличало точно от това. Обратно, стремежът към „лов на риба в мътна вода“ ще причини тежки щети и на обществото, и на държавата.
Парадоксално, протестите на хората срещу олигархията могат да се увенчаят с тържество и консолидиране на тази олигархия. Насърчавайки тази тенденция, българските партии в един момент могат да се окажат нейна жертва, защото изпадането им в пълна зависимост от едрия капитал ще ги лиши от лостове за политическа самостоятелност.
