Изглежда, че от утре вече ще живеем в по-разделен свят. От едната страна ще стоят места, където все още ще е възможно човек сравнително свободно да изрази своето мнение, дори то да е критично. Това ще е нашата част от света. Затова ще са малцина онези, на които ще им хрумва някакво друго възможно развитие на България. Подобно нещо ще е възможно само в политическия дискурс. Трябва да си даваме сметка обаче и за още нещо – има ренесанс в желанието за суверинитет. Това е желанието народите да управляват своите съдби.
Според Симеонов войната в Украйна ни разделя с наивността. Досега смятахме, че историята свършва, а такива неща като национална сигурност, национална мощ и национални интереси стават отживелица. Нищо подобно. Оказва се, че въпреки членството на страните в различни съюзи, всеки трябва да е в състояние да осигурява на своите граждани една базисна услуга – сигурност, за която отговарят въоръжените сили.
Политологът припомня, че обществото осъзнава НАТО като елемент на колективната сигурност и не би предпочело друга треактория. Затова пък по никакъв начин не трябва съюзническите ангажименти на България да противоречат на желанието на отчетливи мнозинства в страната армията да запазва своя суверинитет, гордост, боеспособност и възможност да се защитава сама. Те трябва да вървят заедно, за да няма подарък към онези злонамерени политикани, които ще използват темата за тесни дивиденти.
Според Симеонов войната отваря прозорец на възможностите за модернизация на българската армия и изглежда, че обществото би подкрепило всяко такова начинание. То обаче ще бъде взискателно при всяко забавяне. Прагматичният българин ще си търси интереса – армията да е боеспособна, тъй като тя има символна стойност в българската история.
Цялото интервю на Първан Симеонов за Военния телевизионен канал може да видите ТУК.
