Цялото интервю на проф. Петър-Емил Митев пред вестник „24 часа“ със заглавие:Проф. Петър-Емил Митев: Далаверата загуби пред свободата за новите млади, може да прочетете ТУК.
Проф. Петър-Емил Митев е роден през 1936 г. в София. Политолог и социолог, доктор на философските науки. Депутат в 7-ото велико народно събрание.
Бивш председател на Българската социологическа асоциация.
Основател и председател на Управителния съвет на Института за социални ценности и структури “Иван Хаджийски”
Независими, мобилни, критични, оптимисти – това са ценности и качества на новото поколение
– Новата ви книга обхваща над 40-годишен професионален период от времето на социализма през 1989 г. до наши дни. Коя от промените, които нахлуха в живота ни между двата строя, беляза най-много българина, проф. Митев?
– Индивидуализацията на обществения и личния живот. Донесе видими предимства – свободата да притежаваш частна собственост, да избираш между палитра от политически партии и лидери, да избираш държава, в която да живееш, дори тип сексуално поведение. Обратната страна е също видима, често фрапираща:
загубата на солидарност, безразличието или бездействието при наличие на остри обществени проблеми.
– Сам казвате за БНР, че сте влезли в българската социология чрез изследванията си на младежта. Успя ли в годините на прехода българската младеж да се еманципира от патриархалната зависимост, така характерна за нашите ширини?
– Еманципация от традиционния патернализъм протича още по време на социализма, както показва и публикуван в книгата емпиричен анализ от края на 70-те години. Заедно с това се утвърждава колективно менторство на партията държава. Преходът освобождава и от държавния патернализъм. Сега констатираме “остатъчен неопатернализъм”, подкрепен от наличието на материални средства и лични връзки на възрастното поколение след приватизацията и реституцията, както и от самия модел на българския преход, в който “приятелски кръг” и “братовчеди” станаха политически понятия.
– Във всички тези години виждахме младите по протести, стачки, но сякаш най-масово и последователно следват пътя към терминал 2. Трагедия ли е това в нашето глобално време?
– Отговорът зависи от две неща. Първо, от гледната точка – дали е национална, или космополитна. Второ, от пътя, който ще изминат самите млади хора. Дали ще станат например американски/европейски специалисти с български произход, или ще се върнат и ще бъдат български юпита с американска/европейска подготовка и опит. Критерият за обществен прогрес не може да бъде тяснонационален. Но, разбира се, прогресът на нашата страна може да се забави сериозно от бързото демографско остаряване и отрицателен “изкуствен подбор”.
– Наскоро цитирахте интересен извод от международно проучване сред младите през 2014 г., че на Запад се обособяват постматериалистически ориентирани младежи. В условията на оцеляване има ли такава група и у нас и къде да я търсим?
– В условията на оцеляване през 90-те години дилемата “да имаш или да бъдеш” се решаваше по правило в полза на “да имаш”. През новия век, в условията на европейска България, си пробива път и постматериалистическа ценностна тенденция. Нейните носители откриваме сред младите хора с висше образование, особено сред студентите, в столицата много повече, отколкото в провинцията, и – особено характерно – сред заможните, богатите. Очевидно необходимо е да имаш житейска сигурност, а не проблем с оцеляването, за да търсиш личностна самореализация.
– Множество теории и класификации за младите се появиха в последните няколко десетилетия. Чух детски педагог да говори за “кристални деца”, преди пък четох за поколението Х, Y, Z. Как да класифицираме българската младеж?
– Мисля, че е най-точно да се каже “европейска младеж”. Новите млади на европейска България владеят или изучават европейски езици, най-често английски. Споделят убеждението, че водещо лично постижение е да бъдеш независим. Необикновено мобилни са – при избора на житейска траектория, в партньорските връзки, в географското и информационното пространство. Разполагат в дома си с компютър/лаптоп (в селата – 80%!), ползват, дори потъват в интернет. Всичко това е характерно и за днешната европейска младеж. В някои отношения младите
българи са по-консервативни, например по от
ношение на хомосексуалните връзки, но така е и в редица католически страни в Европа. Ако използвам един израз на Симеон Втори – “българинът трябва да си смени чипа”, мога да кажа: чипът се променя. С новото поколение “израства” нов, еврочип.
– Какво отличава младите днес от техните предшественици? Тогава различните, отклоняващите се от нормата ги наричаха “неформали”. Днес тези определения сякаш се изпариха?
– Права сте. Неформалите се формализираха. Социологическите изследвания дават представа за смяната на поколения с характерни отличителни черти: “ентусиасти” – през 50-те години, “конформисти” – през 60-те, “скептици” – през 70-те, “неформали”, субкултурни дисиденти – през 80-те, “бунтари” – през 90-те, поколение на “демократичния скептицизъм” – през първата декада на новия век.
Сега пред нас е първото поколение на европейска България. Не е обременено с носталгия по миналото, гледа критично на настоящето, но с повече оптимизъм към перспективата.
– Кои са ценностите на днешното поколение, което може да ги направи успешни хора? Преди кариерните пътеки минаваха пред раболепието, послушанието и партийното функционерство. Днес разклоненията май са повече – някои печелят самочувствие и пари в мутренския ъндърграунд, други са по гурбет, трети следват кариерните траектории на родителите си и оставеното от тях, четвърти пълнят кафенетата в безделие…
– Вашият въпрос подсказва условността на понятието “поколение”. Така е, това е общ знаменател на различни личности, групи, трендове. Индивидуализацията, за която стана дума, очертава нарастващите различия, породени от значението на личния избор. Ако говорим за mainstream, можем да кажем, че “далаверата”,
толкова характерна за 90-те години, губи от привлекателността си. Има
индикатор, който използваме системно: ситуационен избор между успех с цената на морални компромиси или честност, макар и с материални щети. Младите предпочитат успех повече от всички останали възрастови групи, но днешната меркантилност е по-ниска, отколкото в началото на века. За първи път от втората половина на 90-те години насам водеща европейска ценност е свободата, а не пазарната икономика.
– Ако бяхте на 20 години сега, какъв път щяхте да изберете?
– Въпросът е с повишена трудност. Съдържа сякаш вътрешно противоречие – какъв щях да бъда, ако не съм това, което съм. Първата ми любов беше историята на философията, немските класици, Хегел… Трудно ми е да преценя дали щях да преживея социологическа мутация, макар че днешният свят е още по-интересен.
Парадоксът е, че дори социалното бедствие е познавателен стимул, а днес става дума за раздвоени глобални перспективи пред вида Homo sapiens. Отговорът повдига
и философски, и социологически, и политологически въпроси. Мисля, че бих останал верен на този синтез.
