Линк към публикацията в „Капитал“. Оригиналното заглавие е „Първан Симеонов: Ходът на Трифонов е обезсмисляне на 2020 г.“
Парадоксът е, че с този ход Трифонов праща България в още по-голяма агония. Той можеше отвътре да противостои на част от тези въпроси, за които несъмнено е прав. Страната лека-полека тръгва в една лоша спирала. Но сега по-добре ли ще стане – с нови избори или с управление на малцинството, което ще зависи от благоволението или отново на Трифонов, или на ГЕРБ и ДПС?
Вторият парадокс е, че обезсмисляме 2020 г. – нали целта беше да се махне моделът на ГЕРБ и ДПС? ГЕРБ и ДПС донякъде бяха спасени от войната в Украйна. Сега разделението не е Борисов/не-Борисов, а изток – запад. В този случай Борисов е пръв западняк. ДПС също са отколешни западняци. Сега ще са съвсем спасени.
Не на последно място, когато Генчовска я няма, шансът ветото за Северна Македония да бъде вдигнато е по-голям. В парламента би могло да се сформира и някакво прозападно мнозинство в тази посока. С хода си Слави Трифонов пожъна обратното на това, което цели.За страната тази ситуация никак не е добра. От другата страна ще кажат, че никой не иска избори. Народът наистина не иска още избори. Той би ги поискал, когато види алтернатива. През последните три години България се движи в спирала надолу. Сега ще имаме правителство на малцинството при глобални инфлационни процеси и война. Въобще не знаем дали наесен войната няма да се разгърне още повече. Тогава какво ще правим – ще връчим властта на Костадин Костадинов ли? Трябва час по-скоро като общество да се хванем сами за косата и да свикнем с идеята, че няма идеални политици и не можем да ги сменяме като носни кърпи – за да има някакъв шанс страната не да прави някакви реформи, а поне да оцелее в бурното море.
Костадин Костадинов представлява съвсем реална заплаха. Подкрепата за „Възраждане“ реално расте, а тази за „Продължаваме промяната“ реално пада. Този спад е нормален и се случва в хода на всеки мандат. Но това, че Костадинов расте, не е съвсем нормален процес. Към него летят още три добри топки. Първата е еврото, втората е Северна Македония и третата – самата ситуация от днес.
Ако се сформира правителство тип „Беров“, което не е изключено, на първите следващи избори хората или ще предпочетат някой като Костадинов, или ще върнат Борисов на власт. Или ще започнат да се оглеждат за някакви по-еднолични кандидати за властта. Ще си кажат аман от тези партии, не може да има избори на всеки три месеца. Ако утре се окажем с ГЕРБ и „Възраждане“, спорещи за първите места, ами честито. До това ли доведе цялата мобилизация от 2020 г.?
