Интервюто е публикувано във вестник „Труд“ на 28 май 2013 г.
– Г-н Стойчев, как ви се струва на първо четене проектът за кабинет?
– Интересен състав, много пъстър и разнопосочен. При всички положения не виждам някакъв различен принцип от съставянето на правителството, освен този на експертността.
Бих казал, че половината имена са чути и известни, а другата половина вероятно е известна предимно на професионалните кръгове. За мен това е интересен състав и интересен баланс на обществено представителство. По голямата част не са партийно обвързани. Виждам и много интересен баланс по пол – мъже и жени.
– Смятате ли, че този кабинет може да изпълни очакванията на обществото за експертност, която да изведе страната от политическата и икономическата криза?
– Много важно е да разберем, че говорим за смяна на принципите на управление. Всяка аналогия с предишния кабинет е неадекватна. За предишния кабинет основният етикет е думата “некомпетентност” и тази некомпетентност не е свързана с отделните представители на съответния кабинет, защото там имаше много способни хора. Тя е свързана с бившия премиер Борисов и неговата управленска некомпетентност. Той е блестящ властник, но не може да управлява и той го доказа.
Второто нещо, което не можем да сравняваме, е положението на парламента. Предишният кабинет на практика управляваше Народното събрание, а ние тук ще имаме един пълноценен парламент, който в преносен и буквален смисъл ще бъде над кабинета и ще бъде в един постоянен диалогов режим с кабинета, но ще го контролира. Това ще бъде парламент с всичките нормални комисии, инициативи… Ние ще имаме връщане към нормалността.
– Това ли е кабинетът, за който Сергей Станишев и Пламен Орешарски подсказваха?
– Заявките и обещанията им са реализирани чрез този проектокабинет. Например виждаме в лицето на предложената за вицепремиер Зинаида Златанова един от приоритетите на това правителството. Както знаете, точно вицепремиерите подсказват основните посоки, в които работи един кабинет. В случая това са евроинтеграция и правосъдие, икономика. Какво повече може да се каже? Точно това трябва на страната ни в този
момент – връщане на нормалността, възстановяване на правосъдието, защита и реабилитация на европейските ценности, възраждане на икономиката.
Единствено не мога да коментирам вътрешния министър. Тепърва ще наблюдаваме този ресор. Едно неписано правило в Европа е, че начело на МВР не трябва да е човек от системата. Тук не става въпрос за личността на г-н Йовчев, а за принципи. Обикновено начело на силовото ведомство се слага се човек отвън, защото поради своята сложност и заплетеност, тази система е способна често да вижда бели мишки в ъгъла и да действа погрешно.
– Един от приоритетите, които обяви Орешарски, е именно реформа на МВР. Назначаването на Йовчев не крие ли рискове?
– Не познавам г-н Йовчев, нямам представа за него, но знам, че той отдавна е вътре в системата, което противоречи на принципите. Може би идеята на този състав на кабинета е да има професионалист начело на ведомството, а и той ще бъде наблюдаван от вицепремиер в лицето на г-жа Златанова. Това е начин за постигане на баланс, но предстои да видим.
– Мислите ли, че този кабинет ще мине в парламента?
– Мисля, че по-скоро ще мине. Нямаме нито една политическа сила, която да е против съставянето на кабинет в България, включително и ГЕРБ. Поне нямаме такива заявки. Напротив, имаме един къде явен, къде неявен консенсус, че трябва да имаме кабинет час по-скоро. Каква точно ще бъде логистиката при съставянето на този кабинет. Дали ще бъде изкуствена засада, или биене на корнер – не мога да кажа. Това е логистика.
– Виждате ли някакви заявки на скрити икономически интереси в отделните ведомства?
– Не, категорично не виждам заявки за икономически интереси. Напротив, виждам един много ясен баланс на обществени интереси. Ето например кандидатурата на Петър Стоянович за министър на културата показва че има един поглед извън рамките на БСП, ДПС. Транспортният министър също. Това е човек, който доскоро се свързваше
с ГЕРБ и с никоя друга партия. Това е смело съставен кабинет, на широка основа. Много сериозна заявка за широко управление и диалогичност.
– Оптимист ли сте за икономиката на страната?
– Аз съм оптимист, поради една единствена причина. Това което липсва на България, е нормалността. На България чудеса не трябват. Трябва нормално съществуване. Възстановяване на елементарната почтеност и компетентност са напълно достатъчни за да тръгнем нагоре.
– Как бихте определили евентуалното бъдещо правителство?
– Като алтернатива на ГЕРБ. Това бяха три години и половина безумна милиционерщина, некомпетентност, авторитаризъм, смазване на институциите.
– Кога България ще избере правителство, което да не е алтернатива на нещо? Досега всички са били алтернатива – на Жан Виденов, на Иван Костов, на тройната коалиция.
– Дотогава, докато не се нормализира страната. Аз виждам огромни възможности правителството на Орешарски да нормализира България. А ако той успее да направи това, просто още на следващите избори, надявам се, ще имаме един изцяло позитивен избор.
Хората ще гласуват за нещо, което смятат за добро, а не против нещо, което трябва да бъде премахнато. Не забравяйте, че свръх задачата на предишния избор бе да се премахне (както се разбира и все повече ще се разбира) една клика, която узурпира властта.
– Виждате ли някаква мина в този проект?
– На пръв прочит не виждам някой от проектоминистрите да е бомба, но все пак ние не ги и познаваме добре.
