Правителството прескочи препятствието с изпращането на въоръжение за Украйна. Сега май смятат да прескочат и македонското препятствие – дали като прехвърлят отговорността към ГЕРБ, ако се ходи на гласуване в залата, дали ако отложат решението по някакъв начин или пък споделят отговорността с президента през КСНС. По този начин изглежда, че управляващите започват да налучкват гъвкави начини за преодоляване на препятствията. И това ще е възможност за тях да поостанат, но на прибежки от рубеж до рубеж. Затова и перспективата пред правителството може и да изглежда много по-зле сега, отколкото в началото на годината, но изглежда много по-добре, отколкото в началото на месеца. Вижда се обаче възход на проруските партии. Много важно е да се наблюдава и ролята на президента в цялата ситуация.
Това са част от обобщенията на Първан Симеонов в предаването „Седмицата“ на Дарик радио. Цялото интервю може да чуете ТУК.
Според Симеонов войната в Украйна оформя социалнопсихологическа периодизация както във външнополитически, така и във вътрешнополитически план. В първия етап имаше шок, в който се очакваше „блицкриг“ на Путин. Във втория етап започна да си проличава, че Русия започва да затъва и да се настоява за изпращане на оръжия за Украйна, за да може тя да победи. Сега май сме в трети психологически етап. Видно е, че макар и бавно, Руската федерация настъпва в Донбас и се върви към отрезвяване, че все пак мирни преговори са нужни. Същото се случва и в страната. До преди месец политическите актьори се бяха сдърпали много мощно, а сега като че ли има някакво омекване на всички позиции и опити за сближаване.
По отношение на казуса Северна Македония, Симеонов смята твърдението, че обществена и политическа мобилизация срещу падането на ветото е „путинизъм“, е пълна глупост и не е вярно. Точно обратното е. Едва ли ще има по-голям подарък за Путин от това още една държава с такъв тип обществени механизми да влезе в Европейския съюз.
Политологът, смята, че ако сега наложат със сила това решение на българския народ да падне ветото, още по-големи обществени слоеве ще започнат да презират Запада и да гледат на Изток. Окончателно ще се наложи тезата, че Западът само взима от нас и няма да има сила, която да им обясни, че не е така. Ще стане възможна пропагандната приказка – той ни затвори реакторите, използва ни за войни в Близкия изток, от които ние нищо не взехме, взе ни земеделските квоти и т.н. Това е опасно и може да доведе до крайности, допълва още той.
