Интервюто е публикувано във вестник „Преса“ на 15 февруари 2013 г.
– Пукна ли топчето, г-н Райчев, след като от дни хората излизат на масови протести срещу цените на тока, на парното, срещу монополите?
– В политическата ситуация в страната несъмнено има промяна. Но все още е много трудно да кажем каква е тя. Ситуацията прилича на химическа реакция – течността завира и се намираме в точката на кипене. Процесите, които могат да продължат, са два и то едновременно: единият е по-стар, другият е по-нов. Отговорът на този въпрос ще се даде скоро, в края на месеца, когато ще станат готови данните от социологическите изследвания за февруари. Сега можем да разсъждаваме само върху хипотези.
– Колко са тези хипотези и кои са те?
– Хипотезите са две. Първата е, че това е началото на края на любовта към ГЕРБ, на масовата любов към Борисов. Освен това се вижда краят и на друг феномен – възможността премиерът да лекува българите само с появяването си по телевизията. Досега беше така.
– Въпросът е дали хората ще искат да го слушат.
– Това е едната възможност. Ако откажат, ГЕРБ ще пада на стойности под 20% доверие. Последните месеци процентите на партията бяха малко по-нагоре, 23-24. Реалността сега е друга. Солидна група хора от порядъка около половин милион вече изчерпаха доверието си към Бойко Борисов. Може да се каже, че ГЕРБ е една от партиите без шансове за втори мандат. Второто, което е по-дългосрочно, е свързано с един фундаментален процес – на разочарование от целия елит.
– Хората едва ли чак сега са разочаровани. Това не е ли тенденция от години и с какво е свързана тя?
– Този въпрос винаги се е движел и е свързан с това, че елитът не е в състояние да даде реванш на народа – за калпавата приватизация или за класовото разслоение. Хората сега отидоха в долна класа. А те жадуват за някакъв реванш и все още таят надежда за него. Разочарованието към Борисов се вписва в портрета на разочарование от целия елит.
– Ако второто, т.е. разочарованието от целия политически елит, вземе връх, какво правим?
– Ако се окаже, че това е вярната тенденция, ще означава, че сме в ситуация, която вече прилича не на 1995-1996 г., както досега винаги съм говорел. Ние сме в ситуация, която прилича на 2001-ва, когато чакахме месията. Тоест и сега се чака някой да изскочи и да оглави всичко това.
– За пръв път след Лукановата (1990) и Виденовата (1997) зима площадите сега са пълни с разярени хора, които искат да линчуват всички накуп – и властта, и инкасаторите.
– Това е четвъртият път на озверяване. Първият път беше заради комунистите. Два пъти лозунгите бяха „Долу БКП“. Третият път беше при Симеон Сакскобургготски, тогава се яви „Долу БКП и СДС“. А сега все още не можем да кажем дали ще е само „Долу Бойко“ или всички с него. Предстои хората да кажат дали Борисов ще спихне като поредното разочарование.
– Докога ще продължи това напрежение?
– За късмет на нашата политическа система това върхово напрежение ще продължи още месец-два. Просто идва април. Сметките за електричеството и парното ще намаляват и както се казва, хващаме се за зелено. България никога не се е откъсвала много от производството на зеленчуци и прочие и в известен смисъл животът ще започне да се подобрява. Ако използвам музикалната терминология, напрежението все още не е стигнало горно „до“. Стигне ли се дотам, означава, че ще отвее цялата политическа система.
– Улицата изригна „Вън монополите“ и веднага се чуха обещания за светло бъдеще: 500 лева пенсия, заплата от 1000 лева, дори национализация на ЕРП. Хората хващат ли се на тези обещания?
– Това е все едно да ги питат „Ще се съгласите ли на козметична реформа?“.
Много е трудно да се отговори, защото в страната през последните 20 години протече процес на разслоение, който е главният резултат на всичко. При това разслоение се образуват класи. Но те не са на бедни и богати, а на собственици и на лишени от собственост. Това е много повече от бедни и богати. Защото едно е да си богат, а друго е да имаш собственост. Има обаче нещо друго. България дори в тези кризисни години се движи с 0,5-1 процент нагоре, т.е., страната като цяло забогатява.
– Как ще обясните на хората, че страната забогатява, а те – не?
– Ето тук е въпросът. Това, че страната като цяло забогатява, не значи, че всички хора забогатяват. Една част от тях обедняват, и то ежедневно. Така е, защото продължава разслоението. А то освен че има качествена страна – едните са работници, а другите са собственици, има и количествена страна. Тоест печалбите на горната класа чисто и просто влошават положението на долната. Това е първият фактор, но има и втори и той е свързан със самото идване на Борисов на власт – под условие. Той не се противопостави на предишните управляващи с някаква радикална идея, а противопостави себе си.
– Какво имате предвид?
– Борисов взе властта с тезата как добрият човек идва да управлява и следователно ще стане по-добре. Още тогава казах, че това е най-глупавата грешка, която Борисов прави в кариерата, и тя ще му струва политически главата. Защото всяко влошаване ще е за негова сметка. Ето това се случва на премиера днес. Има и трети фактор – медиите. Борисов запушваше медиите с положителна за него информация и това му се струваше, а и изглеждаше като укрепваща процедура по отношение на властта. Тя обаче е разрушителна в дълбочината си.
– Защо, на какво го оприличавате?
– Това е все едно да си болен от шарка и да си махаш пъпките. Знаете, че като правиш това, накрая ще се открехне нещо неизвестно и много страшно. Изведнъж няма да се усетиш колко бързо ще загинеш. Защото симптомите на болестта от шарка се лекуват, а пъпките изхвърлят отровата. Така се трупа, трупа и накрая човек се оказва неизвестно къде. Никой не може да предвиди къде ще избие, ето в случая изби в сметките за ток и парно. И изведнъж отиваш надолу.
– Този път на властта ще помогнат ли дежурните оправдания с тройната коалиция или студеното време? Какъв изход има тя?
– Управляващите от ГЕРБ трябва да чакат края на мача, защото нямат друг изход. Много трудно ще вкарат гол до края, а и почти не виждам такава възможност. Бойко Борисов е талантлив човек, може и да го измисли как да стане гола, но ще е доста трудно. Главното му изречение за магистралите и залите сега ще увисне. Асфалтът не се яде.
– Може ли да се получи лавина от протести?
– Не е невъзможно. Протестите от тези дни показаха, че са някакво февруарско пиково недоволство. Това е и начало на ново състояние на нацията – нацията, която не търпи. България трябва да се мобилизира за още едно дългосрочно усилие, още да напъне сили, за да тръгне в правилна посока. Тоест ние искаме мобилизация, а не някакво чудо. Но се боя, че българите пак ще посегнат на сандъчето с чудесата.
– Хората са на ръба на оцеляването, а Симеон Дянков ни успокоява, че сме остров на финансовата стабилност.
– Това е последното, което ни остана за тия 20 години, и ние си го изградихме. Надявам се, че следващите управленци ще го оценят и няма да печатаме пари, т.е. няма да влизаме в гръцки сценарий. А по правилата на Европа може да си напечатаме, т.е. да вземем назаем 20-30 милиарда. Което може да осигури един чудесен мандат на някого с усмивки и любов по улицата, но на края на тоя мандат бихме били просто обречени завинаги от историята.
– Но какво ни грее финансовата стабилност, щом като социалната може да взриви всичко?
– Трябва решително да поевтиним държавата. Има купища неща, които реално ни харчат парите – раздута администрация, полицията, която е най-голяма в Европа, болниците, които са като халета, където лежат фалшиви болни. Да станем по-евтина държава поне
с два-три милиарда е задача, която Борисов не се осмели да си постави.
– Държавата продължава да се тресе от скандали. Извади се досие на премиера с името Буда. Започват ли предизборните черни пиари?
– Тези ченгесарски разправии за мен са възмутителни. Да допуснем, че Борисов е бил информатор за борбата с организираната престъпност – какво лошо има в това! Та това не е тайна политическа полиция!
– Какво ни чака в тези пет-шест месеца, които остават до изборите?
– Лавина от скандали със сигурност ще има. Погледнете от Нова година насам за месец-два какво се случи на Борисов. Неговата грешка за референдума, после самият референдум – първата загуба на ГЕРБ. Появи се досието „Буда“, историите с просветното министерство…
– Рухва ли империята ГЕРБ?
– ГЕРБ стана жертва на собствената си пропаганда. Макар пропагандата на Борисов да е образцово гениална, шедьовър. Управляващите успяха да си внушат, че може да им се случи това, което никъде досега в Източна Европа не се е случвало – втори мандат. Няма никаква обективна причина да стане в България. Нещо повече, ако случайно ГЕРБ се добере до втори мандат, шансовете за което спадат, ще съжалява за това още през септември. Политиците се изхабяват и ги изхвърлят. Те са като отдушник на нацията. Като сменят властта, да не би сметките за ток да изпадат?